ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА НА БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ – ПРИЛОЖЕНИЯ

0
218

 

 

Заетост, доходи,
демография, пенсии

 

»         Увеличение на трайната заетост в реалната икономика чрез:

• Повече средства за активни политики на пазара на труда;

• Поставяне на младежите  във фокуса на политиката по заетостта;

• Ускорено стартиране на програмите  за заетост чрез Оперативна програма ,,Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.;

• Приоритетно насочване на средствата за обучение на кадри към работодателите и обвързване на програмите с реална, трайна и качественна зае­тост;

• Развитие на социалната икономика като важен източник за работни места на уязвимите групи;

• Разширяване на възможностите за създаване на ,,защитена заетост“ за хората с увреждания. Да се засилят стимулите за работодателите.

 

»         Подобряване на политиката по доходите чрез:

• Последователно увеличаване на минималната работна заплата, включително като се въведе механизъм за обвързване на ръста на минималната работна заплата (МРЗ) с размера на средната работна заплата;

• Увеличаване на гарантирания минимален доход, който пряко влияе на размера на социалните плащания и въвеждане на обективни критерии за неговото определяне;

• Продължаване на актуализацията на социалните плащания: месечните детски добавки, еднократната помощ при бременност, еднократната помощ при раждане, еднократната помощ за дете с увреждания, еднократната помощ за първокласници,  добавката за деца с увреждания,  минималния размер на обезщетението за безработица, обвързване на обезщетението за гледане на дете от 1 до 2 год. с размера на минималната работна заплата.

 

»         Приоритетни действия за решаване на демографския проблем чрез:

• Рационално използване на общественния ресурс, насочен за подпомагане на семейства с деца;

• Отговорното родителство чрез прилагане на държавни стимули за отглеждане до три деца;

• Въвеждане на ,,семейно подоходно“ облагане;

• Необходими промени в системата за социално подпомагане с цел по ефективното използване на средствата от наистина нуждаещите се;

• Увеличаване на частта от помощите, които се предоставят в натура и услуги, а не в пари с цел повишаване на образователния ценз на подрастващите.

 

»         Приемане, след обществено обсъждане, на цялостна програма за дългосрочно развитие на пенсионната система:

• Съобразяване на размера на пенсиите с действителния трудов принос и реалната издръжка на живота;

• Анализ на условията и обхвата за ранно пенсиониране;

• Обвързване на растежа на пенсионната възраст със средната продължителност на живот;

• Въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране;

• Постепенно установяване на трайно съотношение 1/10 между минимален и максимален осигурителен доход;

• Преизчисляване на старите пенсии;

• Продължаване на ежегодното осъвременяване на пенсиите;

• Целево подпомагане с коледни и великденски добавки на пенсионерите с ниски доходи.

 

За ограничаване на монополите
и за решаване на енергийните проблеми

»         Ние сме против рязко и значително увеличаване на цената на електроенергията. Това изисква мерки за финансово стабилизиране на енергийния сектор и предоговаряне на неизгодни условия за производство и изкупуване на електроенергия;

»         Въвеждане на ясни критерии за разширяване на кръга за енергийно бедните, които се нуждаят от подпомагане;

»         „Разбиване“ на изкуствените монополи и предотвратяване на картели — при горивата (чрез по-лесен достъп до акцизни складове), при лекарствата (чрез ограничаване на хоризонталната и вертикалната концентрация на аптеки), в съобщенията, във финансовия сектор и търговията;

» Защита на обществените интереси в концесионните договори. Включване на изискване за определен дял на преработване на добиваните суровини;

» Засилване на капацитета на регулаторните органи и на органите за защита на конкуренцията чрез въвеждане на обществен контрол върху дейността им.

 

 

Развитие на българското земеделие

» Прилагане на субсидиране на земеделските производители според размера на стопанствата, така че да се окаже засилена подкрепа на малките и средните производители и кооперациите;

» Подкрепа за слабите и уязвими отрасли в сектора — животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство;

» Въвеждане на ред в поземлените отношения чрез създаване на Агенция за земята;

» Стимулиране на обработването на земеделската земя и постигане на баланс между интересите на собствениците  и арендаторите на земя чрез промени в Закона за арендата и Закона за собствеността и ползването на земеделски земи;

» Създаване на механизъм за превенция и покриване на рисковете, които водят до загуби на земеделските произ­водители чрез въвеждане на система на застраховки с участие на държавата, на използване на европейски средства и съучастие на самите производители;

» Повишаване на контрола в горския сектор с цел пресичане на незаконната сеч. Ограничаване на износа на необ­работена дървесина.

 

Регионално развитие и транспорт

» Продължаване на публичната инвестиционна прог­рама „Растеж и устойчиво развитие на регионите“;

» Повишаване на изискванията и контрола за стопанисване на язовирите и други водни басейни; Ускорено реализиране на водната стратегия на Република България; Доизграждане на язовирите „Луда Яна“, „Пловдивци“ и „Нейковци“, рехабилитация на язовир „Студена“ и изграждане на пречиствателна станция към него;

» Ефективни инвестиции във водоснабдяването на населените места с цел значително намаляване на тези, които имат проблеми с водоснабдяването и намаляване на загубите на питейна вода;

» Провеждане на национална политика със средства от републиканския бюджет и проектно финансиране на всеки район от ниво 2, с предимство за изостаналите райони;

» Създаване на механизъм за целенасочена подкрепа за Северозапада като най-беден регион в страната и в Европейския съюз;

» Ускоряване на поддръжката и рехабилитацията на републиканската и общинската пътна инфраструктура;

» Продължаване на изграждането на магистрали и изграждане на скорости пътища: Ботевград — Враца, Русе — Бяла, Бургас — Слънчев бряг;

» Запазване на държавната собственост в структуроопределящи транспортни и съобщителни предприятия и в транспортната инфраструктура — БДЖ, Български пощи, Летище София, морски и речни пристанища;

» Балансирано развитие на всички видове транспорт по коридорите на основната трансевропейска мрежа, както и между транспортната инфраструктура в Северна и Южна България;

» Защита на българския транспортен бизнес от нелоял­на конкуренция.

 

Здравеопазване

» Преориентиране на здравната система към превенция и профилактика на социалнозначимите заболявания – сърдечносъдови, онкологични и други чрез диспансерната форма за наблюдение;

» Специално внимание към майчиното и детското здравеопазване;

» Създаване на модерна система на спешна медицинска помощ;

» Развитие на информационната система в здравеопазването с цел ефективно планиране и разходване на финансовите средства в условия на прозрачност и контрол;

» Използване на постиженията на поликлиничното обслужване чрез стимулиране на груповите медицински практики;

» Запазване на целевите субсидии за общинските болници в отдалечени и труднодостъпни райони, както и увеличаване на стимулите за работа на медицинските специа­листи в такива райони;

» Запазване на намалената такса за посещение при лекар за пенсионерите;

» Създаване на фонд за финансиране на здравната помощ за социално слаби граждани;

» Увеличаване на частта от цената на лекарствата за деца и хронично болни, изплащани от Здравната каса;

» Подобряване на планирането и на условията за реализация на медицинските специалисти в България.

 

Образование и култура

» Намаляване на броя на ранно отпадащите от образователната система ученици чрез засилване на социалните и възпитателни функции на българското училище. Увеличаване на програмите за осигуряване на хранене, ученическо облекло и стипендии за учениците, особено за тези в тежко семейно и материално положение. Развитие на извънкласните форми на обучение и използване на свободното време;

» Съобразяване на професионалното образование с икономическите и социални потребности на страната и регионите. Разширяване на възможностите на ранно отпадналите лица над 16 години да получават професионална подготовка и квалификация;

» Осигуряване на свободен достъп до интернет на територията на всички училища и университети;

» Непрекъсната професионална подготовка и квалификация на учителите. Включване на учителската професия в списъка на регулираните от държавата професии, въвеждане на държавен стандарт за учителския труд и увеличаване на учителските възнаграждения в съответствие с обществената роля на този труд;

» Държавната поръчка за висшите училища да се определя не само от техния капацитет, а главно от обществените потребности и качеството на обучението;

» В направленията, където има най-голяма нужда от подготовка на специалисти, издръжката на студентите да се поеме почти изцяло от държавата срещу ангажименти за работа в страната за определен период; 

» Развитие на БАН и на „изследователски университети“. Засилване на връзката между висшите училища, изследователски организации и бизнеса;

» Установяване на национални критерии за заемане на академична длъжност;

» Привличане на български учени, работещи в чужбина, за развитие на българската наука и икономика. Стимулиране на равноправното участие на български учени в европейското изследователско пространство;

» Съдействие за завършване на програма за развитие на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм в страната за програмния период 2014-2020 г.;

» Осигуряване на достъп до култура на всеки български гражданин, включително в най-отдалечените населени места. Запазване и развитие на читалищата като духовни средища. Подобряване работата на културните институти и библиотеките и пълноценно включване на всички тях  в мрежите на информационното общество;

» Съхраняване и популяризиране на националното културно наследство във всичките му форми. Осигуряване на връзка между икономиката и културата. Държавна подкрепа за съвременни български проекти и автори, както и  подкрепа за  културните индустрии и защита на авторските права.  

 

Финанси
и управление на европейските фондове

» Въвеждане на прогресивно данъчно подоходно облагане;

» Защитата  на потребителите на банкови услуги трябва да продължи чрез:

• Промени в ипотечните кредити;

• Промени в Закона за частните съдебни изпълнители;

• Промени в ГПК в частта, отнасяща се до  принудителното изпълнение;

• Приемане на Закон за небанковите финансови институции (фирми за бързи кредити);

• Въвеждане на данък върху финансовите транзакции.

» Засилване на надзора и контрола върху банковата система чрез присъединяване към Единния европейски банков надзор като част от Европейския банков съюз;

» Стартиране на процедурата за присъединяване към ЕРМ-2 и присъединяване към Еврозоната;

» Законодателни промени за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост;

» По-нататъшно усъвършенстване на режима по ДДС чрез:

• Засилване на фискалния контрол чрез разширяване на списъка от стоки, върху които се прилага механизмът за обратно начисляване на ДДС;

• Допълнително облекчаване на малките и средни предприятия (МСП) чрез опростяване на процедурите на механизъм „Касова отчетност на ДДС“.

» Изготвяне на механизъм за споделена финансова отговорност при налагане на финансови корекции, които   се дължат на системни грешки, като част от финансовата  санкция следва да се понесе от националния бюджет или от бюджета на министерството, в рамките на което е разположен управляващият орган;

» Изготвяне на Закон за управление на средствата от ЕС, целящ засилване на координацията и  ускоряване изпълнението на програмите; създаване на предсказуема среда за изпълнението на проектите, с ясно регламентирани права и отговорности на участниците в процеса, както и премахване на съществуващата фрагментарност на нормативната уредба.

 

Външна и европейска политика

» Засилване ролята на българската държава и задграничните ни представителства в сферата на външно­икономическите отношения и по въпросите на енергийната сигурност;

» Подкрепа на политиките на сближаване в Европейския съюз и активно търсене на партньори сред държавите-членки за отстояване на българските държавни интереси по отношеие на общите европейски политики, засягащи страната ни;

» Разширяване на сътрудничеството и партньорството със страни със засилващо се политическо и икономическо влияние в световен план ­ — БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка);

» Оползотворяване на възможностите от предстоя­щите председателства на България в Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа ­— ПСЮИЕ (юли 2015 — юни 2016), на комитета на министрите на Съвета на Европа (ноември 2015 — май 2016) и на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 година за поставяне на въпроси от компетентността на съответните организации и за решаване на въпроси от интерес за България;

» Активно участие във формулирането и реализирането на европейската политика на съседство, с акцент върху нейното Източно измерение;

» Политическа подкрепа и експертна помощ за европейската интеграция на страните от Западните Балкани при изпълнение от тяхна страна на критериите, включително за добросъседски отношения. Подписване на договор за добро съседство и сътрудничество с Република Македония; Развитие на регионалното сътрудничество;

» Застъпваме се за търсене на политическо решение на конфликта в Украйна и се противопоставяме на разширяването на икономическите санкции.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук