Смъртта е по-силна от всеки от нас. Но в живота големите личности са способни да променят обстоятелства, които изглеждат непреодолими. Такава голяма, историческа личност е Александър Лилов. В негова памет аз ще положа само една червена роза, а не две, какъвто е ритуалът, защото тя стана символ на партията, когато той я оглави. Защото той ни остави не само минало, а и бъдеще.
Лилов произлиза от недрата на българския народ. Босоногото момче, изпитало материалната нищета, се превръща в аристократ на духа. Навсякъде и по всяко време има личности, които успяват да изявят качествата си. Но като че ли само социализмът може да даде шанс на толкова много хора да разгърнат своите заложби.
Освен това Александър Лилов намира среда от интелектуалци и учени, с които общува дълги години. В нея са Йордан Радичков, Богомил Райнов, Здравко Петров, Светлин Русев, Любомир Левчев; професори и академици — Иван Попов, Добрин Спасов, Васил Гюзелев, Васил Сгурев, Васил Проданов и други.
Политическата величина на Александър Лилов проличава от неговите срещи с ръководители от световно и европейско значение като Вили Брандт, Георгиос Папандреу, Юрий Андропов, Киро Глигоров, Михаил Горбачов, Ханс Модров, Каролос Папуляс и други.
Наскоро, на погребението на Дюла Хорн, в хода на разговорите бе изразено огорчение, че той е удостоен с много високи отличия от други държави, но не и от собствената си страна. След като това понякога става в центъра на Европа, защо да се учудваме от недостатъчното или закъсняло признание на истински авторитети у нас. Чувал съм от Лилов да казва, че в традициите на нашата партия е да се отнася най-сурово към най-способните си кадри.
Човекът, ученият и политикът Александър Лилов е хармонична личност със солидни изяви. Балансиран като поведение — избягваше крайностите, но не се примиряваше и обезличаваше.
Той показва силен интелект. Проявява идейно новаторство, политическа проницателност и решителност. През 1983 г. излиза статията му „Маркс и марксизмът пред предизвикателствата на съвременността“. В „Диалога на цивилизациите“ спори със Самюъл Хънтингтън. През последното десетилетие издава теоретичната си трилогия „Информационната епоха“ и книгата „Преходът“.
Той е пример за благородство. Неведнъж е бил разочарован от хора, на които се е доверявал и на които е помогнал, но не проявяваше отмъстителност и грубост.
Лилов ще остане в историята преди всичко като политик и държавник. Дори в последните си часове той изразяваше тревога за съдбата на България и ни даваше напътствия. Продължавам да се питам, какъв по-скоро бе той — реалист или романтик. Може би романтичен реалист, противоположност на мнозина меркантилни прагматици, населяващи днешната политическа действителност.
Забележете, през последните 20 години, включително като депутат, той не заемаше високи партийни и държавни постове, а сам имаше авторитета на институция. Още приживе стоеше монументално, особено на фона на нашенското политическо злободневие. Има само една такава личност в историята на българския социализъм — Дядото. Сега до него застава Стратега.
Александър Лилов остана отговорен пред своя народ, държава и партия. Той бе инициатор и един от учредителите на Лявото крило в БСП. Направи го, за да остане верен на социалистическите идеи и на себе си. Дори когато вече не участваше активно в партийно-организационния живот, той до последно се включваше в проявите на Крилото и редактираше основаното от него сп. „Понеделник“. С безпокойство и загриженост следеше покачването на политическото напрежение през последните месеци. Какво ли би ни посъветвал да направим в тази сложна ситуация? Знам само, че щеше да иска да защитим позициите и достойнството на партията, без да излагаме на риск бъдещето на страната.
Александър Лилов въведе много високи стандарти за политическа последователност и почтеност, които все още не са постигнати в българското общество.
В пантеона на политиците на лява България той заслужава да стои редом с Димитър Благоев. В зората на социалистическото и работническото движение в Европа и в България Благоев създаде БСДП и постави въпроса „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ Столетие по-късно, когато държавният социализъм рухваше в цяла Европа заедно с Берлинската стена, на Лилов се наложи да спасява партията и да търси отговор на въпроса „Що е демократичен социализъм и има ли той почва у нас?“ Той направи и повече — поведе преобразуваната и преименувана партия към спечелване на първите у нас многопартийни избори. Направи го, като залагаше на промяната и на единството на партията, като се застъпваше за демократизиране на политиката, за възстановяване на личните права и за запазване на социалните постижения на българите.
Колкото по-голям е човек, толкова по-голяма е празнината, която оставя. Но толкова е по-дълбока и браздата, която проправя. Затова нека да вдигнем чела — само така ще видим ясно завета на Александър Лилов — социализма на бъдещето!
Поклон пред светлата му памет!
