Лъчезар Костов e ст.н.с. д-р по физика с дисертация в областта на експерименталната ядрена физика. Председател на Агенцията за ядрено регулиране. Дългогодишен член на НС на БСП.
Изказване пред заседание на НС на БСП
на 8 юни 2019 г.
Както тръгна дискусията, аз не мисля, че ще имаме много голям позитив, ако се концентрираме върху техническите грешки на кампанията. В моето изказване може би ще кажа неща, които не са за това заседание, но имам усещането, че правя едно от последните си изказвания пред Националния съвет. За това има много причини. Една от тях е, че съм се изказвал сравнително активно през последните три години, но нито веднъж това, което съм казал, не е повлияло на решенията. Винаги се приемаше с 53 на 51 или 65 на 62 гласа това, което се предлага от ръководството.
Кампанията, разбира се, има значение за резултатите от изборите. Но с риск да бъда упрекнат в какво ли не от много хора, ще си кажа моето мнение, а то е, че каквато и кампания да бяхме провели, на тези избори пак щяхме да бъдем след ГЕРБ. Няма как хората да ни повярват, когато ние не знаем какво им казваме. Няма как да ни чуят, след като в продължение на три години се натрапва в обществото, не без участието на ръководството, че вътре в Националния съвет има „опозиция“, че там има едни зли хора, които пречат на ръководството да реализира своите виждания.
Трябва да ви призная, че аз се уморих от цялата тая работа да се виждам като злия гений, който е враг на председателката. Мисля, че няма съмнение по едно нещо: три години се налага един стил на ръководство, който копира изцяло поведението на ГЕРБ. И особено остро това се изявява след президентските избори, когато наистина спечелихме, но аз не искам да преекспонирам приноса както на ръководството, така и на партията в тая победа, това е друга тема… Едноличен стил, арогантно ръководство, неспособност да се чуе друго мнение. Клакьорите да вземат отношение след мен, моля, аз ще си кажа това, което искам и което съм намислил. Това е мое мнение. Др. Добрев, ще осигурите ли тишина в залата?
…Този стил, който се налага и чиято кулминация беше кампанията, той няма нищо общо с една социалистическа партия, той е в дълбок разрез с традициите на нашата партия. Ще дам пример с едно от първите неща, които ръководството направи след президентските избори, използвайки много перфидно инерцията от победата. Става дума за Устава на партията. Не е в традицията на нашата партия цялата партия да избира председател, защото по този начин този човек се поставя над Националния съвет… В Националния съвет
изчезна думата „другари“
Аз чух председателката, която ‒ пак казвам ‒ беше избрана преди три години, за първи път да употреби думата „другари“, когато си даваше така наречената оставка на последното заседание. Всички ние сме „колеги“, не сме „другари“, а с помощта на…, пак да не казвам на кого, може би станахме и врагове. В момента в партията се води дискусия толкова остра, с такава непоносимост, че аз мога да я сравня само и единствено с времето, когато се появи СДС.
Недопустимо е председателят на нашата партия да няма диалог с председателя на ПЕС. Аз тук се абстрахирам от различия в мненията, от Истанбулска конвенция…(направо ѝ станах привърженик на тая Истанбулска конвенция, казано в скоби). Всяка игра има правила и те бяха системно нарушавани от ръководството на партията.
Споделял съм тези мои мисли с много хора тук, в залата, и винаги съм си казвал мнението. Аз категорично не съм съгласен с този стил на ръководство на партията, с този облик, който се натрапи на нашата партия в обществото от действащото ръководство. Това не е моята партия…
До момента не съм говорил публично, няма и да говоря публично, но мога да кажа, че до тези избори много хора ми казваха: да, така е, прав си. Липсва интелигентност, която е иманентна черта на всяка лява партия, липсва култура на диалога, мъчим се да бъдем като ГЕРБ. Казвах си, може би другите са прави, аз не съм, но за съжаление тези избори показаха, че те не са. Опитите да се превърнеш в нещо, което не си, да имитираш някого, да бъдеш ГЕРБ № 2, се провалиха. Беше забравена една стара истина, че историята може да се повтори, но само като фарс.
Затова съм убеден, че каквато и кампания да водим, тези избори нямаше как да бъдат спечелени. Нямахме нито един младеж във видимата част на листата. Ами, че на първите европейски избори, когато поставихме Кристиан на първо място, той беше на 32 години. От тези петима депутати, които сега са там, 60% нямат нищо общо с партията. Какъв облик налагаме ние на партията? Как мотивираме младите хора? Ами че Елена Йончева, включително и тука, когато държа словото си да стане водач на листата, тя не употребява думата БСП. Тази дума в нейната лексика я няма. Тя говори за левицата. Е, аз не знам за тези предизборни материали, за които толкова много се говори ‒ синьо, червено, ами аз не видях думата „БСП“, имаше № 18. Ама кой стои зад този № 18? Просто тези три години плюс кампанията, която беше кулминация, в моите представи са умишлено съсипване на БСП.
