XXV МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС – ВАРНА’ 2012

0
181

 

 

ХХV международен балетен конкурс – Варна`2012 тази година се проведе под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова. Конкурсът се организира от фондация „Международен балетен конкурс“ под председателството на Димитър Димитров със съдействието на Община Варна и Министерство на културата.

 

Международният балетен конкурс Варна и действащата към него Международна лятна балетна академия (през 2012 с участието на балетните педагози Аурора Бош — Куба, Жилбер Майер Франция, проф. Наталия Тарасова Русия, Луиза Франк Холандия, Джанпиеро Тиранцони Италия) са уникални не само в национален, но и в световен мащаб. Те ни нареждат сред страните с традиционно силно и развито балетно изкуство като Русия и Франция.

Конкурсът е основан през 1964 година по инициатива на артисти от балета в България. Сред инициаторите са и членовете на международното жури на Първия конкурс: Галина Уланова, Алисия Алонсо, Арнолд Хаскел, Серж Лифар, Фьодор Лопухов, Татяна Вечеслова, Елизабет Кенеди и др. Основната цел на конкурса е да се събере балетната младост от всички страни и да се открие пътят на най-талантливите към световната сцена. Конкурсът стимулира млади балетисти на възраст до 25 години в класическия и съвременен танц.

До началото на 90-те години на ХХ в. организацията се осъществява от Министерството на културата. В годините на преход и преминаване към пазарни отношения обаче, без ясна национална политика в културата, при непрекъсната смяна на екипите на Министерството на културата и крайно оскъден бюджет, конкурсът е раздържавен (1990) и преминава под управлението на създадената фондация „Международен балетен конкурс Варна“. Тя е основен организатор в партньорство с Община Варна и Министерството на културата. До 1966 г. конкурсът се провежда всяка година, а след това всяка втора година (четна), обикновено в периода 15-30 юли.

Конкурсът е признат за най-стария в света. Има свой собствен регламент. Провежда се в три тура, в които се танцува хореография от класическото наследство, но балетните артисти имат възможност във II и III тур да се изявят и в съвременна хореография, което ги представя много по-пълно.

За авторитета на балетната изява е достатъчно да се каже, че години наред състезатели, класирани от международното жури за участие в III тур, смятат това постижение вече за отличие. Методологическата стойност на подобен тип регламент е очевидна, моделът се възприема впоследствие и от редица други балетни конкурси в Европа, САЩ и Азия.  Вдъхновяваща е и средата, в която се провежда конкурсът старинният Летен театър на Варна, потънал в зеленина, под открито небе, не можем да подминем и неповторимия дух на морето.

На двата форума Международния балетен конкурс и Международната лятна балетна академия, професионалистите дискутират върху най-важните проблеми на балетния театър, изграждането на балетни артисти, съхраняването и интерпретацията на класическото наследство, съвременната хореография, тенденциите и бъдещето й, стиловете и направленията в балетното изкуство, взаимовръзката педагог-изпълнител-балетмайстор, идеята и мисълта на хореографа да достигне до публиката чрез балетните артисти, духовната взаимовръзка: режисьор — изпълнител — публика, отчитайки качествата на съвременната аудитория, тоест задачите на хореографията на ХХI век.

В ХХV Международен балетен конкурс взеха участие 76 състезатели. Според регламента всички изпълняват произведения по оригинални текстове от класическото балетно наследство, по тях се преценява за културата на танца, нивото на школата. На всеки балетен конкурс по света се забелязва тенденция и към „спортно състезание“, към техниката като самоцел, а не като средство за разкриване на сложните хореографски образи. Това е обяснимо  с желанието на състезателите да покажат виртуозност, но не бива да се нарушава балансът на танца за сметка на поетическата стойност на изпълнението. Това остава твърде сериозен проблем  за взаимо­действието на педагог — репетитор и артист — изпълнител за изработване чувството за мярка, с което балетният артист се ражда“ (Жорж Новер).

На този конкурс видяхме много изпълнители, които са продукт на строга и фундаментална школа — желязна техника, психика и издръжливост, личностна мобилизация. В този смисъл не остава много пространство за артистизъм на танцьора. Такъв тип балетни артисти нямат никакви технически проблеми, но често у тях липсва „душа“, за да може да се признае изпълнението им за творчески резултат. Имаше и балетни артисти, които са много по-мобилни, по-прецизни и по-академични, работещи с много детайли, които са канонизирани и несменяеми, но същевременно склонни към нововъведения.

Много малко обаче бяха балетните артисти, при които всичко бе добре обмислено до най-дребните детайли, а именно в това се състои балетното майсторство: невероятна чистота на изпълнението, виртуозна техника, но не като самоцел, а като средство за извайване на образите, верни музикални акценти — това са характеристиките на школите, които блестящо шлифоват дарования. Такива бяха представителите на Корея и Китай, съчетаващи европейската класическа школа с изтънчената азиатска чувствителност и педантичност, поради което неслучайно се класираха на призови места. В глобализиращия се ХХI век вече е все по-трудно да се делим  на школи, което не е и необходимо, тъй като по време на конкурса всички говорим на един и същ език — езика на балетното изкуство.

Конкурсът и Международната балетна академия са истински празник на изкуството. Те са място на срещи на млади дарования —  част от тях утрешни звезди на световната балетна сцена, както и сериозен форум на педагози, хореографи и критици. Затова отговорността ни като страна-домакин за Международния балетен конкурс и функциониращата в нейните рамки Академия е голяма.

Освен всички професионални аспекти, които споменахме, тези форуми трябва да отговорят и на един допълнителен критерий (твърде важен за страната ни) — осъществената мечта на пионерите на балетното изкуство в България Танцът, който сближава хората, един ден ще сближи и народите“.

Въпреки че живеем в едно вълнуващо настояще, ние сме загрижени за миналото, защото двете заедно раждат традицията. Използвам понятието традиция в смисъла, в който го използва Стравински не за да изразя едно мъртво минало, а силата, която озарява и утвърждава настоящето“.

Тази година видяхме една блестяща кода/финал след раздаване на наградите, което означава, че вече са налице и режисура/съставителство на концертите. Кодата, в стил Петипа, е дело на балетмайстора Елдар Алиев, САЩ, член на международното жури. Този път видяхме галаконцерт при връчване на наградите, в който участваха всички класирали се на III тур и лауреати, който не е механичен сбор от отделни изпълнения, а концерт-перла, феерия, интересна и за широката публика. Така бе подходено и към втория концерт — супер галаконцерта „Среща на поколенията“, който също блестеше с професионалистите си. Публиката беше очаровано от вдъхновените изпълнения на призьорите и на носителите на награди от предишни издания – Александър Александров, България (2002), Наталия Крапивина, Русия (1998), Мария Кичевска, Македония (2006) и аржентинската звезда Максимилиано Гера.

Ние имахме шанса да създадем навреме балетния си конкурс — преди всички останали. С помощта на руската школа, която постави световни критерии, но изпрати най-добрите си млади солисти още на първия конкурс. И най-вече присъствието на великата Галина Уланова като председател на международното жури на първите конкурси, а след нея и Юрий Григорович. Конкурсът бързо стана един от най-престижните балетни форуми в света.

Със световните имена в балета — звезди, балетмайстори и педагози, винаги вървят най-добрите млади и перспективни изпълнители. Така в продължение на години Международният балетен конкурс във Варна беше пътен лист в живота на участниците на националните балетни школи и много от тях пред очите ни се превръщаха в звезди от световен мащаб. Дори и след създаването на двата следващи — Московския и Парижкия балетен конкурс, Варненският успешно си съперничеше с тях.

Изгодите за България са многостранни, но е достатъчно да споменем само няколко — възможност за съизмерване на националното равнище със световното, което дисциплинира всички — артист-изпълнители, хореографи, балетмайстори, корепетитори, педагози, и води до много по-бързо израстване на българските артисти и на българския балет. Освен това всеки професионалист знае, че с малки изключения до списанията, а още по-малко до монографиите и учебниците новото стига бавно и вече не е ново. Запознаването, адаптирането или отхвърлянето на търсенията на водещите хореографи в света стават именно на международни балетни форуми.

Варна кандидатства за Европейска столица на културата. Международният балетен конкурс — Варна може да бъде неговата визитна картичка, защото любовта към балетния танц я има и винаги ще я има.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук