Да се върнем малко назад и да започнем с това, което всички знаем, защото го съпреживяваме и изпитваме на собствен гръб. Започна поредното преразпределение на света. Този път заради станалата пословична геополитическа стратегия на САЩ, за изпълнението на която основните козове бяха вменени до голяма степен на Европейския съюз, затъващ в блатото на неолиберализма. След края на Студената война отвъдокеанските стратези така и не намериха покой, особено след като вечният им враг Русия избра своя, съвършено неподвластна на каквито и да е чужди влияния посока на развитие.
Не е нужно да се връщаме далеч назад в годините – по-лесно е да проследим това, което е стана основно острие в идеята за доминиращо господство на САЩ във всички региони на света. Става дума не за световна конспирация, а за процеси, наслагвани с години след края на Студената война – в началото ненатрапчиво и завоалирано, но с осезаемо усилваща се напоследък динамика към открито брутална невъздържаност.
Нека си припомним пролетните революции, които разтърсиха Ирак, Афганистан, Либия, Египет, Сирия, Тунис, Сомалия, Йемен, редица страни в Централна Африка. В арсенала от инструменти за въздействие се появи нов, твърде опасен и излизащ от контрол елемент – насаждането на религиозна и етническа непоносимост. При това не само се заговори, но и на практика започна да се сбъдва нещо, за което мнозина политици, политолози, аналитици, журналисти отдавна говорят – реален сблъсък на цивилизациите. В крайна сметка светът отново потъна във войни, в кървища, в страдания, в безпътица.
Главното в най-новата американска доктрина стана съвсем видимо – дестабилизация, активно подтиквана и претворявана на практика от стратезите във Вашингтон. Този път острието на експанзията бе насочено срещу Русия. Обграждането на огромната и велика във всичките си измерения държава с враждебни настроения, с реваншистка реторика и с неясно очертавани претенции към политиката ù в крайна сметка стигна дотам срещу нея да бъде изправена доскорошната братска в истниския смисъл на думата страна Украйна. При това по начин, по който идеолозите от САЩ осъществяват целите си навсякъде по света – не само с обещания, но и с щедро наливане на парични потоци, стимулиране на корупционни практики и морално разложение, дори варианти на военна намеса, маскирана като „загриженост за запазване на суверенитета“ на поредната набелязана жертва.
В началото на април бившият сътрудник на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ Скот Рикард съобщи, цитиран от РИА „Новости“, че държавният преврат в Украйна е подготвян от американските спецслужби в продължение на 20 години. Доказателствата на Рикард показват, че осъществяването на сценария е започнало почти едновременно с обещанието на Вашингтон към Москва, че НАТО няма да се разширява на Изток. „Разбира се, ЦРУ работи в Украйна десетки години, особено активно от началото на 90-те години. Там е пълно с нетърговски, неправителствени, в кавички, организации, защото те просто се финансират от правителството на САЩ. В Държавния департамент заявиха, че са вложили в украинската демокрация 5 милиарда долара. Уверявам ви, сумата е много по-голяма“ — споделя Рикард.
През 2010 година на пътя на разширяването на НАТО застана Виктор Янукович, който предложи, а Върховната рада подкрепи закон за извънблоковия статус на Украйна. Четири години по-късно Янукович бе премахнат, а пътят бе разчистен, но сценарият се препъна в Крим. „Американското разузнаване бе хванато неподготвено, те не бяха предвидили, че Путин ще направи такъв стратегически ход. Те са свикнали на по-бавни реакции“ — допълва Рикард. Според него референдумът в Крим се е оказал голяма изненада — проведен е при спазване на всички демократични процедури, а резултатът е показал, че болшинството от хората са „за“ присъединяване на полуострова към Русия. „Неслучайно за „нетърговските организации“, зад които стоеше САЩ, бе значително по-трудно да работят на полуострова, отколкото в Киев“, пояснява Рикард.
С по-подробни детайли ни запознава разследването на работещия във Франция американски журналист Стийв Уайсмън, публикувано в сайта „Рийдърс съпортид нюз“ . То носи заглавие: „Запознайте се с американците, организирали преврата в Киев“. Според Уайсмън
„Втората оранжева революция“
е дело на Държавиния департамент
Авторът пише, че главна цел на американските усилия от времето на Бил Клинтън е „стратегическото сдържане“ на съвременна Русия. А евроинтеграцията на Украйна е важен междинен етап по пътя към тази цел. Работата на САЩ в тази насока се координира и направлява от Държавния департамент, посочва Уайдмън. Той пояснява, че дипломатическото ведомство се е нагърбило с тази функция след разобличаване на подривните операции на ЦРУ „с използването на частни фондове, включително „Фонда на Форд“. Сега „ЦРУ, АНС и Пентагонът по-скоро предоставят специализираните си услуги“, но именно „Държавният департамент контролира основните източници за финансиране на невоенната намеса“ на САЩ във вътрешните работи на други страни, пише авторът. Той нарича това „невоенна инфраструктура на американския империализъм“.
Кои са съставните части от тази инфраструктура относно Украйна? Стийв Уайсмън посочва преди всичко Националния фонд за подкрепа на демокрацията с неговите партийни подразделения и центрове, включитело Центъра за международно частно предприемачество и Американския център за международна профсъюзна солидарност. В инфраструктурата влизат и „много по-добре финансираната“ Агенция за международно развитие (АМР), държавният Институт за мира на САЩ, а също „нарастващата мрежа от подставени организации, фирми и частни подизпълнители“, включително „номинално независимите, но като цяло финансирани от правителството организации като „Фрийдъм хауз“.
В тази редица разследващият журналист поставя и частни структури като фондовете на Джордж Сорос и Пиер Омидяр. Стийв Уайдмън признава, че не е убеден „дали става дума за частни пари или за правителствени, маскирани като частни“. Впрочем по думите му това не е толкова важно, защото при всички случаи основните средства минават по каналите на АМР и на други държавни учреждения. Авторът припомня още една функция на Държавния департамент — „координация на усилията с правителствата на страни съмишленички и техните паралелни структури“. В случая с Украйна той споменава активната роля на Холандия, а също на Канада, Великобритания, Швеция и Швейцария.
Сред украинските активисти, на които от самото начало е разчитало посолството на САЩ в Киев, е бившият вицепремиер Олег Рибачук, посочва Уайсмън. „По същество това е западен агент, когото Пайът (посланикът на САЩ) и екипът му ръководят чрез частната организация „Пакт“ (Pact Inc)“, твърди американецът. Става дума за неправителствена организация с централа във Вашингтон, която се е специализирала в оказване на помощ на слаборазвити държави в Азия и Африка. Според публикациите тя работи в Украйна от 2005 г. Първоначално по проблемите на СПИН, а после заедно с фонда на Сорос — за създаването на някаква „гражданска платформа“ за Рибачук и неговите хора. По данни на Уайсмън именно тези хора и пари са стояли зад ключови информационно-пропагандни ресурси на Евромайдана, включително зад интернет телевизията „Громадске ТВ“. Сюжетите за нея предварително са били пускани във финансирания от САЩ в. „Украинская правда“. Средства са били отделяни и по линия на неправителствената организация „Интернюз“.
Подобно на много други изследователи на украинската криза, Стийв Уайсмън се спира на украинския нацизъм. „Четете и плачете“, предлага авторът, като споменава за съществувалото през цялата Студена война сътрудничество между разузнаването на САЩ и националистическия главатар Микола Лебед. Според военното контраразузнаване на САЩ той е „известен садист“ и помагач на хитлеристите.
По-нататък Уайсмън пише за насаждания в Украйна „нов набор от исторически митове“, които по думите му били „скалъпени и популяризирани“ главно от „украинската диаспора“ и по-специално от Катерина Чумаченко. Тя е бивша служителка в Белия дом при администрацията на Роналд Рейгън, а впоследствие става съпруга на третия украински президент Виктор Юшченко.
Журналистът констатира, че днешните власти в Киев вървят „по стъпките на Бандера“ (Степан Бандера е идеологът на украинския национализъм — бел.ред.). Уайсмън припомня, че висок държавен пост е даден на Андрей Парубий — основател на профашистка партия и комендант на Евромайдана (Парубий веднага след държавния преврат в страната бе назначен за ръководиел на Съвета за сигурност на Украйна).
Всъщност цената на американските усилия за провеждането на преврата от хора, стимулирани не само морално, стана ясна веднага след завземането на властта благодарение на словоохотливостта на помощник държавния секретар на САЩ по въпросите за Европа и Евразия Виктория Нуланд. В интервю за американската тв компания Си Ен Ен на въпрос на журналист дали са верни твърденията, че САЩ са дарили около 5 млрд. долара за развитието на демокрацията в Украйна, Нуланд отговори положително. „Тези пари бях дадени за поддържане на устрема на украинския народ, който искаше да има силно, демократично правителство, което да представлява неговите интереси“. „Разбира се, ние не сме давали пари за поддръжка на „Майдана“, подчертава тя и добавя, че това било „стихийно движение“.
САЩ вкарват света
във „война“ с Русия заради Украйна
Това пише в свой материал британският в. „Гардиън“. Според изданието, ролята на Вашингтон в украинската криза и подкрепата, която той оказва на новия екстремистки режим, е довела до сериозни последствия за останалата част от света. Авторът на материала подкрепя твърденията си със статистика, според която през 1945 г. САЩ са направили опит да свалят над 50 правителства, много от които демократично избрани. Активно са се намесили в изборите в 30 страни и са бомбардирали цивилни граждани в 30 страни, а в много от случаите съюзник на Вашингтон е Лондон. Според „Гардиън“ за първи път от времето на американския президент Роналд Рейгън Вашингтон рискува да въвлече света в нова военна конфронтация. Авторът на материала посочва, че Украйна е била превърната в „увеселителен парк на ЦРУ“.
Интересна светлина върху истинската същност на злоупотребата с това „стихийно движение“ хвърля в статия за в. „Жечпосполита“ полският експерт по философия на историята Кшищоф Рак, работил като съветник по международни отношения в канцелариите на президента и премиера на Полша, както и в полското външно министерство. Според него случващото се в Украйна било революция, а революция означава промяна из основи на политическия елит — властта се взема от нова обществена група, прослойка или пък класа за сметка на друга. Междувременно край Днепър всичко оставало по старому, само дето световните сили по-активно играели за преразпределяне на влиянията.
„В продължение на няколко месеца медиите отразяваха събитията в Украйна чрез поетиката на монументалния моралитет — силите на светлината, събрани на киевския Майдан, се сражаваха със силите на мрака, олицетворявани от кървавия диктатор. И накрая Доброто победи Злото“, пише Рак. „Истината в политиката никога не е черно-бяла. Властта край Днепър беше и продължава да е в ръцете на малка група олигарси. На тяхната помощ и щедрост разчитат управляващите и опозицията — както парламентарната, така и тази от Майдана. Смяната на правителството в Киев не е плод на волята на народа, а на борбата за власт между президента Янукович и олигарсите. Всъщност бившият президент се стремеше към бунт. Искаше автокрация и неограничена власт за себе си и своите хора. Овладя администрацията и силовите ресори. Започна да гради своя икономически тил. После би вкарал олигарсите зад решетките. Също като Юлия Тимошенко. Искаше да стане самодържец. Но се препъна. Допусна грешката да отхвърли споразумението за асоцииране и унищожи мечтата на украинците за нормален живот и благополучие. Провокира възникването на Майдана. Олигарсите не пропуснаха да се възползват от тази възможност и финансирайки Майдана, предизвикаха падането на Янукович. Защитиха властта си. По парадокс именно благодарение на олигархичната система, а не на украинското гражданско общество (доколкото го има), автократичните тенденции търпят за пореден път поражение край Днепър. И да отбележим — не е случайно, че краят на руските мечти за демокрация бе свързан с това, че Путин подчини олигарсите. Днес всичко сочи, че олигарсите ще бъдат главните бенефициенти в украинската политика. Най-важните постове в държавата се заемат от хора от „Баткившчина“ — лидерската партия на Юлия Тимошенко, която произхожда от днепропетровския клан. В битката за президентския пост най-големи шансове има Петро Порошенко — олигархът, който финансираше Майдана.“
„Много се пише по темата за икономическата катастрофа в Украйна, продължава Рак. За празнините в държавната хазна. За необходимостта да се подсили бюджетът с кредити от близо 40 милиарда долара през следващите две години. За абсурдния посткомунистически модел на икономиката. Всичко това е вярно. Но то прикрива най-големия проблем, какъвто е липсата на отговорен политически елит. Украинските елити изповядват правен нихилизъм. За тях политиката е начин за бързо забогатяване, а не е дейност в полза на общото благо. Нищо не показва, че те са получили внезапно озарение и са поели по пътя на почтеността и отговорността.
Пример за тяхната глупост или нихилизъм е връщането към конституцията от 2004 г. Тази конституция парализира властта в държавата. Под нейните разпоредби ще бъде просто невъзможно да бъдат направени болезнените реформи. Това се прави, защото истинските реформи (демокрация, държава на законността, свободен пазар) ще означават край на властта на олигарсите. А те многократно са доказвали, че не са толкова глупави, че да затегнат сами примката около шията си. Затова по всичко личи, че украинците се върнаха към положението от 2004 г. — същите елити, същата нефункционираща правно-институционална система и същите олигарси. Станахме свидетели на поредната „революция, която я нямаше“ (формулировка на познавача на украинските дела Адам Еберхард по адрес на Оранжевата революция).“
Вероятно край Днепър ще се възцари статуквото, добре познато от оранжевия период, заключава Рак. Украинците ще се борят безуспешно с парализата на политическата система и с неефективната икономика, а световните сили ще се борят за разширяване на влиянието си. Ще се облагодетелстват онези, които винаги са се облагодетелствали.
Голямото напрежение между Запада и Москва започна след присъединяването на Крим към Руската федерация
Напълно конституционен акт, който до голяма степен наруши уверения ход на плановете за установяване на прозападната „демокрация“ в Украйна. Това беше заразителен пример за доминиращото като процент рускоезично население в Източна Украйна. Станахме свидетели на поредица от референдуми, резултатите от които ясно откроиха пълното отричане на новия модел на управление на Украйна, зад който без съмнение жителите на високоиндустриализираните източни региони на страната вече съвсем ясно виждаха външната намеса.
Кризата в страната и желанието на сепаратистите за присъединяване към Русия бързо се превърна в основна тема в западния печат. Във в. „Ню Йорк таймс“ излезе обзорна статия под заглавие „Русия запазва дистанция след референдумите за отцепване в Украйна“. Русия се въздържа от изрично признаване на спорните референдуми, организирани от сепаратисти в рускоезичните Донецка и Луганска област в Югоизточна Украйна. Сепаратисткият лидер на самопровъзгласилата се Донецка народна република побърза да заяви, че областта му иска да се присъедини към Русия, но въпросът изглежда бе дали Москва проявява интерес към това, отбелязва изданието. Русия избегна всякакви намеци, че би реагирала на резултатите със същата бързина като при референдума на Кримския полуостров през март, когато броени часове след вота президентът Владимир Путин заяви, че Крим е част от Южна Украйна, която едно време е била част от Русия.
Този път Кремъл публикува изявление, в което единствено казва, че „уважава волеизявлението на Донецка и Луганска област“ и че кризата трябва да се реши чрез диалог между представители на източните области и националното правителство в Киев. Руското правителство дори не спомена, че признава резултатите от гласуването, което от самото начало бе обявено за незаконно от властите в Киев и западните им поддръжници.
Според предварителни резултати от Източна Украйна 89 процента от избирателите в Донецка област и 97,5 процента в Луганска област са гласували за по-широка автономия. Анализаторите отдавна казват, че докато Крим открай време е бил смятан за част от Русия, Москва не желае да плати цената, в пари или човешки животи, за анексиране на Източна Украйна, да не говорим за западните икономически санкции, които биха последвали. Ако обаче Киев се опита да сложи край на сепаратисткото движение със сила, Русия може да се намеси с военни средства, отбелязва вестникът.
Интересно звучи обзорът на украинската криза, направен от канадския професор Джон Макмъртри, озаглавен: „Глобалното разрушаване на обществото и украинската криза: Разкодиране на нейния дълбок структурен смисъл“. Украинската криза повтаря сценарий, стар колкото Студената война, заявява Джон Макмъртри в самото начало на публикацията си. Както обикновено, ескалирането на кризата е ръководено от САЩ, категоричен е Макмъртри. И както обикновено, вдигнатата тревога за „засилващото се беззаконие и насилие“ е проекция на самата политика на САЩ. На Русия обаче пада цялата вина за използване на „груба сила“ при присъединяването на Крим, макар доброволно дадените гласове при 82% избирателна активност да са за присъединяване към тяхната родина.
Макар и да бе осъден като „нарушение на международното право“, референдумът в Крим изрази самоопределянето на едно общество, а това право е гарантирано от чл. 2 на Хартата на ООН. Избраното с преврат правителство на Украйна забрани провеждането на какъвто и да е било референдум, особено в източните региони, където населението въстава масово – без убийства и побои (както бе в Киев), с искане за самоопределение срещу незаконното управление на Киев.
Въстаналите градове в Източна Украйна – Донецк, следван от Харков, Луганск, Славянск, Краматорск и други, искат демократичен референдум за своя бъдещ статут на равноправни граждани на украинска федерация. Украинското правителство бе отслабено от дирижирания от САЩ преврат и не може да осигури това, от което народът има нужда – работни места, здравеопазване, сигурност и пенсии. Кабинетът на Арсений Яценюк тласка страната към обедняване чрез програми за строги икономии, като това, което ще се случи в Украйна, е предсказано от случилото се в Гърция. Европейската финансова програма, действаща чрез банкови механизми, се оказа почти толкова голям провал, колкото и олигархично-пазарният модел в Русия след 90-те години. Властите в страните, в които е въведен такъв финансов механизъм, губят всякакъв контрол пред абсолютния императив на европейския финансов механизъм, насочен към увеличаване и умножаване на транснационалните частни капитали. По силата на тази формула в Гърция икономиката се сви с 25%, официалната безработица е 28%, системата на общественото здравеопазване се разбива, за да се плати на чуждите банки, заплатите са намалени с една четвърт, публичният сектор е ограбен и приватизиран, младежката безработица нарасна до 60%. Същото се очаква сега и Украйна.
Вярно е, че Украйна, която е най-голямата страна и житница на Европа, е отворила широко вратите си за западните транснационални банки, агробизнес, големия петролен бизнес и НАТО, за да се хранят, продължава Макмъртри. Вярно е също, че когато се говори за „заграбване на земя“, това се проектира върху Русия, макар че користолюбци като американските Greystone и Blackwater, сега наречени „Academi“ в Големия речник на лъжата, плъпнаха в Украйна, докато САЩ и НАТО разпространяват все повече заплахи за употреба на сила и ембарго срещу „руската агресия“.
Обръщането на обвиненията е било винаги американска геостратегическа игра. То винаги е било метод на САЩ за намиране на претекст и оправдание. Когато Европа се опита да посредничи за постигане на мирно споразумение между опозицията и избраното чрез преврат правителство на Украйна, американският помощник държавен секретар Виктория Нуланд продължи да подкрепя неонацистките управляващи в Украйна в опитите им да провалят държавата, инструктирайки Яценюк да се консултира с главния пучистки лидер Олег Тягнибок „поне четири пъти седмично“. Тя каза, без да се отрече от думите си: „Да вдигнат оръжие и да отидат да унищожат тези проклети казаци, та дори и обгорена земя да не остане на Русия“.
„Руската заплаха за Украйна“
отклонява вниманието
от действително фаталните за света проблеми. Въздухът, почвата и водата се разрушават от транснационалното корпоративно плячкосване и замърсяване. Климатът и океаните се дестабилизират от същите причини. Видове започват да изчезват, горите се унищожават, рибата в океаните – също, а световната система за производство на храни прави все повече и повече боклуци. Естествено, глобалната геостратегическа намеса е разрушителна на всеки етап от нейните последствия, но за базисния причинно-следствен механизъм не се говори официално.
От Африка до Европа, от Близкия изток до Латинска Америка неизказаната господстваща тенденция е систематичното разрушаване на обществото. Погледнете например назад към произведените кризи, предназначени да дадат възможност за ръководената от САЩ дестабилизация – „оръжията за масово поразяване в Ирак“, „плановете за геноцид на диктатора Кадафи“, „химическите оръжия на Асад, използвани срещу собствения му народ“, или венецуелския „деспотизъм“, чиито приоритети са всъщност общественото образование, здравеопазването и премахването на бедността. Винаги обществото-жертва има по-развити социални програми от своите съседи.
Гърция, Испания и Италия са ефективно разорени и зад разрушаването на тези и други страни стои една и съща мултинационална корпоративна система, разрастваща се на гърба на обществото. Големите банки, петролните компании, военните контрактьори, големите хранителни и фармацевтични компании са само носители на скритата икономическа болест на международните финанси, които се разрастват без ограничения. Те се хранят с разрушени общества.
Украйна следва този макромодел. Тя идва в лоното на ЕС чрез ръководения от САЩ фашистки преврат, представящ се за „свобода“ и „революция“, но в действителност, за да бъде източена жизнената сила на обществото. В същото време САЩ нямат интерес от наличието на приличен жизнен стандарт там. Когато подкупите на най-високо ниво, уличните банди и натискът се окажат недостатъчни, Вашингтон посяга към дестабилизиращите и финансовите лостове. Бихте ли могли да си представите на „Уолстрийт“ да хвърлят коктейли „Молотов“, както го правят протестиращите в Украйна? Загрижеността за живота на хората никога не е водеща. Ето затова САЩ провокираха преврата в Украйна, коствал живота на хора и узурпирал демократичните процеси.
Унищожаването на Русия
е отдавна планирано от геостратега Збигнев Бжежински. На него пръв му хрумна да хвърли джихадистите в Афганистан срещу СССР с подкрепата на десетки милиарди, дадени им от САЩ – като пари в брой и оръжия. Същата стратегия прилагат САЩ и в Украйна, така постъпиха и в бивша Югославия, намесвайки се в конфликта между Сърбия и Косово. Някогашните ученици на Бжежински от Харвард днес са в администрацията на Обама. Целта им е да раздробят Русия на отделни парчета, неподвластни на централната власт. Свалянето на законно избраното правителство на Украйна е финансирано директно от САЩ. Никоя западна медия не отбеляза криминалния начин, по който САЩ оглавиха преврата, никаква публична дискусия не бе допусната.
ДНК-то на САЩ може да бъде разпознато и тук – унищожаването на едно общество, което Вашингтон се стреми да постави в сервилна зависимост. Думи като Русия и Путин дразнят слуха на властта в Киев, затова местните анализатори гледат да се придържат към фактите и политиката на управляващите. Но Русия направи решителна крачка към овладяване на хаоса и този исторически процес продължава. Не че Путин и Русия са модел за подражание, но подобно на Венецуела и повечето други страни в Латинска Америка, Москва сега се изправя срещу безпорядъка, прегазващ живота и нуждите на всеки украински регион.
Инсинуациите
Когато и.д. президентът на Украйна Турчинов обяви решението си да започне силова операция на територията на Югозападна Украйна с цел „прочистване“ на териорията от „сепаратисти“, „бунтовници“ и „терористи“, в западните страни незабавно започнаха да говорят, макар и предпазливо, за военни операции от страна на Русия, за анексиране. Предвещаваха кървави сблъсъци с останалата без никаква организация и реална мощ украинска армия. В същото време пропагандната машина бълва апокалиптични картини. Настроенията срещу позитивните сигнали на Москва за мирно уреждане на конфликта и спешни преговори бяха силно и безпардонно преиначавани. Заговори се за нови, далеч по-свирепи санкции срещу Кремъл, дори се дочуваха призиви за директна намеса на НАТО.
Нещо повече – в акваторията на Черно море започнаха плахи военноморски маневри на кораби от НАТО. Те имаха за цел да демонстрират непоколебимостта на Алианса да защити не интересите на една ненатовска държава, а своите собствени мераци за доминация в това стратегически важно за Русия море. Заприлича на игра на нерви. Но миниатюрната натовска флотилия веднага пропищя, след като над нея прелетяха един-два бойни самолета на руските военновъздушни. Смешно и тъжно…
В същото време Москва настоятелно приканваше Запада да посъветва Турчинов и правителството на Украйна да започнат конструктивни преговори, без да отправи макар и една пряка или косвена заплаха за евентуален военен развой на събитията.
Точно в средата на май бе насрочено първото заседание на „общоукраинската кръгла маса за национално единство“. Това бе съобщено в съвместно изявление на изпълняващия длъжността президент Александър Турчинов и премиера Арсений Яценюк. Малко по-рано бе публикувана и „пътна карта", изготвена от швейцарския президент Буркхалтер като глава на ОССЕ. За необходимостта от национален диалог се споменава и в предложенията на ОССЕ, наред с още три ключови пункта – прекратяване на насилието, разоръжаване и провеждане на избори на 25 май. Именно такава бе и официалната позиция на Русия. При това е разбираемо, че за да започне наистина ефективен диалог с източните региони на страната, трябва да бъде прекратена силовата операция. А за това Киев все още не беше готов. По този повод Турчинов заяви, че „властите продължават антитерористичните операции за прекратяване на престъпните действия“.
Би било глупаво да се мисли, че при тези условия лидерите на Донецка и Луганска област биха разговаряли с Киев за каквото и да било. Затова тонът на европейските политици започна леко да се променя. По-рано Европа не осъждаше спецоперациите в Източна Украйна. На 1 май, в хода на атаките в Славянск и в навечерието на трагедията в Одеса, върховният представител на Евросъюза по международни дела Катрин Аштън заяви, че „в Украина трябва да се съблюдава монополът на държавата за употреба на сила“. Но след 7 май, когато председателят на ОССЕ проведе преговори в Москва, в изявленията на западните лидери започна да се прокрадва нова нотка. Разбира се, те продължаваха да заплашват Русия с нови санкции, ако бъдат провалени президентските избори на 25 май, но оценките за ситуацията в Украйна и причините за насилието вече не са толкова еднозначни – „всички участници в конфликта трябва да се откажат от насилието, заплахите, а също и от провокиращи действия или изявления“. „Това би позволило на украинските сили за сигурност да се откажат от прилагането на сила. В същото време прилагането на сила трябва да остане мярка за защита на хората и инфраструктурата“ , се казва в изявленията на немския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд.
Показателно е, че посетилият два дни преди това Киев президент на Евросъюза Ван Ромпой не каза нищо подобно. Той се ограничи с призив към диалог и изявление, че „Руската федерация още не е предприела действия за изпълняването на женевските договорености“. След референдумите в Източна Украйна Ромпой продължи да твърди, че „е необходимо Русия да призове въоръжените сепаратисти да предадат оръжието си и да освободят сградите, които незаконно са превзели“, като по този начин демонстрира нежелание де се съобрази с реалността, тоест с референдумите за отделянето на двата региона – Донецки и Лугански.
В хода на украинската криза ръководителите на ЕС неведнъж показаха, че заемат позиция, която е по-близка до интересите на САЩ, отколкото до самите европейски страни. Не е учудващо, че Германия и други европейски държави, които не желаят да влошат отношенията си с Русия, избраха за преговорите за Украйна форматът на ОССЕ като по-независима от САЩ структура. Определяща в случая бе позицията на Германия, представена от канцлера Меркел и от министър Щайнмайер, който специално за целта пристигна в Киев, за да „подкрепи усилията на Украйна за установяване на диалог между централното правителство и неговите противници в Донецка и Луганска област“. По-скоро за да постави пред украинските власти далеч по-твърдите условия на Берлин за необходимостта от провеждане на общонационална кръгла маса. Щайнмайер обаче добави, че икономическите санкции срещу Русия във връзка с украинския конфликт ще се отразят и на икономиките на западните страни. „Икономическата война ще засегне преди всичко самия Запад“, подчерта Щайнмайер.
Канцлерът Ангела Меркел на свой ред заяви в интервю за немския вестник „Westfalenpost“, че залага на дипломатическото решение на конфликта в Украйна посредством диалог с участието на представители на всички региони и украинското общество. „С военни средства кризата няма да бъде разрешена“, заяви Меркел, като изрази готовност за възобновяване на преговорите с руския президент Владимир Путин. Това може де се тълкува като сигнал на Меркел към Киев да се откаже от опитите си да овладее ситуацията посредством силови мерки и да се съгласи на преговори.
Но според налюдатели проблемът е в това, че вече е късно.
Поглед от другата страна
Днешна Украйна е объркана плетеница от глобална борба и вътрешни противоречия, твърди ръководителят на Центъра за системен анализ и прогнозиране Ростислав Ищенко и добавя: „Измина повече от половин година от началото на Евромайдана. Аз още от самото начало изхождах от това, че „майданът“ щеше така или иначе да се състои, само че се подготвяше за 2015 г. Предполагаше се, че Янукович ще подпише договора за асоцииране на Украйна към ЕС, ще понесе негативите, свързани с разрушаването на икономиката и обедняването на народа, ще изгуби изборите, но няма да иска да си тръгне и ще бъде свален от „народната революция“, загубил за това време подкрепата дори на своя верен югоизточен електорат. След всичко това Украйна може да се превърне в антируски таран. Заради това Янукович отказа да подпише договора за асоцииране и планът трябваше да се промени в движение. Затова се състоя не „сваляне на тиранина“, а нацистки преврат (в обществото не бе натрупана критическа маса на недоволство за народна революция и ударна сила станаха нацистките активисти с всички произтичащи от това последствия). В резултат от фалстарта на „майдана“ в Украйна в момента се води гражданска война и тя на практика престана да съществува като държава.
В същото време в Европа започна да прониква информация за зверствата на украинските нацисти в Югоизточна Украйна. Невъзможно бе повече да се дава вид, че нищо не се случва. Германия, Франция и ОССЕ започнаха все по-настойчиво да изискват от Киев да разреши ситуацията по мирен път. Санкции срещу Порошенко, разбира се, те не са възнамерявали да въвеждат. Но трябваше да бъдат съблюдавани правилата на играта. Порошенко заяви за „прекратяване на огъня“, който така и не се прекрати, а след това и дори удължи „прекратяването“. В отговор Путин заяви отказ от въвеждане на руски войски, каквито всъщност никой не е възнамерявал да въвежда. Що се отнася до перспективите от преговорите, можем да съдим по това, че те се водят между Медведчук и Кучма – хора, които нищо не решават и които не се ползват с авторитет нито в Донбас, нито в Киев.
Бъдеще Украйна няма: икономиката вече е мъртва и да я обсъждаме вече е модерно само от гледна точка на формата, цвета, размера и материала на надгробния паметник, както и от текста на епитафията. Що се отнася до икономическите перспективи, то страната е разпокъсана от гражданската война и едва ли антифашистите ще могат да живеят дълго с нацистите в една държава, дори и ако световното общество много настоява за това (както в Босна и Херцеговина например, където държавата формално е една, но всъщност са три). Въпросът е само в това, колко скоро световната общност ще бъде готова да признае новата политическа реалност.“
Русия е въвлечена в този конфликт, в това число и в горещата му фаза, заради твърденията на Украйна, че воюва с Русия, а Западът си дава вид, че вярва на това, твърди Ишченко. Но Русия печели горещата фаза, без да използва собствени въоръжени сили, просто във формата на вътрешноукраинската гражданска война. Това, разбира се, не радва украинските граждани, особено жителите на Славянск, Луганск, Донецк и др., но от геополитическа и военно-стратегическа гледна точка това е най-адекватният, верен и печеливш ход.
„.Аз много добре разбирам гнева и възмущението на хората, които са изгубили близките си и чиито домове са били разрушени, но по време на война винаги загиват хора, а още от Първата световна война мирното население понася загуби, не по-малки от тези сред редовната войска. За съжаление, Украйна е само един от фронтовете на глобалното противопоставяне между Русия и САЩ. Затова да очакваме, че Путин (който все пак е президент на Русия, а не на ДНР или ЛНР) ще захвърли всичко и ще се занимава само със Славянск и Краматорск, е твърде наивно. При това, когато страдащото мирно население се възмущава от „цинизма на политиците“, това е естествена реакция, която не бива да бъде осъждана, тъй като хората не могат да реагират по друг начин. Но когато за „цинизма на Путин“ говорят политици, военни или експерти, то те или лукавят, или не съответстват на длъжността си.“
Игра на нерви, игра на санкции
Украйна пренесе конфликта с Русия в международното пространство, твърди Вероника Лисовская в публикация за Газета.ру. Щом няма възможност да си върне Крим, Украйна реши да се задоволи с парично и морално обезщетение. Украинските власти внесоха жалби в няколко международни организации и в Европейския съд по правата на човека – държат да получат от Русия над 100 милиарда долара и я заплашват с транспортни проблеми. Това заяви в началото на юли правосъдният министър на страната Павло Петренко на брифинг в Киев.
Жалба от Украйна е подадена например в Международната организация по гражданска авиация (ИКАО). „Регистрирали сме 3360 случая, когато руски компании са нарушавали авиационното ни пространство, и начисляваме парични санкции – глоби, близо един милион долара дневно. Към понеделник общата сума бе над 16,5 милиона долара“, съобщи министърът. За събиране на глобите е подадена според него и съответната жалба с оглед щетите да бъдат компенсирани от Русия. Ако Русия не пожелае да изплати на Украйна обезщетение, ще бъде подадена молба за изключване на Федерацията от ИКАО. Киев сезира и международния морски арбитраж. Според министъра процедура, подобна на тази с жалбата до ИКАО, ще бъде открита и за кримските пристанища. С намерението да иска и вътрешен арбитраж Киев разчита Русия да плати, загдето му пречи да използва пристанищата на полуострова. „Ще поставим въпроса Русия да бъде изключена от съответната конвенция, за да не влизат техни кораби в пристанищата, също и да бъдем обезщетени“, подчерта Петренко. Като цяло, обобщи министърът, Украйна започва да използва организации, „създаващи с решенията си икономически санкции срещу Русия – ИКАО, морските пристанища, световната пощенска организация“.
Малко е вероятно обаче Русия да бъде санкционирана, камо ли изключена от някаква международна организация, смятат руски експерти. Освен посочените международни организации Украйна сезира и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Павло Петренко информира, че там са внесени два иска, с които Киев настоява Русия да плати обезщетения за окупацията на Крим и подпомагането на въоръжените бунтовници в Източна Украйна. Общата сума на исканите компенсации е 180 трилиона гривни (близо 100 милиарда долара). Министърът заяви, че със сигурност ще спечели делото, тъй като ЕСПЧ вече е признал за незаконно пребиваването на руски войски в Украйна извън съответните поделения. Другият иск е внесен по повод извозването на деца от територията, където Киев провежда специална операция – украинската страна съзира тук отвличане на хора.
Версията с малайзийския „Боинг“
Поводът за поредните, далеч по-сериозни санкции бе свалянето на малайзийски пътнически самолет на 17 юли над Източна Украйна, при което загинаха всичките 298 души на борда. Украинският президент Петро Порошенко официално обяви, че терористичен акт е причината за инцидента. От прессслужбата на държавния глава заявиха, че „не изключват“ възможността самолетът на малайзийските авиолинии да е бил свален, но категорично заявиха, че украинските въоръжени сили не са извършвали стрелби, които да достигнат мишени във въздуха. Първата реакция на украинския президент бе настойчиво да призове за създаване на комисия с участието на специалисти от Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и на представители на Холандия и Малайзия, която да разследва трагедията със самолета.
Според хрониката на събитията веднага след свалянето на малайзийския „Боинг“ МН17 Украйна обвини Москва и заяви, че разполага със запис, доказващ вината на Русия. В последвалата пропагандна кампания внезапно украинските спецслужби промениха позицията си. На пресконференция говорителят на Съвета за национална сигурност на Украйна Андрей Лисенко заяви, че Украйна не обвинява Русия, а просто е „изказала една от версиите“.
Властите в Киев бяха съвсем категорични, че Русия е отговорна за свалянето на пътническия самолет. В хода на разгорялата се информационна битка обаче украинското правителство така и не показа автентични доказателства за „руско участие“ в катастрофата, въпреки заплахите да го направи.
Нека си припомним аналогичната ситуация в Сирия, когато САЩ по подобен начин „доказваха“ използването на химическо оръжие там. Тогава Вашингтон показа снимки от 2003 г. от Ирак и твърдеше, че те и записът, с който „разполагат“, доказват вината на Башар Асад, но по-нататъшното разследване, водено включително и от американски експерти, доказа, че ракетите със зарин са изстреляни от позиции на наемниците. Въпросният запис и тогава не беше представен, което хвърли съмнение дали въобще съществува.
„Ние не обвиняваме Русия, защото нямаме достатъчно доказателства. Това бе една от версиите, че именно от територията на Руската федерация от зенитно-ракетен комплекс е била изстреляна ракета, която е ударила самолета“. Това заяви Андрей Лисиненко на пресконференция на 24 юли, с което косвено указа, че ключът към разкриването на виновниците най-вероятно е в ръцете на ЦРУ. По този повод уважавани журналисти и политици като Робърт Пери и бившия зам.-министър на финансите в кабинета „Рейгън“ Пол Крейг Робъртс логично отправиха въпроса: „Какво са заснели сателитите на най-развитата в технологиите държава“. Очевидно анализаторите на ЦРУ се разграничиха от пропагандата на Белия Дом и администрацията на Обама. А фактите и доказателствата, независимо от интензивните артилерийски обстрели в зоната на катастрофата, продължаваха ден след ден да се трупат.
Показателна в това отношение е реакцията на малайзийски есперти, които не могат да бъдат обвинявани в пристрастност към Урайна или Русия. Те стигнаха до извода, че самолетът от полет MH17 от Амстердам до Куала Лумпур вероятно е бил свален в Източна Украйна с ракета и оръдие на изтребител „Су-25“. Специалистите смятат, че изтребителят е изстрелял ракета „въздух-въздух“ срещу самолета, а после го е „доубил“ с изстрел от 30-милиметрово оръдие. Според тях така могат да се обяснят повредите по самолета и разпръсването на останките му. В тях има както окръглени отвори, които обикновено се получават от изстрел с оръдие, така и стреловидни разривни отвори от ракета, съобщава РИА „Новости“, цитирайки малайзийски вестник.
Русия още в първите дни след трагедията представи данни, че преди катастрофата на разстояние 3.5 километра от „Боинг“-а е летял украински боен самолет, най-вероятно „Су-25“, който може да поразява цели на разстояние до 5 километра.
Първи за налагането на санкции по този трагичен повод се обявиха САЩ, като обвиниха почти светкавично проруските сепаратисти от Източна Украйна. На закъсня с реакцията си и Европейският съюз в лицето на официален Брюксел, който потъпка собствената си изграждана и популяризирана с години ценностна система. ЕС обяви налагането на нови санкции срещу Русия, обхващащи възлови отрасли от руската икономика.
За всички стана ясна огромната фалшификация, която доведе до развихряне на дезинформационна кампания. И до днес американските обвинения (а и не само техните) остават само голи фрази, без нито едно доказателство за вина на опълченците.
Информационните потоци заглъхнаха подозрително бързо, но делото бе свършено – санкциите бяха приложени на практика. Важното бе пропагандната машина на Запада да внуши в познат от годините на Студената война стил, че враговете на демокрацията (да разбираме Путин и Русия) са единстввено възможните организатори и извършители на грандиозната провокация.
Стратегията на санкциите
Междувременно войната в размирните територии на Източна Украйна се задълбочи. Странно обаче замлъкнаха в западните медии коментарите около бойните действия на украинската армия срещу проруски настроените жители на региона. За сметка на това рязко нарасна потокът от хули, догадки и заплахи срещу Русия. Въпреки острата антируска реторика на някои западноевропейски политици обаче, решимостта на Евросъюза да се изправи срещу най-големия си доставчик на горива започна да с пропуква. Това отбеляза агенция „Ройтерс“ в своя публикация в средата на август.
В много столици от ЕС възникнаха неприкрити опасения, че задълбочаващата се търговска война с Русия може да попари надеждите за икономическо възстановяване след тежката криза. Според публикуваните данни икономическият ръст в Еврозоната се е забавил почти до нула през второто тримесечие на тази година, дори още преди ефектът от ответните руски мерки да се е почувствал, коментира агенцията изявлението на унгарския премиер Виктор Орбан. Той каза също, че Европейският съюз сам си е навредил икономически, налагайки санкции на Русия заради Украйна, и призова за преразглеждане на тази политика.
Ден преди Орбан санкците разкритикува и премиерът на Словакия Роберт Фицо, като ги нарече „безсмислени“. Според него те застрашават икономическия ръст в ЕС. Двете съседни страни имат силни икономически и енергийни връзки с Русия и са критикували санкциите на ЕС и преди. „Политиката на санкции, следвана от Запада, т.е. от нас, предизвикала ответни действия от страна на руснаците, причинява повече вреди на нас, отколкото на Русия“, каза Орбан в радиоинтервю. „В политиката на това му се казва сам да се простреляш в крака“, добави унгарският премиер.
В друга посока се откроиха коментарите на литовския външен министър Линас Линкевичус. По време на среща на външните министри от ЕС в Брюксел той отвърна на хапливата забележка на Орбан, че е по-добре да се простреляш в крака, отколкото да се оставиш да те застрелят в главата. ЕС винаги е бил разделен на различни лагери по въпроса за санкциите. Страни като Великобритания, Франция, Полша, Швеция и балтийските републики са в лагера на „ястребите“, докато страни като Гърция, България и Австрия са по-скептични. Забелязват се признаци, че ЕС протяга маслинена клонка на руския президент Владимир Путин, отбеляза „Ройтерс“.
Интересен фрагмент към тази тема откриваме в статия на журналиста от Ройтерс Робин Емът, според когото връзки и търговия с Русия стоят зад разделението в ЕС по въпроса за санкциите. „Германия и Италия ще загубят най-много, ако Европейският съюз осъществи заплахата си да наложи по-тежки санкции на Москва, докато британските отвъдморски територии поглъщат лъвския пай от капиталите, изтичащи от Русия“.
Картината, която се оформя въз основа на данните на ООН и ЕС, показва, че последиците от ограничаването на търговията с Русия ще бъдат доста неравномерно разпределени, като рискът за Германия е много по-голям, отколкото за останалите страни-членки, а за онези, които най-гласовито призовават към санкции, като Швеция, залогът е най-малък. Това прави евентуалния европейски план за ограничаване на руския достъп до европейските отбранителни и енергийни технологии по-труден, въпреки натиска от САЩ след свалянето на малайзийския самолет над зоната на конфликта в Източна Украйна.
Внимавайки да не подразни основния си доставчик на газ, ЕС прибягна до забрани за пътуване и замразяване на авоари в досегашната си реакция на анексирането на Крим от Русия и подкрепата ù за сепаратистите в Украйна, отбелязва Емът, като наред с това прогнозира, че ограничаването на търговията ще причини щети. Според него миналата година 28-членният ЕС е продал в Русия стоки на стойност 120 млрд. евро, макар че това е било само 7 процента от годишния износ на блока, според данните на статистическата служба Евростат. Германия, най-голямата европейска икономика, има дял от една трета в продажбите за Русия — около 36 млрд. евро. Много от тези стоки може да попаднат под ограниченията на санкциите: промишлените стоки, включително тези, използвани в отбраната и енергетиката.
Правителствата от ЕС са разделени по въпроса за налагане на по-тежки санкции и това зависи най-вече от факта доколко тесни са връзките им с Русия, посочва Емът. Решаваща е позицията на Германия, като се има предвид разположението ù в сърцето на Европа и влиянието ù като страната с най-голямо население в ЕС. Великобритания, Полша и Швеция оглавяват групата, която настоява за икономически санкции и чийто общ износ за Русия е по-малък от този на Германия. По данни на германската Комисия за икономически отношения с Източна Европа около 6200 германски компании работят в Русия с инвестиции от 20 млрд. евро. Около 300 000 германски работни места зависят от търговията с Русия. „Налагането на още санкции ще увеличи цената, която всички трябва да платим за този конфликт“, каза пред Ройтерс председателят на комисията Екхард Кордес. „Хайделберг цемент“, която има бизнес в Русия, потвърждава това мнение. Говорител на компанията каза, че тя ще се съобрази със санкциите, но „икономически всички ще загубим, защото и двете страни ще пострадат“.
Макар половината от външната търговия на балтийските държави все още да е с Русия, те се стремят да я диверсифицират и да се отдалечат от Москва, което се подчертава и от решението им да се присъединят към еврозоната. А Италия, заедно с Гърция и Кипър, е сред страните, които най-категорично се противопоставят на по-тежки ограничения за Русия. Миналата година италианският износ за Русия отстъпва по количество само на германския и възлиза на близо 11 млрд. евро, което е два пъти повече от износа на Великобритания и повече от 8-те млрд. евро на Холандия, която мина в лагера на страните, подкрепящи санкциите, след като 193 нейни граждани бяха убити в самолетната катастрофа. 15-милионната Холандия има непропорционално голям дял на внос от Москва и на преки чужди инвестиции в Русия заради позицията си на център за търговия с петрол и стоки за широко потребление, заради добрите данъчни условия, които предлага на офшорни корпорации.
Голяма част от италианските продажби са били на промишлени стоки, транспортна техника и химикали — продукти, от които се нуждае доминираната от суровини руска икономика. „Санкциите винаги са проблем — както за онези, срещу които биват налагани, така и за онези, които ги налагат“, заяви по този повод италианският министър на икономиката Пиер Карло Падоан пред репортери в Брюксел. Сред съюзниците на Италия са южноевропейски страни като Кипър, който ще загуби от санкциите заради милиардите евро, инвестирани там от руски олигарси. От 94 млрд. долара, насочени навън преки чужди инвестиции от руски граждани през 2013 г., 11 милиарда са дошли в Кипър, сочат данни на ООН и Световната търговска организация. Кипър, където облекченото законодателство и културните връзки по линия на православното християнство отдавна привличат капитала и спестяванията на руснаците, отстъпва по тези показатели само на британските Вирджински острови, които привлякоха 61,7 млрд. долара руски средства през миналата година.
Отрезвяването все пак някъде се появи
В средата на август президентите на Русия и Финландия Владимир Путин и Саули Ниинистьо се срещнаха в руския черноморски курорт Сочи и обсъдиха пътищата за уреждане на украинската криза, повлияла отрицателно и на икономическите отношения между двете страни, предаде ИТАР-ТАСС. Откривайки срещата, Владимир Путин специално отбеляза, че Русия остава първи по обем на търговско-икономическите връзки партньор на Финландия. „За съжаление в последно време стокообменът отбеляза известен спад (с около 8 процента). Това е свързано не само с усложненията в политическата сфера, но и с чисто икономически причини“, констатира руският президент. Според пресслужбата на руския президент „Финландия по собствени те ù оценки е една от най-потърпевшите страни в ЕС от ответните руски санкции в сегашния им ограничен обем. При това и Москва, и Хелзинки имат крайно негативно отношение към санкционните войни. Правителството на Финландия не поддържа въвеждането на новите санкции срещу Русия, за което официално информира Еврокомисията и европейските си партньори“.
Ефектът на доминото
Въпреки многократните си призиви за мирно урегулиране на украинската криза и последвалата твърдолинейна „глухота“ на Запада, Русия също бе принудена да обяви контрасанкции. В началото на август Русия спря вноса на повечето храни от Запада в отговор на санкциите, наложени ù от САЩ и ЕС. Според статистиката на ЕС приблизително 10% от европейския селскостопански износ отива за Русия, като стойността му е около 11 млрд. евро годишно. Както и да разглеждаме открито проявяваната невъзмутимост на лидерите на ЕС към напълно основателните опасения на голяма част от европейските производители от последващ срив, реалният колапс в европейското производство и търговията със селскостопанска продукция и нейните производни се случи. По този повод интересен изглежда анализът на Софи Уолкър от агенция „Ройтерс“.
Европейските млекопреработвателни компании спряха производството на сирене и масло за Русия, цените на норвежката сьомга се понижиха, а много дребни производители на пресни храни усещат първите последици от руската ответна забрана върху техните стоки. Докато западните мултинационални компании разчитаха на местните си заводи за производство да им помогнат да се справят със забраната, малките фермери не са чак такива късметлии. Те посочват, че камиони, тръгнали за Русия, се връщат, 8000 тона праскови са спрени в Северна Гърция, а опасенията от последиците от забраната стават все по-големи, като обхващат продукти от испанската шунка до шотландската скумрия. Очаква се цената на норвежката сьомга да спадне с 10% през следващата седмица, принуждавайки фермерите да се борят за нови пазари в момент, когато цените вече са подложени на натиск. Шотландската риболовна индустрия също очаква да понесе удар, тъй като Русия е важен пазар за износ на скумрия. Главният представителен орган на сектора отбеляза, че е изключително обезпокоен.
Особено сериозен бе ударът върху млекопреработвателната промишленост. Arla Foods, която заявява, че е най-големият млекопреработвателен кооператив в Европа, спря производството на всички стоки за руския пазар в четвъртък вечер, съобщи компанията в петък, 8 август. Пазарът възлиза на 1 млрд. датски крони — 179,6 млн. долара годишно или 1,3% от годишните приходи на Arla Foods. „Непосредственото затруднение е затварянето на пазара, посочи говорител на компанията. Ще има обаче последици, които ще се проявят по-късно“, допълни той. Цените на млякото вероятно ще бъдат подложени на натиск, като компаниите се борят за нови купувачи.
В Ирландия, която е голям производител на млечни продукти, секторът губи около 70 млн. евро от целия експорт на храни и напитки за Русия, възлизащ на 230 млн. евро, съобщи съответният държавен орган. „Фермерите са притеснени от ефекта на доминото на пазара на сирене в Европа. Изчезва най-големият износен пазар и това сирене трябва да отиде някъде“, посочи Шон О’Лери, производител на мляко в Южна Ирландия и председател на комитета за млечни продукти към Ирландската фермерска асоциация. „Моментът просто е лош. Цените на млякото вече спадаха. Фермерите разширяват дейността си преди края на европейските квоти догодина и Русия щеше да бъде растящ пазар“, допълни той.
Финландският млечен кооператив „Valio“ съобщи, че планира разговори с профсъюзите, засягащи 800 работни места. Компанията произвежда около 85% от финландския износ, засегнат от руските санкции. Компанията отбеляза също, че търси начин да намали дейността си в Русия, където за нея работят малко под 500 души. Общо финландският износ на храни за Русия е възлизал на 400 млн. евро миналата година. Малко под 300 млн. от този износ се пада на забранените за внос в Русия стоки, което представлява 0,5% от целия износ на Финландия, сочат данните от митническата служба.
Гърция е изнесла около 160 000 т плодове за Русия миналата година на стойност 180 млн. евро по данни на гръцката асоциация на износителите на плодове „Incofruit-Hellas“. Христос Янакакис, ръководител на асоциация, представляваща около 5000 производители в Иматия, регион в Северна Гърция, където се отглеждат праскови, посочи, че нямат особено желание да изнасят за Русия, ако са принудени да връщат след това стоката. По тази причина около 8000 тона праскови са задържани в хладилници. „Русия е основният ни пазар“, посочи Янакакис, допълвайки, че около 50 до 60% от износа на праскови от региона отива за Русия. Производителите вече пострадаха тази година от кризата в Украйна, която е вторият по големина техен пазар, както и от свръхпредлагането на праскови и леко спадане на търсенето. „Ембаргото ще предизвика голяма криза в селскостопанската общност на региона ни, посочи Янакакис. Това е катастрофа“.
В Испания, където икономиката най-накрая излиза от продължителната рецесия, производителите на плодове, зеленчуци и месо — включително на шунка — заявиха, че са много обезпокоени. „Всяка забрана на продукти създава излишък от стоки и следователно голям спад на цените. Това засяга малките и големите производители, не само износителите“, допълни Мигел Падиля, ръководител на земеделската и стоковъдна асоциация COAG. Асоциацията е с централа в южната област Мурсия, голям производител на плодове и зеленчуци, изнасящ годишно продукция за около 33 млн. евро пряко за Русия, която е голям купувач на праскови, марули и карфиол от Испания. Голяма част от износа на Мурсия (на стойност около 90 милиона евро) за Полша, Германия и Холандия също в крайна сметки индиректно отива за Русия, посочи Падиля, който отглежда пъпеши и броколи.
Напрежението с Русия може да доведе до ефекта на доминото за испанската туристическа индустрия, един от основните икономически двигатели на страната, сектор, който в последно време отчита бум благодарение на повишаване на броя на туристическите посещения и на направените разходи на руските туристи. Те са похарчили около 1,6 млрд. евро в Испания миналата година или с около пет пъти повече от сумата от 388 млн. евро, която страната получава от износ на храни в Русия.
Във Финландия може да се каже обратното. Санкт Петербург е на около 200 километра от финландската граница и местните жители от финландската страна се надяват шопинг туризмът частично да компенсира удара от забраната за внос на храни в Русия. „Много е вероятно пазаруването тук да се увеличи — все отнякъде трябва да взимат храна“, отбеляза Рейо Терво, който ръководи супермаркета Citymarket в Лаппеенранта, на няколко километра от руската граница.
Свидетелствата на войната
Междувременно войната в размирните територии на Източна Украйна се задълбочи. Странно обаче замлъкнаха в западните медии коментарите около бойните действия на украинската армия срещу проруско настроените жители на региона. Ето какво пише Анна Малпас от „Франс прес“ в своя кореспонденция под заглавие „В обсадения Донецк магазините са барикадирани, улиците – пусти, а жителите бягат“ . Витрините на повечето магазини са с подсилени стъкла, улиците са странно пусти, а в града редовно отекват експлозии: Донецк, бастион на сепаратисткия бунт в Източна Украйна, е под обсада.
„Положението се влошава с всеки изминал ден“, въздъхва Олга, 32-годишна служителка в туристическа агенция. Младата жена се разхожда с двегодишния си син по обградения с дървета булевард „Пушкин“, любимо място за разходки преди бойните действия. В тази слънчева утрин то е почти безлюдно. Останала без работа, след като работодателят ù затворил агенцията. От три седмици Олга живее у приятели в центъра на града, след като напуснала къщата си близо до летището на Донецк – мишена на ожесточени бомбардировки. „Избягах под куршумите с децата си, разказва Олга. Беше като на кино“. Тук синът ù се намесва, за да каже колко го е страх от „Бум, бум“ на войната.
След няколкоседмично настъпление към сепаратистите украинските сили затягат примката около главните им укрепления и на първо място Донецк. Целта е да пресекат възможностите за доставки за града от контролираната от бунтовници територия, но също и от Русия. Вторият по ранг в самопровъзгласилата се Донецка народна република Владимир Антюфеев признава: „Градът е под обсада.“ „Пълен батак“, обобщава Олег, безработен, който кара колело със сина си Иван. Заводът, в който работел, е затворил поради липса на доставки. И дума не можа да става обаче да напусне: „Живея тук от 50 години, няма къде другаде да отида“, казва той. А в същото време украинският министър на отбраната Валерий Хелетей увери, че войските не са навлезли в Донецк, решение, от което населението се страхува, опасявайки се от кръвопролитни боеве.
Всичко в този град, чието население допреди няколко месеца наброяваше един милион души, говори, че войната приближава. През нощта експлозии от артилерийска стрелба в покрайнините нарушават тишината, установена с полицейския час. В квартал „Петровски“ (в югозападната част на града) през уикенда са убити шестима цивилни, а няколко жилищни сгради и едно училище са останали без стъкла на прозорците вследствие на експлозиите, чийто произход е невъзможно да се определи. Рекламни афиши насърчават жителите да се присъединят към сепаратистите. „Очаквам своя герой“, пише на един от тях. На него е изобразен калашник, украсен с оранжево-черна георгиевска лента, символ на руския патриотизъм. Много собственици на магазини и апартаменти са залепили на прозорците ленти от скоч като буквата Х, за да ги предпазят от експлозии. Повечето от магазините са затворени, а онези, които отварят, работят само между 15 и 16 часа. На някои жилищни сгради могат да се видят листове с указания къде се намира най-близкото укритие. Стадионът на футболен клуб „Шахтьор“, чисто нова стъклена сграда, е безлюден, като изключим няколкото градинари, които се грижат за тревата. На гарата, където се издигат статуи на миньори герои – гордостта на този миньорски район – пътниците се редят на опашка, за да си купят билети.
Любов разказва, че заради бомбардировките е напуснала с автобус град Кировске, на 50-ина километра на изток, на бунтовническа територия, опитвайки се да стигне до Днепропетровск, п¥ на запад, където живее сестра ù със сина си. „Взехме всичко и тръгнахме. Автобусите продължават да се движат, има храбри шофьори. Онези, които имат коли, вече заминаха“, разказва жената.
Юрий Иванович, човек с изпито лице, пристига от Шахтьорск – град, който подобно на Кировске, се намира в крайно оспорвана сепаратистка зона, близо до мястото, където се разби малайзийския самолет. „Нашата къща изгоря, както и тази на съседа ни. Улицата беше бомбардирана. Заминаваме за Москва“, обясни той.
Църковни главоблъсканици
На 13 август открито проруският консерватор Онуфрий бе избран за нов митрополит на Украинската православна църква, която е подчинена на Московската патриаршия. Това стана на фона на сепаратизма в Източна Украйна и в момент на засилване на антируските настроения в останалата част от страната, предаде Франс прес. Митрополитът на Черновци и Буковина Онуфрий, който се противопоставя на влизането на Украйна в ЕС, бе избран за митрополит на Киев и цяла Украйна с гласовете на 48 от 74-мата епископи. Най-голямата религиозна общност в страната с 11 000 енории, много повече от тези на създадената през 1992 г. (след обявяване на независимостта на Украйна) Киевска патриаршия, Украинската православна църква е подчинена на Московската патриаршия и поддържа тесни връзки с Русия. Киевската патриаршия осъди в изявление избора на „доктрината на руския свят, която послужи за идеологическа основа на агресията на Кремъл срещу Украйна, окупацията на Крим и терора в Донбас“, коментира Франс прес.
В първото си изявление след избора си, който бе приветстван от Московския патриарх Кирил, Онуфрий заяви, че църквата му се моли „за мир и да могат хората, които сега воюват, да разберат, че взаимното избиване не е Божия заповед“. Тази позиция е в контраст с тази на другите украински църкви, които подкрепят „борбата в защита на родината“, а Киевската патриаршия дори призова да се води борба със „злото“, тоест с „агресията на Путин“ срещу Украйна, отбелязва Франс прес.
За разлика от предшественика си Володимир, новият водач на Украинската православна църква е по-открит привърженик на Русия. „Позициите му винаги са били открито промосковски“, подчертава Тарас Антошевски, директор на независимата Информационна служба за вероизповеданията. След либерализма на Володимир, който ръководи църквата 22 години, Онуфрий „ще съхрани традицията“. Според него Големият глад (от 30-те години) е наказание на украинците за греховете им, а и той не е осъдил руската агресия, отбелязва Людмила Филипович, заместник-председател на украинската Асоциация на научните работници по религиозни въпроси. Онуфрий ще трябва да се определи по отношение на проруския сепаратизъм, който е открито подкрепян в Източна Украйна от редица свещеници от неговата църква, и да се справи с антируските настроения на някои свещеници и многобройни енориаши след анексирането на Крим през март и конфликта в Източна Украйна. „Ако открито защити позициите на Москва, това няма да се приеме и има риск от масово преминаване на свещеници към Киевската патриаршия. Той ще се постарае да запази баланса“, смята Людмила Филипович.
Много активният доскоро в Украйна руски патриарх Кирил през последните месеци се държи дискретно и реши да не присъства на погребението на митрополит Володимир, „за да се избегнат провокации“. „Избирането на Киевския митрополит е вътрешен въпрос на Украинската православна църква“, подчерта митрополит Иларион, който отговаря за външните отношения на Московската патриаршия. Залогът обаче е съществен — 43 процента от енориите на Руската православна църква се намират в Украйна, коментира в заключение Франс прес.
Митичната заплаха от руска агресия
Литовският външен министър Линас Линкевичус заяви, че разполага с данни, че през нощта срещу 15 август 70 единици руско военно оборудване е било вкарано на територията на Украйна, предаде Ройтерс. При пристигането си за среща на външните министри от ЕС в Брюксел британският пръв дипломат Филип Хамънд изрази силна тревога, че руски военнотранспортни средства са влезли в Украйна. „Ако има някакъв руски военен персонал или транспортни средства в Източна Украйна, те трябва незабавно да се изтеглят или последиците ще бъдат много сериозни“, каза Хамънд, като се позова вероятно на медийни публикации, предаде Ройтерс. Шведският външен министър Карл Билд също обвини Русия, че доставя военна техника за проруските сепаратисти в Източна Украйна. Той окачестви като „катастрофална“ хуманитарната ситуация в Източна Украйна и подчерта, че отговорността за това носят „опълченците“ и Русия.
Очаквано последва и незабавната реакция на НАТО. Генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен също заяви, че е имало „руско навлизане“ в Украйна, но се въздържа да го окачестви като интервенция. „Миналата нощ видяхме руско навлизане, пресичане на границата с Украйна“, каза той пред репортери след среща с датския министър на отбраната в Копенхаген. „Това просто потвърждава факта, че сме свидетели на продължаващ приток на оръжия и бойци от Русия в Източна Украйна, което е ясна демонстрация за продължаващо руско участие в дестабилизацията на Източна Украйна“, каза шефът на НАТО, който също е датчанин. Малко по-рано британски репортери също съобщиха, че са видели как руски военни машини пресичат границата към Украйна.
Това даде повод на украинския министър на външните работи Павло Климкин да призове НАТО и ЕС да осигурят военна подкрепа за украинските войски, сражаващи се срещу проруските сепаратисти. В интервю за германско радио той посочи, че западният военен алианс трябва да възприеме нова стратегия спрямо Киев. Четиримесечният конфликт в Източна Украйна достигна критична фаза часове по-рано, когато проруски сепаратистки лидер каза, че опълченците в Украйна са получили ново военно оборудване и военни, подготвени в Русия, и ще предприемат голяма контраофанзива срещу украинските правителствени сили. Климкин призова НАТО и ЕС да обмислят какво биха направили, ако се нарушат законите, както стана с Крим. „И ако в този случай ЕС и НАТО отговорят, че не могат да направят много, тогава това поражда въпроса как ние ще можем да продължаваме да гледаме на тях като на отговорен партньор“, каза дипломат номер едно на Киев. Климкин посочи, че освен от директна помощ, страната му се нуждае и от помощта на ЕС за прилагането на реформи. Климкин уточни, че не става дума Украйна да стане член на НАТО в този момент, тъй като по този въпрос липсва консенсус в самата Украйна. В интервюто министърът увери, че Украйна ще се бори докрай за Крим, Донецк и Луганск. Запитан защо Киев не е обявил състояние на война, той посочи, че това само ще влоши условията на живот на народа, защото така наречените военни командири ще получат отговорности на място и някои закони повече няма да се прилагат.
Кремъл неутрализира
„партията на войната“ сред опълчението
Така определя успеха на руското ръководство в усилията му да прекрати гражданската война в Източна Украйна и да подпомогне ускоряването на преговорите между враждуващите страни известният канадски политолог и анализатор Пол Робинсън, професор от Висшата школа за обществени и международни отношения към университета в Отава, автор на множество статии и анализи за историята на Русия и Съветския съюз.
„Странни неща се случиха в ръководствата на бунтовническите Донецка и Луганска народна република. След като подадоха оставки цивилните им лидери Александър Бородай и Валери Болотов, които бяха твърде забележими фигури, оставка подаде и най-известният командир на въстаниците — Игор Стрелков. Това бе сътресение за привържениците на двете републики, защото Стрелков се превърна в култова фигура в Русия. Много руснаци го смятат за символ на военния гений и воинската чест. Очевидно е, че Москва го принуди да се оттегли, но защо?
Стрелков и Бородай са руски граждани, а техни приемници са украинци. Най-лесно е тази замяна да се обясни с желанието на Москва да повери въстанието в ръцете на местни хора. Нещата, обаче, явно не се свеждат до това. Примерно Стрелков се превръщаше в знаме на руската националистическа опозиция, която се обявява срещу Путин. А това означаваше да слезе от сцената. Изглежда Стрелков смята себе си за някакво съвременно въплъщение на офицер от (някогашната) императорска армия — със строг кодекс на честта и с почитанието към Вярата, Царя и Отечеството. В известен смисъл той действаше като съвременен вариант на Оливър Кромуел, опитвайки се да превърне разноликото опълчение в редовна армия, споена от военната дисциплина и християнските ценности… Игор Стрелков издаде заповед, забраняваща псуването. „Ние сме православна армия и се гордеем, че служим не на златния телец, а на нашия Бог Исус Христос… Псуването е богохулство, което винаги се е смятало за тежък грях…В тази връзка е невъзможно руският войник да използва езика на врага. Това ни унижава духовно и довежда армията до поражение“. Стрелков бе заповядал също на своите войници да се отнасят с пленниците в съответствие с Женевската конвенция, а и нареди да бъдат разстреляни трима опълченци за дребно мародерство. Своя подчинен Игор Безлер той критикуваше за страхливото и безчестно според него нападение срещу украински блокпост, при което бяха убити 15 украински войници. Ако други представители от двете страни на конфликта редовно преувеличават своите победи, Стрелков се слави с честност и готовност да признава пораженията си.
Когато на Запад се говори за него, обикновено се изтъква, че той вероятно е агент на руското правителство и служи или във ФСБ, което е руската разузнавателна служба, или в ГРУ — руското военно разузнаване. Това е възможно, но подобни твърдения засенчват факта, че Стрелков и обкръжението му имат своя програма, при това твърде необикновена. Стрелков е полковник в оставка от руската армия, воювал в Чечня, в откъсналото се от Молдова Приднестровие и на страната на сърбите в Босна. Идеологически той е ултраконсерватор, възможно е да е и монархист. Участвал е в завземането на Крим, а през май 2014 г. се появи в Донецк, където се залови с организиране на въстаническата армия. С шепа хора той отиде в Славянск, където създаде 2-хиляден отряд – основно от местни мъже и жени. С бойците на Стрелков трябваше да се захване една от най-боеспособните украински части, които обсаждаха Славянск до началото на юли. След това Стрелков извърши пробив през обкръжението на града и отиде в Донецк. Сполучливият пробив на обкръжението допълнително затвърди репутацията му на военен.
Близък негов съратник бе Игор Иванов, ръководител на Руския общовоински съюз (РОВС). Тази организация бе създадена през 1924 г. от царския генерал Врангел като средство за обединяване на остатъците от „белите“ (въоръжените сили на монархията, победени от „червените“ или армията на болшевиките). Тя избягаха от Русия в края на Гражданската война. Задачата на съюза бе да поддържа духа на непримирима враждебност към СССР и да пази традициите и ценностите на „белите“ и руската императорска армия.
Накрая личен политически съветник на Стрелков бе още един Игор — Игор Друз. Той оглавява украинското отделение на „Народния събор“ — православно-патриотична организация, която се бори срещу „либералистите“ и „западните ценности“, а също отстоява православието и традиционното семейство. Друз наричаше украинското правителство „педерасти и наркомани“ и провъзгласяваше: „Върху нашите хоругви е ликът на Спасителя“. Руският клон на „Народния събор“ се гордее, че е постигнал приемането на закони, които забраняват нецензурните ругатни по телевизията и киното, както и „пропагандата на хомосексуализма сред непълнолетните“. Склонността на тази организация да се фокусира върху моралните ценности, а не върху материалните въпроси, я поставят в самия край на консервативния фронт на руската политика.
Призивът на Путин към помирение между „червените“ и „белите“ е непоносим за съвременните наследници на „бялата гвардия“. Към съвременната руска държава те се отнасят с подозрение, защото тя отказа да се разграничи от съветското минало. Иванов нееднократно осъждаше „чекистко-олигархичния режим“ на Владимир Путин, както той се изразява. „Режимът на Путин“ е обречен да рухне и след това само армията може да спаси Русия от хаоса. Ако зад въстанието в Донбас от самото начало е стояла Москва, тя е избрала изключително своеобразни агенти. Може би Стрелков и обкръжението му са се подчинявали по принцип на заповедите от Кремъл, но към момента на оставката полковникът явно е прекрачил определената му граница и се е превърнал в символ на съвременната версия на непримиримия дух на РОВС в противовес на политиката на Путин, която националистите възприемат като слаба пред западния натиск. Смята се, че Москва предпочита Олег Царьов — ръководител на така наречения парламент на Новорусия (обединение на Донецка и Луганска народна република). Царьов се стреми Новорусия да получи статута на автономия в рамките на Украйна, а не да се обедини с Русия. Това искат и част от въстаническите командири, най-известният от които е Александър Ходаковски, командир на батальона „Восток“. Същото иска и Путин.
Образът на Стрелков като лидер на „партията на войната“ в Донецк може да обясни защо руската държава никога не е предоставяла на армията му необходимата помощ за военна победа. Някои факти определено показват, че в Кремъл има сили, които действат активно срещу въстаниците и дори искат Стрелков „да окачи катинара на будката“. Според слуховете той е напуснал Славянск не само защото е бил обкръжен, а и защото Москва се била договорила с украинския олигарх Ринат Ахметов да бъде отстъпен Донецк. В замяна Ахметов е трябвало да подкрепи създаването на автономна Новорусия в рамките на единна Украйна. Това е било осуетено единствено с появата на бойците на Стрелков в Донецк.
Архитект на предполагаемия заговор (срещу Стрелков) очевидно е Владимир Сурков, бившият ръководител на президентската администрация на Путин, когото често наричат „сивия кардинал на Кремъл“ и „главния идеолог на Путин“. Сурков е смятан за лидер на „партията на мира“ в московските коридори на властта. Мнозина казват, че той се стреми да се отърве от опълченците, за да бъдат възстановени нормалните отношения със Запада. Не е изключено това да не е истина, но самият факт за наличие на такива слухове показва, че „партията на войната“ не чувства Кремъл да е на нейна страна.
Последните години много се говореше за нарастващия консерватизъм на Путин. Но романтично-носталгичният белогвардейски империализъм на тримата Игоровци — Стрелков, Иванов и Друз — е съвсем друга разновидност на консерватизма, която не прилича на прагматичния консерватизъм на Путин. Нещо повече, той е политически опасен за втория. Съответно промените в ръководството на Новорусия може да се приемат като опит да се предаде властта на по-приемливи от идеологическа гледна точка лица, които показват по-голяма готовност да се постигне споразумение за оставане на Новорусия в рамките на Украйна. По този начин Москва изглежда прави стъпка към мира. Сега въпросът е дали Киев и тези, които го подкрепят на Запад, ще направят ответната стъпка“.
Инсинуациите с хуманитарната помощ от Русия
За преодоляване на хуманитарната криза в Източна Украйна Москва изпрати близо 280 товарни автомобила с общо 2000 тона хуманитарна помощ. 400 тона зърно, 100 тона захар, 62 тона детски храни, 54 тона медицински материали и лекарства, 12 хиляди спални чували и 69 електростанции с различна мощност, описва подробно пратката ИТАР-ТАСС.
Условията за живот на хората в Донецк и Луганск се влошават, информираха местните власти. Над 200 000 души в Луганск са без електричество и вода. Цената на аналгина се е увеличила 10 пъти, надминавайки тази на хляба, съобщи РИА Новости, позовавайки се на местни медии. Много медикаменти вече не могат да се намерят в аптеките, нито в областната болница, където се откарват ранените. Според официалния сайт на градския съвет са поскъпнали не само лекарствата, но и храните. Цените са скочили с 30-50 процента, плодове изобщо няма, а за хляб се чака на опашки с часове.
Киев настояваше руската хуманитарна помощ да премине границата близо до град Харков, след като бъде прехвърлена от руските камиони на камиони от Международния комитет на Червения кръст. (Харковска област е под контрола на украинските правителствени сили, докато по-краткият път през Луганск идва от руската Ростовска област, където някои гранични пунктове се държат от проруските сепаратисти). По-рано премиерът Арсений Яценюк пък настояваше Украйна да приеме хуманитарна помощ само от Червения кръст. Украинското правителство дори изрази подозрения, че Русия може да достави оръжия на сепаратистите под прикритието на на 2000 тона храна и лекарства за цивилни в държаните от бунтовниците райони.
Създаде се впечатление, че в Украйна има много желаещи да провалят руската хуманитарна мисия, дори с цената на нови жертви и разрушения, заяви руското външно Министерство на 13 август, цитирано от ИТАР-ТАСС.
Според електронното издание „Взгляд“ Киев, САЩ и ЕС подозират, че руският хуманитарен конвой ще си пробива път с боеве към обкръжените Донецк и Луганск. По този начин руски войски де факто щели да бъдат вкарани на територията на Украйна. „Киев, САЩ и ЕС изобщо не биха желали да започнат мащабно хуманитарно подпомагане на народа в Донбас, тъй като акцията, съпроводена с пристигане на международни мисии и журналисти, може да разкъса информационната блокада около престъпленията на киевската хунта, което на свой ред може сериозно да засили международния натиск върху САЩ и ЕС с искане да спрат подкрепата за мръсната война на Киев в Донбас“, предположи изданието.
Междувременно на 14 август командващият американските сухопътни сили в Европа ген. Доналд Кембъл пристигна на посещение в Полша, за да разговаря за увеличаване на военното присъствие на САЩ в страната. В интервю за Ройтерс външният министър на Полша Радослав Шикорски каза, че страните членки на НАТО са близко до споразумение за стъпки, засилващи военното присъствие на алианса в Източна Европа. Припомняме, че докато в началото на тази година в Полша е имало само десетина американски военни, помагащи за обучението на полски пилоти, през последните няколко месеца тази бройка рязко нарасна, достигайки в момента 350 американски войници, седем хеликоптера и два транспортни самолета „Херкулес“, които са на учения в Полша, съобщи говорител на командването на полските въоръжени сили, цитиран от Ройтерс. Ръководството на НАТО предложи да се прехвърлят запаси и съоръжения в бази на изток, като един от вариантите е да бъдат укрепени съществуващите регионални щабове на НАТО в Северозападна Полша. Изборът трябва да бъде направен на срещата на върха на НАТО на 4 септември. Генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен каза пред Ройтерс, че според него на срещата ще бъде постигнато съгласие за изграждане на по-голям регионален щаб на НАТО в полския град Шчечин.
Парламентарните игрички на киевските власти
В контекста на усилващото се напрежение в отношенията Украйна — Русия — САЩ — ЕС някой далновидно се досети да посъветва Киев, че е крайно време непопулярните мерки на правителството срещу проруските сепаристи да получат парламентарна подкрепа. С други думи, да се осигури подходящ за делата на новоизбрания украински президент политически тил. В тази посока интерес представлява анализът на журналистката Татяна Ивженко от „Независимая газета“:
„Президентът на Украйна Петро Порошенко подписа указ за разпускане на Върховната Рада. С формалното основание, че за 30 дни парламентът не успя да образува нова управляваща коалиция. Депутатите съзнателно бяха разрушили коалицията, създадена през пролетта, осигурявайки на държавния глава конституционното право да обяви предсрочни избори. Последният до момента състав на Върховната рада бе избран през 2012 г. с мандат до 2017 г. Мнозинството в него включваше Партията на регионите, компартията и депутати, избрани в мажоритарни окръзи и нечленуващи в партийни фракции. Фактически парламентът бе контролиран от екипа на Виктор Янукович, при все че президентските сили не бяха получили конституционно мнозинство от 300 гласа.
След като Янукович и министрите от кабинета избягаха в чужбина, Върховната Рада остана единственият легитимен орган на властта. През май обаче Украйна избра нов президент и въпросът за преизбиране на Върховната Рада отново стана актуален.
Разположението на силите в днешния парламент съвсем не отразява нагласите в обществото. Мнозина депутати избягаха от страната, а други — например от компартията, не гласуват или изобщо не участват в заседанията. Едва положил президентска клетва, Петро Порошенко заяви, че до края на годината предстоят предсрочни избори за парламент, за каквито настояват близо 80 на сто от населението. На 24 юли парламентарните групи на УДАР и „Свобода“, водени съответно от Виталий Кличко и Олег Тягнибок, заявиха, че напускат управляващата коалиция. Така направиха необходимото, за да получи президентът след 30 дни конституционното право да заяви, че разпуска парламента. Предвидено бе миналият месец да се използва за приемане на нов изборен закон, тъй като законодателството, гласувано през управлението на Янукович, бе ориентирано към победа на пропрезидентските сили. Освен това старият закон не отговаря на конституцията от 2004 г., отново влязла в сила през март с акт на Върховната рада. В парламента бяха внесени 10 нови проекта, но никой от тях не мина дори на първо четене. Официални лица в Украйна признават, че депутатите вече няма кога да се споразумеят—- ще се наложи изборите да бъдат произведени според правилата от 2012 г.
Действащият закон предвижда смесена, пропорционално-мажоритарна система (225 депутати се избират със затворени партийни листи, още 225 — по едномандатни окръзи). Не се разрешава в изборите да участват партийни коалиции. А избирателната бариера бе вдигната преди две години от 3 на 5 процента. Наличието на мажоритарен елемент в днешните условия означава, че следващата Върховна Рада ще включва не 450, а 420-430 депутати. В Донецка и Луганска област се формират 32 окръга, а самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република не ще допуснат гласуване в 10-15 от тях, прогнозира Олександър Черненко, оглавяващ Комитета на избирателите в Украйна. Още 12 окръга се очертават в Крим, смятан от Украйна за „временно окупирана територия“ — там не може да става и дума за избори. Черненко обаче твърди, че ситуацията няма да накърни легитимността на Върховната Рада — според закона парламентът е дееспособен, ако е налице конституционното мнозинство от 300 депутати. „В юридически план не се очертават проблеми, но в политически може и да има въпроси“, отбелязва експертът.
Председателят на досегашната Рада Олександър Турчинов заяви в телевизионно интервю, че до изборната дата (26 октомври) антитерористичната операция в Източна Украйна може да приключи. И всички граждани ще могат да участват в изборите за парламент. Ако това не стане, гласуването в някои окръзи и отделни секции може да се отложи. Още няма решение къде и на какво основание ще могат да гласуват преселниците от източните отцепнически региони. Според експерти съставът на Върховната Рада ще е нов, но предсказуем. За пръв път в Украйна ще мине на заден план ролята на административния и финансовия ресурс, смята Володимир Фесенко, шеф на аналитичния център „Пента“. Затова пък в днешните условия ще станат още по-значими ролята и имиджът на партийните лидери, изтъква той. Както и преди, избирателите няма да имат възможност да влияят на кандидатските листи и дори да се запознаят с тях, за да разберат кого е повел със себе си в парламента партийният вожд. Най-големи шансове да прескочат бариерата имат партиите „Солидарност“ на Петро Порошенко (заради високия рейтинг на президента), Радикалната на Олег Ляшко, „Баткившчина“ на Юлия Тимошенко, УДАР на Виталий Кличко и „Свобода“ на Олег Тягнибок. Поради малкото останало време партийните проекти, родени на Майдана, като „Демократичен алианс“, „Силата на хората“ и „Воля“, няма как да организират качествена предизборна кампания.
Политолози допускаха по-рано, че новите партии ще се съюзят с разпознаваеми брандове, но старото законодателство не дава такава възможност.
Тези дни премиерът Арсений Яценюк предложи начин да се изгладят пропуските в нормативната уредба, забраняваща участието на коалиции в изборите. Той заяви, че всяка партия може да формира отделни кандидатски листи, но всички демократични сили трябва да действат в единен фронт. За целта според него трябва още през кампанията да се договори бъдещата парламентарна коалиция: „Да се сплотим около идеята за единна суверенна европейска Украйна – с цел да получим 300 гласа в новия парламент. Проевропейски и проукраински гласове“, подчерта Яценюк.
Преговорите в Минск —
ще се сбъднат ли надеждите за мир?
Дипломатическите усилия на Русия за създаването на атмосфера за задълбочен и конструтивен диалог с киевските власти за прекратяване на силовите операции, принципно подкрепяни от редица европейски държави, срещнаха силен отпор от страна на САЩ, Великобритания, Франция, Полша и прибалтийските републики. Лавината от дезинформация по всички въпроси, свързани с украинската криза, още веднъж нагледно доказа, че стратегията на Запада да принуди Москва към военна намеса в Югоизточна Украйна набира обороти. Нещо повече — опитът Русия да бъде приклещена в обръча на НАТО стана съвсем явен. В същото време Украйна, достигнала до предела на своя политически, икономически, социален и военен разпад, явно оцени немощта си да се справи с вътрешните си проблеми, довели до гражданска война. Това бе поводът официален Киев в крайна смета да склони да преговаря, макар и във формат Украйна—ЕС—Русия.
На 26 август в Минск се събраха държавните лидери на страните от Митническия съюз и Украйна и висши представители на ЕС. След това Владимир Путин и Петро Порошенко се срещнаха за пръв път в двустранен формат. Сред темите на двустранния разговор прессекретарят на Путин Дмитрий Песков спомена „вътрешноукраинската криза, страшната хуманитарна катастрофа в източните региони, необходимостта от спиране на огъня“.
„Вечерняя Москва“ обобщи изявленията на руския президент след петстранната среща и разговора на четири очи с украинския му колега. Открои по-специално думите на Путин, че прилагането на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС поражда „много проблеми“ и „значителни рискове за руската икономика“, за което Москва е информирала и украинските, и европейските си партньори. Путин и Порошенко, „използвайки руския, говориха на различни езици“, пише в репортаж от Минск „Комерсант“. Според изданието след форума „Русия и Украйна и техните лидери се озоваха по-далеч един от друг, отколкото преди. Дори много по-далеч“. Руският президент нарече преговорите „позитивни“, а украинският му колега — „много сложни и тежки“, посочва всекидневникът.
„Комерсант“ допълва, че украинският и руският лидер „засега не са изгаряли мостовете един зад друг, а и един пред друг. Те сякаш си дават взаимно шанс да се поправят“. „Катрин Ащън полагаше усилия да запази своята евроделикатност, която не ù позволи да направи нито едно революционно предложение“, допълва „Комерсант“ по повод участието на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността в срещата в Минск.
Руският лидер Владимир Путин избра да говори на форума за икономика, а не за политика. Призивът на украинския президент Петро Порошенко да бъде разгледан неговият мирен план за Украйна остана без публичен отговор, констатира „РБК дейли“.
Путин демонстрира, че не смята Порошенко за равноправен партньор в дискусии за войната и мира – за тях се преговаря между Москва и Вашингтон, смята руският политолог Тимофей Бордачов. За момента обаче администрацията на Барак Обама в САЩ не е готова за директни руско-американски преговори по бъдещето на Украйна, пише изданието. Говорейки за украинската евроинтеграция, Владимир Путин „бе категоричен: не, не и отново не“, забелязва „Московский комсомолец“. Руският лидер обаче изрази надежда „всички участници в днешната среща да са привърженици на стратегическата цел – създаване на единно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток“. Петро Порошенко „не успял да се въздържи от упреци“, коментира вестникът. Украинският президент „обвини за пореден път сепаратистите, които естествено наричаше терористи, в ликвидирането на малайзийския боинг, а покрай него и в убийството на литовския консул. И настоя Русия да спре доставките на военна техника и боеприпаси през руско-украинската граница, също и да пусне всички военнопленници и заложници, държани на нейна територия“. По повод асоциирането на Украйна с ЕС той заяви: „Не бива да се вярва на хипотетични сметки. Нека да изчакаме!“. „Както се очакваше, след срещата в Минск обстрелите на Донецк и Луганск не спряха и опълченците в Югоизточна Украйна не сложиха оръжие“, пише „Независимая газета“. „Президентите не накараха оръдията да млъкнат, но все пак започнаха преговори“, допълва обаче вестникът.
Миролюбие по натовски
Във втората половина на август светът усилено заговори за предстоящата среща на върха на НАТО в Уелс, където трябваше да бъде огласена новата доктрина на Алианса, насочена срещу „непокорната“ Русия. Вече беше ясно, че решението за тотално дискредитиране на политиката на Москва е взето, при това твърде отдавна, а Северноатлантическия пакт трайно се настанява в най-непосредствена близост до руските граници. На тази тема е и публикуваната в последния ден от август статия на Джули Дейвис и Стивън Ърланджър в „Ню Йорк Таймс“ :
„След като украинските лидери предупредиха за „голяма война“с Русия, очаква се лидерите на НАТО да дадат на срещата си в Уелс тази седмица най-конкретния си отговор досега на засилващата се руска военна намеса в Украйна, а именно да създадат сили за бързо реагиране, които могат да бъдат разполагани в кратки срокове в Източна Европа, казаха служители от алианса. Новите сили с численост около 4000 военнослужещи, които при нужда могат да се придвижат за 48 часа, ще имат логистична подкрепа и ще разполагат с оборудване, предварително изпратено в близки до Русия източноевропейски страни. Те ще имат усъвършенстван график за военни учения и назначения, чиято цел е да направи ангажимента на НАТО към колективната отбрана по-надежден и да засили възпиращите способности на алианса.
Споразумението е планирано като важен централен елемент от срещата на НАТО, която ще се състои на 4 и 5 септември. На нея ще присъства президентът Обама, който преди това ще се отбие в Естония. Негови сътрудници казаха, че пътуването има за цел да подчертае ангажимента на САЩ към НАТО и решимостта на алианса да защитава всичките си 28 членове от агресия – от Москва или някой друг. „Срещата на върха е много важна, защото Русия си мислеше, че може да промени със сила границите на суверенна европейска страна, а това се случва не много далеч от границите на НАТО“, заяви един от гордите естонски домакини на Обама – министър-председателят Таави Рийвас. „Положението със сигурността се променя и е необходимо да преосмислим плановете си и да подсилим своите съюзници, така че да бъдем 101 процента сигурни, че всички държави-членки са еднакво и силно защитени“, каза той.
Усещането за неотложност беше подсилено, когато президентът Петро Порошенко обвини Русия във военна агресия с цел промяна на обстановката на бойното поле. „Срещу Украйна се предприема пряка и неприкрита агресия от съседна държава, каза той, цитиран от президентския уебсайт. Това коренно променя ситуацията в зоната на конфликта“, заяви Порошенко. Украинският министър на отбраната Валерий Хелетей се изрази по-силно. „Пред прага сме на голяма война – такава, каквато Европа не е виждала от Втората световна“, каза той в коментар във Фейсбук. А говорителят на Съвета за национална сигурност и отбрана полковник Андрий Лисенко заяви, че украинските сили са се изтеглили от летището край Луганск, изправени пред танков батальон на руската армия, и че седем украински войници са били убити през последните 24 часа.
За Обама това пътуване е шанс да покаже на европейците, че придава голямо значение на НАТО във време, когато Русия отправя предизвикателство към следвоенния ред в Европа, изграден върху принципа, че границите не могат да бъдат променяни със сила.
„Напрежението, което наблюдаваме между Русия и Запада, ще излезе наяве в Уелс, а президентът ще застане начело на тези усилия“, каза предишният американски посланик в НАТО Иво Далдер, който сега оглавява Чикагския съвет за световна политика. Той заяви, че Обама „иска да затвърди единството и силата на алианса“. Лидерите на НАТО ще се опитат тази седмица да уверят съюзниците, че ангажиментът за колективна отбрана, съдържащ се в член 5 от учредителния акт на НАТО, е непоклатим. Алиансът иска да покаже, че е сериозен, когато казва, че ще бъде в състояние да защити най-уязвимите си членове от руска агресия – било то явна или по-прикрита, или „хибридна“ — съчетание от двете, както в Украйна. „Иронията е, че едно по-активно и по-силно НАТО е най-страшният кошмар на Владимир Путин, но именно неговите тактически действия доведоха до това“, каза Джеймс Ставридис, който беше командир на НАТО от 2009 до 2013 г., а сега е декан на Института за право и дипломация "Флечър“ на университета „Тафтс“.
Срещата в Уелс е и възможност за Обама, върху когото се стовари вълна от международни кризи, да обедини европейците в една „глобална коалиция“, както я нарича държавният секретар Джон Кери, за да се противодейства на засилващата се заплаха от „Ислямската държава в Ирак и Сирия“ (ИДИЛ) и други радикални ислямистки групи в Африка. Въпреки че ИДИЛ не фигурира в официалния дневен ред на срещата на високо равнище, Кери и министърът на отбраната Чък Хейгъл ще се срещнат с европейските си колеги, за да разработят стратегия за противодействие на ИДИЛ.
Но ударението ще бъде върху Русия. В момента и американските, и европейските лидери обмислят допълнителни санкции срещу Москва, а генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен каза в Брюксел, че новите сили за бързо реагиране „ще гарантират, че имаме точните сили и точното оборудване на точното място и в точния момент“. Много лидери на страни от НАТО казват, че всякаква надежда за постигане на „стратегическо партньорство“ с Русия, каквото все още се предвиждаше на срещата на върха на НАТО през 1990 г., се е изпарила заради анексирането на Крим от Русия и нахлуването ù в Източна Украйна. Въпреки това НАТО внимава да не наруши Основополагащия акт НАТО–Русия, споразумението с Москва от 1997 г. , съгласно което НАТО обеща да не разполага за постоянно значителни сили в Източна Европа. Компромисът ще дойде от редовна ротация на войски и разполагане на оборудване и припаси, включително оръжия, муниции и гориво, в Източна Европа. Расмусен каза, че за това също така ще са нужни специалисти по командване, контрол и логистика, „така че тези сили да могат да се придвижват лесно, но да нанасят тежки удари, ако е необходимо“. По думите му „агресивното поведение“ на Русия ще означава „по-видимо присъствие на НАТО на Изток толкова дълго, колкото е необходимо“. Засега изглежда, че НАТО не желае официално да се откаже от създадения през 2002 г. Съвет НАТО-Русия, въпреки че алиансът преустанови „сътрудничеството“ с Русия през май. Тези ходове, съчетани с повече военни учения и засилени въздушни патрули над балтийските държави, Полша и Румъния, имат за цел да възпрат Русия и да успокоят по-новите членове.
„Тази среща на високо равнище е за вдъхване на доверие“, каза директорът на базирания в Лондон институт за изследване на политиката „Чатъм хаус“ Робин Ниблет. „Когато казваме, че можем да направим нещо, трябва да имаме политическата воля и способността да го направим“, заяви той. Според него срещата на върха ще бъде оценена и според това как „правителствата я използват, за да накарат своите граждани да осъзнаят и да отчитат факта, че живеем в един все по-опасен свят с истински заплахи за нашето благоденствие и сигурност, и че трябва да бъдат отделени повече пари“.
Порошенко ще присъства на срещата на върха, за да обсъди начините, по които НАТО може да помогне на Украйна. Очаква се НАТО да създаде нови доверителни фондове, за да помогне на Украйна по-добре да се отбранява. Очаква се подкрепата да дойде под формата на материално-техническо обезпечение — от гориво до резервни части; защита от кибернетична война; подобряване на разузнаването, командването и контрола; и — което е важно — помощ за плащанията на ветераните.
Посланието на Обама към НАТО ще бъде: „Ние сме с вас, член 5 е непоклатима гаранция за вашата сигурност“, каза старши директорът за Европа в Съвета по национална сигурност Чарлз Купчан. По думите му посланието на Обама към Русия е просто: „Дори не си помисляйте да се месите в Естония или в някой от балтийските райони по същия начин, по който се месите в Украйна“. Обама ще използва срещата в Уелс, за да призове европейците да отделят повече пари за отбрана и да използват тези средства по-ефективно.
Жертвите
Предполагаемият брой на убитите в конфликта в Украйна до 10 август е 2086, което е близо два пъти повече от убитите 1129 души до 25 юли, обяви правозащитната агенция на ООН, предаде Ройтерс. „Това съответства на явна тенденция към ескалация“, каза Сесил Пуи, говорителка на службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека. По думите й средно по 60 души дневно са загивали или са били ранявани в боевете в Източна Украйна между правителствените сили и проруските сепаратисти, започнали в средата на април. Смята се, че ранените са близо 5000. Броят на пострадалите включва правителствени войници, бойци от въоръжени групи и цивилни, но тази оценка е „много консервативна“, подчертава Пуи, давайки да се разбере, че убитите и ранените може да са много повече. Не е известно дали данните на ООН включват и руски войници, посочва Ройтерс.
Говорителят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана Андрий Лисенко съобщи, че до 11 август в хода на антитерористичната операция в Източна Украйна са загинали 568 украински войници и 2120 са били ранени, припомня ИТАР-ТАСС.
Публикацията подготви
Алберт Аврамов