В края на миналата година в резултат от задълбочаването на финансово-икономическата криза в Ирландия падна правителството на страната. А на 25 февруари 2011 г. се проведоха предсрочни избори. Те бяха спечелени от дясно-консервативната партия „Фина Гейл“ (1), която постигна 36%. Това е най-добрият резултат на тази формация от 1982 г. насам. Както се очакваше, бе създадена коалиция със социалдемократите от Лейбъристката партия, която с около 20% също постигна добър резултат. Основните различия между „Фина Гейл“ и лейбъристите са свързани с въпроса колко бързо трябва да се намали екстремно високият бюджетен дефицит, както и по някои социални теми.
Управляващата през последните 13 години партия, дясноцентристката „Фиана Фейл“ (2), с резултат от едва 15%, загуби три четвърти от депутатите си и сега има само 20 парламентаристи. Това е истински шок за тази формация, защото от независимостта на страната през 20-те години, тя бе най-голямата партия в Ирландия.
Зелената партия, по-малкият коалиционен партньор в кабинета на „Фиана Фейл“, постигна едва 1,8% (също лош резултат) и дори отпадна от парламента.
Общо петима крайно леви депутати от Обединения ляв съюз успяха да влязат в Народното събрание.
Другата лява формация — „Шин Фейн“, успя да увеличи подкрепата си до 10%, респективно 14 депутати, което е най-добрият £ резултат от 90 години насам.
По-големите партии в Ирландия са уникални, защото разделението между тях не е толкова по идеологически, колкото по исторически причини. „Фиана Фейл“ и „Фина Гейл“ са били от двете страни на Гражданската война през 1922-1923 г. Първата е против, а втората подкрепя Англо-ирландския договор от 1921 г. Той дава на острова независимост, като Северна Ирландия запазва възможността по свое желание да излезе от новата свободна държава. Това се случва, тъй като в северната част на острова натежава наследството на британската колонизация. Дясноцентристките „Фиана Фейл“ и „Фина Гейл“ традиционно са двете най-големи партии, а лейбъристите най-често са третата сила.
Вотът в Ирландия може да окаже влияние върху по-нататъшното развитие на дълговата криза в ЕС с оглед несигурността в позицията на новото правителство по отношение на пакета мерки, одобрени от предишния кабинет в края на 2010 г. с ЕС и МВФ. В резултат на световната икономическа криза и срива на банковата система Ирландия изживява сериозни стопански и финансови проблеми. Те доведоха до необходимостта от спешна финансова помощ за страната (подобно на тази за Гърция от май 2010 г.) в размер на 85 млрд. евро от ЕС и МВФ при лихва от 5,8%. Новият премиер на страната Енда Кени обаче заяви, че очаква ЕС да направи компромис за нивото на лихвите на спасителния план, което засега се отхвърля от представителите на ЕС.
Възможно е новият кабинет да се опита да направи промени както в договорените сурови мерки за икономии, така и по отношение на тежестта, която трябва да понесат притежателите на ирландски дългови книжа и на ценни книжа на ирландските банки (т.е. да рискът да бъде споделен чрез понасяне на загуби от страна на големите държатели на ирландския дълг). Ако опасенията, че новата власт в Дъблин ще търси промени по отношение на спасителния план на ЕС и МВФ, се потвърдят, това може да доведе до ново повишаване на напрежението около Европейската дългова криза.
Но нека се върнем към темата, която сме си поставили, а именно кой кой е в лявото политическо пространство на тази страна.
Ирландска лейбъристка партия
Лейбъристката партия е социалдемократическа формация в Република Ирландия, която се самоопределя като най-старата партия там. В момента тя е втората политическа сила в страната и в продължение на общо 20 години е била по-малкият коалиционен партньор в различни правителства.
Формацията е основана през 1912 г. от Джеймс Коноли, Джеймс Ларкин и Уилям О`Брайън като политическо крило на ирландските профсъюзи. Нейната цел е да постигне представителство на работническата класа в парламента след споразумението Home Rule-Bill с Великобритания от с.г., което дава на страната автономия. След потушаването на Дъблинската генерална стачка обаче профсъюзното движение запада. Този процес се задълбочава от емиграцията на Ларкин и екзекуцията на Коноли през 1916 г.
След емиграцията на Ларкин доминираща фигура в ирландския транспортен и общ работнически профсъюз става О`Брайън. Той успява да извоюва влияние в обединението на профсъюзите и в Лейбъристката партия, ръководена тогава от Томас Джонсън.
Формацията се отказва от участие в изборите през 1918 г., за да не попадне под кръстосания огън на тогавашните две най-големи партии – „Шин Фейн“ и Ирландска парламентарна партия, които гледат на изборите като на допитване до народа за политическото бъдеще на страната. Партията се отказва от участие в изборите и през 1921 г. и така остава без парламентарно представителство по време на кулминацията на ирландското движение за независимост.
Подписването на Англо-ирландския договор същата година разцепва партията. Някои нейни членове се включват в последвалата Гражданска война на страната на противниците на договора с Великобритания, докато О`Брайън и Джонсън призовават той да бъде подкрепен. На първите избори, на които партията участва –през 1922 г., тя печели отведнъж 13,3% и 14 мандата и става трета политическа сила. Лейбъристката партия е най-голямата опозиционна сила, докато през 1927 г. в Долната камара на парламента не влиза отцепилата се от „Шин Фейн“ националистическа формация „Фиана Фейл“.
През 1923 г. Ларкин се завръща от емиграция, надявайки се да оглави партията, но среща съпротивата на О`Брайън. След това той се присъединява към радикалното крило на партията и през септември с.г. основава Работническо обединение на Ирландия.
През 1932 г. лейбъристката партия подкрепя първото правителство на основателя на „Фиана Фейл“ Имън де Валера. То обещава програма от социални реформи, които отговарят и на вижданията на лейбъристите. След 1940 г. очакванията са, че лейбъристите ще сменят отцепилата се от „Шин Фейн“ консервативна партия „Фина Гейл“ като най-силна опозиционна партия. На изборите през 1943 г. лейбъристите постигат добър резултат и печелят 17 депутатски места.
Разногласията между Ларкин и О`Брайън с времето се задълбочават и водят през 40-те години до разцепление на лейбъристката партия и на профсъюзите. През 1944 г. О`Брайън напуска партията и синдикатите и основава Националната лейбъристка партия. Това не се отразява добре на социалдемократите и на следващите избори с.г. те получават едва 5,8% и губяг повече от половината си депутати. Опит за обединение на двете формации има едва след смъртта на Ларкин (1947 г.).
През този период партията участва в отделни избори в британската провинция Северна Ирландия и дори успява да извоюва с Джери Фит едно място в северноирландския парламент. Фит напуска партията през 1964 г. и основа Северноирландска лейбъристка партия, след което ирландските лейбъристи повече не участват на избори в Северна Ирландия. От 1948 до 1957 г. лейбъристката партия е втората по големина политическа сила и участва в няколко коалиционни правителства на Ирландия. Тогавашният председател на партията Уйлям Нортон е дори социален министър в кабинетите.
През 1960 г. председател на лейбъристите става Брендън Кориш, който внася нови, по-социалистически възгледи. Под ръководството на Кориш между 1973 и 1977 г. партията е коалиционен партньор в правителството на „Фина Гейл“. Но след сравнително лошия резултат от 11,5% на изборите през 1977 г. Кориш се оттегля.
От 1981 г. до 1987 г., с изключение на няколко месеца през 1982 г., лейбъристката партия отново е коалиционен партньор на „Фина Гейл“ в правителството. През последните години от този период поради лошата икономическа конюнктура се налага провеждане на строга политика на икономии. Лейбъристите силно пострадаха от това заради масивните съкращения в сектора на социалните грижи и здравеопазването. Това се изразява в катастрофалния резултат от само 7% на изборите през 1987 г. Партията губи много гласове от новооснованата марксическа Работническа партия.
През 80-те години възникват и силни разногласия между лявото и дясното крило на социалдемократите по въпроса за коалирането с двете големи партии в страната „Фина Гейл“ и „Фиана Фейл“. През 1989 г. от партията са изключени редица леви социалистически и марксистки активисти, а чистката продължава и през първата половина на 90-те години. Част от изключените учредяват след това марксическата Социалистическа партия, която постига добри изборни успехи в работническите квартали на Дъблин и Корк.
През 1990 г. президент на Ирландия става Мери Робинсън. Тя макар и да се явява на изборите като независима кандидатка, е предложена от лейбъристката партия. Мери Робинсън е не само първата жена-президент на страната, но и първият държавен глава, който не е от редиците на „Фиана Фейл“.
Същата година лейбъристите се обединяват с Демократичната социалистическа партия, а през 1992 г. и с Независимата социалистическа партия, след което постигат своя най-добър изборен резултат от 20%.
През 1993 г. лейбъристката партия се завръща като коалиционен партньор в правителството на „Фиана Фейл“, а социалдемократът Дик Спринг става външен министър. Две години по-късно обаче коалицията се разпада и лейбъристите заедно с „Фиана Фейл“ и Демократичната левица съставят нов кабинет. Председателят на партията Дик Спринг запазва поста си и в това правителство.
Лошото представяне на изборите през 1997 г. с едва 10%, загубата на половината от депутатските места, както и класирането на кандидатката на лейбъристите Ади Рош на предпоследното място в състоялите се същата година президентски избори, води до оставката на Дик Спринг. Постът му е зает от Рури Куин. Той започва незабавни преговори за обединение с Демократичната левица, което става факт през 1999 г.
След разочароващите резултати и на следващите избори (12%) през 2002 г. Куин се оттегля от председателското място и го отстъпва на ръководителя на бившата Демократична левица Пет Рабит. През юни 2004 г. лейбъристите успяват да запазят мандата си в Европейския парламент.
Едва на предсрочните избори за парламент в края на февруари 2011 г. лейбъристката партия успява отново да постигне добър резултат – около 20%, сато се издига до позицията на втора политическа сила и се включва в новия кабинет.
„Шин Фейн“
„Шин Фейн“ (Ние сами) е прорепубликанска лява партия. В Северна Ирландия от 2005 г. тя е най-силната формация сред католиците, а в парламента на Република Ирландия е представена от 1997 г. и разполага с традиционната подкрепа на населението от крайграничните северни райони. Тя е единствената по-голяма партия, която е активна както в северната част, така и в Юга.
Главната цел на „Шин Фейн“ е да върне принадлежността към Република Ирландия на намиращата се в британско владение Северна Ирландия. Според програмата си тази партия се стреми към изграждане на обединена, демократична и социалистическа Република Ирландия. Тези просоциалистически формулировки са по-силно изразени в южноирландския клон на формацията.
Въпреки че „Шин Фейн“ официално отрича да има връзки с Ирландската рапубликанска армия (ИРА), се счита, че двете организации са били свързани и партията дълго време е била политическото крило на ИРА.
„Шин Фейн“ е образувана през 1905 г. от Артур Грифит в Дъблин. Първоначалното намерение на Грифит е да създаде общ парламент за цяла Ирландия в рамките на Британската империя. Пример и ориентир в това отношение е била структурата на Австро-Унгария, империя с един монарх и два парламента.
По време на Великденското въстание през 1916 г. за първи път „Шин Фейн“ се проявява като съпротивителна сила и през следващите години се развива под ръководството на новия си президент Имън де Валера до нивото на водеща организация на движението за самоопределение на ирландците. На изборите за Долна камара на парламента през 1918 г. тя прави своя първи политически пробив с много добър резултат от 69,5% и 73 от общо 105-те ирландски депутати. През 1919 г. тя свиква първия ирландски парламент в Дъблин, което дава начало на войната за независимост и предизвика първото деление на острова на основата на Англо-ирландския договор от 1922 г.
Договорът предизвиква разцеплението на „Шин Фейн“, но не толкова по въпроса за разделението на страната, колкото по съдържащото се в него изискване за полагане на клетва за вярност към английския крал. Привържениците на договора имат малко превъзходство в парламента, но са в малцинство в партията. Под ръководството на Козгрейв те се отделят и учредяват партията „Фина Гейл“. Републиканското мнозинство в партията не е съгласно с това условие на договора. Двете крила ожесточено се сражават едно срещу друго в последвалата ирландска Гражданска война. След примирието от 1926 г. „Шин Фейн“ отново се разцепва по принципния въпрос: „Трябва ли да бъде възприето статуквото и да се признае новата Република Ирландия като първа крачка към цялостна държава, или е по-добре да се остане на позициите на фундаменталната опозиция?“ По-малко радикалните противници на договора около Де Валера образуват на основата на това разногласие новата партия „Фиана Фейл“. Остатъкът от фундаментално-републиканската „Шин Фейн“ след Гражданската война се изявява впоследствие само като разпокъсано движение.
През 60-те години „Шин Фейн“ заема за известно време по-изявени марксически позиции. Но през 70-те години се извършва вътрешна реформа в партията. Дотогава тя се счита за политическо крило на терористичната ИРА. Политици от новото поколение като Джери Адамс, както и доминираната от Севера прослойка функционери връщат партията отново в курса на легалните политически действия. Изборни успехи от по-голям мащаб и придобиването по този начин на политическо влияние партията постига през 1981 г., едва след гладната стачка на задържаните в затвора членове на ИРА около кандидат-депутата на „Шин Фейн“ Боби Сендс. Предизборната борба и неговата смърт няколко седмици след вота носят на партията голяма популярност.
През 1986 г. от партията се отцепва военното £ крило и се учредява Републиканската „Шин Фейн“, която заема твърда позиция за обединена социалистическа Република Ирландия.
На изборите за Долна камара на Английския парламент през 2005 г. депутатите от северната „Шин Фейн“ отказват да заемат местата си и да положат клетва за вярност към британската кралица. В Северна Ирландия „Шин Фейн“ днес разполага с 28 депутати в местния парламент и дори двама министри в правителството след резултат от 26% на последния вот там.
В парламента на Република Ирландия „Шин Фейн“ е представена от 1997 г., а на парламентарните избори от февруари 2011 г., постига 10% и 14 мандата – най-добър резултат от 20-те години насам.
В Европарламента „Шин Фейн“ има двама депутати — по един от Юга и от Северна Ирландия. Те са част от фракцията на Обединената европейска левица.
Социалистическа партия
Лявата Социалистическа партия (СП) на Република Ирландия от 1997 до 2007 г. е единствената марксическа организация с депутати в парламента и с представител в Европарламента. Тя е част от троцкисткия Комитет за нов работнически интернационал и е член на Европейската антикапиталистическа левица. Преди да приеме днешното си име през 1996 г., много нейни членове са част от „Irish Militant Tendecy“ u „Irish Militant Laboure“. Както много подобни троцкистки организации, така и първата от гореспоменатите прилага до началото на 90-те години подмолно проникване в лейбъристката партия. Затова мнозина бяха изключени от нея и образуваха независима организация под името „Войнстващи лейбъристи“.
Социалистическата партия е представена както в републиката, така и в Северна Ирландия. Чрез успешна кампания партията създава своя електорална база и по време на изборите през 1997 г. нейният председател Джо Хигинс печели мандат в Долната камара, а партията му – още 4 мандата на локално ниво в работническите квартали на Дъблин и Корк. В Северна Ирландия за Социалистическата партия се оказа по-трудно да пусне корени, но все пак тя получи известно влияние сред профсъюзите.
Мандатът на Джо Хигинс е защитен и на вота през 2002 г. На местните избори през 2004 г. партията успява да получи 2 нови места. На евроизборите през 2009 г. Хигинс получи 50 000 гласа и влезе в Европарламента, където се присъедини към фракцията на Обединената европейска левица.
Социалистическата партия е много активна в профсъюзното движение и е за по-радикални акции в защита на правата на работниците. Нейни членове са някои от водещите ръководители на профсъюзното движение в страната.
Партията присъства в най-различни кампании, например против въвеждането на такса за отпадните води. В международен план тя се обявява срещу войните в Ирак и Афганистан, срещу окупацията на Палестина. Вътрешнополитически Социалистическата партия се бори против фашизма, расизма, ниските заплати, религиозната дискриминация. Освен това се застъпва за правата на работниците, на жените и на малцинствата.
Пред есента на 2003 г. Социалистическата партия се появи във всички ирландски медии, когато Джо Хигинс и Кларе Дейли бяха осъдени на един месец затвор заради възпрепятстване на сметоизвозваща кола по време на кампанията срещу таксите за смет. По този повод бяха осъдени и други партийни активисти.
През 2005 г. Социалистическата партия разкри голяма злоупотреба с експлоатация на турски емигранти, строителни работници, изпълнявали държавни поръчки. Турската мултинационална строителна фирма, която ги е наела, им е плащала по 3 евро на час, което е половината от минималната заплата в Ирландия, и ги е принуждавала да работят до 80 часа на седмица, което е двойно повече от допустимото. Това разкритие на Социалистическата партия предизвика първата голяма стачка на чуждестранни работници в Ирландия, която завърши с пълна победа. Строителните работници получават доплащания от десетки хиляди евро. Този успех увеличи авторитета на партията.
Партията разполага и с младежко крило – организацията „Социалистическа младеж“ . И двете организации имат за цел експроприация на икономическата власт от банките, акционерите и стопанските босове и предаването £ в ръцете на работническата класа. Партията се обявява за държавна собственост, както и за социалистическа планова икономика в ключовите стопански сектори. По отношение на Северна Ирландия партията заема по-радикална позиция – работническите класи на двете части да се обединят и да образуват обединена социалистическа Ирландия като част от една интернационална социалистическа федерация.
На парламентарните избори от края на февруари 2011 г. Социалистическата партия влезе в коалиция с други леви формации и създаде Обединения ляв съюз, който спечели общо 5 мандата (около 3%) в ирландския парламент. В коалицията се включиха още съюзът „Хората преди печалбата“, в основата на който са ултралявата прореволюционна Социалистическа работническа партия, и Активната група на трудещите се и безработните.
Комунистическа партия
на Ирландия
Комунистическата партия на Ирландия (КПИ) е малка марксическа формация, активна и в двете части на Ирландия. Тя е учредена още през 1896 г. като Социалистическа партия на Ирландия, но през 1921 г. се преименува. През 1924 г. е разпусната, но през 1933 г. отново е сформирана. През 1941 г. се разделя на Ирландска работническа партия и на Комунистическа партия на Северна Ирландия, които през 1970 г. отново се обединяват.
През първата половина на ХХ век КПИ е преследвана от строгото ирландско католическо общество и нейните клубове многократно са опожарявани. Но въпреки това партията постоянно нараства от 1960 до 1980 г. През втората половина на 80-те години обаче много нейни членове я напускат, след като стават ясни истинските намерения на Михаил Горбачов. КПИ „оцелява“ и след кризата от началото на 90-те години започва отново да се организира.
Исторически погледнато, КПИ принадлежи към формациите, близки до Съветския съюз. Цел на партията е да спечели подкрепата на мнозинството от ирландците за идеята да се премахне на капиталистическата система и да се построи социализъм. КПИ е против европейската конституция и против тенденциите за приватизация.
Въпреки че КПИ е официално регистрирана партия, тя рядко издига кандидати за избори. Формацията си сътрудничи с профсъюзите, с прорепубликанските формации, както и със северноирландското движение за граждански права. Изтъкнати функционери на днешната ирландска лейбъристка партия са бивши членове на КПИ.
На международно ниво партията поддържа връзки с комунистическата партия на Великобритания и с други европейски социалистически и комунистически партии.
Работническа партия
на Ирландия
Работническата партия на Ирландия (РПИ) е марксическа партия в Република Ирландия и в Северна Ирландия. Произходът на формацията се корени в републиканското движение на Ирландия и може да бъде проследен до разцепването на ИРА през 1969 г. Тогава се развива движението за граждански права в Северна Ирландия, което настоява за равни права за католиците в провинцията. Онези сили в ИРА, които са с марксическа ориентация и които се стремят да разрешат североирландския конфликт с политически средства, създават Официалната ирландска републиканска армия (ОИРА) и паралелно с нея Официален „Шин Фейн“. След множество преименувания от нея възниква Работническата партия на Ирландия. Другото, настроено националистически и по-революционно крило на движението основава Временната ирландска републиканска армия.
През 80-те години Работническата партия на Ирландия успява да спечели подкрепата на непривилегированите слоеве на населението, особено в района на Дъблин. Това се обяснява с ширещата се безработица и бедност през онези години, високите данъци и неудовлетворителните обществени услуги. Партията успя да отнеме гласове от лейбъристката партия и да постигне апогея на своето политическо влияние през 1989 г., когато на парламентарните избори получава подкрепата на 4,2% от гласовете и 7 места в парламента.
Въпреки че Официалната ИРА бе обявила още през 70-те години примирие, тя продължава да присъства на сцената на нелегалната борба и много от нейните дейци са активни членове на Работническата партия на Ирландия. Обвиненията, че ОИРА се снабдява с пари чрез ограбване на банки и организирана престъпност, се превърнаха в непоносимо бреме за партията. Ръководството £ се опита на конгреса през 1999 г. да промени устава така, че да може да изключва активисти на ОИРА, но не успя да получи подкрепа. Поради това почти всички негови членове напуснаха партията и основаха Демократичната левица. Между тях бе и Пат Рабит, който по-късно стана председател на Ирландската лейбъристка партия. Останалите членове на РПИ не успяха да възстановят предишното £ влияние и успехи на избори.
Ирландска републиканска армия
Ирландската републиканска армия (ИРА) е паравоенна групировка, поддържана от част от католическото население на Ирландия. Тя е основана още през 1919 г. и воюва открито срещу британските окупатори. В последствие през 1923 г. претърпява поражение по време на Гражданската война в Ирландия от привържениците на договора с Обединеното кралство, което отслабва организацията. Тя преминава в нелегалност и прибягва до прилагане на терористични атаки срещу официалната власт.
През 1969 г. се стига до разцепление на радикалната Временна ИРА и по-умерената Официална ИРА, която обаче губи влияние през 80-те години и се трансформира в Работническа партия на Ирландия. Впоследствие остава само Временната ИРА. Тя декларира като своя цел достигането на пълна независимост на Ирландия и обединение на провинция Северна Ирландия с Република Ирландия. За основни свои противници счита привържениците на оставането на провинцията в състава на Обединеното кралство.
Най-известните акции на ИРА са „Кървавият петък“ от 1972 г. – серия от взривове в Белфаст, взривяването на Лондонския университет на 17 декември1983 г., покушението над британската министър-председателка Маргарет Тачър в Брайтън през 1984 г. и минометен обстрел на лондонското летище „Хийтроу“ на 11 март1994 г.
През лятото на 2005 г. ръководството на ИРА издава официална заповед за прекратяване на въоръжената борба, сдаване на оръжието и преход към политическо решение на конфликта. Започва нов етап на преговори. Това обаче не е краят на организацията. В началото на 2009 г. се отцепват две нови паравоенни групировки — Истинската ИРА и ИРА Приемственост, с няколко десетки бойци, които извършват убийството на един полицай и двама британски войници. Освен това са отправени заплахи за политически убийства и подпалени редица коли в Белфаст.
Ирландска републиканска
социалистическа партия
Републиканската социалистическа партия е ултралява политическа формация, действаща в Република Ирландия, в британската провинция Северна Ирландия, както и сред ирландската диаспора в Северна Америка. Партията е основана на 8 декември 1974 г. от бивши привърженици на Официалното републиканско движение, независими социалисти и профсъюзни членове. На този ден е основано и въоръженото крило на партията – Ирландската националноосвободителна армия (ИНОА). Пикът на влиянието и активността £ е в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Днес тази марксистко-републиканска групировка е една от многото въоръжени формации, борещи се за независимостта на Северна Ирландия от Великобритания.
Ирландска зелена партия
Зелената партия на Ирландия е основана като екологична формация през 1981 г. През следващите години партията постепенно печели влияние на всички нива – местно, национално и европейско. Избирателната система в Ирландия е пропорционална с използването на т.нар. единичен преносим глас, който дава възможност на по-малките партии, като зелените, да получат политическо представителство.
На изборите през 2002 г. партията печели 3,6% и 6 мандата в парламента, но на европейския вот през 2004 г. губи двете депутатски места, извоювани пет години по-рано. На последните национални избори в края на февруари т.г. партията преживява тежък провал, сривайки се от 4,7% на 1,8%, и дори отпада от парламента. В края на миналата година зелените излизат от фаталната за тях правителствена коалиция с „Фиана Фейл“, което предизвиква и провеждане на предсрочни избори.
Ирландската зелена партия поддържа връзки със Зелената партия в Северна Ирландия, която обаче има малък успех в тази британска провинция. Въпреки че са член на Европейската федерация на зелените партии, ирландските зелени имат значително по-евроскептична позиция от традиционните зелени в останалите страни от Европейския съюз.
Бележки
(1) „Фина Гейл“ (Племе на гелите) е дясноцентристка и прореформаторски ориентирана ирландска политическа партия. Основана през 1933 г., тя се явява наследник на партията, формирана от Уилям Косгрейв, която управлява от основаването на независимата ирландска държава през 1922 г. до загубата от прорепубликанската „Фиана Фейл“ през 1932 г. „Фина Гейл“ приема британския план за разделяне на Ирландия и официално е по-малко антибритански настроена, отколкото основния си политически опонент „Фиана Фейл“.
През ХХ в. партията на няколко пъти взима властта, като много често управлява в коалиция с лейбъристите. Настоящ лидер е Енда Кени. „Фина Гейл“ има петима представители в Европейския парламент, които са част от парламентарната група на Алианса на демократите и либералите в Европа.
(2) „Фиана Фейл“ (Бойци на съдбата) е дясна политическа партия, за която е характерна известна доза популизъм. Вследствие на това тя често е определяна и като центристка, а по някои въпроси дори и за лява. Партията е формирана през 1926 г. от противници на Англо-ирландското споразумение от 1921 г., с което се основава независимата ирландска държава и се определя статутът на Северна Ирландия като част от Обединеното кралство. Водена от Имън Де Валера, партията печели изборите и съставя правителство през 1932 г. Тя преследва пълното политическо отделяне от Великобритания. С изключение на годините от 1948 до 1951 и от1954 до 1957, партията е на власт постоянно до 1973 г., когато губи изборите срещу коалицията между „Фина Гейл“ и лейбъристите. През 90-те години на XX в. партията се коалира с либералите от партията „Прогресивни демократи“ и с малки изключения е постоянно на власт.
На изборите през 2011 г. „Фиана Фейл“ пада до най-ниските си нива на електорална подкрепа от 1920 г. насам в резултат на фаталните за страната финансови решения през отминалия £ мандат, както и вследствие неспособността на нейното правителство да изпълни много от предходните си предизборни обещания. „Фиана Фейл“ е член на консервативната Европейска народна партия.
– каре –
КРИЗАТА В ИРЛАНДИЯ
Буреносните облаци на кризата надвиснаха през последните 3 години застрашително над Зеления остров. Държавните дългове на Ирландия нараснаха на близо 85% от Брутния вътрешен продукт (БВП) с трайно възходяща тенденция. А бюджетният дефицит набъбна до рекордните в историята на ЕС 32% от БВП на страната, което е 10 пъти повече от допустимото.
С това страната става следващият горещ кандидат след Гърция за държавен банкрут в Евросъюза. В списъка от страни-членки на ЕС, застрашени от фалит, са още Португалия, Испания, Белгия и дори Италия – все страни с много висок държавен дълг и над допустимите нива на бюджетен дефицит.
И докато допреди три години Ирландия масово привличаше чуждестранни работници, а безработицата бе почти непозната, нейният ръст експлодира до около 14% с покачваща се тенденция. Всяка седмица хиляди остават на улицата без работа. И това въпреки факта, че от страната вече масово емигрират хора поради липса на препитание.
За да предотврати държавния колапс, правителството бе принудено да наложи радикална програма за икономии с цел противодействие на грозящия банкрут на бившия „отличник“ на ЕС, до неотдавна наричан от медиите Келтски тигър. Днес обаче не е останало нищо от това славно минало. На тази страна, която сега вече е причислявана към групата на т.нар. държави PIIGS или GIPSI (пренебрежителен намек от англ. за „свине“ или „цигани”), й се налага все по-настойчиво да убеждава финансовите пазари в своята надеждност като длъжник. Особено след като рейтинговите агенции понижиха кредитния рейтинг на страната до нивото на държавите от Третия свят и Ирландия бе принудена да заеме 85 млрд. евро от Европейския съюз, с което засега е предотвратен нейният колапс.
Тази най-тежка икономическа криза от 80 години насам струва прескъпо на ирландците. С радикална програма за икономии правителството в Дъблин се опита да предотврати фалита на държавата и да спести – най-вече за сметка на населението – десетки милиарди евро, изхарчени за спасяване на колабиращия банков сектор. Най-напред бяха ударени държавните служители – заплатите им бяха намалени драстично, освен това те трябва вече сами да плащат социалните си осигуровки. Други мерки са съкращаването на детските и семейните надбавки, както и на всички социални помощи. Но въпреки тези икономии новото правителство ще е принудено да предприеме допълнително рязане на разходи. Като най-вероятно ограниченията пак ще са в социалната сфера. Тази антисоциална програма бе обявена за безалтернативна от европейските кредитори.
Освен това Ирландия трябва спешно да убеди международните пазари в надеждността си на длъжник, така че разходите по нови кредити да не ескалират до съвсем непосилни нива. Защото лихвите по ирландските държавни облигации достигнаха най-високата си стойност от въвеждането на еврото.
За поредна година рецесията донесе спад в икономиката с около 10%, като негативната тенденция се запазва. Общият срив на икономиката вече надхвърля -17%, което е най-високото ниво за последните десетилетия в Западна Европа. Фирми масово фалират или панически напускат страната. А чуждестранните инвестиции, на които дълго време се крепеше цялата икономическа политика на страната и за чието високо ниво тази държава години наред бе давана като пример, вече безвъзвратно пресъхнаха. Този модел на развитие вече окончателно е история.
Ирландия неотдавна заяви, че за поддържане на банковия сектор ще са нужни нови 50 млрд. евро, което е близо 1/3 от БВП на страната. Това е много повече, отколкото обявеното по-рано. При това ирландските власти вече наляха 37 млрд. за спасението на банки.
Само на два института – Anglo-Irish и Allied Irish – са нужни нови 40 млрд. евро. На национализираната банка Anglo-Irish, която е най-проблемният кредитор в страната, ще са необходими 34 млрд. А на банката Allied Irish може да потрябват още 6,5 млрд. евро. Също и на Bank of Ireland ще са й нужни поне още 3,5 млрд. И на още 2 други финансови института ще бъдат отпуснати общо 5,8 млрд. евро. Тези огромни задължения възникнаха от това, че в началото на глобалната финансова криза (2008 г.) държавата пое пълна гаранция върху банковите влогове, за да привлече пари отвън. Но след като редица големи банки колабираха, сега фискът трябва да обезщети вложенията на финансовите инвеститори.
Засега новото ирландско правителство се старае да поддържа оптимизъм. Но на международните финансови пазари се засилват опасенията.
Докато в Гърция правителствата дълго време стимулираха вътрешното потребление назаем, вземайки средства отвън и раздувайки бюджета, докато накрая кредиторите отказаха да финансират тази пирамида, в Ирландия се спука огромен спекулативен балон в областта на недвижимите имоти, който донесе големи загуби на банките. За последните 3 години цените на жилищата се сринаха наполовина, след като преди това бяха достигнали астрономически високи нива.
Драматичният срив в данъчните приходи, който се дължи и на въведения преди години плосък данък, масираното изтегляне на чужд капитал от страната, както и драстично намаляващият брой на заетите, в комбинация с растящите държавни разходи за спасяването на банки, доведоха през изтеклата година до рекорден бюджетен дефицит от близо 1/3, който заплашва страната с банкрут. А единственият отговор е рязане на социални разходи. Ирландците днес са принудени да свикват със значително по-нисък жизнен стандарт.
И всичко сочи, че както през изминалите години по отношение на ускорения растеж, основаващ се най-вече на чужди инвестиции и спекулативната търговия с недвижимости, така и днес в посока на радикалното понижаване на социалния и жизнения стандарт, Ирландия отново ще бъде водеща в Западна Европа. Но вече по новоочертания път с трайна тенденция надолу.