„С“ КАТО СЕЙШЕЛИ, „О“ КАТО ОСТАВКИ

0
248

Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в Елхово. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, работил е последователно във вестниците „Марица—изток“, „Септември“, „Днес“, „Домино“, „Континент“, „Стандарт“, „Земя“, „Сега“, „Дума“, „Република“, „Пари“ и „Новината“. В момента работи във вест­ник „Дума“. Автор на документално-публицистичната книга „Стъпала към хоризонта“ и сборника „Рогати работи — бивалици от настоящето“. Член на СБЖ.

Денят е 10 юни 2011-а. Навършват се точно 140 години от излизането на брой първи (от общо 5) на вестник „Дума на българските емигранти“, списван почти еднолично от гения на българската революция и поезия Христо Ботев. Под мотото Истината е свята, Свободата е мила!“.

Напразно ще търсите в излезлите на този ден многобройни печатни издания (като изключим Дума) дори намек за Ботевото слово. Вместо това ще зърнете: „Кабинетът пази „Октопод“ за свой партньор“ („Труд“); „Цветелина Бориславова сади слонска трева нa  1100 декара край  Видин“ („24 часа“); „Пустинен бацил удължава двойно живота“ (Стандарт“); „НАП дава на съд 10 пъти повече фирми длъжници“ (Класа“); „Туризъм за нови коли у нас“ (Телеграф“) или „Съд за спукан силиконов бюст“ (Монитор“).

Набрани са с възможно най-едрите букви. Може би защото „слон­ската трева“ е панацеята за родната икономика или осъждането на доктор „Клъцни-срежи“ ще разсее тягостното чувство от месечната ми сметка за тока.

Някъде назад по страниците мярвам сбутано: „Под 1/4 ще гласуват пак за ГЕРБ“ с уговорката, направена от социоложката Марчела Абрашева, че отношението на българите към ЕС се е подобрило по време на сегашното управление. Какво ли е общото между първото и второто?

Иначе от „Галъп интернешънъл“ са категорични: ако днес са изборите за парламент, едва 26% от тези, които ще се разходят до урните, ще се доверят отново на Борисов. Никой обаче не стига в пресмятанията си дотам. Далеч по-интересно е да умуваш над извода, че ако се стигнело до директен сблъсък между столичната кметица Фандъкова и екскомисарката Кунева за президентския пост, втората биела първата с 34 на 19.Какво че Фандъкова и намек не е направила, че възнамерява да сменя кабинета си на „Московска“ с този на „Дондуков“, а Кунева (поне на този етап!) се радва май само на клакьорските възторзи в студио­то на Слави Трифонов.

Продължавам прелистването и се натъквам на „Европа остави България в чакалнята на Шенген“. Недоумявам, защото предния ден премиерът горещо благодари на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек за високата подкрепа на европарламентаристите. Съобщили са го от правителствения пресцентър. Черно на бяло: Голямото мнозинство, което подкрепи доклада, е свидетелство за високата оценка, която европейските депутати дават за извършената от българското правителство работа в покриването на шенгенските критерии. Вярвам, че резултатът от гласуването отразява отношението на мнозинството европейски граждани към бъдещото членство на България в Шенгенското пространство…“. И т. н., и т.н … искрено ваш…

Оказва се, че и двете твърдения са верни. Благодарим, ама оставаме… отвън.

Искали хората да се убедят, че онова, дето им го е разказвал и показвал по границите вицепремиерът и министър на вътрешните работи (апропо зам.-председател и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ!) Цветан Цветанов, не е само излъсканата кора на иначе червива ябълка.

Сигурно защото преди мен са научили за това как лидерът на парламентарната ни партия „Атака“ Волен Сидеров преди две години заложил депутатите си пред офшорна компания, регистрирана в свободната икономическа зона Сейшелски острови. Досущ като в класическата творба „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичер Стоу.

Скандалът гръмва на 3 юни, когато поредните отлюспени от „Атака“ депутати показват пред камерите документи за еднолично гарантирани заеми от по 150 000 евро в полза на Сидеров.

Като парите трябвало да дойдат от трезор на остров Махе, където са адресите на  дружествата „Сангрия“, „Галатея Трейд Груп“, „Фрийланд Холдинг“, „Компаунд мениджмънт“, „Аутсорсинг Фасилити“ и „Аполо бизнес солюшънс“. Управлявани съответно от Мери Джейн Мария, Алфред Виктор Брусър и Елисана Мари-Антоанет Лабонте. Сумата май била към 7 млн евро. А аз все си мислех, че Мери Джейн е родна марка водка, на чийто етикет се мъдри лист от канабис…

Оставям встрани разсъжденията на алкохолна тема и се зачитам в заглавието „Това е наглост, ГЕРБ не се меси в съдебната власт!“ в електронния сайт „Правен свят“. Под което е поместен поредният изблик на премиера пред телевизия bTV по повод оставките на две съдийки от състава на Висшия съдебен съвет. Капка Костова и Галя Захарова напускат органа-кадровик на съдебната система с аргумента, че той е действал под политически натиск при избора на новия председател на Софийски градски съд.

Премиерското изригване е достойно за някое от бъдещите изследвания на тема „Що е то преход и има ли той край?“: „Бойко Борисов: Ами ей това се казва наглост. ВСС две години вече работи без абсолютно никаква политическа намеса от политическа партия ГЕРБ. Тези съдии, прокурори и всички, които са там,  са изцяло из­брани по квотен принцип от Тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ. Даже с цялото ми уважение към Лазар Груев, преди няколко дни, защото той започна темата за избора, аз искам да го питам, как беше избран той? Нима той не беше съветник на Първанов и единствен кандидат? Що за наглост е това вече? Ми другият съветник на президента Първанов, Борис Велчев, стана главен прокурор. И всичките тези мълчаха като неми…“.

Неподражаем стил, почти революционна лексика, като да е прелиствал програмната статия на Ботев в „Дума на българските емигранти“ от 10 юни 1871, където бъдещият войвода пише: „Този триумвират, който искаше да представя уж мненията и стремленията емиграционни, падна именно затова, защото нямаше нищо общо с емиграцията: първият бягаше от нея, вторий се смееше и подиграваше, а третий от височината на чорбаджилъка си дълбоко я презираше и презира, и всичко това ставаше от туй, че те служеха на някакви си партидки, кои нито народа познаваха, нито пък народът тях. Всяка от тях викаше, крещеше и проповядваше свобода, всяка насърчаше войводите и емигрантите и в същото време всички бягаха и никому ръка не подаваха; тъй щото думата хъш“ беше станала дума за укор, за презрение, за недоверие, та тези, що имаха злочестината да я носят, теглеха крайни нужди, като не намираха нийде място за работа, или ако и да намираха, то със сигоранца, че трудът ще им е изяден…“.

Бъдете сигурни, че не го е чел, защото всъщност, громейки акта на съдийското непослушание, Борисов преповтаря себе си отпреди две седмици, когато обяснява защо е трябвало да бъде освободена шефката на НОИ Христина Митрева. Като избира да го направи не някъде другаде, а пред делегатите на конгреса на репресираните от тоталитарния режим.

Напразно ще търсите аналози, няма друг случай, в който от бодигард на последния комунистически диктатор и първия в световната история монарх-министър-председател да седнеш зад премиерското бюро. Както се казва „Trade mark ББ“. (А някои седнали да се вторачват в избродираните вензели ZvZv по маншетите на заместника му Цветан Цветанов!).

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук