БЪДЕЩЕТО НА СОЦИАЛИЗМА Е СОЦИАЛИЗМЪТ НА БЪДЕЩЕТО

0
152

 

Александър Лилов  
(31.08.1933 – 20.07.2013)

Предлагаме на читателите последната специално написана
за сп. "Ново време" статия на проф. Александър Лилов.
Тя е публикувана през август 2011 г. в изданието,
посветено на 120-годишнината
на Българската социалистическа партия.
 

 

Българската социалистическа партия навлезе в своята 120-годишнина. Това е щастливо събитие за нас, социалистите, и респектиращ факт за нашите идейни и политически противници. Сто и двадесет години за една политическа партия — това е рядък факт не само за България, но и за Европа и света. Каквито и критики и хули да се изричат срещу БСП, малко са партиите, които имат зад гърба си век и две десетилетия история. Забележителен юбилей, с който с право се гордеем.

Обикновено в юбилеите доминират триумфалните тонове. Това е напълно естествено. Юбилеите са равносметка на успехите и извор на заслужено самочувствие. Сто и двадесет години вярност към социалистическите идеи, 120 години борба за свобода и благоденствие на трудовите хора — такава е политическата и идейната визитка на БСП.

Доста се затрудних, когато по покана на Юрий Борисов трябваше в 3-4 страници да изкажа в качеството си на бивш председател на БСП през 1990 и 1991 г. моето юбилейно послание към нашата вече 120-годишна партия. Накрая реших, че тъй като бях на този нагорещен до червено пост през две в пълния смисъл огнедишащи години, когато социализмът претърпя крах в СССР, у нас и в другите бивши източноевропейски социалистически страни и в резултат на това се решаваше въпросът за оцеляването на БСП (имаше проектозакон за нейната забрана), може би най-уместно е да се опитам да обобщя четири урока от този крах, които според мен никога не трябва да се забравят.

Първи урок. Без вътрешно саморазвитие всеки обществен строй, включително и социализмът, е обречен на застой, вкостеняване, упадък и крах. Първото условие обаче за позитивно саморазвитие на социа­листическото общество е вярната ориентация в протичащите през съответното историческо време определящи процеси и тенденции. Иначе казано, нужна е модернизация. Механизмът на вът­решното саморазвитие на социализма се нарича модернизация.

КПСС и управляващите партии в Източна Европа нямаха вярна оценка за развитие­то на света през втората половина на ХХ век. Светът навлезе след 70-те години в нова епоха — на слединдустриалните високи технологии, на компютрите и интернет, а СССР и нашите страни продължаваха по стария път. Това беше голяма грешка, която доведе до самоизолация на СССР и на социалистическата общност, до асиметрия в сравнение с напредналите страни, в крайна сметка — до неконкурентоспособност и упадък.

Всички помним, че в средата на 60-те години Н. С. Хрушчов постави задачата до 1980 г. СССР да настигне и да надмине САЩ по производство на въглища и стомана. Всички сили бяха концентрирани за постигане на тази цел. Парадоксът се заключава в това, че през 80-те години СССР действително настигна и надмина САЩ по тези два показателя, но решаващи за развитието вече бяха не въглищата и чугунът, а компютрите, новите слединдустриални технологии и новите модерни комуникации. Изоставането на социалистическата общност стана още по-сериозно, ние се разминахме с водещите тенденции в световното развитие.

Боя се, че ние и досега не сме вникнали дълбоко във факта, че съвременният свят е коренно различен от предишния. Най-характерното в него е извършващият се световен преход от индустриалната в информационната епоха. Онази страна и цивилизация, която не се включи в този преход, е обречена на упадък. Социалистическата теория трябва да разработи този свръхактуален проблем за съвременния социализъм. Социализмът има бъдеще само ако се адаптира към протичащата в наше време Велика глобална революция, която представлява системно единство от технологическа, комуникационна, образователна, екологична и демографска революции. Ние трябва да останем верни на Маркс и Енгелс, но да не забравяме, че живеем в ХХI, а не в ХIХ век.

Втори урок. Модернизацията на социализма е условие за неговото вътрешно саморазвитие, но това не е стихиен процес. За да е успешна, тя се нуждае, първо, от солидна теоретическа и политическа дългосрочна стратегия и, второ — от крупна историческа личност на лидер, който да я реализира. „Перестройката“ нямаше нито едното, нито другото.

Един от най-тежките недъзи на КПСС и на нашите партии беше кризата на държавните и политическите елити. Наруши се качественият подбор на ръководителите, което доведе до тежки деформации. Установи се практиката на пожизнено заемане на лидерските места, което доведе до геронтизация на ръководните елити. Появи се морална деградация сред елита — користолюбие, двуличие, откъсване от народа.

Историята ще отсъди кой кой е, но още отсега е ясно, че ако начело на СССР и на КПСС бяха друг лидер и други ръководители, Съветският съюз щеше да бъде реформиран, а не ликвидиран. Както всъщност стана в Китайската народна република. СССР и КПСС нямаха своя Дън Сяопин. Голямо нещастие бе, че Андропов, който имаше солиден лидерски потенциал, почина толкова бързо и начело на КПСС се оказаха Черненко, а след това Горбачов, които не притежаваха необходимите интелектуални, политически и морални качества за лидери на страна като СССР — втората свръхсила в света. Да не говорим за Яковлев, Шеварднадзе, Елцин и другите.

Трети урок. Велика заслуга на социалистическото общество е, че то съедини социализма със социалното битие на хората. Осигури им правото на жилище, труд и доходи, правото на образование и здравеопазване, на осигурено детство и достойни старини, на почивка, взаимоуважение и взаимопомощ, на свободно време и културен живот. Това е историческо постижение на социализма. Условията на живот не бяха луксозни, но бяха човешки и несравнимо по-добри и по-справедливи от капиталистическото общество. Днес всеки българин може да направи това сравнение.

Голяма слабост на нашето общество беше, че то не съедини социализма с по-висока степен на свободата и правата на лич­ността. Ограничаването на свободата, принудата, репресията заемаха неоправдано широко място в обществените отношения. Различието в мненията, в предпочитанията, вкусовете, алтернативното мислене се квалифицираха не като признак за висока степен на развитие, а като опасност.

Социалистическата демокрация изоставаше не само от постиженията на буржоазната демокрация, но и от високото образователно, нравствено и културно развитие на собствения ни народ. В социално отношение социализмът отиде много по-напред от капитализма, в областта на политическата демокрация не успя да направи това.

За съжаление съветската перестройка и по-специално нейната концепция за гласността грубо нарушиха диалектиката между икономическите и политическите реформи, поставиха в центъра на перестройката не решаването на социално-икономическите проблеми, постоянното влошаване на жизненото равнище на хората, а гласността, която доведе до дестабилизиране на обществото и хаотичност на протичащите процеси. Вместо разширяване на демокрация­та се даде простор на реставраторските и криминогенните сили в обществото.

Урокът е: икономическите и политическите реформи трябва да се осъществяват в единство, като преднина се дава на икономическите, които не могат да се провеждат успешно в условията на политическа нестабилност. Както и обратно — стагнирането на политическите реформи забавя темпа на икономическите и намалява обществената им подкрепа.

Четвърти урок. Никога не трябва да се забравя, че Съветският съюз и КПСС не бяха унищожени от външна агресия, а бяха разрушени отвътре. Оттук и жизненоважният урок: социалистическото общество и неговата управляваща партия трябва да пазят от разложение своите принципи, своите традиции и ценности.

Историческата отговорност на Горбачов и на неговия ръководен екип не е започването на перестройката. Нашият социализъм се нуждаеше от радикални реформи. Иронията на историята се заключава в това, че перестройката, която трябваше да реформира социа­лизма, доведе до неговата гибел. Защо се случи това?

Перестройката нямаше разчетена във времето дългосрочна икономическа и политическа стратегия. Нямаше добре обмислена конкретна политика. Вместо постепенно решаване на съществуващите икономически и социални проблеми тя внесе хаос в обществото и в партията, дестабилизира ги политически и откри пространства за мощна изява на реставраторски сили и тенденции. Перестройката имаше силно изразен деструктивен и дестабилизиращ характер. Най-голямата й стратегическа грешка беше политическата дестабилизация и деструкция на обществото, които от своя страна парализираха решаването на икономическите и социалните проблеми.

По такъв начин бързо се срина доверието и подкрепата на хората за провежданите реформи. Партията загуби своя авторитет и своята управляваща способност. В обществото настъпи фаза на вътрешно саморазрушение. Пучът и Елцин олицетвориха окончателния провал на перестройката, а с него и края на Съветския съюз и на КПСС.

Аз вярвам, че великият руски народ ще възстанови своята огром­на страна и Русия отново ще заеме полагащото й се място в съвременната мултицивилизационна световна система. Без Русия, без Китай, без Европейския съюз не може да се изгради стабилна световна система.

Това, което бих искал да изведа като поанта на моето невесело юбилейно размишление, е следното: крахът на съветския модел на социализма не означава край на социализма като историческа алтернатива на капитализма. Подобна постановка е оптически мираж на съвременната западна пропаганда. Ясно е, че съвременният капитализъм не може да реши най-острите проблеми на света днес — бедността, екологичните опасности, развитието на всички хора и на всички страни. Търсят се нови пътища. Преодоляването на капитализма не е снето от дневния ред на историята. В Китай се извършват дълбоки реформи и модернизации. Успешно се развиват реформите във Виетнам и в Куба.

Социализмът има историческо бъдеще. Но социализмът не на ХХ, а на ХХI век — с китайска, с латиноамериканска, с европейска и с друга национална и цивилизационна специфика. Погледнато исторически, предстои преоткриване на социализма като по-добро общество от капиталистическото. Социализмът на информационната епоха ще запази своите идейни и социални ценности, но ще бъде обновен теоретически и практически с постиженията и възможностите на Великата глобална революция.

Нека бъде благословена модернизацията на социализма в Китай, Виетнам, Куба и в целия свят, нека бъде благословена модернизация­та на Българската социалистическа партия, която ще гарантира следващия век на нейното съществуване и ще я направи съвременник на бъдещето, както казваше нейният създател, великият Димитър Благоев — Дядото!

* * *

Голямото предизвикателство към съвременните поколения в БСП е превръщането на партията в модерна лява социалистическа партия на новата информационна епоха. Ако партията реши успешно това предизвикателство, тя си осигурява мястото на водеща политическа сила в развитието на страната. Ако не го направи, тя ще се маргинализира и постепенно ще слезе от политическата сцена, защото чисто и просто ще стане излишна. Историята е икономична, тя изхвърля непотребните неща.

Боя се, че БСП още не е осъзнала в цялата му епохална същност това предизвикателство. Ние предъвкваме в своето програмно и конкретно политическо мислене банални клишета, а нямаме стратегия за модернизация на страната в нейното следпреходно развитие, не сме озвучили пред обществото съдбоносното значение за страната на такава стратегия.

Ако БСП не създаде управленски проекти:

•          за ликвидиране на бедността в следващите 10 години,

•          за технологична модернизация на българското производство,

•          за качествено издигане на образованието и науката,

•          за решителна модернизация на инфраструктурата,

•          за прелом в здравеопазването,

тя няма шанс да управлява държавата в близко бъдеще.

Би трябвало да се започне системна образователна работа сред кадрите и членовете на БСП за предизвикателствата на новата епоха пред партията и нейните ръководители. Тя ще загуби авангардната си същност и роля, ако не осъзнае, че дълбочинната същност на всички процеси в съвременния свят е преходът от индустриалната в информационната епоха.

Протичащите сега технологическа, комуникационна, екологична, образователна и демографска революции образуват в своето системно единство Великата глобална революция на нашето време, която е локомотивът на световния преход.

Мисията на сегашните социалистически поколения е трудна, но изключително атрактивна. Тя се нуждае от нови политически лидери с незадръстено теоретическо и политическо съзнание, с иновацион­но мислене, с големи пасионарни и делови способности. След 120-ата си година БСП е в състояние да ги излъчи. Нека бъдат благословени тези нови строители на бъдещето на БСП и на България.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук