А. А. Полещук. Георгий Димитров: драматический портрет в красках эпохи, Санкт-Петербург, АЛТЕЯ, 2018, 529 с. (А. А. Полешчук. Георги Димитров: драматичен портрет в цветовете на епохата, Санкт-Петербург, АЛТЕЯ, 2018, 529 с.)
Тази книга е една от най-подробните биографии на големия български революционер и борец за социална справедливост, станал световноизвестен с опълчването си срещу нацизма – Георги Димитров. Тя е написана от известния руски журналист и публицист Александър Полешчук, който се свързва с България още като заместник главен редактор на българо-съветското списание „Дружба“. В периода 1977–1983 г. той многократно посещава страната ни (последно идва в София през януари 2015 г.) и следи състоянието на политически живот, както и на историческата литература.
В предговора Александър Полешчук споделя, че е завършил първия вариант на биографията на Георги Димитров през 1991 г., но не я е издал по силата на различни обстоятелства. Тогава всъщност се срутиха Източният блок и СССР, бе отречена политическата система и идеологията, които осмислят живота и борбата на Георги Димитров. Нещо повече – тялото на Димитров бе извадено от неговия мавзолей и погребано като символен знак, че повече няма да бъде голямото изключение в българската история.
Но тогава авторът получава втори шанс да преоткрие своя герой заедно с излизането на бял свят на нови документи и разширяване на достъпа до всички възможни документи за неговия живот – и български, и съветски, и най-вече дневника на Георги Димитров, издаден през 1997 г. (1)
Полешчук продължава да работи върху документите и да следи новата литература по история на България и на българската социалдемокрация, да поддържа контакти с водещи изследователи на живота на Георги Димитров като Йордан Баев. Когато отново през 2012 г. решава да напише своята книга за Георги Димитров, вече са излезли подобни биографии от акад. Мито Исусов през 2004 г., от английската изследователка Мариета Станкова през 2010 г., от френската политоложка Мона Фосколо през 2013 г. (2)
Всички те носят белезите на научните школи, към които принадлежат, на възрастовия и изследователския натюрел на своите автори, както и на тяхното разбиране за личността и епохата на Георги Димитров. Най-общо те (без книгата на М. Исусов) представляват критически
биографии на лайпцигския герой, както е озаглавила книгата си дори М. Фосколо.
Руският публицист ги познава и използва, но подхожда към Димитров по-различно. Той изпитва дълбока симпатия към своя герой, затова представя неговата биография с целия ѝ драматизъм, който извежда от „цветовете на епохата“ на бурния период на първата половина на ХХ век. Тогава са Балканските и двете световни войни, идването на власт на фашизма и националсоциализма, както и техният разгром, установяването на сталинизма, идеологическото, геополитическото и икономическото разделяне на света. Всички тези събития бележат България, левите хора, а и самия Георги Димитров като техен ярък представител.
А. Полешчук определя жанра на своята книга като „художествена биография“, при която се съчетават принципите на историческата наука и прийомите на художествената литература. И ги спазва в целия текст, като не си позволява да измисля герои или ситуации, но същевременно търси да обясни психологически състоянието на своя герой при различни житейски, политически или личностни обстоятелства. А такива не липсват, като се има предвид, че Димитров е човек, тръгнал от низините, който благодарение на личните си качества и целеустременост се самосъздава като политик от международен мащаб.
Биографията е изведена в седем хронологични глави и е снабдена с много добър справочен раздел. Той включва биографична хронология, подробна библиография и бележки, както и фотографии на Георги Димитров от различни моменти от неговия живот. Историческото повествование е заключено между пролог и епилог, съдържащи впечатленията на автора от българската действителност непосредствено след 1989 г.
и през 2015 г. Тези части са наречени „От българската тетрадка“ и отразяват драматичната съдба на паметта за Георги Димитров в постсоциалистическа България.
В текста са дадени и редица пояснения, цитирани са извори, така че книгата наистина е написана по каноните на историческите съчинения. Нещо повече, Полешчук проявява критичност, като коментира някои идейни позиции на своя герой – например отрицателното отношение на Димитров и на тесните социалисти към Балканските войни, подчертавайки, че това са войни за национално освобождение.
Подходът на автора обаче е най-вече да разбере логиката на своя герой и да я обясни на читателите, като разкрие всички обстоятелства, за които не беше прието да се пише, когато образът на Димитров бе сакрализиран. Те произлизат от историята на идейните и политическите борби в българската, европейската, руската социалдемокрация, в Коминтерна и в съветския комунистически елит. Покрай дейността на Георги Димитров в синдикалното и социалистическото движение изплуват образите на основателите на социализма в България Димитър Благоев и Георги Кирков.
Особено място в книгата е отделено и на Лайпцигския процес, как Димитров готви своята защита с белезници на ръцете, без да губи присъствие на духа, и се проявява като фанатично предан комунист, който възприема тактиката на атаката, на обвиненията и разобличаването на тази провокация срещу комунистите. Той се извисява на фона на психически неуравновесения Мариус ван дер Любе и на примирения Ернст Торглер.
Станал ръководен деец на Коминтерна, Георги Димитров се среща и общува с другите дейци на Комунистическия интернационал и на съветската политическа класа и най-вече със Сталин. Той не само формулира и отстоява идеята за широк народен фронт на всички антифашистки сили, но се сблъсква с нейния крах поради оказалите се грешни съветски политически внушения. Авторът не спестява натиска на Сталин върху испанските и френските комунисти, както и борбата срещу троцкизма в испанските интернационални бригади, която допълнително отслабва тяхната боеспособност.
Много важен и ключов момент от дейността на Г. Димитров, която не е така известна в България, но е неизменна част от историята на Китайската комунистическа партия, са усилията му за осъществяване на антияпонския единен фронт между ККП и Китайската национална партия (Гоминдан) през 1936–1938 г. Подкрепяйки китайския представител в Изпълнителния комитет на Коминтерна Ван Мин, Димитров дори осиновява неговата дъщеря Фан, когато Ван Мин е изпратен в Китай. И не само това – той следи и напътства китайските комунисти, внимава „московските“ комунисти да не се конфронтират с местните (внушавайки на Ван Мин да отстъпи лидерския пост на Мао Дзедун) и непрекъснато напомня на Сталин за нуждата от военна и финансова помощ за Китай.
Полешчук не скрива силните националистически настроения в СССР, вкл. и срещу чуждите комунисти, живеещи и работещи в СССР и в Коминтерна, за да обясни (наред с борбата срещу троцкизма) репресиите към тях през 1937 г. и ролята на Г. Димитров. Той отделя нужното внимание и на взаимоотношенията на Георги Димитров и Васил Коларов с българската политемиграция около Петър Искров и дава доказателства, че Димитров защитава репресираните български политемигранти, когато е убеден в невинността им. Нещо повече, Димитров е показан загрижен и за редица чужди комунисти, с които е работил. Посочени са неговите продължителни усилия да се оневинят не само български, но и чужди комунисти.
Не е пропуснат и последният етап от живота на Димитров начело на българската държава и комунистическата партия в условията на народната демокрация и започналите сталинистки репресии срещу неговия помощник Трайчо Костов. Не са оставени без внимание и отношенията между Димитров и Сталин, без да се прибягва до излишна демонизация и противопоставяне на единия срещу другия.
Не са забравени и жените около Димитров, тяхната роля и значение в неговия живот, като е отделено специално място, както може да се очаква, на Люба Ивошевич. Нейното културно въздействие върху Г. Димитров и техните драматични отношения добавят допълнителен драматизъм в портрета на революционера и същевременно го уплътняват и доближават до читателя. Личното и интимното в живота на Димитров са представени не за да задоволят нечие нездраво любопитство, а да дообяснят политическото поведение на героя.
Всичко това прави книгата четивна, с голяма познавателна стойност, с богата информация за историята на левите идеи и в България, и в света през първата половина на ХХ в. А образът на Димитров е предаден плътно, като пълнокръвен човек, който непрекъснато трябва да преодолява обстоятелства, но който е убеден в своята идейна правота. Тя му дава морална опора да живее в онова драматично време и да се старае да отстоява себе си и своите убеждения. Може само да се завижда на руския читател, че има на разположение подробна биография на българския политически деец и комунистически ръководител Георги Димитров, написана като роман, а всъщност историческа биография в духа на най-добрите традиции на историографията.
Бележки
(1) Димитров, Г. Дневник (9 март 1933-6 февруари 1949)/сътав., преводи, редакция, предговор, бележки и указатели: ст.н.с.І ст.дин.Д.Сирков, ст.н.с.ІІ ст.д-р П. Боев, ст.н.с. ІІст.д-р Н.Аврейски, Ек. Кабакчиева,С. 1997.
(2) Исусов, М. Георги Димитров. Жизнен път и политически идеи. С., 2004; Фосколо, М.
Георги Димитров: една критическа биография. С., 2013; Stankova, M. Georgi Dimitrov..A Biography. London, 2010.
