Иван Нончев e професор, доктор на икономическите науки. Работил е дълго време като научен сътрудник в Института на труда. Изследвал е количествените и качествените характеристики на работната сила, на труда, на работната заплата, на доходите на населението и тяхната диференциация, социалните промени в обществото. Статията е от излязлата наскоро книга на автора „Трудът. Към устойчиво развитие на обществото“.
Четиридесет и осмият конгрес на БСП вече е минало. БСП се оказа на висотата на потребностите и изискванията на настоящия етап на развитие на България и на света. Главното е записано в Политическата резолюция на конгреса „Съвременната криза и България утре…“: „Нашата заявка за алтернатива е ясна — левият проект за социална държава. Но не държава „хранилка“… а с авторитет, годна първо да изисква от гражданите съзнателен принос за упорит труд и отговорно поведение…“
Тази теза пронизва цялата резолюция. Позволявам си да изкажа моя прочит на постановките в нея, като изхождам и от записаното в другата резолюция — „Действена БСП…“: „Необходими са ни идеи и политики за днешния и утрешния ден, които да отговарят на потребностите и стремежите на хората за по-добър живот и по-добро бъдеще.“
Отдясно наляво
Първо. Основателно се акцентира върху левия проект за развитието на обществото. Той има свои същностни и съдържателни страни, различни от действащия в много страни десен проект. Идеологическата основа на десния проект е неолиберализмът или пазарният фундаментализъм, възприет и прилаган от партии и коалиции, наричащи се десни. Той надценява и фетишизира капиталистическата система, основана на частната собственост върху средствата за производство, развитата пазарна икономика с присъщите й закони и механизми, парите като капитал, ненамесата на държавата в икономиката и индивидуализма. Главното е, че под въздействие на търсенето и предлагането на стоките и услугите цените се променят, а капиталите се насочват там, където ще се реализират по-големи печалби. Така стихийно, чрез „невидимата ръка“ на пазара, се регулират икономиката и възпроизводственият процес. Държавата не се намесва, а ако се намесва, трябва да създава условия за разширяване и утвърждаване на частната капиталистическа собственост на предприятията, тъй като те създават работни места, заетост и доходи на работещите и семействата им, на общините и държавата, на осигурителните институти.
В последните над 20 години неолиберализмът в различна степен стана практика на много държави — САЩ, Великобритания, Франция, Германия и др., включително и България. Това се изрази в отнемането на много социални завоевания на трудещите се, поемани преди от работодателите и държавата, и прехвърлянето им върху наемните работници. Така автоматично намаляват реалните доходи, но намаляват разходите и на държавата, и на работодателите, като се увеличават печалбите им.
Практиката на неолибералното развитие изостри до крайност присъщите на системата противоречия:
— задълбочиха се периодично проявяващите се икономически кризи, от които страдат и работодателите, и наемните трудещи се, и развитието на страните (чрез спада на производството, за което после са нужни годни, за да се възстанови нивото);
— засилва се деструктивната роля на финансовия и кредитния капитал;
— внедряването на новите технологии в производството на стоки и услуги е съпроводено с увеличаване броя на заетите главно с високо образование и квалификация и освобождаване на милиони с ниско образование, със средна квалификация, което води до масова, хроническа безработица, непреодолима дори в периоди на икономически растеж;
— нарастват социалните неравенства както в развитите страни между жизненото равнище на малката част милионери и милиардери и бедните и средните класи, така и между развитите страни и изостаналите в икономическото си развитие страни, където мнозинството от населението живее в условия на крайна бедност;
— нарастват разходите за въоръжаване и войни, които убиват и осакатяват милиони хора, разрушават икономики и влошават условията на живот, но осигуряват големи печалби на производителите на оръжие;
— увеличават се негативните резултати от човешката дейност върху природата и околната среда — изсичане на гори, нарушаване на природното разнообразие, замърсяване на въздуха и др.
Всичко това даде основания на много изследователи да направят извод, че причините не са в отделни грешки на фирми и банки, на отделни политици и държави, а са присъщи на системата. Въпросът е не за временно преодоляване на едно или друго противоречие, а за трайното преодоляване на всички чрез проблеми в същностните страни на системата.
Второ. Обективният процес на развитие на производителните сили и съпровождащите ги промени в обществените отношения обусловиха прогресивното развитие на обществото, започнало от първобитно, преминало през робовладелческо, феодално и достиганало до капиталистическо. Възникването на капиталистическото общество през ХVIII в., развитието му през ХIХ и ХХ в. достига своя апогей към средата на миналия век в напредналите капиталистически страни и започва неговият залез като система. Което намира израз в изострянето на всички присъщи му противоречия и в появата и съзряването на явления и процеси, явяващи се като същностни страни на един нов, посткапиталистически свят. Определящо влияние на тези процеси оказва ускореното внедряване в практиката на новите върхови постижения на науката, най-вече информационно-комуникационните технологии (ИКТ), които обуславят дълбоки промени в характера и структурата на производството, на работната сила, на работното и свободното време.
От другата страна е ролята на държавата, която с приеманите закони дава рамките и насоките на икономическото и социалното развитие на страната в зависимост от идеологическите и политическите нагласи и общокултурните и личностните характеристики на участващите в управлението на държавата. Тя може да подпомага и негативните, и позитивните процеси в развитието на обществото. Придържането към неолибералните принципи води до задълбочаване на противоречията и социалните неравенствата в дадените страни, което се потвърди и у нас.
Трето. В периода на залеза на капитализма протичат и обективно обусловени процеси, съдействащи за значими промени в икономиката и в социалната сфера. Движението на капиталите към по-изостаналите страни заради по-голямата печалба става фактор за икономическото и социалното развитие на тези страни, създава заетост, по-сигурни доходи и по-високо жизнено равнище. В Китай около 300 млн. души, в Бразилия около 30 млн. са изведени от крайната бедност и се доближават до новата средна класа. Има и засилено движение на работната сила главно от по-слабо развитите страни, с голяма безработица и нисък жизнен стандарт, към страни, където условията за труд и живот са по-добри. По всички континенти и между страни от различни континенти вървят процеси на доброволно сключвани споразумения за различни степени на координация и интеграция, за взаимопомощ за ускоряване на икономическото, социалното и екологичното развитие и стават фактор за преодоляване на войните между тях.
Процесите на глобализация задълбочават международното разделение на труда и в състава на един продукт влизат части, произведени от фирми и предприятия от различни страни. Силно се развива аутсорсингът. Компютърът става своеобразно оръдие на труда, което води към уеднаквяване на съдържанието и характера на труда на хората от различни специалности, подпомагайки намаляването на съществените различия между прост и сложен труд, лек и тежък труд, а с това и в размерите на получаваните трудови възнаграждения и в жизненото равнище. Протича и забележимо изземване на трудови функции на човека от оръдията на труда в процеса на труда, водещи до увеличаване на производителността му, както и при ежедневните дейности на отделния човек, водещи до увеличаване на социалното време в рамките на астрономическото време от 24 часа, което увеличава свободното време на индивидите.
Пълноценното използване на цивилизационното завоевание на обществото — пазарната икономика, и функциите на парите като капитал от субектите, представители на различните форми на собственост (частна, държавна, общинска, кооперативна и др.), ускорява икономическото и социалното развитие. Видни икономисти, като изтъкват засилващата се роля на националните суверенни фондове, притежавани и използвани от държавата, говорят за нови форми на капитализма. Държавните предприятия, включили се пълноценно в пазарната икономика, използвайки и парите като капитал, примерно в Китай, дават основание да се говори за нов модел на икономика. Опознаването и съзнателното въздействие на тези и други обективни процеси главно от държавата, съдействат за прогресивното развитие на обществото към изграждане на нов, посткапиталистически свят.
Отляво и напред
към прогресивното развитие на обществото
Всяко икономическо мероприятие — смяна на собственост, разпределение и преразпределение на доходи (особено чрез данъчната система) и др., всяко техническо или технологично нововъведение имат и силни социални последици: промени в заетостта, в доходите, в жизненото равнище, и затова са силно социални. Всяко капиталовложение за добив на природни изкопаеми, за изсичане на гори, за улов на животни над земята, в реките, моретата и океаните, за построяване на ТЕЦ, АЕЦ, ВЕИ оказва въздействие върху природата и околната среда, в която живее човекът. Налага се изводът, че по-нататъшното прогресивно развитие на обществото изисква да се държи сметка за ненарушимото единство на икономическото, социалното и екологичното развитие. Това фигурира в специалните изследвания на ООН, на ЕС и се възприема като теза, идеология за Устойчивото развитие на обществото (УРО). Тази идеология предполага: устойчиво икономическо развитие, непрекъсвано от икономически кризи, устойчиво социално развитие, водещо да намаляване на социалните неравенства и постепенното им преодоляване, устойчиво екологично развитие, съхраняващо природата, подобряващо околната среда. Политиката за устойчивото развитие е безалтернативна стратегия през настоящия век, а глобализацията ще се извършва в рамките на УРО. Като цели и приоритети на УРО, насочени към преодоляване на заплахите за оцеляване на планетата и човешкия род, тази стратегия е едновременно продължение и доразвитие на процесите на глобализацията и включва трите посочени основни области на съвременната цивилизация плюс институционално-управленската.
УРО все повече се осъзнава като обективна потребност, изискваща целесъобразни действия на фирмите, на държавата, на неправителствени организации и на цялото общество. По реализирането на УРО вече се извършава многостранна дейност и в ООН, и в ЕС, и в много страни на света, които разработват свои стратегии за устойчиво развитие, съобразно спецификата и потребностите на всяка страна. Главното в повечето от тях са целенасочените мерки за притъпяване и преодоляване на негативните явления и процеси и за утвърждаване на позитивните, в духа и изискванията на УРО, водещи към изграждане на нов свят. Възможните насоки на дейност са към няколко по-важни обективно протичащи процеси и назрели проблеми.
1. Мерки за недопускане на икономически кризи в общественото развитие и осигуряване на непрекъснато устойчиво икономическо развитие, като се отчита, че съвременните ИКТ и методи на математическите и други науки позволяват да се събира и обработва нужната информация, на базата на която своевременно да се вземат необходимите мерки от държавата, производителите, банките, потребителите.
2. По осигуряване на устойчиво социално развитие.
— Осигуряване на пълна заетост с трудови доходи, позволяващи нормално възпроизводство на работната сила, без да се заменя с гъвкава заетост, изисква и намирането на нови, по-радикални методи в тази насока. Един от тях е работодателите — частни, държавни, кооперативни и др., да пристъпят към намаляване на работното време от 8 часа на примерно 7 или 6 часа, и в освободеното време да се наемат нови трудещи се. Форми, схеми и начини за това има. Налага се неизбежен компромис между двете страни, в името на просперитета на всички и на дадената страна;
— Постоянното разширяване използването и усъвършенстването на постиженията на ИКТ, в т.ч. мобилни телефони, компютри, ехографи, интернет-връзки и др., съпровождани от уеднаквяване на съдържанието и характера на труда на заетите в различните сфери и дейности. Това са и процеси на намаляване на различията в степента на подготовка на работната сила, в условията на труда, в оценката му и в размера на трудовите възнаграждения, в жизненото равнище на семействата, за увеличаване на социалното време, съдействащо за всестранното развитие на хората;
— Промени в разпределението на новосъздадената (добавената) стойност: а) в отделните предприятия и фирми — промени, водещи към заделяне в различни форми на част от печалбата за наетите; б) в страната като цяло — чрез даване предимство на преките пред косвените данъци, целенасочено използване на необлагаемия минимум и други инструменти, за да се осигури задържане нарастването на високите доходи и постепенно увеличаване на най-ниските, ниските и средните доходи, водещи до намаляване, а в бъдеще и преодоляване на социалните неравенства и бедността;
— Настойчиви усилия за премахване на неграмотността и ниската грамотност, за повишаване и подобряване качеството на образованието и квалификацията на населението;
— Предотвратяване и изключване на войните от живота на човечеството; намаляване и премахване на военните разходи, възлизащи годишно на над 1,6 трилиона долара, от които близо 50% се падат на САЩ. Това ще среща съпротива на определени социални групи и слоеве, което налага специални мерки за отчитане и техните интереси. Решително да се подпомагат процесите на създаване на доброволни обединения, съюзи, безмитни и безвизови зони за свободно движение на хора, на стоки, на капитали в името на сътрудничеството, взаимопомощта и просперитета на участващите в тях страни, по примерите на ЕС, на БРИКС, ШОС, Евразийския съюз и др., съдействащи и за мирното развитие;
— Подпомагане на протичащите позитивни процеси на промени в труда, във формите на собственост и нейната икономическа реализация, в корпорациите и други;
— Във функционирането и прогресивното развитие на обществото участват с труда си почти всички заети в производството на продукти, стоки и услуги като: самостоятелно наети, работодатели, наемни трудещи се и в домашното стопанство, които са заинтересовани от осъществяване на процесите на УРО.
Устойчивото развитие е форма на движение, което променя сегашното състояние, а темповете, посоката на това движение са предопределени от съществуващите условия и предпоставки. Задачата на науката е да ги разкрие именно като такива и посочи възможностите за тяхното използване за целите на устойчивото развитие, в случая на обществото.
Това са реални промени, оказващи влияние върху функционирането на капиталистическата система в досегашния й вид, и фактори на осъществяване на промени към УРО, водещи до историческото, икономическото и социалното изживяване на капиталистическата система и замяната й с нов, коренно различен свят — без икономически кризи, с пълна заетост, с високо образовани хора, разполагащи с достатъчно свободно време за всестранното си развитие, с производство на достатъчно продукти за потребление от всички, свят, изключващ войните и пренасочващ сегашните огромни военни разходи за прогреса на обществото.
Бъдещето е на партиите, които осъзнаят, възприемат и действат в съгласие с обективно протичащите процеси. В този смисъл това ще са не просто леви партии и движения, а модерни леви, отчитащи новите реалности и възможности на сегашното и бъдещото развитие на обществото.
БСП може и трябва да се развива и утвърждава като такава партия. Тези промени имат значимост на визия за бъдещото развитие на обществото, на идентификационни черти, на стратегически цели и ориентири за ежедневна практическа дейност. Действията на левите партии против десните политики, когато са в опозиция, и за леви политики, когато са на власт, са конкретните стъпки към УРО. Да си спомним констатациите и изводите на ненадминатия изследовател на общественото развитие и капитализма Карл Маркс. „Буржоазният период от историята е призван да създаде материалната база на новия свят“ (1). И още. „Никога една обществена формация не загива, преди да са се развили всичките производителни сили, за които тя дава достатъчно простор, а нови производствени отношения не настъпват никога, преди материалните условия за съществуване на същите да са узрели в недрата на старото общество. Ето защо човечеството си поставя винаги само такива задачи, които може да разреши… самата задача изниква там, където материалните условия за нейното разрешаване са вече налице или най-малкото се намират в процеса на своето образуване“ (2).
От тези позиции се налага и прецизиране на съдържателните страни на редица понятия като „социалното“, „преодоляване на бедността“, в данъчната система и др.
Бележки
(1) Маркс К. Енгелс Ф. Избрани произведения. Том първи. С., БКП, 1950г., с.401.
(2) Маркс К. Енгелс Ф. Пак там, с. 409. (Предговор към „Към критиката на политическата икономия“)
