Анна Георгиева e създател и редактор на „Списание Парламенти‒Солидарност“. Била е журналист в БТА, наблюдател и кореспондент в Европейския парламент и Европейската комисия в Брюксел, отговорник за връзките с обществеността в ЦИК и др.
––––––––––––
„СПИСАНИЕ ПАРЛАМЕНТИ‒СОЛИДАРНОСТ“
www.parliamentsmagazinesolidarnost.eu
е електронен сайт за европейски политики, интерпарламентарно взаимодействие и културна дипломация, създаден през 2007 г. Публикува интервюта с евродепутати, политици и политически анализатори, материали за европейските политики, информации за текущи събития в ЕС. През 2017 г. беше удостоен с годишната награда на Съюза на българските журналисти за електронен сайт.
От февруари 2021 г. изданието откри специална рубрика, посветена на европейската инициатива „Конференция за бъдещето на Европа“ и поддържа съвместна рубрика със сп. „Ново време“, в които могат да се прочетат повече новини, анализи, интервюта и документи за Конференцията.
–––––––––––––
Пленарната сесия на Конференцията включва 108 представители на Европейския парламент, 54 на Съвета (по двама от всяка държава членка), трима на Европейската комисия, както и 108 представители на всички национални парламенти. Също така и 108 европейски граждани ще участват в обсъждането на идеи, произтичащи от гражданските панели и многоезичната цифрова платформа: 80 представители от европейските граждански панели, от които най-малко една трета ще бъдат на възраст под 25 години, и 27 от национални граждански панели или от прояви на Конференцията (по един на държава членка), както и председателят на Европейския младежки форум. Подборът на представители на гражданите ще бъде завършен в най-скоро време.
Ще вземат участие и по 18 представители от Комитета на регионите и от Европейския икономически и социален комитет, както и по 8 представители на социалните партньори и 8 представители на гражданското общество. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност ще бъде канен при обсъждането на международната роля на ЕС. Могат да бъдат канени и представители на ключови заинтересовани страни. Пленарната сесия на Конференцията ще бъде балансирана в съотношението между мъже и жени.
Надеждата за промени доминираше в работата на първата пленарна сесия на Конференцията за бъдещето на Европа. Участниците в нея подчертаха сериозния потенциал на форума за набелязване на належащи реформи в ЕС. Повечето изтъкнаха значението на Конференцията и ролята на гражданите в дебата и във вземането на решения за бъдещето на Съюза. Като важно за успеха на Конференцията те откроиха широкото гражданско участие както в предвидените граждански панели на европейско ниво и организирането от държавите членки на национални граждански панели, така и чрез многоезиковата тематична платформа, която вече е открита за европейците. Продуктивен и задълбочен диалог, активност на гражданите и отговорност на европейските и националните институции и лидери да оформят идеите на хората в конкретни предложения, бяха сред ключовите послания на пленарната сесия. Акцент бе поставен върху социалната справедливост, особено от левите представители в пленарната сесия на Конференцията. В нея направиха изказвания и четирима български представители. Очакванията са високи, остава стръмният път да се извърви.
Учредителната пленарна сесия на Конференцията
за бъдещето на Европа се състоя на 19 юни т.г.
в Европейския парламент в Страсбург
Първата пленарна сесия на Конференцията за бъдещето на Европа даде възможност на представители на Съвета на ЕС, Европейския парламент (ЕП), Комисията, националните парламенти, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, социалните партньори и гражданите да изкажат своите очаквания за хода и резултатите от Конференцията.
Съпредседателят на Изпълнителния съвет на Конференцията Ги Верхофстад я оприличи като щафетно надбягване. „Гражданите, участващи в експертните групи, ще започнат надпреварата, като определят своите желания и препоръки. След това, по време на следващите пленарни заседания, те ще предадат щафетата и ще формулираме конкретни предложения за реформа въз основа на техните препоръки. Последният етап от тази надпревара е предложените реформи да бъдат одобрени и осъществени чрез нашите демократични институции“, заяви Верхофстад, а след това формулира двата основни въпроса, на които трябва да отговори Конференцията:
– Каква визия за бъдещето на Европа имаме? Кои са необходимите реформи, които трябва да бъдат осъществени, така че да съответстват на бъдещето на Европа?
– Можем ли да направим това в рамките на съществуващите договори?
Встъпителни слова при откриването направиха и заместник-председателката на Европейската комисия Дубравка Шуица и португалската министърка по европейските въпрос Ана Закариас в качеството си на председател на страната, ротационен председател на ЕС. Според Ана Закариас „Конференцията е истински процес за реално ангажиране на ЕС с гражданите“, а според Дубравка Шуица „Конференцията е първата важна стъпка за включване на гражданските ангажименти в ЕС.“
Темата на първия дебат на пленарното заседание беше „Какви са вашите очаквания за Конференцията“. В рамките на предвидените едноминутни изказвания бяха изразени различни мнения – от силно положителни и насърчителни до скептични и критични.
Манфред Вебер, председател на ЕНП, заяви, че Конференцията е нова глава в историята на ЕС и че очакванията са за нещо изключително важно. Той посочи, че „е необходимо да се обсъди как Европа да стане структурно пригодна“.
Представител на гражданското общество определи Конференцията за бъдещето на Европа като възможност за едно ново начало на ЕС, докато някои евродепутати изразиха опасения за превръщането ѝ във формално начинание или в поредния закрит дебат. Беше отправено предупреждение да няма разделяне – от една страна ‒ институциите – от другата – гражданите. Беше констатирано намаляване на влиянието на европейските институции и настояване Конференцията да се превърне във форум на европейската обединеност.
Като цел на Конференцията беше изведено потвърждаването на демократичната легитимност на европейския проект. Беше констатирано, че той още не е завършен, но че няма алтернатива и точно в това трябва да бъдат убедени гражданите. Възстановяването на тяхното доверие в политическия процес е първостепенна задача, тъй като те са загубили доверието в институциите. Според комисарката Вера Юрова сме свидетели на демократична криза – надигане на популизма, национализма, нарастване на евроскептицизма. Юрова напомни визитата на папа Франциск и думите му, че ЕС приличал на остаряла баба, губеща енергията си. Паскал Дюран от „Обнови Европа“ подчерта, че „Ако искаме да бъдем пазители на ценностите на ЕС, като принципите на правовата държава и личните свободи, наистина трябва да ги защитаваме.“
Ключова дума в изказванията беше „диалог“, провеждането на дебат без противопоставяне, а чрез изслушване на другия. Беше отправено предупреждение ЕС да не подбира така участниците, че те да потвърдят идеите на управляващите. Конкретни дебати с конкретни мерки беше изискването на редица участници в пленарното заседание.
Общо беше мнението, че трябва да се повиши осведомеността за Конференцията, така че обсъжданията на темите да привлекат широки кръгове граждани и да се намери достатъчна мотивация за тяхното максимално активно участие. Изразени бяха притеснения гражданите да не останат встрани.
Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания) подчерта, че „ трябва да се вслушаме във всички гласове, и по-специално тези, които обикновено пропускаме. Ако Съюзът не може да реши проблемите на гражданите, няма причина той да съществува.“ А Зджислав Краснодембски (ЕКР, Полша) отбеляза, че „ много често от Брюксел или Страсбург не може да бъде видяна истинската Европа с всичките ѝ различни културни, икономически и социални аспекти.“
По отношение на евентуална промяна в Договорите на ЕС бяха изказани противоположни мнения. Елен Лапорт (ИД, Франция) каза, че обсъждането на институционални въпроси и решения по тях би отблъснало гражданите и че Конференцията не трябва да приема нови правила и регламенти, а да служи като катализатор на демократичния процес, докато няколко евродепутати и представители на гражданското общество говориха за конкретни предложения за реформи, в т.ч. и на Договорите и пледираха за ново договорно и устройствено право и за създаване на критична маса за промяна в текстовете.
Според заместник-председателя на ЕК Марош Шефчович Конференцията следва да бъде ориентирана към политиката – предложенията на гражданите чрез политически инструменти и приоритети в краткосрочен и средносрочен план да се впишат в законодателната рамка на ЕС.
Неколкократно беше заявено, че трябва да се сложи край на ветото, на консенсуса и че Конференцията трябва да поправи тази грешка. Според Даниел Фройнд (Зелени/ЕСА, Германия) „причината, поради която ЕС не постига резултати по много въпроси, е недостатък на устройството му ‒ и това е задължението за единодушие в Съвета.“ Тези заключения бяха гарнирани с нападки срещу Полша и Унгария.
Бяха изброени и темите за обсъждане от Конференцията, които според изказващите се биха имали голямо значение за развитието на европейския проект: икономическото възстановяване, правовата държава, европейската конкурентоспособност, климата, сигурността във всички аспекти – здравна, енергийна, продоволствена, неравнопоставеността, миграцията, където ЕС се е провалил.
В изказванията имаше и идеи като тези гражданите да поемат контрола за вземането на решения на всички нива, да се състави пътна карта за промяна на Европа, да се започне борба с бюрократичния централизъм.
Отправени бяха критики, че Конференцията, въпреки призивите, е започнала с твърде малко прозрачност. Подчертана беше необходимостта от лидерство в процеса. Институциите бяха критикувани, че не са допуснали страните от Западните Балкани в работата на Конференцията, на което Верхофстад обяви, че положително решение по този въпрос ще бъде взето в скоро време от Изпълнителния съвет на Конференцията.
Литовски депутат констатира, че Европа е изправена пред много разделения и че е необходима солидарност. ЕС трябва да излезе по-силен. Беше заявено, че днешният ЕС няма право на провал, а Конференцията не може да се задоволи с предизвестен резултат.
А финландски депутат завърши изказването си, че основната цел е да има мир.
на учредителната пленарна сесия
на Конференцията за бъдещето на Европа
Социалната справедливост беше в центъра на изказванията на редица участници и особено на представителите на левите партии и организации. Беше подчертана необходимостта от изграждането на социално справедлива Европа, която да преодолее неравенствата и да се фокусира върху нуждите и проблемите на гражданите.
Никой не трябва да бъде изоставен, а особено внимание следва да се отдели на младите хора чрез създаване на заетост и нови, качествени работни места, за което се изисква работеща и стабилна икономика.
Представителите на синдикатите поискаха радикална промяна в социалната защита и социална демокрация върху колективните преговори. Овластяването на гражданите в периферията на обществото също беше поставено като пожелание. Интеграцията на хората с увреждания, както и участието на жените във вземането на решения, беше изтъкнато като важна задача.
Изразено беше очакване социалните промени да се осъществяват отдолу-нагоре. Според евродепутати ЕС трябва да получи повече правомощия в здравеопазването и социалната политика, а цифровизацията трябва да води до създаването на заетост, а не до нейното намаляване.
Повдигнати бяха и демографските въпроси, и по-специално за качеството на живот на европейските граждани.
Представител на гражданското общество подчерта, че основният капитал на ЕС е човекът и затова трябва да се вземат конкретни решения и да се постигнат конкретни резултати, които да отговарят максимално на реалните проблеми на гражданите.
на Конференцията за бъдещето на Европа
В Конференцията взеха участие с изказвания и четирима български представители.
Заместник-министърът на външните работи Румен Александров определи Конференцията за бъдещето на Европа като отлична възможност за амбициозен обмен на мнения, особено с оглед преодоляване на пандемията от COVID-19 и изграждане на капацитет за устойчивост към бъдеща криза, както и за формиране на бъдещето на следващите поколения. ,,Очакваме структуриран дебат, основан на стратегическата програма, и фокусиран върху теми с практически измерения, върху които бихме могли да постигнем реална добавена стойност. Надяваме се, че очакванията на гражданите ще бъдат взети предвид по най-ефективния начин. Бъдещите политики на ЕС трябва да допринесат за преодоляване на различията между държавите членки и да доведат до по-голяма кохезия между тях, като по този начин направят ЕС по-силен и по-устойчив“, заяви заместник-министърът.
Той добави, че България активно популяризира дигиталната платформа на национално ниво и планира календара на събитията в тясно сътрудничество със заинтересованите страни. Въз основа на опита, натрупан от консултациите с европейските граждани, нашите усилия ще бъдат насочени към провеждане на Конференцията по най-приобщаващ и достъпен начин, включително чрез включване на националните парламенти и всички слоеве на обществото, особено на младите хора.
„Приветстваме идеята за включване на Западните Балкани в работата на Конференцията, тъй като това ще даде възможност на нашите партньори да се ангажират по-тясно с бъдещия дневен ред на ЕС“, каза заместник-министър Александров.
Гергана Паси, говорейки от името на гражданското общество, посочи, че очакванията са различни, тъй като и гражданите имат различни виждания. Европа трябва да стане по-отворена, по-малко бюрократична и да се основава на научните постижения, подчерта тя. Изискванията от страна на гражданите за резултатен дебат са високи, но този дебат трябва се базира на разбиранията на гражданското общество, а не на национализма.
Илхан Кючюк, член на Европейския парламент и съпредседател на Партията на европейските либерали АЛДЕ, отбеляза, че Европа създава общоприетите стандарти, но светът се мени, става различен и очакванията към ЕС нарастват. Според Кючюк са необходими бързи решения, такива, които биха превърнали ЕС в глобален играч. Това качество няма да бъде постигнато, докато ЕС не стане политически незаобиколима организация. За Кючюк настоящата Конференция е за бъдещия ЕС, а не за настоящия. От своя страна той също настоя за включване на страните от Западните Балкани в работата на Конференцията.
Друг член на ЕП ‒ Ангел Джамбазки (Европейски консерватори и реформисти/ВМРО ‒ България), подчерта, че в ЕС трябва да се уважават културните различия и националния суверенитет на държавите членки. Не винаги европейските политики са били успешни и това пролича ярко при настоящата криза. Джамбазки подкрепи включването на страните от Западните Балкани в обсъжданията на Конференцията, но подчерта ясно, че Република Северна Македония трябва да изпълни задълженията си, произтичащи от сключения през 2017 г. Договор за добросъседство с България.
Какво предстои?
През есента ключово място в работата на Конференцията ще заемат граждански панели, които ще бъдат четири на брой. Европейските граждански панели ще се срещнат през септември и октомври т.г. , за да подготвят приноса си за бъдещите пленарни дебати.
Комисарката Дубравка Шуица даде разяснения за тяхната организация и функциониране. Във всеки от панелите ще участват по 200 души, подбрани на случаен признак от всички държави-членки, като една трета от тях ще бъдат млади хора. Всеки панел ще има двудневни заседания и ще генерира препоръки. Този подход, според Шуица, представлява демократична иновация и подсилване на представителната демокрация. След формулиране на препоръките те ще бъдат обсъдени на пленарните заседания на Конференцията.
С работата на гражданските панели, според Ги Верхофстад, пленарните сесии „ще добият завършен характер“.
Дубравка Шуица насърчи и провеждането на национални граждански панели, които биха се превърнали в допълнителен източник на предложения и катализатор на още по-широко гражданско участие. Националните панели биха били стъпало към предвидените четири общоевропейски панела, а чрез тях темите на Конференцията биха достигнали по-лесно до обикновените граждани. Организаторите на Конференцията искат да разговарят не само с тези, които познават ЕС – специализирани НПО, университетски кръгове, но и с тези, които работят в различните области на икономиката, услугите, културата, образованието. Посредством националните панели би могло да се насърчи изграждането на европейската идентичност; към европейските политики да се приобщят и граждани на трети страни, живеещи и работещи в ЕС и желаещи да участват в дискусиите; да се използва по-широко ролята на образованието за Европа. Националните панели могат да бъдат част от по-широки национални планове на държавите членки, включващи събития, тематично свързани с Конференцията.
Същевременно към пленарните сесии на Конференцията ще бъдат съставени девет тематични работни групи, всяка от които ще обсъжда предложенията, попадащи в съответната приоритетна област, посочена в Съвместната декларация на трите основни европейски институции за работата на Конференцията, а именно темите: 1/ изграждане на здрав и здравословен континент; 2/ борба срещу климатичните и тези на околната среда предизвикателства; 3/ икономика, която работи за хората; 4/ социална справедливост, равенство и междупоколенческа солидарност; 5/ европейска дигитална трансформация; 6/ европейски права и ценности, включително правова държава; 7/ справяне с предизвикателствата на миграционния натиск; 8/ сигурност и ролята на ЕС в света; 9/ демократичните основи на ЕС и как да засилим демократичния процес на управление на ЕС.
Предложенията ще дойдат както от гражданските – европейски и национални ‒ панели, така и от идеите на европейските граждани, изложени на многоезиковата електронна платформа на Конференцията. Сформирането на работните групи предстои.
Ги Верхофстад отбеляза, че модалностите на работата, състава и председателството им ще бъдат обсъдени на следващата среща на Изпълнителния съвет на Конференцията.
В заключение Дубравка Шуица заяви, че се открива нова страница от европейския проект и посочи, че европейската демокрация трябва да бъде преразгледана и подобрена. А португалската министърка по европейски въпроси Ана Закариас, в качеството си на председател на страната, ротационен председател на ЕС, призова за промени, действие и резултати, тъй като очакванията са големи.
Следващата пленарна сесия на Конференцията за бъдещето на Европа е насрочена за 22‒23 октомври т.г.
