ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД ВОЙНАТА САЩ СЕ ЗАВРЪЩАТ ВЪВ ВИЕТНАМ

0
243

Тайният доклад, озаглавен „Отношенията между САЩ и Виетнам, 1945-1967 г.“, който разкрива лъжите на американското правителство относно участието му във войната, вече е обществено достъпен. От своя страна Ханой затвори тази страница от историята си. Дори миналото лято бяха проведени съвместни военни учения там, където американски въоръжени сили акостираха за първи път…

ВИЕТНАМ В ЦИФРИ

Брутен вътрешен продукт (БВП): 103,57 милиарда долара (58 място сред 181 страни)
БВП на глава от населението: 1 174 долара (142 място)
Ръст: 6,8%
Износ: 72,19 милиарда долара
Внос: 84,80 милиарда долара
Основни клиенти:
1. САЩ; 2. Япония; 3. Китай
Основни доставчици:
1. Китай; 2. Япония; 3. Южна Корея
Американски преки инвестиции (ПИ): 524 милиона долара (върху общо 8,05 милярда ПИ)(2009)
Годишен брой американски посетители във Виетнам: 403 930 души (2009)

Източници: Международен валутен фонд; Виетнамска главна статистическа агенция; Американска агенция за икономически анализи В случай че не е посочено друго, цифрите важат за 2010 г.

 

В близост до остров Кам Ранх в Южен Виетнам. Вятърът бунтува морето на Южен Китай, което тук наричат Източно море. Тесен път, ограден с телена мрежа, криволичи към военновъздушната база, изградена от американската армия по време на Виетнамската война. Военни караулки, често позастарели, oпасват сухоземната ивица. Войници и митничари се шляят безцелно. Посетителите не са добре дошли на военното пристанище, а и какво впрочем биха правили там? От много години насам заливът Кам Ранх е забавил темпото.

Скоро ще дойде краят на тази летаргия — през октомври 2010 г. министър-председателят Нгуен Тан Зунг съобщи, че пристанищата ще бъдат отворени за кораби от цял свят. САЩ са кандидати. От 2003 г. насам десетина от техните военни кораби престояват на брега на бившия враг. Този път без оръжия и мешки, момчетата на чичо Сам се завръщат в страната на чичо Хо като високи гости. Сякаш годините на войната, водена ожесточено от петима последователни президенти на Белия дом (1), са изтрити от спомените на Виетнам. Тези яростни и ужасяващи двадесет години, завършили през април 1975 г. с превземането на Сайгон, изглеждат забравени, въпреки ожесточението на унизения гигант, който след това спря международната помощ за джуджето, удържало победа над него, и му наложи търговско ембарго до 1994 г.

Миночистачът „Джон С. Маккейн“
прави престой в Да Нанг

През август 2010 г. в Ханой се проведе първият диалог относно американско-виетнамската отбрана. Същия месец във водите недалеч от брега на град Да Нанг, точно там, където през 1965 г. са дебаркирали първите американски войници, висши виетнамски военни се кръстосваха със самолетоносача „Джордж Вашингтон“, гордост на Седми американски флот и един от единадесетте гигантски самолетоносача,  а междувременно миночистачът „Джон Маккейн“ хвърляше котва в пристанището. В Ханой името на Маккейн, кандидат на Републиканската партия срещу Барак Обама в президентските избори през 2008 г., не е смущаващо. Пилот на самолет-бомбардировач, следователно „военнопрестъпник“, според думите му по-късно, той е лежал пет години и половина в затвор във Виетнам. Отличен заради изтърпените мъчения в плен, той се превръща в герой за американското обществено мнение. Тази легитимност му позволява да накара консерваторите да мълчат, за да помогне на президента Бил Клинтън да обяви нормализиране на отношенията между двете страни през юли 1995 г. Виетнамците предпочитат този втори етап от неговата кариера. Снимки от първото посещение на Клинтън все още красят стените на една известна виетнамска верига за бързо хранене в град Хо Ши Мин. Днес съпругата на тогавашния президент, държавният секретар Хилъри Клинтън, се радва на изминатия път: Научихме се да гледаме един на друг не като бивши врагове, а като партньори, колеги и приятели. Администрацията на Обама е готова да изведе отношенията с Виетнам на по-високо ниво.(2)

От гледна точка на Ханой сближаването с американците се подчинява най-напред на една икономическа логика. След сключването на двустранното споразумение за търговия през 2001 г., обменът постоянно нараства. Докато през 2000 г. той възлиза на 1 млрд. долара, през 2010 г. достига 18,3 млрд. долара. Председателката на Американската търговска палата във Виетнам Жослин Тран залага на 35 млрд. долара до 2020 г.(3) Търговският баланс се характеризира с големи излишъци за Ханой, тъй като износът към САЩ — основно текстил и обувки — донесе 14,8 млрд. долара през 2010 г. или повече от една пета от външните приходи.

Тесните връзки с Вашингтон позволиха пълното присъединяване към международната система. През 2007 г. Виетнам стана сто и петдесетият член на Световната търговска организация (СТО). Оттогава брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от население­то надскочи 1000 долара годишно, което според Световната банка отговаря на положението на страна с междинен доход.

В замяна на това благополучно начало трябва да бъдат забравени трите милиона жертви по време на войната, опустошените земи, разбитите семейства. За тази цел се налага един добре обмислен проект за пренаписване на спомените: След 1990 г. виетнамските изследователи започнаха да омаловажават периода 1954-1975 г. в отношенията със САЩ в полза на периода от 1941 до 1945 г.— подчертава историкът Уин У. Гадкар-Уилкокс. — В този период САЩ са сътрудничели с Виетнам и множество членове на Агенцията за стратегически услуги (предшественик на Централното разузнавателно управление, ЦРУ) лично са се свързали с Хо Ши Мин. (…) Историците също разшириха своето поле на изследване. (…) Въз основа на сборник от документи, съставен от Робърт Хопкинс Милър и озаглавен Съединените щати и Виетнам, 1787-1941 г.“, Пхам Ксанх подчерта интереса на американския президент Томас Джеферсън (1801-1809 г.) към оризовите реколти в Южен Виетнам, както и многобройните походи, осъществени от САЩ във Виетнам в началото на ХIХ век.“ (4)

Половината от населението е под 26-годишна възраст. Войната изглежда далеч, а Съединените щати са притегателен център както поради зелената валута, така и заради „американската мечта“ — благополучие благодарение на усърдна работа. Тринадесет хиляди студенти — рекорд за Югоизточна Азия — са постъпили в университетите отвъд Тихия океан.

Споразумение за управление
на ядрената енергия за граждански цели

Южната част на Виетнам (историята задължава) е добре разположена към доларовите инвестиции. Установяването на фабрика от гиганта за микропроцесори „Интел“ в предградието на град Хо Ши Мин (бившия Сайгон) през октомври 2010 г. е емблематично. Това е най-големият му клон за сглобяване и изпитания в света, оценен на 1 млрд. долара. Връщаме се в Сайгон!, можеше да бъде прочетено в един блог на електронната страница на фирмата още през септември 2009 г…

Идилията не изключва и известни неприятности, тъй като САЩ побързаха да се обявят за защитници на човешките права. През 2010 г. двадесет и четирима души бяха задържани и четиринадесет осъдени, защото са изразили възгледи, противоречащи на политиката на Комунистическата партия. Сред тях бяха няколко журналисти и блогъри. На пресконференция, проведена в Ханой на 10 декември 2010 г., американският посланик Майкъл У. Мичалак заяви внимателно, че за съжаление през моя тримесечен мандат, напредъкът по въпросите на човешките права не беше равномерен. На противоположната страна живият спомен за намесата на американските организации в „цветните революции“ в Източна Европа подхранва недоверието. Дали американската администрация не поощрява сценария за „мирна революция“, което за Ханой е равнозначно на опит за премахване на режима и на виетнамската културна идентичност?

Но тези търкания са само бледо отражение на миналата омраза. През 2011 г. двете държави трябваше дори да встъпят в стратегическо партньорство. Във връзка с това е на път да бъде сключено споразумение за сътрудничество по въпросите на ядрената енергия за граждански цели. То отваря достъп на американските предприя­тия до един обещаващ пазар, тъй като се отнася до трансфера на технологии и развитието на инфраструктурата — виетнамците планират да построят тринадесет централи с обща мощност 16 000 мегавата в близките двадесет години. Условията на споразумението не забраняват обогатяването на уран, което теоретично дава възможност за военна ядрена програма, въпреки че САЩ редовно упражняват натиск над държавите да се откажат от правото си на такова обогатяване. Множество коментатори сравниха тези условия, изгодни за Виетнам, с разпоредбите на индийско-американ­ския ядрен договор от 2007 г. (5). Брахма Челани, директор на Центъра за политически проучвания в Ню Делхи (6), все пак не вижда толкова прилики: Тъй като Индия не е член на Договора за нераз­пространение (ДНП), тя беше подложена на специални ограничения по отношение на американските закони. Американското правителство следователно имаше нужда от специално позволение на Конгреса. В случая с Виетнам, подписал ДНП, подобно искане не беше необходимо. А тъй като Индия е държава, която разполага с ядрено оръжие, двустранното споразумение трябваше да бъде формулирано по специфичен начин.

Следователно не естеството сближава тези два договора, а тяхната цел — САЩ използват ядрените договори с Индия и Виетнам като стратегическо средство за изграждане на близко сътрудничество, смята Челани. Вследствие Виетнам вероятно ще получи най-доброто споразумение измежду „бързоразвиващите се ядрени страни“, които току-що започват да прилагат програми за гражданска ядрена енергия. В противовес на Арабските емирства например, спразумението между САЩ и Обединените арабски емирства от 2009 г. упоменава специално отказа от правото на обогатяване на уран на тяхна територия. Друго решение на същия проблем? По времето, когато беше говорител на държавния департамент, Филип Дж. Кроули се задоволи да посочи, че САЩ договарят такива споразумения според конкретния случай, конкретната държава, конкретния регион.“(7)

Нестабилно положение като купчина яйца“

За Вашингтон укрепването на военните връзки и ядреното сътрудничество имат една цел: да поддържат американското надмощие в Тихия океан. През 2010 г. САЩ продадоха на Тайван снаряжение на стойност 6 млрд. долара и съобщиха, че ще подновят връзките си с индонезийските специални части („Копасус“), въпреки че са били замесени в кланетата в Тимор, Ачех и Папуасия, защитиха свободното движение в Южнокитайското море, което е в националния интерес на САЩ, според госпожа Клинтън, предприеха съвместни военни действия с Южна Корея в Жълто море и напомниха по време на стълкновенията относно островите Сенкаку (Дяоюй за китайците), оспорвани от Китай и Япония, че ще подкрепят Япония, ако е необходимо, по силата на договора за взаимна защита. По-голямата част от тези мерки, ако не и всички, са отговор на възхода на Китай — разцветът на Китайската империя накара САЩ машинално да вдигнат стратегическата стойност на нейните съседи. В Четиригодишния преглед на отбраната на Съединените щати от 2010 г. като потенциални партньори в областта на сигурността се споменават Индонезия, Малайзия и Виетнам. Курт Кембъл, заместник-секретар за Тихоокеанска и Източна Азия, беше още по-точен: Като погледна всички наши приятели в Югоизточна Азия, мисля че с Виетнам имаме най-добри бъдещи перспективи.“ (8). За американската мощ тази страна отново е полезна пионка, отново, но този път не срещу комунизма, а срещу една предполагаема китайска експанзия.

Тази фикс-идея намира отзвук. От векове Виетнам кръжи в орбитата на Китайската империя, но винаги се опитва да се изплъзне от нейното привличане. Зависимостта £ остава предимно икономическа – огромната част от вноса £ идва от северния съсед. Карлайл Тайер, заслужил професор в южния университет „Нувел Гал“ (Канбера) и специалист по Виетнам, смята вследствие на това, че никоя държава не е толкова самоуверена и влиятелна спрямо Ханой, както Китай (9). Виетнамската дипломация се опитва да установи добри отношения с възможно най-голям брой държави, за да се откъсне от Пекин, но в същото време иска да запази привилегировани отношения с големия съсед – една цел, която Виетнам споделя с много други държави в Югоизточна Азия. Бившият посланик Динх Хоанг Тханг не омаловажава трудностите: „Ще бъде голямо постижение, ако Виетнам успее да убеди Китай, че подобряването на американско-виетнамските отношения няма да засегне интереса на трети страни.(10). Задачата за американската страна не е по-лесна. Отдалечаването на САЩ от Азия и асиметрията на отношенията им както с Китай, така и с Виетнам, продължават да изкривяват тяхното разбиране за взаимните връзки, напомня Брантли Уомак, преподавател по международни отношения в университета във Вирджиния (11). От китайска страна натискът понякога е силен: Виетнам би трябвало да е разбрал, че приклещен между две сили, играе рискована игра с нестабилното си като купчина яйца положение, можеше да се прочете в Народен вестник – вестникът на Китайската комунистическа партия (…..). – Ако Китай и Виетнам наистина достигнат до военни сблъсъци, никакъв самолетоносач, независимо от коя страна идва, няма да може да гарантира сигурността му.(12)

В края на ХХ в. се оформи един териториален спор в Южнокитай­ското море относно архипелазите Парацелз и Спратли (13). Макар че през последните години укрепи флота си, Ханой не може да съперничи на китайските военноморски сили. Затова Виетнам иска да види повече държави, ангажирани в Южнокитайско море, анализира Ричард Битцингер, експерт по въпросите на отбраната в Тихоокеанска Азия. За Виетнам това би било защита. Той би искал също да получи помощ, за да разшири и модернизира пристанищните си съоръжения в залива Кам Ранх. Мисля, че Военноморският флот на САЩ ще се възползва от това стратегическо място, същото ще направят и други държави, с изключение, разбира се, на китайския флот!

Войната с Пекин от 1979 г. е забравена

Дали някой ден ще видим САЩ да подкрепят Виетнам срещу Китай? Това би било повече от иронично, ако си припомним, че след обявяването на независимост на 2 септември 1945 г. Китай на Мао Цзедун беше първата страна, която призна младата демократична република през януари 1950 г., като изпревари Съветския съюз с около дванадесет дни… Да се запази равновесие между тези два комунистически покровителя и много скоро изявени съперници, беше задача, която Хо Ши Мин и неговите заместници разрешиха успешно в продължение на двадесет и пет години. Съветската помощ приключва с края на Студената война. Конфликтът между Виетнам и Китай в края на 70-те години остава най-спазваното табу на външната политика. Повече от тридесет години след началото £, все още не е възможно да се спомене кратката война от периода февруари-март 1979 г., която взе десетки хиляди жертви. Не се споменава нито в пресата, нито в учебниците. Официално всичко върви добре с Пекин.

Историята показа опасностите, които крие за Виетнам включването му в геополитическите сметки на могъщите му съседи. Кой би го забравил в Ханой? Дипломатът Хуанг Ан Туан скоро напомни, че Виетнам може би е единствената страна в света, която е водила толкова интензивни и дълги преговори със САЩ. (…..) Въпреки че доверието и разбирателството значително се развиха, нищо не дава гаранция, че няма отново да възникнат стратегически недоразумения. (…) Двустранните отношения следователно не могат да бъдат равностойни дълготрайно, освен ако не са замислени да обслужват както националните интереси на Виетнам, така и на САЩ, а не само геополитическите интереси на една от двете страни. (14) Прогнозите за момента изглеждат благоприятни. Но „тиранията на географията“ (15) вероятно не е престанала да насочва съдбата на виетнамската нация.

 

Бележки
(1) Dwight Eisenhower (между 1954 и 1961), John Kennedy (1961-1963), Lyndon Johnson (1963-1969), Richard Nixon (1969-1974) et Gerald Ford (1974-1975).
(2) Реч, произнесена в Ханой на 21 юли 2010 г. извън 43-ата правителствена среща на Асоциацията на югоизточните азиатски нации.
(3) Tuoi Tre, Ханой, 20 декември 2010.
(4) Wynn W. Gadkar-Wilcox, „An ambiguous relationship: Impressions of the United States in Vietnamese historical scholarship, 1986-2009“, (Неясно отношение: следите на САЩ във виетнамското историческо знание, 1986-2009 г.), „World History Connected“, том 7, № 3, Вашингтон Ди Си, октомври 2010.
(5) Вж. Siddharth Varadarajan, „L’Inde йperdue de reconnaissance“ (Индия търси признание), „Le Monde diplomatique“, ноември 2008.
(6) Автор на „Аsian Juggernaut. The Rise of China, India and Japan“ (Азиатският гигант. Възходът на Китай, Индия и Япония), HarperCollins, Ню Йорк, 2006. Ако не е посочено друго, цитатите на изследователи и анализатори са откъси от разговори.
(7) Вж. Daniel Ten Kate and Nicole Gaouette, „US, Vietnam holds nuclear technology talks as suitors vie for contracts“, (САЩ, Виетнам води преговори за ядрената технология, тъй като кандидатите си съперничат за договори), Bloomberg, 6 август 2010.
(8) Агенция Франс Прес, юли 2010.
(9) Carlyle Thayer, „Vietnam’s relations with China and the United States“ (Отношенията на Виетнам с Китай и САЩ), конференция, състояла се в университета по социални и хуманитарни науки, Ханой, 10 декември 2010.
(10) Разговор за „ВиетНамНет“ (електронно издание), Ханой, 17 февруари 2010.
(11) Брантли Уомак, „The United States and Sino-Vietnamese relations“ (САЩ и китайско-американските отношения), The Asia-Pacific Journal: Japan Focus (електронно издание), 2008.
(12) Li Hongmei, „Vietnam advisable not to play with fire“ (Добре е Виетнам да не си играе с огъня), „People’s Daily“, Пекин, 17 август 2010.
(13) Островите Парацелс са под военната окупация на Китай от януари 1974 г., но към тях предявяват претенции Виетнам и Тайван. Китай, Виетнам, Малайзия, Филипините и Тайван окупират различни малки острови от Спратли (Бруней предяви претенции, но без да изпраща войски). Вж. Stein Tonnesson, „Предстоящата промяна на Китай в Южнокитайското море“, „Harvard Asia Quarterly“, Кеймбридж (Масачузетс), декември 2010.
(14) Hoang Anh Tuan, „Rapprochement between Vietnam and the United States: A response“ (Сближаване между Виетнам и Съединените щати: отговор) „Contemporary Southeast Asia“, том. 32, № 3, Сингапур, 2010.
(15) Carlyle Thayer, „The tyranny of geography: Vietnamese strategies to constrain China in the South China sea“ (Тиранията на географията: виетнамски стратегии за натиск към Китай в Южнокитайско море), International Studies Association, Монреал, март 2011.

Le Monde diplomatique, юни 2011
Превод Зорница Павлова

 Виетнам в цифри

Брутен вътрешен продукт (БВП): 103,57 милиарда долара (58 място сред 181 страни)

БВП на глава от населението: 1 174 долара (142 място)

Ръст: 6,8%

Износ: 72,19 милиарда долара

Внос: 84,80 милиарда долара

Основни клиенти:

1. САЩ; 2. Япония; 3. Китай

Основни доставчици:

1. Китай; 2. Япония; 3. Южна Корея

Американски преки инвестиции (ПИ): 524 милиона долара (върху общо 8,05 милярда ПИ)(2009)

Годишен брой американски посетители във Виетнам: 403 930 души (2009)

 

Източници: Международен валутен фонд; Виетнамска главна статистическа агенция; Американска агенция за икономически анализи  В случай че не е посочено друго, цифрите важат за 2010 г.


 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук