СВЕТЛИНИТЕ ОТ ПОРТО: МАЛКА СТЪПКА КЪМ СОЦИАЛЕН СЪЮЗ?

0
294

 Маурицио Ферера е професор по политически науки  в Миланския университет.

 

 Някои социални федералисти са разочаровани: социалната среща на върха в Порто беше сведена едва ли не до не повече от поредица от семинари, Ангела Меркел се появи само онлайн, окончателната декларация беше постна и финалното одобрение на Плана за действие на Европейската комисия (за реализация на Европейския стълб на социалните права – бел.ред.) беше отложено за юнската сесия на Европейския съвет. Има обаче основания да бъдат отчетени постиженията на тази среща на върха: Европейският стълб на социалните права бе признат за „двигател“ за повече кохезия и солидарност, а някои лидери предложиха допълнително да бъде развит и без това разгърнатият социален компонент на Плана за възстановяване „Следващо поколение ЕС“. Без да бъде визионерски, дебатът постави на масата няколко идеи, които биха могли да бъдат използвани за превръщането на Социална Европа в по-амбициозен и ефективен Европейски социален съюз.

Независимо от всичко, има основания за отбелязване на постиженията на тази среща на върха. Сега, когато пандемията е овладяна (или поне е станала управляема), един подновен ангажимент за единство и солидарност като ключови ценности, които „ лежат в основата на нашия общ проект и отличителен социален модел “, не би следвало да се приема просто като даденост . Нито можеше предварително да се очаква да чуем изричните предложения на някои лидери за придвижване още напред на вече развития социален компонент на Плана за възстановяване „Следващото поколение ЕС“. Поне според мен, този неофициален Европейски съвет има повече светли, отколкото тъмни страни. 

На символично ниво събитието отново даде старт на Социална Европа в обществения дебат, като включи не само ръководителите на институциите, но и социалните партньори и различни организации на гражданското общество. Благодарение на широкото медийно отразяване, изричната ангажираност на ЕС с „грижовната“ страна на интеграцията достигна до милиони европейци. Няколко проучвания на общественото мнение от 2019 г. показват, че пандемията е сближила хората в Европа един с друг и че има не само силна подкрепа, но и търсене за повече форми на солидарност в целия ЕС. Португалското председателство на ЕС заслужава похвала, че отговори на тези широко разпространени  желания, както и на натиска и исканията на транснационална мрежа от граждански сдружения, които вече изграждат Социална Европа в ежедневните си практики (скорошен блог на Лондонската икономическа школа ги нарече „въставащи европейци“). 

На политическо ниво срещата на върха подпечата „социалния обрат“ на интеграцията след едно десетилетие на закъснял, ако не и програмирано несоциален отговор на финансовата криза и икономическата рецесия. В периода, предхождащ германското председателство, Меркел бе станала „предводител на европейската солидарност“. Този път тя се ограничи да приветства (от разстояние) Плана за действие (за реализация на Европейския стълб на социалните права – бел.прев.) на Комисията. Свикнали сме с немската въздържаност по време на изборни години. Обаче френският президент Еманюел Макрон пое щафетата, обявявайки, че френското председателство през 2022 г. има амбициозни планове за придвижване напред на някои ключови законодателни мерки, включени в Плана за действие, като директивата за минималните заплати. Испанският министър-председател Педро Санчес и особено италианският му колега Марио Драги от своя страна разшириха обхвата: за прилагането на социалните права от Европейския стълб ще е необходима благоприятна фискална и бюджетна рамка. Италианският министър-председател отбеляза необходимостта да се реформира управлението на Европейския паричен съюз (ЕПС) и направи конкретно предложение: инструментът за временна подкрепа за ограничаване на безработицата SURE, трансформиран в постоянно действащ механизъм, като първа стъпка към цялостна система за застраховане срещу безработица. Както винаги става на арената на Съвета на ЕС, ако първата стъпка е била направена от „спирачите“ (в случая единадесетте държави-членки на ЕС, които представиха хладен нон-пейпър в навечерието на срещата на върха), „ ускорителите“ реагират с още по-голяма амбиция (както пролича не само от речта на Драги, но и от белгийските и особено испанските нон-пейпъри, да не говорим за най-напред отиващите предложения на Португалия). Човек наистина се пита, дали този „социален обрат“ би могъл дори да бъде обсъждан политически, ако Великобритания все още беше член на ЕС. 

Какво да кажем за съдържателните и политическите измерения? Заключителната декларация по същество потвърждава ключовите моменти на Плана за действие, като изяснява, че реализацията на Стълба ще трябва да се съобрази с разпределението на компетенции, както и с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Четейки между редовете обаче, се очертава определена представа за цялостния профил на „Социална Европа 2.0“. Социалните права и политики ще останат в ръцете на националните правителства. Но тези ръце ще се движат в рамките на нова структура на възможности, основно закрепена на ниво ЕС ‒ разбирано все по-малко като „технократичен Брюксел“, а вместо това като общ център, включващ процес на формиране на политиката. 

В този център очевидно ще има много политика, но в рамките на новата солидарна нормативна рамка, която задвижи борбата срещу пандемията Covid-19. Позоваването на пандемията прави този нормативен ангажимент повече от евтини приказки. А знаем, че „приказките“ от юли 2020 г. далеч не бяха евтини, тъй като струваха 750 милиарда евро, финансирани от общ дълг. 

20-те принципа на Европейския стълб са ясната основа на „Социална Европа 2.0“. Някои от тях със сигурност ще се превърнат в обвързващи разпоредби, разширяващи и задълбочаващи достиженията на правото на ЕС. Други принципи по същество ще ориентират (поне засега) Европейския семестър чрез водещи цели, препоръки и възможно нови форми на социални изисквания. Между изцяло твърди и изцяло меки разпоредби „Социална Европа 2.0“ ще експериментира и с нови, смесени форми на изработване и прилагане на права.

Емблематичен пример за това е инструментът „гаранция“ ‒ вече използван за Гаранцията за младежта, стартиран през 2013 г., и предстои скоро да бъде допълнен от Гаранция за децата ‒ препоръка, предвидена в Плана за действие. Тези гаранции не са обвързващи, но тяхното изпълнение съгласно образеца на ЕС е необходимо за получаване на европейски средства. А образецът подчертава един компонент на социалните права, който често се пренебрегва и който често се оказва дори по-значим за хората, отколкото основанията по принцип за справедливост: т.е. достъпът до конкретните следствия от правата (услуги, консултации, материална подкрепа), съгласно законовите разпоредби (тъй като гаранционните схеми трябва да бъдат възприети от националните правни органи). Драги обяви, че италианският План за възстановяване и устойчивост включва по-амбициозна гаранция за „пригодност за заетост“, докато Макрон е илюстрирал френската схема за „индивидуални сметки за учене“, прототип на гаранцията за умения. И двете следва сериозно да бъдат разгледани от Комисията.

Стълбът ще бъде централният двигател на новата Социална Европа. Той ще работи паралелно с двигателя на EПС. И точно както Декларацията от Порто ангажира Стълба да допринася за глобалната конкурентоспособност на Европа, ИПС трябва да бъде пренасочен към съответстващата цел да допринася за „единството“ (поддържането на общността на ЕС заедно, особено по време на икономически и финансови шокове) и солидарността. В изявленията на Макрон, Драги и Санчес изрично се говори за такава потребност. В неотдавнашен онлайн дебат с група учени и политици се очертаха контурите на един Европейския социален съюз. Срещата на върха в Порто дори не се зае да обмисля подобна визия. Но стъпка напред е направена и Конференцията за бъдещето на Европа ще предостави възможности и канали ‒ за онези, които споделят тази визия ‒ изрично да заявят подкрепата си за подобен Европейски социален съюз.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук