Според народната вяра той все още е между нас, без значение дали ние самите вярваме в това…
Сашо е тук, сред нас — гледа ни, слуша ни и нека не го обиждаме със закъснели признания и оценки, които приживе сме си спестявали. България изгуби един от големите си държавници и ерудити, един от големите си мъже.
Ще минат години и не ние, други ще оценяват политическия гений на Александър Лилов и, за съжаление, пропуснатите възможности за един много по-различен и по-добър път за развитие на България… Но нека не говоря за неща, за които всички говорят, ще говорят… или ще премълчават.
За мен той бе учител и пример за подражание, за почтеност и човешко достойнство.
Ние бяхме приятели и съмишленици, бяхме заедно в различни времена — добри и лоши…
И тогава, когато губех устои, когато си разрешавах да се поддам на съмнението, неговата вяра ми помагаше…
Накрая, защото съм убедена, че е тук, че е между нас, искам да му кажа: „Скъпи Сашо, благодаря ти за приятелството, обичта и доверието…“.
Вярвам, че тръгваш към един много по-добър свят, където наранената ти душа ще намери покой. Бъди спокоен по пътя, защото ние, твоите приятели, ще останем до най-скъпите за теб хора. Докато сме тук, на земята, ще пазим светлата памет за теб… И дано Бог някога отново ни събере.
