КАК ПРОДЪЛЖАВАМЕ?

0
158

 Изказванията публикуваме с малки съкращения и редакция.

Изказвания на участници в  учредителната среща за създаване на идейно-политическо обединение в БСП
ПЛАТФОРМА „СОЦИАЛИЗЪМ ХХІ ВЕК“

София, зала 6 на НДК, 15 май 2021 г.

 

ЕЛЕОНОРА АНГЕЛОВА:

Здравейте приятели! Приветствам Ви с „Добре дошли“! Тук сме се събрали членове и симпатизанти на БСП от цялата страна. Сред нас в залата са и наши приятели от други леви партии и граждански организации.

Днес всички ние, лявомислещи хора, сме се събрали, за да се опитаме да дадем отговор на няколко въпроса:

Къде е лявото и как изглежда то в ХХI век? Светът се е променил много. Други са взаимоотношенията в обществото.

Къде търсим лявото, при положение че и десните днес правят леви политики? Ние трябва да намерим лявото и да го защитаваме, преди то да излезе на площада, или то да излезе там заедно с нас. Ние да го поведем, а не площадът да се разграничава от нас. Лявото днес е в екологията, в противопоствянето на проявите на неофашизъм, расизъм, дискриминация, шовинизъм и ксенофобия спрямо малцинствените групи, в усилията за ограничаване на международния капитал. Та държавата днес не може да каже и дума на фармацевтичните компании и на доставчиците на горива!

Как постигаме лявото? Отговорът е колкото труден, толкова и прост. С обновление на БСП. С обединяване на всички леви. Обединение с всеки един демократично мислещ човек, с всеки един човек с кауза. С модерна, силна и решаваща проблемите на хората социалистическа партия.

Призоваваме Ви да се обединим около Платформата „Социализъм ХХІ век“, за да поставим началото на обединението в ляво, за да започнем разговор за бъдещето на лявото в страната ни.

 

ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ:

Уважаеми другарки и другари,

Трудно вече може по познатите начини и с обща формула да се дефинира днес лявото политическо прастранство. Причината за това е дълбокото разместване на идеологическите пластове след отстъплението на левицата от основни леви ценности, било под натиска на политическата конюнктура, било поради слабост на партийното ръководство.

Днес се събираме, за да възкресим идеята за социализма като бъдеще, а не да го обсъждаме като минало. Много трудно може да бъде определен нашият дневен ред, тъй като актуалните въпроси пред левицата и БСП са най-разнообразни. Нашето събрание днес е необичайно и поради това, че дълго време бяхме „дистанцирани“, животът спря и удари часът на посредниците, а в много случаи и на присвоилите си правото да говорят от наше име. Ударът върху обществото беше изключително тежък. В голяма степен се разрушиха формите на общуване между хората, а без него всевъзможни персони, органи и институции се захванаха да упражняват властта произволно, често пъти без всякаква легитимност. В тази ситуация най-потърпевши се оказахме ние, социалистите, защото социалната идея е общуване между хората, тя означава солидарност, тя е предпоставка за единодействието. Социалната идея означава солидарност, породена от общуването между хората. Застрашена се оказа и политическата демокрация, защото зад необходимите здравни мерки често пъти се прокарваха дясноавторитарни похвати. В много държави работата на парламентите беше преустновена.

Днешното ни събиране е едно голямо усилие по посока на възобновяване на политическия процес, на възстановяване на политиката като необходима и присъща човешка дейност. Усилие на лявата политическа общност, разбираща необходимостта от ново начало на лявото политическо мислене и действия.

Изборите от 4 април нанесоха съкрушителен удар върху нашата партия. Загубата на 500 хил. избиратели, в сравнение с предходните парламентарни избори, показа решително отхвърляне на курса на сегашния председател от половината от левите избиратели. Всички ние се надяваме партията да се съвземе, да се изправи, да стъпи на социалистическата си програма. Да създаде нова програма с новите й актуални измерения на социализма като алтернативно общество на това, което имаме днес, на неолибералния капитализъм. Да не се бори само, и то не съвсем убедително, с „паралелната държава“, а да отстоява социалната държава, записана в Конституцията. БСП трябва да постави в основата на своята политика вековните ценности на левицата – солидарността, равенството, социалните и гражданските свободи. Ние трябва да възстановим усещането, че социалистическата идея произхожда и принадлежи на голямото европейско семейство на левицата и ясно да покажем, че БСП не само е част от този общ исторически път, а е наследник на партия – създател на тази традиция. Ние не можем де си позволим идейната екстравагантност нашата партия да се лута между консерватизма на Тереза Мей, Тачър, Орбан и други известни и не толкова известни представители на европейската десница. Идейното обезличаване на БСП има конкретни измерения. Това е „Визия за България“, която в най-добрия случай предлага засилена роля на държавата в икономиката и услугите и нито дума за социализма като алтернатива, нито дума за политическата демокрация и социалната държава като главни ориентири и условия за постигане на нашите програмни, идейни и политически цели.

Този така необходим на БСП днес път беше загубен не заради пандемията и последствията от нея, както ни убеждава партийното ръководство, бягайки от отговорност. Пътят беше загубен заради кризата в партията, започнала отдавна и ускорила се през последните години. Достигнала до конфронтация в партията и превръщането ѝ в банален лидерски проект с намаляващо обществено и политическо влияние. Загубена беше главната цел на социалистическата партия, а именно промяна на базови обществени отношения, дълбока социална и политическа реформа, отстояване на социалния и демократичен характер на Конституцията, а не просто спечелване на няколко гласа повече на изборите на принципа на спортните състезания.

Загубата на изборите от 4 април не е инцидентна загуба. Тя се е случила не заради това, че нашите чисти помисли не са били разбрани от гражданите. За съжаление, загубата беше интерпретирана именно по този начин, а наподобявайки на известни спортни състезатели, председателката заяви, че „продължаваме напред“. Избирателите на левицата разбараха най-главното, а именно, че БСП се е откзала да защитава интересите на наемния труд, на малките предриемачи, на мледежта и на студентството. Разбраха например, че ще има „един учебник по един предмет“,  но защо, какъв, за какви училища? За съжаление това е всичко, което партията, в лицето на нейната лидерка, можа да каже за сложните проблеми на средното образование. Лековато, по повърхонстта на социалната проблематика, колкото да има нещо казано и нещо написано. Това е резултатът от скъсаната връзка на партията с интелигенцията и научните среди!

Днешното начало на инициативата Платформа „Социализъм ХХІ век“ е необходимост. Тя има живот пред себе си, защото ние, освен всичко друго, трябва да покажем, че левицата в България е жизнена, че има сили, последователи, актуални идеи, които да направят социалистическата идея привлекателна и разбираема за младите поколения.

Днешното учредително събрание на идейно-политическото обединение Платформа „Социализъм ХХІ век“ има за водеща идея да се даде нова енергия на партията, да създадем условия за диалог с леви политически организации, обществени среди, личности, които не желаят да отъждествяват собствента си позиция с тази на днешното ръководство на БСП. Предизборната платформа на БСП не говори нищо на лявоориентираните български граждани. Ясно е, че тя няма почти никаква роля за мобилизация на избирателите. Веднга след изборния погром от 4 април беше ясно, че се нуждаем от спешни действия, включително и от нова платформа, но за съжаление не бяха направени никакви усилия в тази посока. Възстановяването на диалога и на демократичните принципи на ръководство на партията, свикването на заседание на конгреса бяха необходими действия за постигане на мобилизация и опит за преодоляване на вътрешното противопоставяне. Всичко това беше отказано! Беше избран път на механично разширяване на коалицията с партньори, които участваха в предишни управления на ГЕРБ. Тези действия не само че не допринасят за прилив на нови сили към БСП, а напротив, поставят под съмнение доколко истинска беше през последния мандат битката с политиките на ГЕРБ.

Учредителното събрание на обединението Платформа „Социализъм ХХІ век“ не е предизвикано само и единствено от тежката ситуация вътре в БСП и в българското ляво като цяло. С нашето учредяване ние си поставяме за задача да ускорим и задълбочим програмното обновление на БСП, защото пред нас са предизвикателствата на растящата експлоатация и новите условия на труд в дигиталната епоха, системното отнемане на социални и гражаднски права, при това в развити демократични държави, бързо развиващите се форми на десен екстремизъм и съвременен фашизъм. Дискусията по нова програма на партията не може да се отлага и трябва да започне сега.

Опасностите пред социалистическото движение, с оглед на неговото бъдеще, са много. Загубата на политическо и обществено влияние на БСП може да се окаже трайна тенденция, с която сегашното ръководство не само не може да се справи, но и ще се задълбочи. Главният въпрос пред нашето обединение е как да се организираме така, че БСП да покаже своята многоликост пред българското общество, богатство от идеи и решителност в защита на правата на гражданите. Да съхраним левите идеи и ценности от умишленото им разбъркване заедно с национализма, и кой знае какъв социален консерватизъм, което в крайна сметка ще доведе партията да политически провинциализъм и задълбочаваща се изолация. Учредяването на идейно-политическото обединение Платформа „Социализъм ХХІ век“ трябва да даде решителен тласък в тази посока.      

Желая успешно учредително начало на нашето обединение!

 

ЮРИЙ АСЛАНОВ:

Има известен символизъм в това, че се събираме на това място, на което преди 31 години се проведе Кръглата маса. Тогава, през 1990 година, от това място произлязоха съдбоносни неща за България. И тъй като днес се чуват гласове за рестарт на социалистическата идея и дори за преучредяване на социалистическата партия, може би тъкмо за това мястото е подходящо за началото на един разговор, който да осмисли и бъдещето ни като социалисти.

Няколко думи за предисторията на проекта на Резолюция на 50-ия конгрес на БСП „Към нова политическа програма „Социализъм 21 век“. Идеята за него възникна преди доста време в хода на една дискусия в предишния състав на Комисията по идейно и програмно развитие към Националния съвет на БСП. Тогава си зададохме на глас въпроса – защо левицата е в криза, при това не само в България, и дали отговорът на този въпрос следва да се търси единствено в проблемите на организационното състояние и на кадровите грешки. В хода на разговора стигнахме до гореща полемика и за неща, които са назад във времето, но и за ясните очертания на очевидно погрешния път, по който е тръгнала социалистическата партия. В крайна сметка надделя общото признание, че опитвайки се години наред да обясняваме кои сме ние и кого представляваме в политическия живот, забравихме, че най-важната ни задача е да представим на хората каква точно е идеята за бъдещето, която подкрепяме, и в името на която се самоопределяме като съмишленици в една организирана борба.

Стана дума и за още нещо, а именно, че нашето теоретично наследство, изградено най-вече върху основата на идеологията на марксизма, също се нуждае от осъвременяване. За това, че класите не са престанали да съществуват, че класовите противоречия се задълбочават, но имат нов и неизучен досега характер, който сме длъжни да преведем на езика на ХХІ век. Така се роди постепенно идеята за програмата „Социализъм ХХІ век“ и се създаде този документ.

Документът, озаглавен „Проект за Резолюция на 50-ия конгрес на БСП“, беше внесен от група делегати на конгреса, но беше и си остава до ден днешен проект, тъй като ръководството на партията дори не позволи той да бъде раздаден на делегатите. Те така и не го прочетоха дори. В крайна сметка проектът намери място в едно половинчато изречение в документите на конгреса, в което се споменава необходимостта от изготвяне на нова програма на партията. Каза се също, че има нужда от стартиране на широка и дълбока идейна дискусия в партията и обществото, но някак като пожелание за отбиване на номера, а не като осъзната необходимост и организирано действие. Не е чудно, че от това решение до този момент не последваха каквито и да е стъпки в тази посока.

Ще цитирам само няколко изречения от проекта, които илюстрират аргументите на вносителите за нуждата от нова програма.

„От 1891 година историята на социалистическото движение в България е история на класови борби срещу експлоатацията и социалното неравенство. История, въоръжена с идеологията на марксизма и интернационализма, а на по-късен етап и на антифашизма. Отношението към нашата идеология е преминавало през различни етапи, белязани от успехи, но и от тежки грехове. Отстоявали сме научни възгледи за диалектическото развитие на обществото, но и утопични представи за бъдещето, в името на които сме подкрепяли диктаторски режими и сме скланяли глава пред репресии и погазване на човешки права…“

„В началото на българския преход ние направихме своя избор, отхвърлихме тоталитарното минало и съхранихме надеждата, че социализмът са не само ценности, а възможно обществено устройство. Приехме, че ще бъдем организирана сила на демократичния път, партия на демократичния социализъм, която се стреми към изграждане на модерна социална държава. Този избор даде легитимация на социалистическото движение у нас като демократична общност. Всепризнат израз на заслугите на социалистите са постигане на национално съгласие за мирния преход към демокрация и пазарна икономика, новата Конституция.

В същото време, формулирайки много прогресивни идеи за развитието на обществото, социалистическата партия се оказа крайно непоследователна при реализацията им в периоди, когато получаваше възможност за това. Стотици хиляди избиратели, които ни подкрепяха преди, изминаха пътя от разочарованието през безразличието до отрицанието. Публичният ни образ е зацапан не от думите, а от делата. От думите останаха някои красиви изречения, написани в поредица от партийни документи.

През последните десетилетия в България израснаха няколко поколения, за които социализмът е тъждествен с тоталитаризма и несъвместим със свободата и демокрацията. На път сме да загубим тази битка и масовото съзнание да остане в плен на стари призраци. Години наред българската десница води нестихваща война срещу паметта и познанието. Всеки опит за полемика по този въпрос изглежда предварително обречен. В същото време разговорът за бъдещето на социалистическата идея в съвременните условия все повече се затваря в едно тясно ядро от партийни съмишленици.

Завършвам със следното: когато прочетох онази забележителна реч на Бърни Сандърс, в която той включи изречението „Социализмът е спасителната алтернатива за човечеството“, се сетих за две неща. Първо, че само за произнасянето на думата „социализъм“ през 60-те години на миналия век в Америка вкарваха хора в затвора. Второ, прозрението на Маркс, че революцията, крахът на капитализма ще започне от неговото най-силно звено. След това обаче ме хвана срам. Затова, че партия със 130-годишна история, със забележителен принос за разпространението на социалистическата идея, днес изглежда все по-отдалечена от тази идея и дори не осъзнава, че събитията, които я връхлитат отвсякъде, са на път да я извадят от реалността.

Затова, заедно с моите другари съм тук и сега, за да се опитаме да положим едно начало и да се надяваме, че ще има силно продължение.

 

ПРОФ. ПЕТКО ТОДОРОВ:

Здравейте приятели,

Вземам думата, за да споделя нещо, което няколко души в тази зала знаят. Присъствам на събитие, което, дай боже, може да стане знаменателно, но което навява и спомени за нещо „дежа вю“.

Преди шестнадесет години в кино „Люмиер“ в НДК беше учредено Лявото крило в Българската социалистическа партия. След това в Театър „София“ имаше национална конференция на Лявото крило в Българската социалистическа партия, подготвени бяха редица документи, избран беше Оперативен съвет, в който влизаха: Александър Лилов, Янаки Стоилов, Николай Петев, Митко Генчев, Павел Писарев, Илия Божинов, Боян Киров, аз и т.н., още двама-трима. Събирахме се на „Славянска“, изработихме конкретни и ясни документи, свързани с публичните услуги, свързани със здравеопазването, с възкресяването на думичката социализъм.

Какво стана? Янаки Стоилов, който беше председател на този съвет, го вкараха в Изпълнителното бюро и ентусиазмът му свърши. Николай Петев го направиха депутат и по този начин го дръпнаха. Илия Божинов, Боян Киров, аз – тогава значително по-млади, някои от тях вече ги няма сред нас, излязохме с възмущение и учредихме пак в една от залите на НДК партия Българската левица. Подготвихме документи, тръгнахме да правим структури – оказа се невъзможно поради липсата на средства. Заради тези документи, обаче, тогава ни потърсиха от „Де Линке“ ‒ немската лява партия, Лафонтен, Грегор Гизи, и приеха Българската левица в Европейската лява партия. С това нещата станаха, както с другите отделили се от БСП партии.

Защо ви връщам към това? Защото и Митко Генчев, и Павел Писарев с болка си спомнят за пропуснатата възможност тогава за повлияване. Точно обратното – Лявото крило беше задушено. Виждаме какво става оттогава насам. Казвам го, защото вътрешният опит за промяна, според мен, не е достатъчен. Той изисква да се намери формата за външна подкрепа, да не се затваря като вътрешно идейно течение в БСП, а да се потърси подкрепа и възкресение на думата социализъм, която беше обявена за мръсна дума заедно с научно-техническия прогрес в други леви формации. Аз си спомням как тогава в  се включиха нечленове или отпаднали членове от БСП от творческите съюзи на писателите, журналистите, художниците и други. Освен това са нужни няколко конкретни разбираеми идеи за конкретна промяна, пак свързани с публичните услуги, с държавното участие, свързани със здравеопазването, с образованието, но ясни и разбираеми, такива, каквито да могат хората да припознаят.

Най-трудният въпрос е да се преодолее вождизма на отделните формирования. Ето и това, което се заражда в Пловдив с Жан Виденов, виждате как се демонизират неговите инициатори. А всъщност и в Българската левица, и в АБВ, и в пловдивската организация, и тук ние говорим за едно и също. В Чехия, страната, в която съм завършил и познавам, Комунистическата партия поддържа между 7 и 12-13% участие в чешкия парламент. В една от заседателните им зали има огромна картина на Георги Димитров, подарена им през 1950 г. от някаква българска делегация. Когато се отбие при тях човек, те питат: Абе, нашите приятели от България не ни отговарят дори на коледните картички. Казвам го, защото могат да се търсят и международни контакти, могат да се възстановят връзки с хора, които са съидейници, с хора, които имат отношение към думата социализъм, разбират я и могат да я напълнят със съдържание.

И още нещо. Радвам се, че на деловата маса има млади хора. Аз имам внук в 10-и клас в Класическата гимназия. Казах му за днешното събиране и той ми каза: „Само да не се съберете само старчоци. Няма да стане“. Та – форми за привличане на младите – дискусии, образователна, може би дейност – тук Боян Дуранкев ще ме разбере най-точно за какво говоря, защото университетските преподаватели така или иначе влизаме в аудитории с по стотина души, и можем да влияем.  Само че толкова. Кои са формите? Може би едно движение, може би една подписка през интернет около идея. Т.е. пак казвам, необходим е и външен натиск върху БСП, за да може да просъществува Платформата „Социализъм ХХІ век“.

 

ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ:

Ще се обърна към Вас с другарки и другари.

Неслучайно!  Ние всички,  които днес сме се събрали в тази зала, сме тук не защото се харесваме, не защото сме приятели, а защото в 130-годишната история на партията сме обладани от една и съща идея. Както написа още през 1909 година в „Ново време“ Дядото, „нас ни обединяват програми, резолюции, конгресите на нашата партия, те ни превръщат в съмишленици, единомишленици и другари, те дават сила да се борим на страната на световния пролетариат“.

Тази среща днес е една акция на самопомощ. В такива случаи като този, когато партията е изпадала в тежки, в сложни ситуации, винаги са се намирали хора, които са искали думата. И когато думата не се дава, тя се взема. Днес е денят, в който ние вземаме думата от прекъснатата дискусия, думата, която беше отнета от Корнелия Нинова и нейното обкръжение на предишния Национален съвет и който беше лустриран и поголовно изгонен. Това, което  казвам, може да смути някого. Но аз вече съм на възраст и както казва Станислав Йежи Лец: „Когато устата стане празна, езикът се върти по-свободно“.

Уважаеми другарки и другари, каквото и както и да говорим днес, ние сме наясно. В момент на най-тежка и безпрецедентна социално-икономическа и политическа криза, партията не беше призната за социалистическа. Това е уникален срив, безпрецедентно зло, което ни се случи. И се случи заради неадекватността на партийното ръководство, заради авторитарните замашки, заради разбиването на апарата и научните центрове, заради нагласите на хора, които не са наясно какво означава партийна интелектуална мисия и партийна мисъл.

Тук трябва да кажа, че аз като историк такова нещо не съм си представял и допускал. Ние сме на път да изпаднем от политическата сцена и тази опасност е съвършено реална. Как ще излезеш с такава анемична платформа, когато светът се тресе от предизвикателства. Когато най-големите богаташи и капиталисти в Давос обсъждат по какъв начин светът ще се развива и всички очакват какви идеи, какъв социализъм ще се появи. На всичко това се обявява, че няма ляво, няма дясно, няма социализъм. И това го казват среди в една партия, в която има поколения, които са дали живота си за постигане на тази висока и безкрайно ясна и благородна идея. Тя, председателката на партията, преди да закрие Националния съвет, за да го замени с послушници, изведнъж откри, че имаме програма, тази от 2008 година, че имаме една много хубава програма. Не съм сигурен, че тя е прочела това, което аз съм прочел или създателят ѝ – Георги Пирински, е написал. Безсмислено е да утвърждаваме с допълнителни аргументи целесъобразността и адекватността на сега действащата програма. Безсмислено е да отговаряме на лансираните от някои неграмотни в идеологическо отношение партийни фаворити, че „нямало ляво и дясно, че имало разумно и целесъобразно“. Тази мантра е в основата на постоянния срив на доверието на обществото, особено на лявата част от него, към БСП. А решението на последния конгрес е ясно, и то е неотменимо – създаване на нова програма на партията. Тези, които са участвали в процеса на създаване на програмата на БСП, във всичките ѝ варианти от 1990 до 2008 година, са пределно наясно, че времето не отмени нашата програма, а новата епоха, в която навлезе човечеството, жестокият колапс на съвременния капитализъм, отново мутиращ към империализъм и националсоциализъм, изисква ясно и категорично да определим мястото си на барикадата: или както казваше крупният теоретик и философ Емануил Уолърстейн, намираме се на последната права към решителната битка за достойно човешко бъдеще на света – егалитарната,  демократична социалистическа световна система или завръщане към ужасите на кафявата чума.

Разбира се, новата Програма на партията трябва да отчете коренно променените условия в последните десетина месеца. Или по тънкото прозрение на един от видните английски лейбъристи, съратник на Джерами Корбин, ние, човечеството, вече виждаме светлината в тунела след времето на Corona-вируса. Най-вероятно скоро ще излезем навън. Въпросът е, че ще бъдем толкова променени, че може би като се видим, няма да можем да се познаем. С което още веднъж следва да подчертаем оптимистично – този свят е познаваем, въпросът е, както казваше Дядото, позовавайки се на Маркс, „не е само да опознаем, а и да го променим“. В това е същността на всички партийни програми в историята на нашата партия, в 130-годишната ѝ история.

Преодоляването на системата на капиталистическите производствени отношения беше прокламирано още в Бузлуджанската ни програма през 1891 г., така, както е отбелязано и в сега действащата ни програма – нашата стратегическа цел е създаване на свободно, справедливо и солидарно общество; на реформи, които радикално да променят капиталистическата система до нейното историческо отмиране.

Нова програма на партията съвсем не означава, че трябва да захвърлим досегашните ни програмни постижения на бунището на историята. Сега следва да обновим мисленето си, да направим следващата теоретична крачка към осмислянето на съвременния свят. И това трябва да стане не с отхвърляне, а с надграждане. Всъщност в това е и най-голямото предизвикателство пред европейската и световната левица.

Благоприятен и щастлив изход за човечеството е възможен. Един друг свят е възможен и трябва да го постигнем заедно!

 

ЯВОР КУЮМДЖИЕВ:

БСП винаги е била партия на многото различни мнения, на дискусията, на диалога. С това е била силна, голяма партия и е печелила доверието на хората. Невинаги сме го оправдавали, но сме били практични. Приложението на практика е това, което аз искам да видя в нашето обединение. Не трябва да забравяме дискусията за бъдещето на социализма или разговора за това, къде е мястото на БСП в България днес. Но трябва да си поставим минимум две задачи.

Първо, да спасим партията си и идеята на нашите родители и прародители. Всички в тази зала сме реализирани хора, с ясна и богата биография. Можем да помогнем, но не на всяка цена. Още по-малко с цената на тежки компромиси. Партията на баща ми, на дядо ми и на всички, които 130 години са градили лявата идея, си отива. Докарани сме до ситуация да си говорим за консервативен социализъм, до 480 000 гласа на парламентарни избори. Докато навън има два, два и половина милиона леви хора, които не ни припознават като носители на техните ценности.          

Днес тук виждам хора, които по една или друга причина са отпаднали от партията през годините. Има и хора, които винаги са били леви, но не са „припарвали“ до БСП. Може да звучи претенциозно, но от всички нас днес зависи съдбата на лявата идея в България. Това може да се случи, като разговаряме с всички леви хора и организации, като загърбим егото си в името на идеята. Защото, както веднъж каза Евгени Дайнов: „Всяка къща се крепи на две стени – лява и дясна“. Ние допуснахме дясната да се разруши и всички видяхме какво се появи  – мутрите, държавният рекет. Моля Ви, не допускайте лявата стена да падне, защото къщата ще се срути и не се знае какви караконджули ще излязат от там“. Затова е много важно да спасим истинското ляво в България.

Втората ни задача е да възстановим диалога. С изслушване на всички мнения и уважение един към друг. Само по този начин ще намерим верния път напред. Убеден съм, че нашето обединение ще бъде успешно, но ни чака много работа. Ясно е, че отново ще бъдем заклеймени като предатели, разрушители на партията и платени гербаджии. Ще бъдем яростно атакувани. Но това няма да ни спре и аз се радвам, че виждам тук хора, които не се страхуват от това.

Да направим така, че левите идеи и политики да превърнат страната ни в по-добро място за живот. Да не се спираме пред нищо, защото България има нужда от нас.

 

МАРИН МАРИНОВ:

Уважаеми другари и другарки,

Аз не употребявам често думата „другари“, защото тази дума отдавна е обезценена в БСП. Ние, от Монтана, сме четири човека днес тук и от свое и от тяхно име ви благодаря за поканата. Дано инициативата да има успех, в което обаче предварително искам да кажа, че се съмнявам. Валери Жаблянов каза, че загубата на тези избори е катастрофа. Аз казвам, че е позор. Да ни победи т.нар. партия ИТН, за мен лично е позор.

Едно от нещата, които много ми харесаха в Платформата „Социализъм XXI век“, е анализът за загубата на изборите. Аз обаче бих искал да добавя още причини, които са в основата на загубата на изборите. Защото за мен това, че не сме подкрепили Румен Радев за втори мандат, изобщо не е повлияло на изборите. Едно от основните неща, заради които ние загубихме тези избори, е, защото хората вярваха, че ще има промяна. Тази промяна срещу корупцията, срещу олигархията, срещу лъжата, срещу измамата, срещу бедността. Нищо подобно не личеше от представителите на БСП. Една голяма част от нашите представители, ще ми позволите да не назовавам имена, въпреки че бих могъл, са точно представители на корупцията и на олигархията. И хората ги знаят. И понеже съм учил маркетинг и мениджмънт, знам, че трябва да се говори с примери – ще дам няколко примера. Не може председателят на партията да излезе по телевизията и да каже: „ГЕРБ крадат от закуските на децата, от европейската програма за закуски на децата“. И в същото време тази дейност в Монтана да се извършва от местното ръководство на БСП. И вместо Корнелия Нинова да вземе някакво отношение по въпроса, човекът, който по нейните думи „краде от закуските на децата“, тя го издигна в йерархията на БСП. Друг пример. Чуваме от председателката, че екологията е най-важна. Не може в Монтана по европейска програма да се направи воден цикъл за 56 млн. лева заради загуба на вода от 76%, а след завършване на проекта загубите на вода да са 75%. Плюс това под водопроводите вместо строителен пясък, както е по проект, да е сложен отровен хвост от мините в Чипровци със съдържание на арсен, олово и живак 20 пъти над нормите. Това е доказано с 12 проби от Минно-геоложкия институт на БАН, 6 проби от Министерство на екологията, една проба от Министерство на вътрешните работи. Половината Национален съвет и ръководство на БСП знаят и всички мълчат. Когато професор Гайдарски отговаряше за Монтана и видя документите, го попитах: „Професоре, какво да правим?“. Проф. Гайдарски ми каза: „Марине, моля те, аз съм доктор, не ме занимавай с подобни неща.“ После се отказа от Монтана и готово, всичко приключи. И ние всички мълчим. Само че, уважаеми другари и другарки, хората знаят! Хората живеят в Монтана, виждаха всичките тези безобразия и не гласуваха за БСП. Е, добре, как мислите, че ние тези хора така можем да ги излъжем и подведем. Времето е друго. Вече не можеш да станеш да говориш празни приказки и хората, както казваше Бойко, „и магаре да вържеш, ще го изберат“. Това не е вярно вече! През цялото време слушаме, че имаме програма, с която ще победим ГЕРБ. Добре, но вижте как Общинският съвет на Монтана приема бюджета на Община Монтана – от 33-ма общински съветници бюджетът е приет с 32 гласа „за“ и нито един съветник не гласува дори „въздържал се“. Е, кой управлява?! Програмата на ГЕРБ очевидно си е много добра?! Хората знаят всички тези неща и затова на парламентарните избори преди 4 години БСП имаше 22 хиляди гласа в Монтана, а сега има 9 хиляди.

Втората причина, според мен, да загубим изборите беше тази неприязън, която вече има в нашата партия, дори бих казал злоба и омраза, която цари. Уважаеми другари, тя се пренесе при обикновените хора, долу в малките и по-големите населени места. Тя вече се настанява между обикновените хора. А това вече е страшно! Аз не виждам спасение от това. Аз веднъж се опитах да защитя Калоян Паргов в социалните мрежи. Започнаха да нападат и мен. Вече някой спомена, че тези, които сме се събрали днес тук, има опасност да ни обявят за предатели. Още от утре ще ни обявят за предатели. И няма да има спиране. Това е втората причина – хората четат и следят социалните мрежи и си казват „тези вътре се мразят и обиждат“, как ще управляват държавата?! И затова хората не гласуваха за нас.

Моята лична констатация, уважаеми другари, е, че една голяма част от твърдия електорат на БСП не гласува за БСП заради всичките безобразия, които стават в партията.

Колкото до Платформата на идейното обединение „Социализъм XXI век“, искам да попитам какви са ни организационните механизми, с които ние можем всичко, което говорим, да бъде приложено и да излезе наяве? Вие много добре знаете, че на събранията на ОПО и на общинските партийни конференции за делегати на Конгреса бяха предложени хора, които ще правят това, което им се каже. В Монтана всички публични личности на БСП бяха елиминирани като делегати на Конгреса! Всички!  Как си представяте, че този Национален съвет ще направи някакви промени или ще приеме част от тази Платформа? Аз просто не искам да споменавам имена. Но същото важи и за общинските и за областните председатели, които бяха избрани.

И най-важното. Какво ще правим с различията? Днес ние тук създаваме идейно обединение. Жан Виденов започва да прави партия. Говори се, че от есента Сергей Станишев ще започне да прави нещо. За Георги Първанов също се чува, че ще прави нещо. Ние ще се разбием на 5-6 групи, което е и целта на десните, защото едва ли повече от една от тези партии ще влезе в парламента и така преобладаващото мнозинство ще е от десните сили.

Ще кажа и още нещо. Аз съм малко разочарован от това, че на днешната ни среща не виждам хора, които искам да видя тук. Затова ще попитам: къде е Михаил Миков, къде е Атанас Мерджанов, къде е Емил Райнов, къде е Катя Николова, къде е Калоян Паргов, къде е Крум Зарков, който каза, че „нас са ни припознали като статукво“ на изборите? Да, припознаха ни и аз ви казах защо. Е, добре, ние, които настояваме за промяна в БСП, не можем да се разберем помежду си, пък камо ли да се разберем с хората на Корнелия Нинова, да не говорим за другите партии.

Извинявам се, ако някой не е съгласен с това, което казах. Благодаря ви, че сме поканени. Вие знаете, че ние в Монтана някога бяхме червената крепост на БСП, сега сме в окаяно състояние. Окаяно състояние, защото от 44 хиляди избиратели, 1300 човека да гласуват за кандидата на БСП, това е срам и позор!

 

ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ:

Искам да направя нещо като реплика на другаря Маринов. Той няколко пъти каза, че не иска да споменава имена и наистина не спомена нито едно име. Аз за разлика от него ще спомена едно име. Това име е на председателя на партията Корнелия Нинова. От пет години тя е поставена да унищожи нашата партия и оттам ‒ всичко ляво в България. Това нещо го казах преди две години на пленума на Националния съвет след евроизборите. Другарят Пирински го публикува в „Ново време“. Не искам да претендирам излишно за авторство и да се правя на велик с обратна дата. За тази жена може да се говори много. Тя демонстрира отчайваща липса на всякакви човешки качества, тя потъпка всякакви ценности, не само социалистически, християнски, но и човешки и морални ценности. Но тя има има едно качество – тя не е глупава. Един човек, ако ръководи каквото и да е било, воден единствено и само от собствената си глупост, 30% от решенията му ще бъдат в полза на структурата, която ръководи. Ако някой от вас ми покаже за пет години едно решение или действие на председателката, което е било в посока укрепване на БСП, аз  съм готов да си посипя главата с пепел и да спра да участвам в обществено-политическия живот.

Желая успех на днешното учредително заседание.

 

ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ:

Уважаеми другарки и другари,

Ако ние сме последователни марксисти, трябва да търсим хармония между идеите и тяхната форма. Между съдържание и форма винаги трябва да се търси някакво съответствие.  Формата, в която ние можем да изразяваме идеите, около които сме се събрали като съмишленици, е да създадем по места клубове. Можем да ги наречем клубове Платформа „Социализъм 21 век“ със съответното тире – например Хасково, Монтана.

Тук искам да кажа, че не съм съгласен с всичко, което каза другарят от Монтана ‒ прозвуча ми много отчайващо и нихилистично. Но това е негово право ‒ да има мнение и да казва проблемите, така както ги вижда. Напротив, аз мисля, че трябва идеите, които ни обединяват, да се стремим да стигнат до все по-голяма част от обществото, за да имат и съответно политическо представителство в структурите на властта, за да могат тези идеи да бъдат реализирани за в бъдеще.

Но да се върна към въпроса за формата. Трябва да създадем клубове по места, като в началото може в тях да се включат 5‒6 души, не само членове на партията, но могат да бъдат хора с леви идеи. Да се направи учредителен списък на клуба.  Когато имаме повече от десетина клуба, и то от различни области, ние вече можем да претендираме за някаква национална структура. Тогава ще създадем и национално събрание и ще се опитаме да формираме и национално ръководство, което от името на всички тези клубове ще изявява нашите идеи и виждания за бъдещето развитие на обществото.

 

ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА:

Добър ден, другарки и другари!

След злополучния 4 април, този ден на погрома за нашата партия, К. Нинова заяви: „Продължаваме напред“. Как изглежда това напред?  Къде е това е напред?

Преди 2 години написах един анализ в „Ново време“, който завършваше така: „Корнелианците от последния ден ни докараха до ръба на една пропаст. Остава ни само една крачка напред…“ Ако ще продължаваме така, аз не съм съгласна.

Другият въпрос е как продължаваме?

По същия самоубийствен начин?

С лов на врагове с партиен билет? Политика, която ни върна във времената на бесилката на Трайчо Костов?!

С остракизъм срещу всеки инакомислещ, на всеки мислещ? Да знаете, че ние тук всички сме врагове, предатели, подводници на ГЕРБ и главно ‒ олигарси! Някой да е виждал на едно място толкова олигарси?!

Как продължаваме?

С разбиване на общински и районни организации?

Със съдебни репресии срещу журналисти, анализатори, редови социалисти? До момента финансовите искове на К. Нинова към четирима души, някои са тук в момента, са общо 240 000 лв. Толкова струва спокойният сън на Нинова!

Та как продължаваме напред?

С парашутисти в листите?

С толериране на всяка посредственост? На тоя, както казваше Стефан Продев, партиен еснаф, дето стърчи като наплюнчен пръст и дебне накъде ще задуха вятърът, че да се пласира най-добре в партийната конюнктура?

С една Визия, която третира БСП като фирма, като корпорация?

С един Устав, който съдържа антиконституционни текстове? Които нарушават основни граждански и политически права – правото да избираш и да бъдеш избиран?!

С една партия, която първо беше похитена, а после ‒ подменена като история, идеология, принципи, политика, практика, като всичко?

С тотална деинтелектуализация и деидеологизация на БСП, достигащи до куриозни висоти? Давам пример. Един делегат на 50-ия конгрес ни убеждаваше колко изконно ляво нещо е консервативният социализъм и как Маркс и Енгелс пишат за консервативния социализъм в Манифеста. Вярно е, пишат! С убийствена ирония! Със страховит сарказъм! И обясняват, че консервативният социализъм е буржоазният социализъм, който защитава интересите на капитала, но не и интересите на работническата класа!

Преди 30 години си задавахме въпроса „Каква пария е БСП?“ и дълго търсехме отговора. Напоследък в „дВерсия“ излезе интервю на проф. Искра Баева. Питат я:  „Лява партия ли е БСП? Социалистическа партия ли е БСП?“ Отговорът е убийствен: „Не. Тя само така се казва и заема това място“, отговаря Искра.

Така ли продължаваме?

С дитирамбене в чест на една персона? Която насочи цялата си енергия срещу БСП? Която няма нищо общо с БСП и беше натресена на БСП? Да, в началото имаше енергия и борбеност. После тази енергия се превърна в агресия срещу БСП, а борбеността ‒ в репресия.

Така ли продължаваме?

БСП е в изолация и от обществото,  и от левица. Преди да консолидираш левицата, трябва да консолидираш партията.

На влизане в НДК колегите от медиите ми зададоха три въпроса.

Искате ли оставката на К. Нинова? Отговарям: Това е въпрос на елементарна политическа култура. Щом си докарал партията до такъв погром, всеки лидер знае какво решение следва.

Искате ли конгрес? Отговарям: Колкото и да се връткат някои, Конгресът заседава задължително най-малко веднъж в годината. Защото само Конгресът може да решава фундаментални въпроси.

Правите ли нова партия? Отговарям: Има БСП, тя е на 130 години. И има една паралелна, авторитарна лидерска партия, малобройна и тя е на 5 години!

Ние тук сме БСП!

Всеки от нас има пълното право да каже: „Аз съм БСП!”

Да! Ние сме БСП!

 

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Добър ден, уважаеми другарки и другари,

Помолих за думата във връзка с онова, което сподели другарят Марин Маринов от Монтана. Защото смятам, че трябва наистина да си представим по какъв начин  това, което правим днес, ще бъде възприето в община като Монтана? Откъдето ще произтече дали прогнозата на другаря Маринов, че той е не особено оптимистично настроен за това, което правим днес, ще се оправдае или не.

Тук днес сме се събрали хора от доста различни краища на страната ‒ и от София, и далеч не само, и, предполагам, с различни мотиви. Като една голяма част сте хора, които сте изпитали онова, което описа другарят Маринов ‒ като изхвърлянето по един безпардонен начин от общинските съвети на партията, от кандидатските листи за местни органи, и което, разбира се, сте приели и като лично огорчение, но и като голяма тревога, за това какво става с Българската социалистическа партия в отделните селища, в отделните общини. И сте го преживели, както каза другарят Маринов, на 4 април като един позор за БСП. Затова смятам, че ние с всичко, което се постараем да решим, да набележим като стъпки ‒ това, което Чавдар Георгиев описа като създаване на клубове ‒ трябва да се постараем да отговорим на това дълбоко чувство на тежко накърнена чест като социалисти, и на чувството, което също беше споделено, на едно безсилие, че няма как тази желязна хватка, в която е хваната самата партия от горе до долу, да бъде разклатена нито от конгреси, да не говорим от Национален съвет. Въобще, както се казва  – „кауза пердута“.

Бих Ви предложил, обаче, следното. Всичките тези „забележителни“ действия на ръководството по изхвърляне на всичко, което може да има свое мнение и което фактически даваше шанс БСП  да се представи по друг начин, а не по този позорен ‒ и излъчването на делегати, и т.н. ‒ това стана, уважаеми другари, в периода преди 4 април. Битуваше, все пак, някакво очакване, че ако не първа, БСП ще е втора, и то ще е плътно до първата, че ще „подпре“ ГЕРБ, защото, виждаме, ГЕРБ е компрометирана, отслабена и т.н. Какво стана?! Трета, и както казахте, другарю Маринов, по позорен начин смачкана от така наречената партия „Има такъв народ“. Хубаво, обаче към нас няма особени погледи с надежда, че ние можем да преодолеем това, което не само се е задало, а се е наложило и се възпроизвежда, като едно увлечение по т. нар. сега протестни носители, най-вече на главния протестиращ, който нали, не се появява и казва „ще ви кажа какво ще правим, като му дойде времето“, и т.н.

Какво искам да кажа? Ако ние пренесем във всяка община, във всяка общинска организация и на областно равнище тази категорична нетърпимост към създаденото положение, категорично отхвърляне на възможността, както каза Велислава, „да продължим напред“ ей така, ние можем да започнем да променяме нагласите, настроенията у онези, които и днес са съзнателни членове на Българската социалистическа партия и не искат да се откажат от партията, но които са обезверени. И тези делегати, които сега са избрани и шестват из районите, да разберат, че те са под тежката преса на отхвърлянето на едно тяхно поведение на бездушно водене по ръководството.

Какво можем да очакваме? Тук и Велислава, и другите колеги казват, да очакваме да ни дамгосат за предатели, т.н. и т.н. Ами я си представете обрат­ното, че другарите на „Позитано“ кажат – я гледайте каква хубава инициатива! Другарите предлагат да се възобнови идейната дискусия. Ами, че кой е против това, другарки и другари?! Събрали се, добре, ами да видим какво ще кажат тези там, които толкова се „натискат“. Аз да ви обяснявам на Вас какво представлява това? Един недостоен „маньовър“. И да кажат – разбира се, няма проблем, искаме да се консолидираме и т.н. На което ние трябва да кажем – чудесно, само че не по досегашния начин. Първо трябва да има оставка и на председателя, и не само някаква символична оставка на това бюро, което продължава да бъде „колективният орган“, който взима решенията; на този предизборен щаб, който хабер няма да си подаде оставката, начело с неговия председател и който навярно пак ще организира изборите на 11 юли! Ще кажем, прекрасно, другари от „Позитано“, само че вие се погледнете и разберете, че с вас няма път напред. Няма!

Отговаряйки на въпроса на другаря Маринов „къде е Мишо Миков, къде е Мерджанов, къде е Калоян и т.н.“, доколкото разбирам, причините са различни. Някои от тях, и Мишо го каза публично, смятат, че всичко е запушено в БСП, че БСП е запушена за промяна. Казват го и други, чуваме онези, които казват – БСП няма бъдеще, точка. По скоро удивителен знак. И по един или друг начин, както казва Мишо, да правят нещо друго, нещо различно. Има и такива, които не искат чак толкова ясно да се обозначат, че са категорично за отстраняване на това ръководство. И хем са критични, хем казват – да де, ама дайте сега да гледаме как се пласираме в близкото бъдеще. И призовават да бъдат разбрани, така да се каже. Е не, няма как да ги разберем. И, другарю Маринов, вярно е, че „а-бе-ве“, „це-де-е“ и т.н., ще има най-различни… Само че нашата задача е да покажем, че подобни образувания не могат да променят това, което е сега бедата на България, която е капитализъм не на теория, а на практика, в неговия архинеолиберален вид, плюс командно-административно налагане на този вид капитализъм. И че единствено, потенциално БСП може да бъде тази сила, ако обаче тя се трансформира в нещо друго от тази, от пет години деформирана до неузнаваемост лидерска формация.

Тъй че, оттук нататък, казахте малко по-накратичко, защото няма много време, аз бих помолил онези другари, които са от различни краища на страната, Вие да се изкажете. Вие да кажете и какво сте преживели както Марин Маринов, и особено на коя дата и кога ще ни поканите да направим клуб при Вас.

 

ИВАН ТОКАДЖИЕВ:

Поздравявам този чудесен форум, който сигурно ще произведе или ще даде началото да се създаде една добра програма. Но, знаете ли, от 10 ноември аз участвам в такива научни дискусии, които пораждат крилца, кълки, форуми, демократични, не толкова недемократични. И какво от това?

Тази сутрин, преди да дойда тук, по БНТ бях свидетел на едно дружно кискане на две мастити социоложки и водещия, които си спомняха как лицето Жан Виденов няколко дни, след като е паднал от власт, подкарал счупената си кола и се чудел как да мине с нея. И въпросът на Мира Янова, сега не знам как ѝ е фамилията, беше: „И този човек, с тази кола ще ми управлява България!“.

 Скъпи приятели, тридесет години ние загубихме времето, когато такива кискащи се социолози, да ме извини Юрий, моделираха, инженерстваха върху българското общество и стигнахме дотам, че те не ни  припознават нито като практика, където имаме много грешки, нито като теория. Ние не можем да бъдем гаранти в моменти на това, което искаме да станем.

Моля обърнете внимание, другарят Маринов, вече го цитираме като жив класик, подсказа нещо. Инструментът, скъпи приятели. Ние ще напишем програма, но може би ще се опитаме най-после да излезем от кабинетите си, за да отидем, както апелира другарят Пирински, сред хората. И ще се опитаме да разберем какво е, но ние трябва да предложим инструментариума, защото приоритетите ние ги знаем и пак ще ги пренапишем. Даже и малко по-модерно, но компетенциите, с които разполагаме, сега са нещото, което винаги не ни достига.

Пожелавам Ви на добър час.

 

ГЕОРГИ ТОДОРОВ:

Кои сме ние, събралите се днес тук? И какво е общото между нас? Моето лично разбиране е, че общото, което ни събира, е това, че сме хора, които можем без БСП и въпреки това сме в БСП. И въпреки всичко, което се случва в партията, оставаме. Всеки един от нас се е доказал и е постигнал успехите в живота и в професията благодарение на личните си качества, а не благодарение на постовете, които е заемал в партията. И това ми дава вярата, че имаме шанс да бъдем чути от болшинството членове на БСП.

Ето защо първата ни и непосредствена задача е да си върнем БСП. Не само на нас, които сме тук, да я върнем на мнозинството партийни членове. Както казва др. Куюмджиев, да си я вземем от тясното партийно ръководство, което еднолично управлява партията. Да я върнем на избирателите. Дори бих казал, да я върнем на всички български граждани. Защото в момента в България няма БСП. Има някаква друга партия, която само се казва БСП. За да стане това партията, трябва да е силна. А кога е била силна и влиятелна партията? Когато в БСП е имало разнообразие на мненията, когато е имало дискусии, когато е имало диалог. В момента в партията такова нещо няма. Има един национален орган, който служи като легитимация на решенията, вземани от най-тясното ръководство.        Създавайки структурите по места, за които говори др. Пирински преди мен, ние трябва да се опитаме да върнем този диалог. Да накараме всички членове на партията да се чувстват важни. Ние сме постигали резултати, и то значими резултати, в периодите, когато в Конгреса, в Националния съвет, включително и в Изпълнителното бюро, е имало представители на всички тенденции и течения. Когато са се чували различни мнения, когато е имало спорове, но и когато всеки един член на партията, не само членовете на ръководството, се е чувствал значим. Защото така е привличал хора. Привличал е нови членове и избиратели.

И тук стигаме до първия практически въпрос: Как да постигнем тази цел? Естествено, с нова програма. Моите изисквания към тази програма са следните: да е актуална, да е адекватна на съвремието, да е разбираема и достъпна до хората, да е проста. Това, което казваме на избирателите, трябва много лесно да достига до тях и да им дава конкретни очаквания за днес и за утре, отделно от целите, които си поставяме за едно по-далечно бъдеще. А за да стане това, ние всички добре знаем, че е важно не само какво казваш, но как го казваш и кой го казва. И така стигаме до лицата. До хората, които са с авторитет. До хората, които ще бъдат чути. Защото в момента не само водачите на листи, повечето от които бяха натрапени на местните структури, но и тези, които се явяват като лице на партията, никой не ги чува. Никой не иска да ги чуе. И докато това не се промени, няма да има резултат.

Резултат можем да постигнем само с общото усилие на всички нас ,като разширяваме влиянието на партията отдолу нагоре, дори когато е необходимо, въпреки ръководството.

 

РАДОСЛАВ СТОЙКОВ:

Казвам се Радослав Стойков, председател на Общинския съвет в община Хайредин, област Враца. Доскоро и заместник-председател на областния съвет на БСП. Офицер съм от резерва. Кмет на община Хайредин един мандат и не на последно място – пчелар. Ще споделя защо. Защото пчелното семейство, пчелното общество и човешкото общество са несравними. Човешкото общество е на милиони години след пчелното семейство. Там е истинският социален живот. Там е истината, за която говорим ние.

Извинявам се, че съм без маска, но съм учен  да гледам и враговете, и приятелите в очите, и да ме познават, и да ги познавам. Да не се страхувам от тях и да не се страхувам за това, че съм тук, за това, че изразявам несъгласие с ръководството на партията на всички нива и за това, че искам промяна, но не тази, която се прави в момента.

Община Хайредин е малка община. Както в много други общини, и в нея се проявяват всякакъв вид интереси. След смяната на ръководството на общината, както и в доста от общините в област Враца, влияние има една политическа партия. Изявлението на един от нейните ръководители беше, че ние ще ликвидираме комунистите в Хайредин. Това не стана. Това, което става в партията, обаче, през последните четири години, особено от година и половина насам, е опит да бъдат изолирани хората, които изразяват недоволство и несъгласие с управлението и начина, по който се работи за постигане на целите, които сме си поставили. Ние говориме днес,  че трябва да обърнем това поведение на ръководството на партията и да убедим хората и обществото в това кои сме ние, какво искаме, за какво се борим. Това, което ще кажа, изглежда много радикално, но искам смяна. Смяна на областно ниво и на национално ниво. Да бъдат избрани хора, които са способни, които не деля на млади и стари, а ги деля на способни и неспособни да работят съвместно. Запушването на партията е един от мотивите, с които са отстранени много от хората. Аз съм един от тези, които запушват партията. Аз публикувах на  6 февруари материал, който е озаглавен „Само от факти“. Изразявайки несъгласие с редица неща в партията, бях подложен, не само аз, а и организацията, която управлявам, структурата на областно ниво, бяхме подложени на издевателства. Сегашното ръководство си създава правила, с които, излизайки от Устава, опонентите да се изхвърлят от системата. За да имат хора, които са им послушници и изпълняват това, което им се нарежда. Е няма да стане. Докато стъпвам на земята, това няма да стане в община Хайредин. Предприели сме радикални мерки в цялата област за смяна на председателя, за избиране на хора, които са истински социалисти, на хора, които са с идеята, за която ние сме се събрали тук. Трябва да поемем нов път. В дългогодишната история на партията е имало кризисни моменти, след които тя се е изправяла. Хора като нас са тръгвали, разяснявали са, обяснявали и са довеждали до крайната цел, за която ние говорим.

 

ЯНИЦА СТАНЧЕВА:

Добър ден и от мен, пазители на социалистическия идеал!

Много благодаря за поканата! Радвам се, че днес съм тук сред Вас! Другарко Дърева, със сигурност в Казанлък ще има дискусия. Дискусионният клуб е там! За проблемите в Казанлък няма да говоря, защото мисля, че е крайно време да се вземат решения, а не само да се констатират проблеми. От 2018 г., след като беше извършен вътрешнопартийният преврат в Казанлък, създадохме наше местенце – Дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков“. За това време успяхме да го превърнем в място за свобода, за свободен диалог, за дискусия за лявата идея и за това как да я пазим. Успяхме да променим общественото мнение, че националното и местното ръководство на партията в Казанлък не са БСП! БСП е наша! И днес аз приветствам това обединение и тази Платформа, защото битката вече не е само за БСП. Битката е за България!

Очакваме Ви в Казанлък!

 

ГАЛИНА ВАСИЛЕВА:

Аз искам да Ви поздравя за куража, уважаеми другарки и другари! Знам, че напоследък е модерно да се наричаме „колеги“, но аз ще Ви наричам другарки и другари, както е редно да бъде. Поздравявам Ви за куража за това, че днес сте тук с лицата си, с биографиите си и с целия опит, който сте натрупали през годините. За да спасим заедно БСП от случващото се в нея през последните години.

Искам да кажа нещо много важно. Напоследък инакомислещи са представяни като „опозиция“ на т.нар. ръководство. Него в момента просто го няма ‒ Изпълнителното бюро е в оставка, нямаме младежки председател и т.н. Имаме само един действащ председател на партията. Ние не сме опозиция, ние сме алтернатива на настоящето ръководство с всичко, което можем и знаем. Благодаря Ви за прекрасната организация. И искам специално да Ви поздравя организаторите за това, че за първи път виждам толкова млади момичета в ръководството.

 

АНА ПИРИНСКА:

Социализъм. Наред с всички исторически, икономически, теоретични и други обяснения, за мен, социализъм означава свобода! Както каза Яница, те в Казанлък са си извоювали едно кътче на свобода. Ние днес тук се стремим да започнем изграждането на един остров на свободата! Заедно!

Искам да обърна внимание на една изключително ценна инициатива на сп. „дВерсия“ и сп. „Ново време“ ‒ „Компас за социалисти“. Осъществяваме я с другари извън БСП. Както и днес стана ясно, социалистите определено се нуждаем от компас, за да се ориентираме накъде, а защо не и как, да вървим заедно напред. Успяхме да привлечем над 30 участници, с над 45 отговора на ключови за социалистическото движение въпроси.

Струва ми се, другарки и другари, че наистина трябва да осъзнаем колко важен е разговорът между нас. Колко той е накърнен или доколко всъщност въобще го има. И че единственият начин да се справим с предизвикателствата, е като започнем да си говорим. Има твърде много наслоено недоверие и противопоставяне както от страна на леви движения и колективи към нас, така и едно известно високомерие и недотам коректно поведение от страна на БСП към тях.

„Компасът“ ни дава надежда! Получихме много положителни отзиви и реакции и вярвам, че това е първа крачка в правилната посока. Да си говорим, да спорим, но накрая да намираме най-малкото общо кратно между нас.

Ще завърша с една „Гореща молба“, както пише Валери Петров:

Стоп! ‒ кажете ми. ‒ Почнал е залеза.

Всички стихове вече да спрат!

Докажете ми с точна анализа,

че е правилен вашият съд.

Успех, другари!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук