„ВСИЧКО ПО-МАЛКО ОТ ПОБЕДА ЩЕ БЪДЕ НЕУСПЕХ“

0
172



Ивайло Калфин
е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършил е  „Международни икономически отношения“ във  ВИИ „КарлМаркс“ (сега УНСС) в София. По-късно се дипломира и като магистър по международно банкиране в университета в Лофбъро (Loughborough University), Великобритания. През 2010 г. му е връчена титлата Почетен доктор на Университета в Лофбъро. Владее английски, френски, руски и испански. Работил е в „Машиноекспорт“ и в частни фирми, където се е занимавал с външна търговия и финанси. От 2002 до 2005 г. е секретарна президента Георги Първанов по икономическите въпроси. Член на Консултативния съвет на БНБ.

Номинации

По информация на ръководството на БСП Ивайло Калфин има най-много номинации за кандидат-президент от общински конференции на партията в цялата страна – общо 102 организации са включили името му в своите предложения до Националния съвет на БСП.

Изказване на Ивайло Калфин на заседанието на НС на БСП на 16 юли 2011 г.

Уважаеми другарки и другари,

Искам да започна с благодарност към всички, които ме издигнаха, към всички мои другари, към всички хора, които повярваха, че ще е добре и за БСП, и за левицата да участвам в тази кампания. За мен това е признание за пътя ми в политиката, включително за това, което правя в момента. Пътят ми е бил пред всички вас. Той нито е равен, нито е без­спорен, както не е равен и безспорен преходът в България. Има обаче едно нещо, което трудно може да се отрече — никога не съм изчаквал събитията, никога не съм търсил удобен момент за действие. Всеки  момент е подходящ, когато знаеш какво искаш да постигнеш и искаш да го направиш.

В политиката човек трябва не да се пази, а да работи непрекъснато за интересите на гражданите, и на своите избиратели, разбира се. За мен политиката не е професия, а е убеждение. Спомням си 1991 г., когато влязох в кварталната организация на БСП в „Красна поляна“. Тогава, ако си спомняте, гонеха членовете на БСП отвсякъде. Влязох, за да бъда до баща си, който е дал целия си живот за отбраната и за строителството на страната. Влязох, за да бъда до тези, които тогава не си представяха, че 20 години ще има геноцид срещу българските пенсионери. Направих го не за да градя партийна кариера, въобще не съм си представял такова нещо. За мен заниманието с политика е действително призвание, въпрос на морал и на убеждение. Не е нито  въпрос на прехрана, нито въпрос на кариера.

Знам, че има много хора в БСП, включително в тази зала, които не са съгласни с някои мои действия в момента. Искам да кажа обаче нещо, в което съм убеден. Аз не съм мръднал нито на йота от разбиранията си за необходимостта от социална държава, от справедлива държава, от солидарна държава. Никога не съм мръднал от разбиранията си, че в България трябва да има левица, достатъчно широка и достатъчно мощна, за да осигури тази държава. В това съм вярвал, в това вярвам и днес. За това съм работил, за това работя и днес — и като депутат, и като член на правителството от квотата на БСП, и като евродепутат. Слабо е да се каже, че съм бил лоялен към политиката на БСП. Аз съм я отстоявал и съм правил всичко възможно тя да се случи, във всички свои функции през последните години.

Аз съм икономист, харесвам си професията. Случвало ми се е да излизам и да влизам в политиката и винаги съм влизал с убеждението, че нещо може да се направи. Заради това в тази зала се чувствам сред единомишленици. Не съм правил кампания за издигане на моята кандидатура. Винаги съм бил отговорен към избирателите си и мисля, че всеки, с когото сме работили, може да го каже. Споменах съвсем честно, че в БСП и около БСП има хора, които биха били по-силни кандидатури от мен. Продължавам да го мисля. Само че животът се случва в определен контекст. В него трябва да умееш не само да мечтаеш и да чакаш удобния момент, а да използваш възможното, за да достигнеш максималното.

Днес искам много ясно да декларирам, че съм готов да вляза в битката за президентския пост от името на Българската социалистическа партия. Нещо повече, ако ми възложите тази отговорност, ще бъда горд с това доверие. Не просто ще участвам, а ще участвам с всичките си сили и възможности. За мен всичко, по-малко от победа на тези избори, ще бъде неуспех.

През последните години на два пъти бях избиран да водя листа на БСП ­— през 2005 г. в Русе; и през 2009 г. — за Европейския парламент. Първия път обърнахме една почти десетгодишна тенденция и БСП и „Коалиция за България“ станаха първа политическа сила в Русенския избирателен район. Втория път — в един тежък за Социалистическата партия момент постигнахме резултат, който много хора, включително и тук, не очакваха да постигнем. И днес аз имам честта да ръководя Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, в която има доказани и уважавани хора.

На предстоящите президентски избори ние трябва да участваме за победа. Победата е важна не само за нас. Тя е важна за страната ни. При сегашната ситуация левицата е единствената политическа сила, която може да мобилизира подкрепа, за да спре „преяждането с власт“ на ГЕРБ и Бойко Борисов. Сигурен съм, че българският народ ще бъде разумен и ще запази малкото останали политически баланси.

Тези избори са различни. Те не се свеждат само до ролята на президента през следващите пет години. Те се отнасят до това дали ще разрушим все още крехките промени в демократичната ни политическа система, или ще се върнем назад и ще укрепим „твърдата ръка“ и съмнителните хора, които мачкат институциите в България.

Дали някой в тази зала вярва, че президент на България от ГЕРБ, който и да е той, ще бъде независим? Дали някой си представя, че президент от ГЕРБ ще бъде надпартиен? Че ще бъде обединител на нацията? Кой ще бъде той — Бойко Борисов или друг? Който и да бъде, все ще се влияе. И ще се случва това, което се случва и в момента — мачкане на институциите, безцеремонен натиск върху тях, ликвидиране на всякакви наченки на свободна мисъл, на демокрация и свободни медии Сигурен съм, че избирателите в България ще имат достатъчно здрав разум и  няма да приемат президентът да бъде избран с такава конфронтация и омраза, каквато Бойко Борисов насажда в държавата. На нас не ни трябва президент на омразата, независимо как говори — меко, сложно или просташки. Съдържанието на политиката на ГЕРБ е противопоставяне, мачкане на институциите. Независимо в какви думи ще се облече, то е антидемократично и антиконституционно. На мен все повече Бойко Борисов ми прилича на Муамар Кадафи, който формално не заема никакви функции в Либия, но е диктатор. И в България — от премиера не зависил съдът, не зависели независимите институции, а виждате какъв натиск се оказва върху всички.

Браво на кметовете, които се противопоставят на този полицейски натиск! Браво на съдиите, които се опълчиха срещу натиска! Браво на тези медии, които все още са готови да говорят и да изразяват мнението си свободно!

Българската конституция е едно от постиженията на нашата държава. Тя дава на президента права, свързани с националното обединение, с демокрацията, с отстояването на общи ценности. Преди малко чухме един от нейните автори — Георги Близнашки, когото аз действително много уважавам. Няма смисъл да обсъждаме дали трябва да се дадат повече права на българския президент. Те са такива, каквито са дадени в Конституцията.

Мисля, че следващият президент трябва да стъпи на направеното досега, и всички да си дадем сметка, че през последните десет години президентът на България беше излъчен от левицата, от Българската социалистическа партия. Той е единственият политик, който успя да убеди избирателите да го изберат два пъти. На тази основа трябва да се работи и по-нататък. Следващият президент ще бъде президент на ХХI век. Той трябва да бъде човек с визия, който да пренесе държавата по-напред.

Президентът трябва да бъде лидер и да съумява да мобилизира подкрепа от всички страни, от гражданското общество. Националните цели трябва да се формулират и постигат с общи усилия. Те не трябва да зависят от политическия цикъл, защото той понякога е свързан с много конюнктурни действия. Това не означава президентът да изземва функциите на други институции. А да изпълва със съдържание собствените си функции.

Няколко приоритета

Основните проблеми, които стоят пред страната ни, са икономически и социални. Външната среда на България ще се влошава. Това, което ще се случва в страните около нас, включително в Европей­ския съюз, няма да бъде по-добро. Казвам го като икономист, като единст­вения представител на новите страни членки, който участва в преговорите по бюджета за след 2014 г. Казвам го като човек, който тази седмица говори с главния икономист на Международния валутен фонд и с председателя на Световната банка. В Европейския съюз, особено в еврозоната, предстоят много тежки решения. България е зависима от тези страни. Ние не сме остров.

Вътрешните фактори също не са по-добри. Българската икономика изпитва огромни трудности в момента. Те са свързани с това, че и през последните две години тя върви в посока, обратна на тази, в която вървят останалите страни. Това ни обрича на стагнация, обрича на бедност голяма част от българските граждани. Именно тезите, свързани с технологии, с образование, с провеждане на европейски политики, са изключително важни за българската страна.

Българските граждани трябва да имат гарантиран достъп до добро здравно обслужване, да получават справедливи пенсии и да  бъдат защитени от трудностите, особено хората в най-тежко положение. По социално-икономическите проблеми трябва да се работи не проформа, а с реални дългосрочни стратегии.

През последните 2 години външната политика я няма. Следващият президент трябва да положи усилия тя да се активизира, България да се върне в този район, в който е важен за нас — Балканите, Черно море, съседите ни от изток. И да води европей­скатата политика. Да я задава и да я провежда. Нещо, което започнахме да правим и което го няма в момента. Това обаче става с подготвени и опитни хора от дипломацията, а не с партийно подбрани.

В областта на сигурността България също изостава. В НАТО тече дебат. Самият отиващ си американски секретар по отбраната каза, че НАТО трябва да се промени. Появяват се редица нови предизвикателства за сигурността, не чисто военни, а свързани с киберпрестъпления, с киберсигурност, със сигурността в интернет и т.н. Мога също много да говоря по тази тема, като човек, натоварен да пише доклад в Европейския парламент за опасностите в интернет.

Следващият президент трябва да бъде един от лидерите на промените в институциите, включително в съдебната власт, чрез своя авторитет и своите назначения в независимите институции. Да насърчи гражданското общество към пълна нетърпимост и недопускане на корупция. Готов съм да поема такъв ангажимент. Хората, които имат нужда от подкрепа и солидарност, трябва да намират разбиране, подкрепа и съдействие в лицето на президента.

Формално голяма част от това са функции на изпълнителната власт. Но президентът на републиката е този, който трябва да постави дългосрочните цели и да търси съгласие между различни правителства, които следват едно след друго, да работят по общи цели в областта на здравеопазването, образованието, икономическите реформи, външната политика, сигурността. Там промените не носят резултат след година, две или три. Един от основните проблеми на България е, че непрекъснато сменяме посоката, че се люшкаме по партийните идеи на едно или друго правителство. Това нещо би трябвало да се спре от следващия президент, като той мобилизира много силно включително и гражданското общество.

Някои ще кажат, че не е възможно. Навремето депутати от поне три страни — членки на ЕС, ми казваха, че макар да сме си подписали договора в края на 2005 г., няма да влезем в Европейския съюз, защото няма да ни го ратифицират. Стана ли? Стана. Слушах от много хора, че нашите медици, сестрите в Либия, няма как да бъдат освободени, няма да излязат оттам. Стана ли? Стана. Слушах от изключително много хора как няма да получим допълнителни компенсации за АЕЦ „Козлодуй“ в условия на криза. Получихме ли 300 милиона? Получихме.

Няма невъзможни неща. В това съм се убедил. Има поставяне на ясни цели, има готовност за диалог, има желание действително да се постигнат тези цели с усилията на всички. Не е необходимо да сме шумни, за да сме ефективни. Не е необходимо да сме по първите страници на медиите, за да има резултати. И аз мисля, че следващият български президент трябва да възприеме именно такава политика.

Две думи за кандидатурата на госпожа Кунева. Аз мисля, че тя е действително основен наш конкурент, особено за първия тур. Но на България не £ трябва президент, който да обяснява какво са решили в Европейския съюз. Това и сами можем да си го прочетем. На България £ трябва президент, който да формулира националните политики и да ги наложи в ЕС — нещо, което досега г-жа Кунева не е доказала, че може да прави. На България £ трябва президент, който да разчита на политическата система, а не да се явява като от тъмните дебри на т.нар. гражданско общество, в които не е ясно какво точно има.

Знаем какво е гражданско общество, знаем кои са неправителствените организации, знаем къде са тези сили, които са извън партийните структури, но дали някой може да се самопровъзгласи за техен представител? Не може. Напротив. Основата на политиката са политическите партии. Разбира се, трябва да се търси и диалог с всички, които са извън тях, с гражданското общество, с неправителствени организации. Това нещо г-жа Кунева не може да го направи.

Уважаеми другари, днешният избор за мен трябва да доведе до обединение на Българската социалистическа партия, на левицата и на повече хора около левицата. Аз мисля, че всеки от кандидатите е добър. Аз лично изпитвам голямо уважение към всеки от тях. Те не са нови хора, били са пред нас през целия свой път. Да, те имат различни профили. Имат различни виждания. Но това са хора, които имат достойнството да застанат на тази трибуна и да поискат вашата подкрепа. Аз съм готов да работя за този, за когото вие решите да бъде кандидат. Ще го направя с всички сили и с пълното съзнание, че работя за кауза, а не само за човек. Очаквам всеки  да направи същото.

***

ИВАЙЛО КАЛФИН

Политическа биография

Народен представител в 37-то, 38-то и 40-то Народно събрание. Член на комисиите по външна политика и по бюджет и финанси. Заместник-председател на Съвместния парламентарен комитет България ­— Европейски съюз (1995-1997). Учредител на Политическо движение Социалдемократи“. Вицепремиер и министър на външните работи на Република България в правителството на Сергей Станишев (2005-2009). Водач на листите на Коалиция за Българияв Русе на парламентарните избори през 2005 г. и на изборите за членове на Европейския парламент (ЕП) през 2009 г. Eвродепутат, ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП. Заместник-председател на Комисията по бюджети на Европейския съюз. Член на комисиите по индустрия, енергетика и технологии, по изхода от икономическата криза и по бюджета на ЕС за периода след 2013 г. Докладчик на ЕП за Европейската инвестиционна банка и по въпросите на киберсигурността.

По-важни политически битки

За членството на България в ЕС. Осигуряване на ратификацията на договора ни за членство в 24 страни-членки, някои от тях доста скептични към България. В крайна сметка влязохме на най-ранната възможна дата, без налагане на предпазни клаузи.

За изтегляне на българския контингент от Ирак.

За освобождаването на българските медици от Либия.

За приемане на Закон за дипломатическата служба.

Днес, като евродепутат, Ивайло Калфин води кампания за автоматично признаване на дипломите от европейски университети. В момента легализацията е възможна след  многомесечно събиране на справки, преводи и административно ходене по мъките. Калфин настоява легализацията да бъде заменена само с проверка на достоверността на дипломите в регистрите на съответните ВУЗ-ове.

Работи активно в комисиите по бюджет за отпускане на допълнителните компенсации за затварянето на първите четири блока на АЕЦ Козлодуй“.

Като заместник-председател на Комисията по бюджети Ивайло Калфин беше единственият български депутат, който имаше възможност на 18 ноември 2009 г. да участва в състава на парламентарната делегация в Помирителна процедура за съгласуване на позиции­те на ЕП и Съвета относно Бюджет 2010. Процедурата се наложи, за да се потърси съгласие относно източниците, от които да бъдат осигурени допълнително 767 милиона евро за финансиране втората част от плана на Европейската комисия за икономическо възстановяване, одобрените нови помощи за млечния сектор и за компенсациите за АЕЦ Козлодуй“.

Работи за европейски бюджет, който да позволява ЕС да е водеща икономика в света, пример за социален модел, в който България и новите страни да бъдат подкрепени да достигнат по-бързо средните европейските стандарти.

За себе си

Много пъти се заричах да не се занимавам с политика, защото това е трудна и неблагодарна професия, но животът все ме връщаше към нея. Защо останах в политиката? Защото виждам, че се случват нещата, за които се боря.

Политиката ме научи да се изразявам ясно и да отстоявам позицията си. Не е лесно, но поне спя спокойно и получавам сили да вървя напред.

По убеждение съм социалдемократ и вярвам, че винаги може да се постигне повече социална справедливост, отговорност и солидарност.

В Европейския парламент работя по бюджета на ЕС и по изграждането на иновативна и високотехнологична икономика, в която виждам не само изход от настоящата криза, но посоката на дългосрочно развитие на европейската икономика.

Не понасям агресията и демонстрацията на сила. Харесвам предизвикателствата и сигурно затова едни от любимите ми занимания са гмуркането и скуошът.

За президентската институция

Държавният глава трябва да следва не само текстовете, но и духа на Конституцията. Личността на този пост има своето значение, но който и да бъде следващият президент, той трябва да гради и да поддържа основите на демократичната, законовата, социалната държава, защитата на националната сигурност и националния интерес в международните отношения. България има да измине много дълъг път, докато достигне поне средните за Европа стойности на икономическо развитие и стандарт на живот. Важно е обаче да не тръгне по друг път.

Социалните и демократичните ценности не са нито даденост, която е постигната веднъж завинаги, нито далечна цел, с която трябва да се заемем по-късно. Вероятно това трябва да бъдат и сред основните ангажименти на бъдещите български президенти.

За БСП

БСП е партия с минало. Най-важнато днес обаче е тя да бъде партия, която води обществото към бъдещето. БСП е уважаван член на световното семейство на социалистическите и социалдемократическите партии. Тя трябва да пренесе дебата, който се води в Европа, и в България. За да бъде водеща, БСП трябва да има ясни алтернативи за социална защита и създаване на работни места, но също и за защита на демократичните ценности, партия на солидарността, партия, която застава зад развитието на новите технологии, на щадящата околната среда икономика. БСП трябва да се стреми да подмладява не само лицата, но и идеите, тя трябва да се свързва с младостта, с бунта, с промените. Това впрочем са предизвикателства, които стоят пред всички прогресивни леви и лявоцентристки сили в Европа.

Освен това много ми се иска БСП да е максимално отворена за партньорства с по-малки партии, с неправителствени организации, с гражданското общество. Да, за това ще трябват компромиси и повече диалогичност, но резултатът си струва.

 
За България

България постигна много през последните 20 години. Днес тя е член на най-развитата в света общност — Европейския съюз. Това обаче не се усеща от хората. Българите се умориха от промени. Страната ни може да върви напред много по-бързо. Вече се видя, че експериментите с „нови“ политици не водят задължително до добри резултати. Но и традиционните партии са в голям дълг. Те се свързват с лични интереси, корупция, закостенялост.

Българите заслужават добри политици и добро управление. Те обаче няма да дойдат отвън. Ще дойдат от България и на тях народът трябва да осигури подкрепа, солидарност и трудолюбие. Те от своя страна трябва да осигурят прозрачност, справедливост и енергичност. Виждам как тези неща се случват в други страни, с които бяхме в една група и преди 20 години и които днес са много преди нас. Бедността и простотията ще се преодолеят само с трудолюбие, солидарност и образование.


 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук