ПОЕМАТА „СЕПТЕМВРИ“ НА ГЕО МИЛЕВ В РУМЪНИЯ

0
191

Огнян Стамболиев е роден през юли 1947 година в Русе, където живее и работи. Завършил е Софийския университет, специализирал е в Букурещкия. Критик, журналист и преводач. Автор на „Нова книга за операта“ в 2 тома, на монографии за български оперни артисти, на първата у нас „Книга за оперетата и мюзикъла – от Жак Офенбах до Уебър“, оперни либрета, критически статии в печата. Издал е книги с преводи на Йонеско, Сартр, Чоран, Елиаде, Марин Сореску, Никита Станеску, Лучиан Блага и други световни автори. Превел е повече от 60 пиеси от румънски, френски, италиански и руски автори. Член на СПБ и на българския ПЕН- център.

 

Все още не е сигурно дали приживе името на Гео Милев е било известно в нашата северна съседка. Но е сигурно, че сред първите му задгранични преводи (след руския и арменския) е румънският. Дело е на известният поет, белетрист и преводач  от български произход Щефан Рол, повече познат  с истинското си име — Георге Дину, или Георги Динев (1903-1974).        

Роден във Флорина, Вардарска Македония, той завършва Българското училище в Букурещ, в което Ботев е бил учител, и отрано проявява интерес към българската литература. Неговото голямо  откритие за румънската култура е Гео Милев.

Щефан Рол е сред водещите фигури в румънския авангард от 30-те  години на миналия век — той е поет сюрреалист и преводач от кръга на прочутите Саша Пана, Иларие Воронка, Джео Богза, Йон Виня. Сътрудничи със свои и преводни текстове на издания като: „75 НР“, „Уну“, „Интеграл“,„Меридиан“, „Пингвин“. Собственик е на млекарница в Букурещ (известно време тя е нещо като „клуб на букурещките авангардисти“, а те, заедно с италианците и французите, са сред първите и най-интересните в Европа) и  твърде често пише своите текстове на крак върху… амбалажна хартия. Но освен че е бил модернист по дух, Щефан Рол  е бил и убеден антифашист и това определя и интереса му към  Гео Милев. А поезията на Гео Милев, както писа един наш изследовател е  новаторска по дух и е едно от големите  чудеса на българската поезия.“

В една от своите статии румънският поет нарича автора на пое­мата „Септември“ вдъхновен певец на идеалите и въжделенията на масите“. Щефан Рол определя стиховете на Гео Милев като верленовски по дух“. След като символизмът не дал отговор на неговите въпроси след футуристичните му и други опити“, пише Рол, нашият поет се  обърнал към „истинското предназначение на поезията — да говори пряко на читателя“…

На 1 март 1936 година в брой 2 на букурещкото списание „Ера ноуа“ се появява първият румънски превод на поемата, направен от Щефан Рол. Все още не е установено с точност по кое издание е направен този превод. Но по-важното е, че е бил добре разпространен, защото въпросното списание е имало широка аудитория. Румънският белетрист Теодор Руденко съобщава, че списанието било внесено нелегално в големия затвор за политически затворници „Дофтана“, където поемата на Гео Милев се преписвала на ръка и разпространявала…

Само пет месеца след това, на 8 август с.г., в. Кувънтул либер“ (Свободна дума) посвещава цяла страница на Гео Милев, в която е поместена  пространна статия от Щефан Рол под наслов „Един голям поет от България“, с графичен портрет на нашия бележит художник Пенчо Георгиев, статията „Възвание към българските писатели“ от Гео Милев, отделни негови стихотворения, както и поемата „Ад“, преведена от Щефан Рол.

След войната, благодарение на усилията на големите букурещки издателства и на редица румънски преводачи, нашата поезия става по-известна на читателите. Сред най-ревностните ù пропагандатори е и добре познатият у нас поет Виктор Тулбуре, преводач на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков и много съвременни български автори. Той прави и втория румънски превод на поемата.

Този превод е твърде близък по своето звучене до ораторско-декламационния строй на оригинала. В работата си Виктор Тулбуре се е придържал към стилистиката и особената езикова структура на тази определено авангардистка поема, без да е проявил  излишен буквализъм. Бих казал, че вярно е доловил и пресътворил водещия, доминиращ мотив — мотива за Гнева, който тук има определено символно значение, при това в по-голяма степен, отколкото в „Ден на гнева“ или „Ад“. Поетът-преводач е постигнал в значителна степен присъщите на автора-модернист експресивност, динамичност и устременост…Гневът тук се отразява и върху ритъма на поетическата реч, и върху изобразителната конструкция, която Виктор Тулбуре е успял да съхрани в максимална степен.

В „Септември“ честите изброявания са като при говорене на един дъх“. Преводачът е разбрал отлично, че в оригинала тези думи са сближени преди всичко по законите на артикулацията, не винаги по своето значение. Затова и в превода, особено в първата част, той е потърсил от румънския език онези думи, които са близки по звуковия си състав и в които преобладават началните ударения (тези на първата сричка) и гласните звуци, които им придават необходимата звукова сила и енергия. Всъщност „изброителната“ конструкция на тази оригинално композирана поема, задъханият ритъм, темпото на речта – както и  гневът, и възторгът на поета — носят и цялата идейна концепция тук. Трябва да подчертая, че поетът Виктор Тулбуре е съхранил до голяма степен и характерните за всяка отделна част интонации.

Но това, което до известна степен ме смущава в този сполучлив превод, е отсъствието на цял един абзац от ч. 12 от Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила… / Ахил беше грубата сила…“ до „Безсменна прищявка, игра и забава/ на боговете…“

Не зная по какви причини Виктор Тулбуре не е превел тези 47 реда от поемата на Гео Милев, в които на преден план е мотивът за Възмездието — Всеки убиец постига вярна отплата“, където поетът преосмисля в условно-алегорична форма мотиви и герои от античната класика, за да обрисува съвременни нему събития. Но по-важното е, че Виктор Тулбуре е почувствал и пресътворил като истински поет (чрез добре намерени рими, асонанси и алитерации — в повечето случаи твърде близки до оригиналните!) музикалния строеж на тази дълбоко оригинална, полифонична творба, чиято идея е пренесена и от значенията на думите върху знаците. Добре е разбрал и усетил, че на редица места при Гео Милев звуковият пласт направо, пряко, без помощта на семантиката, е в състояние на внуши идеята за мащабите на това значимо събитие в българската история.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук