Владимир Маяковски (1893 – 1930) e един от най-големите и ярки съветски поети на ХХ в., публицист, драматург, сценарист, художник. Роден е на 19 юли 1893 г. в с. Багдати, Грузия, учи в гимназията в гр. Кутаиси. През 1906 г. с майка си се преселва в Москва, но не може да плаща обучението си и не завършва гимназия.
Попада в кръга на революционно настроени студенти, увлича се от марксистката литература, влиза в болшевишката фракция на Руската социалдемократическа работническа партия през 1908 г. Три пъти е арестуван. В затвора написва първото си стихотворение, а за пръв път публикува („Нощ“) през 1912 г. Учи от 1911 в Московското училище за живопис, скулптура и ваятелство (изключен за комунистическа дейност през 1914 г.) Присъединява се към футуристите. През 1913 г. излиза първата му книга „Аз“, илюстрирана от самия него.
През 1915 г. завършва знаменитата си поема „Облак в гащи“ („Облако в штанах“). Посреща възторжено Октомврийската революция. След 1918 г. в творчеството му доминират революционната тема, антивоенната лирика, сатирата. Маяковски създава творческото обединение ЛЕФ (Ляв фронт на изкуствата) и списание „ЛЕФ“. Пише сценарии за киното, участва в литературни четения в различни градове на СССР, подкрепя НЕП-а. През 1922-1925 г. пътува в Германия, Франция, Латвия,САЩ, Мексико, Куба. След това обикаля СССР, пише стихове, изнася доклади, публикува в много вестници и списания. Работи като журналист в „Комсомольская правда“. Прочутото му стихотворение „Стихове за съветския паспорт“ се появява през 1929 г. В произведенията си е безкомпромисен, затова – неудобен. Все повече го критикуват, дори го следи ЧК. През 1930 г. много боледува, изложбата му „20 години работа“ няма успех в политическите кръгове („критика на съветския строй!“), а премиерите на пиесата „Клоп“ („Дървеница“) и на спектакъла му „Баня“ се провалят. На 14 април 1930 г. Маяковски слага край на живота си. Има и версия, че е бил убит.
Нашите необработени ценни кожи пристигнаха на Лайпцигския панаир по време на стачка на транспортните работници. Другарите Камински и Кушнер се обърнаха към стачния комитет и самият той дойде, заедно с тях, за да разтовари вагоните със съветски стоки. Другари от ВЦСПС*, отбележете този акт на международна работническа солидарност!
В.М.
Панаир.
С пълна пара!
Нелепица на нелепиците.
Със знамето,
с песента
заставаха отляво,
Лайпциг ехти,
Лайпциг се суети,
но грохотът не достигна площада на гарата.
Гарите са неми:
гарите стачкуват.
Днес
товарачите казаха на собствениците:
„Ами,
нека поседим със скръстени ръце!“
Само понякога
в мълчанието
отекваше ехо:
Това са
товарачите,
бият стачкоизменниците.
Скърцат буржоата.
Обикалят наоколо:
– Другари, тези ще ви съблекат до голо! –
Но случаят
на буржоата
веселието хвърлил:
Съветите
в Лайпциг
изпратиха кожи.
Смеейки се,
мърдат мустаците си като хлебарки:
– Организирахте стачка –
Сърбайте кашата!
Забравете към бунтове да клоните и да склонявате,
когато се залежат вашите белки,**
строят се павилиони навсякъде,
гуляе Лайпциг,
и изведнъж
за буржоата
такива нелепици
(От шия
на дива***
през тръба водосточна):
излиза –
жив! –
стачният комитет.
Запретнали ръкави.
Се втурнаха на работа.
И…
търбухът на склада
изведнъж опустя.
Гуляе панаирът.
Ръси нелепици.
Гуляе със съветския самур**** Лайпциг.
Страшни ли са
за работниците
при такваз спойка
буржоазните
бели
глутници и шайки?!
1923 г.
Превод: Владимир Трифонов
* ВЦСПС ‒ Всесъюзен централен съвет на професионалните съюзи.
**Белка – дребен хищник от семейство порови. Преследва се предимно заради ценната му кожа, която е известна под търговското наименование Самсар.
***Дива, в смисъл на примадона, очарователна жена.
**** Самур е вид хищен бозайник от семейство порови, който е разпро-странен в Северен Урал, Сибир и Камчатка. Кожата му е високо оценявана в кожухарската промишленост.
Заб.: Стихотворението е отпечатано за първи път във вестник „Трудовая копейка“, М., 1 октомври, 1923 г.
Григорий Наумович Камински (1895 ‒ 1938 г.) е партиен и съветски работник. Борис Анисимович Кушнер (1988 ‒ 1937 г.) е литературен критик. Двамата са познати на Маяковски и са представители на съветските организации на Лайпцгиския панаир през 1923 г. Разстреляни са по време на сталинските репресии. Реабилитирани посмъртно през 1954 ‒ 1955 г.
