МИСЛЕЙКИ ДИАЛЕКТИЧЕСКИ ЗА СОЛИДАРНОСТТА

0
135

 

Грейс Лий Богс (27.06. 1915  5.10.2015) е философка и активистка, работила в Детройт. Дъщеря на китайски имигранти, тя описва своя живот и борба в автобиографичната книга „Живот, посветен на промяна“ (Living for Change).

 

В ерата на корпоративната глобализация, аутсорсинга и съкращаването на работните места, солидарността започва да означава свързване на местни общности, които се противопоставят на корпоративните опустошения и разселвания, създавайки начин на съществуване, който ни дава контрол върху живота ни

 


 Неотдавнашното посещение на двама афроколумбийци в Центъра „Богс“ ме накара да разсъждавам диалектично за същностната промяна в концепцията и практиката на солидарността, наложена и станала възможна в резултат на корпоративната глобализация.

През 1997 г. тези афроколумбийци, членове на малка земеделска общност в Ураба, Колумбия, са сред изселените, когато съвместна паравоенна и подкрепена от САЩ военна операция под предлог за борба срещу бунтовници превзема техния богат на ресурси роден край, за да  могат глобалните корпорации да произвеждат палмово масло за световния пазар и да извършват широкомащабна сеч и отглеждане на едър рогат добитък.

Решени да си върнат своята територия, фермерите създали „хуманитарни зони“ в съседни райони, нещо като анклави за мирна гражданска съпротива. Тези хуманитарни зони са международно признати и защитени от Междуамериканския съд по правата на човека. Те са подкрепени от организацията „Свидетели за мир“ (Witness for Peace).

След като изслушахме разказа им и изгледахме филм за борбата им, решихме да им организираме обиколка на нашия квартал (в източния дял на Детройт).

Посещавайки районите „Надежда“ (Hope), „Земни работи“ (Earthworks) и „Свободни производители на прехрана“ (Feedom Freedom Growers), тези южноамериканци придобиха представа как в един северноамерикански град, също опустошен от корпоративната глобализация, ние се съпротивляваме, като си отглеждаме собствена храна, създаваме зони на мира извън зоните на войната и предефинираме работата, така че да означава живот, а не просто преживяване.

Те бяха развълнувани, почувстваха се зачетени и насърчени да се свържат с хората на Детройт, които също се борят да си върнат собствената земя, общност и човещина.

Размишлявайки върху този опит, аз можах да разпозная и осмисля смяната на парадигмата за смисъла на солидарността, станала необходима и възможна в резултат на глобализацията. През по-голямата част от ХХ век солидарността означаваше „Работници от цял свят, обединявайте се“ и/или „Обединението ни прави силни“. Но в ерата на корпоративната глобализация, аутсорсинга и съкращаването на работните места, солидарността започва да означава свързване на местни общности, които се противопоставят на корпоративните опустошения и разселвания, създавайки начин на съществуване, който ни дава контрол върху живота ни.

Появата на сапатистите в Чиапас през 1994 г. в отговор на НАФТА (Северноамериканското споразумение за свободна търговия – бел. ред.) беше първият сигнал за света, че местните общности започват да създават нови самолекуващи се граждански групи в отговор на корпоративната глобализация.

Десетилетие по-късно, в книгата си „Blessed Unrest“ Пол Хоукен твърди, че е възможно да има около половин милион души в подобни групи по целия свят, независимо че повечето от тях са малки и едва забележими.

В две широко популярни книги ‒ „Empire“ (2000 г.) и „Multitude“ (2004 г.) политическите теоретици Майкъл Хард и Антонио Негри подчертават необичайното многообразие на тези групи. Те не се сливат в някакво единство от типа „хората“ или „работниците по света“. Нито са свързани в централизирани организации като Втория или Третия интернационал, както в марксистко-ленинската ера. Общото между тях е, че си представят и създават новите социални идентичности, новите политически субекти, които ще заемат мястото на механичните съставки и потребителите – категории, към които глобалният капитализъм се стреми да ни сведе.

Тези самолекуващи се граждански групи и общности се свързват помежду си главно чрез мрежи.

Така че солидарността започва да означава свързване или изграждане на мрежа между тези общности в Северна и Южна Америка и по целия свят.

 

Декември 2010 г.*

 

* Независимо, че разсъжденията на авторката са отпреди десет години, те са интересен пример за начина, по който леви активисти в съвременна Америка си представят солидарността – начин, който съвпада с разсъжденията и на Виджай Прашад.

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук