Докладът е изготвен от екип:
Чен Донгшяо, Джанг Хайбинг,
Лу Чуанйинг, Ченг Баоджи, Лиу Кан,
Джу Минг, Янг Ли, Шу Шиаолан,
Сун Шаша (CHEN Dongxiao, Zhang Haibing, LU Chuanying, CHENG Baozhi, LIU Kan,
ZHU Ming, YANG Li, XU Xiaolan, SUN Shasha)
Продължение от миналия брой
Несъвършен механизъм за отговор
Според МЗР (2005) държавите членки на СЗО имат задължението „да уведомяват СЗО за събития, които могат да представляват риск за общественото здравеопазване от международно значение, съгласно определени критерии“. Изпълнявайки това задължение, китайското правителство уведоми СЗО за огнището на COVID-19, бързо идентифицира патогена и сподели последователността на генома му. След две заседания на Комитета за спешни случаи, на които беше разгледано развитието на епидемията, СЗО обяви огнището на COVID-19 като риск за общественото здраве от международно значение. Съответно генералният директор посъветва световната общност да демонстрира солидарност и сътрудничество в съответствие с член 44 от МЗР (2005).
Глобален вакуум в здравното лидерство
Основана през 1948 г., СЗО е специализирана агенция на ООН, занимаваща се със световното обществено здраве. Нейната мисия е да ръководи и координира международните усилия в областта на глобалното здравно реагиране, а някога агенцията беше смятана и за глобален лидер в общественото здравеопазване. С присъединяването на все повече и повече недържавни участници глобалното управление на общественото здраве стана все по-фрагментирано, а дългогодишната ръководна роля на СЗО е поставена под въпрос. Предвид диверсифицираната глобална система за обществено здраве и намалената роля на традиционните лидери в общественото здравеопазване беше повдигнат основният въпрос как да се определят ролите на националните правителства и международни организации като СЗО при възникване на извънредна ситуация и кой да се обозначи като лидер и координатор на международните усилия за борба срещу следващата епидемия.
Статия, публикувана в The Lancet през 2014 г., приписва провала в глобалното здравно лидерство по време на кризата с ебола на все по-ограничената СЗО, която отдавна страда от свиващите се бюджети и изтичането на мозъци, които спъват възможностите за бърза реакция. Освен това, въпреки че организацията изисква от всичките си 196 държави членки да спазват международните здравни разпоредби, да засилят капацитета си в областта на общественото здраве, да наблюдават извънредните ситуации в общественото здраве и да осъществяват трансгранично сътрудничество, регламентите остават неясни за точните отговорности, изисквани от държавите и не санкционират по никакъв начин страните при отказ на сътрудничество.
В действителност правителствата на суверенните държави са задължени да се грижат за своя народ, но международният поток от здравни рискове пред обществото би затруднил всяка държава да изпълни задължението си за опазване на обществено здраве. Колективните действия срещу извънредни ситуации в областта на здравеопазването, ръководени от СЗО и други агенции, понякога са в противоречие с действията на правителствата за защита на благосъстоянието на хората. По този начин е възпрепятствано международното сътрудничество и трудно се осъществява ефективен отговор на заплахите за здравето.
Съветът за глобален мониторинг на подготвеността (GPMB) подчертава в своя годишен доклад значението на силното политическо лидерство в отговор на заплахите за здравето на национално и глобално ниво. Съветът призовава ръководителите на правителствата във всяка държава да поемат ангажимент за готовност, като изпълняват своите основни задължения съгласно международните здравни разпоредби. Предвид потенциалния риск от избухване на COVID-19 в световен мащаб е време националните лидери да покажат глобално лидерство и да работят заедно за интегриране на важни ресурси, така че да донесат реални ползи за цялото човечество.
Недостиг на финансиране
Тъй като новият коронавирус заплашва да се разпространи в световен мащаб, СЗО е нащрек за нарастващия риск от нови огнища в страни с по-слаби здравни системи и сили за отговор (1). Д-р Тедрос Адханом Гебрейесус предупреди, че много африкански страни нямат силна система за обществено здраве и достатъчно медицински работници, което ги прави уязвими към тази епидемия. За да ограничи разпространението на новия коронавирус както в Китай, така и извън него, и да защити страните с неразвита здравна инфраструктура, СЗО стартира международен план за стратегическа готовност и реакция, с изискване за финансиране от 675 милиона долара, които да осигурят времето от февруари до април 2020 г. Набирането на средства остава най-голямото предизвикателство за плана, тъй като организациите, които се включват, действат твърде бавно. Междувременно СЗО се притеснява, че ще бъдат насочени големи суми за разработване на ваксини, вместо да се използват там, където това е най-необходимо, например за прости и животоспасяващи интервенции.
През последните няколко години недостигът в бюджета ограничава изграждането на капацитет на СЗО, нужен за реагиране при извънредни ситуации. След недостига на финансиране за 2011 г. СЗО вече е с и без това недостатъчен бюджет, възлизащ на 600 милиона щатски долара. Отделите за реагиране при извънредни ситуации на СЗО също са редуцирани, след като някои експерти за контрол на епидемията напуснаха агенцията. Освен това СЗО контролира само 30% от бюджета си, докато държавите членки контролират специалните фондове като средство за определяне на дневния ред на организацията. Когато ебола избухна в Западна Африка през 2014 г., при разработването на своя бюджет СЗО разчиташе на погрешната увереност, че може да мобилизира средства бързо в условията на криза, но чакането на дотации доведе само до скъпи забавяния. Повтарянето на глобални епидемии показва, че инвестициите за предотвратяване на извънредни ситуации в областта на общественото здраве са твърде малки в сравнение с това колко се използва реално за ограничаване на дадена епидемия.
Политизация и стигматизация
Стигматизирането означава да се маркира определена група от хора, място или страна със стереотип и пристрастия (предразсъдъци). Например ако започне епидемия (като COVID-19), която се свързва с определена група хора, въпреки че не всички от тази група са изложени на висок риск от заразяване (като китайците, живеещи в чужбина), вероятността те да са изложени на стигматизация е твърде вероятна. След избухването на COVID-19 китайското правителство, политическата система и хората станаха обект на дискриминация и обида.
Докато китайското правителство и китайците се борят с всички сили срещу епидемията, някои правителства и медии се опитват да политизират този въпрос чрез пренебрегване на китайските усилия. Техните дискриминационни и негативни забележки относно китайците и гражданите на Ухан нараняват чувствата на китайците, тъй като те водят тази критична битка в своя защита, както и за глобалната обществена здравна сигурност. Някои американски политици дори твърдяха, че разпространението на коронавируса ще бъде благодат за американските работници. В Америка обаче има други гласове, които призовават правителството „да намали стигмата и недружелюбните жестове към хората от Китай и Ухан в този напрегнат и чувствителен момент“.
Д-р Тедрос многократно призовава международната общност да застане заедно и да спре политизирането и заклеймяването. Той предупреди, че „най-големият враг, с който се сблъскваме, не е самият вирус; стигмата ни обръща един срещу друг. Трябва да спрем стигмата и омразата!“ „Лесно е да се обвиняваме. Лесно е да се политизира. По-трудно е заедно да се справим с проблема и заедно да намерим решения.“ Избухването на епидемията извежда най-доброто и най-лошото от човечеството. Ако заклеймявате индивидите или цялата нация, няма да се постигне нищо, освен да се подкопаят усилията за реакция, като нарушим вниманието на хората и като ги обърнем един срещу друг.
За съжаление, изглежда, че не само няма да има спиране на политизирането и стигматизирането, а те дори са в подем. Д-р Тедрос се изказа с признание за реакцията на Китай в извънредни ситуации, което го направи мишена за личностни атаки от страна на някои чуждестранни медии. Започната бе онлайн кампания за подписка, с която да се поиска оставката му. „Изтупани от праха“ бяха стари теории на конспирациите, засягащи кандидатурата му за генерален директор на СЗО. Избухването на COVID-19
предизвика кръг от политически атаки срещу него, независимо от упоритите му усилия и голям принос, особено по придвижване на реформите в СЗО, изграждането на международен капацитет за обществено здраве и борба с еболата и COVID-19.
Политизацията и стигматизацията не помагат в противодействието на епидемията, а само пораждат конфронтация и разделение, които възпрепятстват трансграничното сътрудничество, подкопавайки и без това крехката глобална система за обществено здравеопазване. Както Роналд Клайн, координатор на Белия дом за реакцията при ебола в администрацията на президента Обама, каза: „Спасяването на животи в чужбина и у дома се превръща в оставяне политиката настрана и позволяване на науката, експертизата и разумното вземане на решения да управляват нашите действия.“
Регионален хаос
От историята знаем, че болестите често следват по петите конфликтите и войните. Вътрешният и международният хаос само изострят разпространението на епидемии. Например грипната пандемия от 1918 г.,
която избухна по време на Първата световна война, доведе до повече смъртни случаи, отколкото самата война. Съвсем наскоро епидемията от полиомиелит се появи отново в някои части на Пакистан и Афганистан, както и ебола в най-нестабилните райони на Конго. Повтарянето на тези пандемии е неразривно свързано с бурната ситуация по отношение на сигурността в тези региони. През последните няколко години в страни, обхванати от нестабилност, конфликти и несигурност, се появяват осем от десет огнища, изискващи международна реакция.
Деветгодишната война в Сирия създаде сериозна хуманитарна криза в страната. От 1 декември 2019 г. близо 520 000 души са принудени да напуснат домовете си, мнозина за втори път. Конфликтите до момента са засегнали уязвимите местни здравни служби. Към 3 февруари 2020 г. бяха потвърдени две отделни атаки срещу здравни заведения, и двете в северозападната част на страната, в резултат на които 10 души загинаха, а други 30 бяха ранени. Поне 53 здравни заведения са спрели да функционират поради опасения за сигурността им. Това допълнително ограничи достъпа до основно здравеопазване, нарастващата липса на основни лекарства и отслаби защитата от заразни болести, тъй като крехката имунизационна мрежа, създадена от СЗО и нейните партньори, сега е нарушена.
Една от най-важните причини, поради която Китай успя да мобилизира персонал и ресурси от всички сектори за кратък период от време, за да се бори срещу епидемията COVID-19 е, че китайското общество е сравнително стабилно. Без мир здравето е недостижим сън. Въпреки че се фокусираме върху укрепването на защитния капацитет на здравните системи, ние също трябва да се стремим да поддържаме вътрешната стабилност и световния мир.
Тъй като новият коронавирус всява смут по целия свят и представлява тежко предизвикателство за глобалната система за обществено здраве, всички държави трябва да го смятат за тест за изграждане на човешка общност с общо бъдеще и да предприемат съвместни действия за справяне с предизвикателството. Трябва да променим стария начин на мислене за пренебрегване на заплахите за здравето от страх да не се предизвика паника и да изоставим дискриминацията и предразсъдъците. Трябва да зачитаме и укрепваме регулаторната рамка за международно сътрудничество за справяне с кризи в общественото здравеопазване и заедно да поемем отговорността за опазване на сигурността на човечеството.
Ръка за ръка в борбата срещу коронавируса:
препоръчителни политики
Налице е възможно най-широко разпространение на инфекции, по този показател новият коронавирус е най-бързо разпространяващият се вирус и с възможно най-трудно задържане в цялата история на Народна република Китай. В момента епидемията се разпространява бързо и в други части на света. Още от 25 февруари дневният брой на новопотвърдените случаи извън Китай надвишава този в Китай. Сред тях разпространението на епидемията е особено бързо в Япония, Южна Корея, Италия и Иран. Наложително е да се засили изграждането на капацитет за международно сътрудничество в борбата срещу епидемията. За тази цел предлагаме следните предложения:
Първо, Китай, Япония и Южна Корея трябва да засилят сътрудничеството си в отговор на епидемията COVID-19 и заедно да послужат като основа на управлението на здравето в Североизточна Азия и дори в цяла Азия. През 2018 г. тристранната търговия между Китай, Япония и Южна Корея достигна 720 млрд. щатски долара, а инвестициите достигнаха 12 млрд. щатски долара. Хората се радват на все по-тесни връзки, като през 2018 г. са разменени над 30 милиона посещения. Трите държави имат общо 1,6 млрд. души, което представлява 70% от общата численост на Източна Азия; нашите икономики с общ БВП от близо 21 трилиона щатски долара заемат почти 90% от икономиката в Източна Азия. Следователно трите държави са задължени да се заемат с важната задача да осигурят споделен напредък и просперитет за целия регион. Обемът на търговията между трите държави се увеличи от 130 милиарда щатски долара през 1999 г. до над 720 млрд. щатски долара през 2018 г. Продължаващото разпространение на епидемията COVID-19 несъмнено ще намали икономическия растеж на Япония с 0,2% до 0,45% през 2020 г.
Има няколко установени механизма за тристранно сътрудничество в областта на регионалното обществено здравеопазване и предотвратяване и контрол при бедствия, по които и трите държави натрупаха опит, като се борят съвместно срещу епидемиите от птичи грип и Близкоизточен респираторен синдром (MERS). Трите държави могат да използват пълноценно съществуващите механизми и да споделят информация за патологията, клиничната диагноза и лечение, както и опит в мащабното лечение и съвместната профилактика и контрол чрез международни телеконференции. Япония е начело на медицинското оборудване и фармацевтичната научноизследователска и развойна дейност, докато Китай има напреднали технологии за лицево разпознаване и дистанционен мониторинг на телесната температура. Япония ще проведе олимпийските игри това лято (2), а Китай ще бъде домакин на третото международно изложение за внос в Китай през ноември, както и на Зимните олимпийски игри в Пекин 2022 и на зимните параолимпийски игри. Тези събития ще привлекат огромни потоци от хора, увеличавайки риска от широкомащабно разпространение на известни или непознати заболявания. Изследователите в трите държави трябва да проведат съвместни клинични изпитания на специфични лекарства и ваксини, за да осигурят техническата подкрепа за превенция на епидемии при тези големи публични прояви. В същото време сътрудничеството ще засили тристранните връзки и ще напише нова глава в тристранното приятелство.
Второ, развитите страни следва да увеличат здравната помощ към развиващите се страни, особено на най-слабо развитите страни със слаб обществен здравен капацитет, и да им помогнат да изградят инфраструктурни системи, за да подобрят капацитета си за реагиране на различни заболявания. Слабите икономики попречиха на повечето развиващи се страни да правят големи инвестиции в инфраструктура за здравеопазване и образование, правейки ги неспособни да се справят с епидемиите. Съотношението лекар – население в Либерия е един лекар на 70 000 души; за сравнение – съотношението във Великобритания е един лекар на 360 души. Джим Йонг Ким, тогава президент на Световната банка, веднъж написа: „Без инвестиции в безопасни училища, пътища, електричество и телекомуникации, страните няма да могат да предоставят ефективни основни здравни услуги или да ограничат следващото вирусно огнище.“
От грипни ваксини до маски за лице много хора предприемат допълнителни мерки, за да се предпазят от инфекция. Но има и прост и ефективен начин да се предотврати разпространението на инфекциозни заболявания – измиването на ръцете. Измиването на ръцете със сапун и вода е ефективен и евтин метод, който помага да се предотврати предаването на заболявания като диария и респираторни инфекции. Според УНИЦЕФ децата могат да намалят риска от получаване на диария с повече от 40% чрез измиване на ръцете със сапун и вода. Като стандартна хигиенна мярка за предотвратяване на инфекции, включително новия коронавирус, СЗО съветва широката общественост да практикува миенето на ръце със сапун и вода и публикува ръководство за правилните техники за миене на ръцете. Измиването на ръцете вече е признато като основен приоритет за хигиена и се следи като част от цел 6 за устойчиво развитие (индикатор 6.2).
Съвместната програма за мониторинг на водоснабдяването, канализацията и хигиената на СЗО/УНИЦЕФ оценява населението с достъп до основни съоръжения за миене на ръцете – определени като домакинства, които имат места за миене на ръце със сапун и вода. Някои хора могат да ги приемат за даденост, но все още има много, които нямат основни съоръжения за миене на ръце у дома, особено при държавите с ниски и средно ниски доходи. Фиг. 1 показва предизвикателствата за поддържане на добра хигиена на ръцете. В 42 страни (54% от страните, за които има данни) едва половината от населението има наличие на основни съоръжения за миене на ръце със сапун и вода в домовете си. Страните с малък достъп са концентрирани в Субсахарска Африка. Например, Либерия, Лесото, Демократична република Конго и Руанда имат особено ниско ниво на достъп (под 5%). В други страни като Хаити, Вануату, Боливия и Източен Тимор по-малко от 30% от хората имат основни съоръжения за миене на ръце на местата, където живеят.
Фиг. 1. Държави с ограничен достъп до места за миене на ръце, концентрация в Централна и Южна Африка
Източник: СЗО/Уницеф
Заслужава да се отбележи, че в допълнение към материалната помощ, „софтуерната“ помощ на Китай също е ценен ресурс. На 18 януари 2017 г.
китайският президент Си Дзинпин посети СЗО – първото посещение, осъществено от президента на Китай в световната агенция за обществено здраве. Двете страни подписаха меморандум за разбирателство по инициативата „Един пояс, един път“, като се ангажираха да работят заедно за изграждането на „Здравния път на коприната“. След основаването на Народна република Китай страната излезе от състоянието на „бедност и невежество“ и постигна забележителни постижения в общественото здравеопазване, а физическото здраве на китайските граждани драстично се подобри. Не външната медицинска помощ, която оказва Китай, а опитът, натрупан от страната в управлението на здравето като „софтуерен“ ресурс, ще улесни глобалното здравно развитие. Тогава генералният директор на СЗО Маргарет Чан каза в интервю, че „като страна със средни доходи Китай има безценен опит в управлението на здравеопазването, което е полезно за други страни със среден доход и някои страни с ниски доходи. Като се имат предвид различните социално-икономически условия, предизвикателствата и опитът на Китай в преодоляването им ще бъдат по-подходящ от този на страните с високи доходи.“
Трето, международните банки за развитие се насърчават да увеличават своя принос към международната здравна система. Генералният директор на СЗО д-р Тедрос посочи, че „през последните няколко години 80% от вирусните огнища, изискващи международна реакция, са се появили в страни, засегнати от нестабилност, конфликт и несигурност.“ „Избухванията на ебола и COVID-19 подчертават отново жизненоважното значение за всички страни да инвестират в подготвеност, а не в паника.“ Въпреки това, „светът харчи милиарди долари, подготвяйки се за терористични атаки, но сравнително малко се подготвя за атаката на вирус, който може да бъде далеч по-смъртоносен и далеч по-вреден в икономически, политически и социален план“.
През последните години Китай заедно с други страни създаде няколко глобални и регионални мултинационални банки за развитие като Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (AIIB) и Новата банка за развитие. След избухването на COVID-19 тези институции предложиха навременна помощ на Китай под различни форми. Независимо от това тази спешна помощ трябва да бъде внимателно планирана като дългосрочна инвестиция в глобалното здравно управление. През последните години ежегодните ангажименти за дотации в здравния сектор, идващи от основните международни банки за развитие (Световна банка, Азиатска банка за развитие и др.) представляват 1/3 от общата сума. Инвестициите на регионалните мултинационални банки за развитие в глобалното и регионалното здравеопазване все още са недостатъчни и финансовата подкрепа за здравна инфраструктура следва да се увеличи според сериозността на епидемиите. В допълнение, Новата банка за развитие може също да се поучи от Световната банка и да изгради „банка за знания“, която предоставя интелектуални услуги, включително здравни познания и консултации.
Четвърто, с цел по-нататъшно ограничаване на трансграничното разпространение на епидемии, освен предприемане на проактивни мерки за превенция и лечение, всички държави трябва да работят заедно за постигане на консенсус и създаване на съвместен механизъм за справяне с големи извънредни ситуации в областта на общественото здраве. Епидемиите никога не са спазвали границите. Историята показва, че мащабното трансгранично разпространение на епидемии, понякога не изисква нищо повече от самолетен билет. Мерките за ограничаване на епидемиите обаче не само ще ограничат потока от хора, стоки и капитали, но и ще доведат до големи икономически загуби. Чуждестранни изследователи са използвали статистически данни за въздушния трафик между места от Китай (с изключение на Хубей, като се има предвид вече съществуващата масова карантина) и тези в Африка, за да оценят риска от внесени инфекции за всяка африканска страна. Нигерия и Етиопия са страни с нисък риск, но ако се вземат предвид фактори като население, политически и социални условия, те стават уязвими. Мароко, Судан, Ангола, Танзания, Гана и Кения са изложени на умерен риск да станат жертви на вносни инфекции. Китай пое инициативата да изпрати персонал в най-многолюдните транспортни възли в чужбина, имащи китайско население, за да се извърши превенция на епидемията. Международното летище на Етиопия в Аддис Абеба „Боле“ е един от основните портали за китайците, които влизат или напуснат Африка. Експерти от Китайския център за контрол и превенция на заболяванията работят в тясно сътрудничество със своите колеги от СЗО, африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията и от Етиопския институт за обществено здраве, за да наблюдават здравословното състояние на пътниците на международното летище в Адис Абеба „Боле“.
Пето, опитът и уроците на Китай в борбата срещу епидемията могат да помогнат на други страни. Само с общи усилия на всички страни можем да надделеем над епидемията. Към края на 2018 г. общият брой на китайското население в континенталната част достига 1395,38 милиона. От този общ брой градското население наброява 831,37 милиона, което представлява 59,58% от цялото население (процент на урбанизация на постоянните жители). Коефициентът на урбанизация на населението с регистрация на домакинствата е 43,37%. Броят на населението, което живее на места, различни от зоните за регистрация на домакинствата, достигна 286 милиона, от които 241 милиона са плаващо население.
Въпреки че страните се различават по своите национални условия и възможности, а заедно с това и всяка епидемия има свои собствени характеристики, човечеството се е научило да предотвратява и контролира епидемиите, макар че няма сребърен куршум, който да се справи с всички епидемии, а мерките трябва да бъдат адаптирани според конкретната ситуация. Въпреки това, навременното прекъсване на пътя на предаване, ранното откриване и ефективното лечение са от съществено значение при каквито и да е мерки за превенция и контрол. Китай, като основно бойно поле в борбата срещу епидемията COVID-19, положи най-големи усилия, предприе най-строги мерки и натрупа най-голям опит от първа ръка. В момента превенцията и контролът на епидемията в Китай постигнаха най-забележителните резултати. Китай е готов да сподели своя опит с международната общност и да засили сътрудничеството с други страни и международни организации, включително ООН и СЗО. Вярваме, че съвместните усилия на международно ниво са ключът към спечелване на войната срещу епидемията на COVID-19 възможно най-рано.
Библиография
1. World Health Organization, „Ten Threats to Global Health in 2019“, https://www.who.int/news-room/feature-stories/ten-threats-to-global-health-in-2019.
2. „Coronavirus COVID-19 Risk Increased to ‘Very High’ But Containment Still Possible“, UN News, February 28, 2020, https://news.un.org/en/story/2020/02/1058331.
3. WHO, Report of the WHO-China Joint Mission on Coronavirus Disease 2019 (COVID-19), February 28, 2020, https://www.who.int/docs/default-source/coronaviruse/who-china-joint-mission-on-covid-19-final-report.pdf.
4. Ekaterina Pesheva, „Tackling Coronavirus: Harvard University Scientists to Collaborate with Chinese Colleagues on Development of Novel Coronavirus Therapies, Improved Diagnostics“, Harvard Medical School, February 24, 2020, https://hms.harvard.edu/news/tackling-coronavirus.
5. „COVID-19 Not Yet A Pandemic, Says UN Health Agency Chief“, UN News, February 24, 2020, https://news.un.org/en/story/2020/02/1057991.
6. „Bill & Melinda Gates Foundation Dedicates Additional Funding to the Novel Coronavirus Response“, Bill & Melinda Gates Foundation, February 5, 2020, https://www.gatesfoundation.org/Media-Center/Press-Releases/2020/02/Bill-and-Melinda-Gates-Foundation-Dedicates-Additional-Funding-to-the-Novel-Coronavirus-Response.
7. „At Least 100,000 Cases Prevented by China’s Measures on COVID-19“, State Council Information Office, March 5, 2020, http://english.scio.gov.cn/pressroom/2020-03/05/content_75777539.htm.
8. Tony Owusu, „Coronavirus Can Bring Jobs Back to U.S., Says Wilbur Ross“, The Street, January 30, 2020, https://www.thestreet.com/investing/coronavirus-can-bring-jobs-back-to-united-states-says-wilbur-ross.
9. WHO, „US$675 Million Needed for New Coronavirus Preparedness and Response Global Plan“, February 5, 2020, https://www.who.int/news-room/detail/05-02-2020-us-675-million-needed-for-new-coronavirus-preparedness-and-response-global-plan.
10. House Foreign Affairs Committee, „The Wuhan Coronavirus: Assessing the Outbreak, the Response, and Regional Implications“, February 5, 2020, https://foreignaffairs.house.gov/hearings?ID=41B2E5E9-E5F8-4869-94F0-019DB3DFD037.
11. Julio Frenk and Suerie Moon, „Governance Challenges in Global Health“, New England Journal of Medicine, Vol. 368 (2013), pp. 936-942.
12. World Health Organization, „Statement on the Second Meeting of the International Health Regulations (2005) Emergency Committee Regarding the Outbreak of Novel Coronavirus (2019-nCoV)“,https://www.who.int/news-room/detail/30-01-2020-statement-on-the-second-meeting-of-the-international-health-regulations-(2005)-emergency-committee-regarding-the-outbreak-of-novel-coronavirus-(2019-ncov)
13. Johns Hopkins, „Global Health Security Index“, https://www.ghsindex.org/.
14. World Health Organization, „Thirteenth General Programme of Work, 2019-2023“,
https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/324775/WHO-PRP-18.1-eng.pdf
15. Tedros Adhanom Ghebreyesus, „Munich Security Conference Speech“, February 15, 2020, https://www.who.int/dg/speeches/detail/munich-security-conference.
16. The Global Preparedness Monitoring Board, “A World At Risk Annual Report,” http://apps.who.int/gpmb/assets/annual_report/GPMB_annualreport_2019.pdf.
17. WHO, „Director-General’s Opening Remarks at the Media Briefing on Ebola and COVID-19 Outbreaks“, February 12 2020. https://www.who.int/dg/speeches/detail/who-director-general-s-opening-remarks-at-the-media-briefing-on-ebola-and-covid-19-outbreaks.
18. Lawrence O. Gostin and Eric A. Friedman, „Ebola: a Crisis in Global Health Leadership“, Lancet, Vol. 384 (2014), pp. 1323-1325.
19. „How Is WHO Responding to Global Public Health Threats?“ PLoS Medicine. Vol. 4, No. 5 (May 2007), e197.
20. WHO, „Director-General’s Remarks at the Media Briefing on COVID-2019 Outbreak“, February 14, 2020, https://www.who.int/dg/speeches/detail/who-director-general-s-remarks-at-the-media-briefing-on-covid-2019-outbreak-on-14-february-2020.
21. „Syria: UN Health Agency Highlights ‘Critical Health Threats’ Facing Idlib Civilians“, UN News, February 3, 2020, https://news.un.org/en/story/2020/02/1056552.
22. „Wang Yi Elaborates on Priorities of Future Lancang-Mekong Cooperation“, Ministry of Foreign Affairs of the People’s Republic of China, February 21, 2020, https://www.fmprc.gov.cn/mfa_eng/zxxx_662805/t1748369.shtml.
23. 祝鸣：《中国发出全球卫生治理新Л¬音》，2017年1月30日《文汇报》，第3版。
24. 孙文竹：《共克时疫，助推中日关系回暖升温》，2020年2月21日。http://www.ciis.org.cn/chinese/2020-02/21/content_41068190.html。
25. 祝鸣：《勿夸大埃博拉对非洲投资环境影响》，2017年6月22日《中国贸易报》，第4版。
26. 祝鸣：《中国发出全球卫生治理新Л¬音》，2017年1月30日《文汇报》，第3版。
27. 戴军：《中国的担当给了我们应对疫情的信心》，2020年2月19日《光明日报》，第12版。
28. 宋劲松：《Л¬化公共卫生事件应急产品生产能力储备》，2020年2月19日《光明日报》，第11版。
29. 林小昭：《专访发改委专家：人口流动是SARS时6倍，未来四周大城市面临大考》，2020年2月9日第一财经网。
30. 黄鑫：《电信大数据助力疫情研判，云计算、5G等新技术大显身手—— 疫情防控巧用“一双慧眼”》，2020年2月23日《经济日报》，第4版。
31. 李建伟、赵峥：《完善重大疫情防控体制机制健全国家应急管理体系》，2020年2月19日《光明日报》，第11版。
Бележки:
(1) За съжаление прогнозите от началото на март не се оправдаха и огнища се появиха, при това в страни със сериозни здравни системи. (бел. ред.).
(2) След дълго обсъждане на въпроса Олимпийските игри в Токио се отложиха за 2021 г. (бел. ред.).
Превод Александър Димитров
В първата част на доклада „Международно сътрудничество за борба с коронавируса: резултати, уроци и пътят напред“, публикувана в брой (3-4 /20202) на сп. „Ново време“, можете да прочетете:
ü защо международното сътрудничество има значение;
ü с какво Китай допринесе за глобалната борба срещу коронавируса;
ü за предизвикателствата пред международното здравно сътрудничество в глобализирания свят;
üза неадекватното изграждане на капацитет;
ü за остарялата концепция за здравна сигурност;
както и
ü мнението на председателя на Шанхайския институт по международни изследвания Чен Донгшяо, че емпатията и солидарността са единственият рационален отговор в глобалната епидемична борба.
