Георги Пирински е главен редактор на сп. "Ново време"
Драги читателю,
Нека настоящият брой събуди така липсващото в днешно време радостно чувство за това, че и днес, както и преди 120 години, и социалистите, и симпатизантите на левицата, а и всички мислещи хора имат до себе си списание „Ново време“ – останало вярно на мисията си да бъде критичен преглед на „умствения и обществения живот“ и у нас, и по света. При това – преглед, последователно от позициите на живия и вдъхновяващ марксистки възглед за материалния и за духовния живот на обществото, възглед, будещ импулса и волята за друго, за ново социалистическо битие и съзнание.
Дано съдържанието на броя даде необходимата представа за сложната, но винаги търсеща същностните отговори на времето съдба на списанието. Като червена нишка, от началните текстове на основателя Димитър Благоев – Дядото, през думите на редактиралите списанието от 1951 година до наши дни, личи една обща решимост – публикациите да убеждават не само със силата на аргументите и фактите, но и със сплотяващата мелодия, заложена в тях. Началните акорди на тази мелодия ясно звънтят в поместените тук откъси от посветената на Благоев биографична творба на Мерсия Макдермот „Ален мак самотен“.
Поглеждайки назад в летописа на списанието, си заслужава да припомним и такъв епизод. През 1983 година е свалена от публикация статията на Александър Лилов „Маркс и марксизмът пред предизвикателствата на съвременността“ с „аргумента“, че само първият секретар може да е идеологът на партията! Един от показателните примери за съдбовната слабост на авторитарния социализъм да се самовъзхвалява, вместо дълбоко критично да подлага на осмисляне и, когато се налага, на същинска преоценка развитието си във времето.
И още – съществен дял от настоящия брой е посветен на епохално събитие със столетна давност, с названието на което днес повечето коментатори изпитват силни затруднения. Затова нека „помогнем“ – става дума за Великата октомврийска социалистическа революция. А че е била и остава именно такава, ярко свидетелство е и живата и задълбочена картина, описана от Джон Рийд в безсмъртната му книга „Десет дни, които разтърсиха света“!
И така – приятно празнично четене и с поглед към Новото време и брой първи на Новата 2018 година.
