„КУЛТУРАТА“ НА ШКОЛАТА „ФОКС НЮЗ“

0
241

 

Алисън Камерота ‒ една от водещите телевизионерки във Fox, описа неотдавна многогодишния си опит от работата под управлението на Роджър Ейлз. Публикацията в списание „Vanity Fair“ от 13 декември 2019 г. дава пределно ясна представа за неговия мироглед, морал и методи. Достатъчни са следните откъси от разказа на Камерота, озаглавен

„Първо трябва да изпълниш следните мои нареждания“
описание на извратената игра на Роджър Ейлз за контрол върху мислите

„Започнах работа във Fox през 1998 г. като кореспондент от Бостън. През 2000 г. поисках да направя стъпка нагоре – да стана водеща на новините. Затова предприех „поклонение“ – поисках среща с единствения човек със силата да осъществи мечтата ми. Роджър ме прониза с поглед, след което се подсмихна: „Харесва ми този малък номер, който носиш, стани и се завърти,  искам да те разгледам“. Подчиних се. „Имаш нужда от загар на краката – твърде бели са. И полата ти трябва да е малко по-къса.“ Тук наведох глава. „Виж – и погледът му поомекна – има проучвания, че рейтингите се покачват с две десети от точката на всеки два сантиметра по-къса пола. Ако има едно нещо, което знам, то е как се програмира телевизия. Ако ще постигаш успех и ще получаваш това, което искаш, ще трябва да ми се довериш.“

Роджър заяви, че ще трябва да се опознаем по-добре, двамата да работим по-тясно заедно. За целта и за да избегнем ревност от други водещи, може би е най-добре да се срещнем някъде извън офиса, да речем, в хотел. „Разбираш ли какво казвам?“ Осъзнах, че никога няма да отида във въпросната хотелска стая и предположих, че това означава край на мечтите ми,  както и на кариерата ми. Върнах се в Бостън. После научих, че други жени не са се отървали толкова лесно.

Но през 2004 г. Роджър ми предложи нов пост, като обаче заяви, че ще трябва да се преместя в Ню Йорк. Тогава вече бях омъжена и бременна с близнаци, при което сякаш отпадаха очакванията му за „насрещни облаги“, но не и другите му изисквания. През следващите няколко години Роджър предприе кампания за контрол на мислите, като многократно ми заявяваше, че преди да ми даде повече възможности, ще трябва да започна да мисля така, както той иска.

„Ти някога гледала ли си филми с Рой Роджърс?* – попита той веднъж. – Не разбира се. Много си млада. Там, откъдето съм, постоянно ги гледахме. Винаги имаше епизод с говеда. Говедата все се насочваха към отвесна скала. И винаги беше работа на някой нещастен кучи син да препусне и да завърне стадото точно преди да стигне края – след като се изсмя, продължи. – Виж, аз съм онзи, който се опитва да обърне стадото. Виждам посоката, в която се насочва страната, и повярвай ми, краят няма да е добър. Разбира се, ще ми е по-лесно просто да хвърля кърпата, да ги оставя всичките да стигнат скалата. Прекалено стар съм за тази гадост. Чувам какво казват хората за мен. Казват, че разделям страната. Обаче аз спасявам страната. От много време водя тази битка.“

„Не мога да ти позволя да провалиш това предаване“ – избухна той един следобед – на мнение си, че богатите са лоши хора. Вчера гледах интервюто ти за плана на Обама за вдигане на данъците. Създаваше впечатлението, че си съгласна с него! Знаеш ли от какво всъщност се нуждаят бедните?“ „От работни места!“ отговорих, стараейки се да предложа верния, според мен, отговор.

„Не! – изрева той и удари с юмрук върху креслото. – Те се нуждаят от богати хора! Богатите плащат данъците за училищата и пътищата.  Богатите създават работни места. Богатите дават за благотворителност. Повишаването на данъците не решава нищо! Можеш ли да назовеш един пример, когато правителството реално е решило един-единствен проблем?  То просто налага все по-високи и по-високи данъци и сътворява все нови проблеми. Ти си твърде млада, но си спомням, когато тази държава беше страхотна, когато да спечелиш честен долар, означаваше нещо. Върни се, след като реализираш някои от тези опорни точки в ефир.“

През уикенда, когато дебатът около предложенията на Обама за отмяна на прокараните от Буш намаления на данъците в полза на богатите стигна точката на кипене, продуцентите поканиха петима участници, всеки от които категоричен противник на плана на Обама. Всички се обединиха, че повишаването на данъците ще разруши икономиката. В ефир ги помолих за доказателства, имайки предвид, че историята и статистиката често свидетелстват за противното.

Роджър позвъни в контролната зала, за да сдъвче продуцентите. „Роджър поръча да докажеш тезата в полза на намаляване на данъците“ –  предадоха ми трескаво те през слушалката.

„Защо това да е моя работа – попитах, – ако сенаторите републиканци не могат да го сторят, това не е ли техен проблем?“

„Той (Роджър) поръча да заявиш, че даренията за благотворителност ще спаднат, ако Обама повиши данъците!“

„Ще се радвам да го направя – отговорих, – ако е истина. Можете ли да ми предоставите доказателства?“

„Готово! Връщаме се след рекламата след 60 секунди – казаха те. – Роджър иска да го кажеш веднага, след като се върнем в ефир.“

В един момент в студиото нахлу стажант с проучване от 110 страници, което показва, че намаляването на данъците не увеличава благотворителните дарения. „Това е обратното на онова, което той иска да кажа – информирах продуцентите. – Тези факти опровергават позицията на Роджър.“

„Имаме нужда от различни факти!“ – изкрещя продуцентът! Да, раждането на алтернативни факти. Това беше далеч не единственият случай, когато бях свидетелка на тази трескава игра. Така че, защо не си тръгнах?

Една събота крадешком пристигнах пред необозначена врата в Мидтаун (средната част на Манхатан) за проба за сутрешно шоу на друга телевизионна мрежа. Екипът на оскъдните камери беше заклет да пази тайна. На следващия понеделник сутрин ми звъни Роджър: „Как мина прослушването ти?“– пита той. Ясно. Роджър имаше очи навсякъде. В този момент агентът ми каза да не очаквам повече оферти. „Мълвата на улицата е, че си радиоактивна. Никой не иска да се кара с Роджър.“ Бях в капан. Никога не знаех какво ще го накара да изпадне в расистки или хомофобски пристъп.

„Все още смяташ, че кльощавият чернокож е сладък“ – рече един следобед. Кльощав черен човек? Напрегнах мозъка си. Тогава ме осени. „Имаме президент, който подкрепя само мюсюлманите“ – продължи Роджър – Мрази евреите.“ Тогава разбрах, че е безсмислено да се опитвам да споря с него.

Крайните намерения на Роджър вземаха все по-мрачен обрат. Той бе измислил нова задача, която трябвало да изпълня, преди най-сетне да се осъществят мечтите ми.

„Знаеш ли ключа към успеха?“– попита ме един ден. „Усърдна работа“ – рекох. „Не!“– изрева той. – Тайната на успеха е да имаш инстинкта на убиец! Имаш ли инстинкт на убиец?“ – надвеси се той над бюрото си в очакване на отговора ми. – Искам да кажа, готова ли си да убиеш за дадена история?“

„Образно казано, нали?“ – отговорих.

„Проблемът е – започна Роджър – какво да правя с Гретчен. За да те включа, ще трябва някак да се отървем от Гретчен.“

Гретчен Карлсън беше станала трън в очите му. По някаква причина се страхуваше, че ще го съди. „На Гретчен ѝ предстои ваканция – каза Роджър. – Мислех да те поставя на нейното място. Да видим как се справяш с рейтингите. Ако я победиш, ще скъсам договора ти и ще ти платя пет пъти повече от това, което изкарваш сега. Искаш ли?“

„Разбира се“ – отговорих, но лъжех. Вече планирах бягството си.

„Така си и мислех – кимна той. – Сега единственото, което трябва да направиш, е да убиеш Гретчен.“ Стъписах се.

„Нали в рейтингите?“

„Нека започнем, като я убием в рейтингите. После ще видим какво ще последва.“

Интересно – отвън хората, които смятаме за всемогъщи, изглеждат непобедими. Но след като се запознах с няколко измежду тях по-отблизо, осъзнах, че поддържането на техния маскарад изисква огромно премълчаване на неуважението към тях от страна на околните. Нищо не надминава като финал подобно разкритие. Роджър постоянно възхваляваше тази телевизионна максима  и си я  получи. Гретчен Карлсън, после Мегин Кели и много други жени, впрягайки силите си, в крайна сметка дръпнаха завесата и го развенчаха. След като заклинанието бъде нарушено и истината бъде разкрита, злите магьосници се сгромолясват изненадващо бързо.“

 

https://www.vanityfair.com/news/2019/12/inside-roger-ailes-twisted-game-of-mind-control-fox-news-bombshell-movie

 

*Рой Роджърс (истинско име Ленърд Франклин Слай; 1911–1998) – американски певец, актьор и телевизионен водещ. Една от най-популярните звезди на уестърните на своето време. Известен като Краля на каубоите,  той участва в над 100 филма и многобройни радио- и телевизионни епизоди на „Шоуто на Рой Роджърс“.

Роджър Юджийн Ейлз (15 май 1940 – 18 май 2017) e назначен от Рупърт Мърдок за главен изпълнителен директор на Fox News, считано от 7 октомври 1996 г. През годините Ейлз е бил и медиен консултант на републиканските президенти Ричард Никсън, Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши, както и на Руди Джулиани. През 2016 г. той става съветник на кампанията на Доналд Тръмп, като консултира подготовката на дебатите с негово участие.

Изключителен майстор на комуникацията, Ейлз олицетворява симбиозата между  телевизия и политика. С настървеността на питбул той моделира общественото мнение в желаната от него насока, като превръща Fox News Channel във франчайз с огромен отпечатък както върху политиката, така и върху телевизията. Ейлз налага във Fox безкомпромисен режим, става известен с юмручния си метод за справяне с конкуренти и противници.

„Културата“ на нюз-школата „Фокс нюз“ е разобличена от бившата водеща Гретчен Карлсън, която завежда дело срещу Ейлз за сексуален тормоз на
21 юли 2016 г. с обвинението, че е била уволнена, след като му е отказала сексуални услуги. Обвинението на Карлсън дава тласък на повече от дузина жени от Fox да огласят собствения си опит с подобен тормоз от страна на Ейлз. В рамките на месец компанията майка на Fox News ‒ 21st Century Fox, провежда вътрешно разследване. В резултат Ейлз е принуден да подаде оставка като председател и изпълнителен директор на Fox News – главоломно падане от власт, което шокира медийната индустрия. Получава 40 милиона долара по условията на споразумението за напускане. Независимо от всичко, Ейлз продължава да съветва Мърдок и 21st Century Fox до смъртта си през 2017 г. 

Благодарение на забележителните си постижения Ейлз е разполагал с огромно влияние в империята на Рупърт Мърдок. Дотолкова, че когато Ейлз се сблъсква със сина на Мърдок – Лаклан, в началото на 2000-те години, когато по-младият Мърдок надзирава сектора за телевизионни канали, именно последният е принуден да напусне компанията за девет години, преди да се завърне през 2014 г. като неин изпълнителен съпредседател заедно със своя баща.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук