Георги Пирински е главен редактор на сп. "Ново време"
Драги читателю,
В броя пред вас се опитахме да насочим поглед към наемния труд, всъщност – към огромното мнозинство хора днес, които ежедневно стават и отиват на работа срещу заплата при най-различни условия, но в рамките на съвременната капиталистическа система. У нас в резултат на прехода се формираха капиталистически отношения в техните най-уродливи форми – принципна оценка, която БСП записа в своята Програма.
Да, но като че ли както у нас, така и в Европа и по света, в най-различните пространни анализи и разсъждения за националните и глобалните процеси и фундаментални трансформации липсва достатъчно ясният и конкретен анализ как живеят милионите хора, наемащи се на работа при условия, които ги изправят пред растяща несигурност, материален недоимък и духовна несвобода.
Дълг на всички леви партии е да фокусират вижданията и програмите си преди всичко към страховете и очакванията на хората, към растящото отчуждение и негодувание, които те пораждат, и да обяснят как трудът да се еманципира от днешните форми на експлоатация, стигащи до такива, сякаш забравени от времената на индустриалната революция, как да се стигне до друга система ‒ на свободния труд в солидарно общество.
Защото сме свидетели на повторението на процеси, довели буквално вчера до гибелни за човечеството последици – овладяването на страховете и очакванията на хората от крайно десни партии и движения, сипещи измамни обещания за възстановено достойнство и материален просперитет въз основа на националната изключителност и всесилната държава. Заслужава да обърнете внимание на думите на Янис Варуфакис, цитирани в настоящия брой в материала „Ние сме БСП“ ‒ за фашистите, спечелили навремето широка подкрепа сред работниците чрез „откровен разговор, гледайки ги в очите“.
Думи, напомнящи друг текст от предишен брой на нашето списание – разказа на Георги Димитров за събрание с работници в Берлин в началото на 30-те години на миналия век, на което говорителят на нацистите успява да спечели тяхното доверие в спора с комунистическия агитатор, оказал се неспособен да ги убеди в истинския изход от тогавашната криза, предлаган от германските комунисти („Ново време“, бр.3-4, 2017 г., стр. 117-118).
Все по-очевидно е, че днес сред работници от града и селото, сред дребни предприемачи, сред подрастващи и пенсионери отново връх вземат не политическите послания за борба за солидарност и освобождение от диктата на олигархията, а напротив – за утвърждаване на антидемократично, все по-авторитарно управление, уж носещо благоденствие за масите, а всъщност докрай подчинено именно на интересите на владетелите на икономическата и политическата власт.
Нека материалите в този брой бъдат принос към така необходимата дискусия за политическата линия, която БСП следва да възприеме и проведе в днешните български условия, подчинена на материалното и духовното освобождение на труда – разковничето за друг живот в друга система. Но по темата за „смяната на системата“ – в следващия брой на „Ново време“!
