Драгомир Стойнев е член на НС на БСП, на ИБ на БСП и заместник- председател на Парламентарната група на Коалиция за България.
„Визия за България“,
или връщане на държавата и политиката към тяхната същност: да генерират публично благо и да проектират национален просперитет
Политиката и политическото не от вчера минаха границата на задълбоченото и се превърнаха в злободневно усилие единствено за присъствие във властта, в популистки решения, действия, „стратегии“.
Целта на този текст не е да направи анализ на състоянието на политическата система в момента на идейно и оперативно ниво, а по-скоро да даде един контрапункт за размисъл в търсене на нови решения за политическа ефективност и стратегическо целеполагане на политическите усилия.
Аудиторията на „Ново време“, а и всички онези българи, които търсят смисъл и дългосрочна проекция, обмислена ефективност и качествени резултати от политическия процес, нямат нужда от задълбочени размисли защо и как стигнахме до състоянието на обществено-политическите отношения с днешна дата. Т.е. има нужда от размисъл как да излезем от това състояние и от очертаване на посока.
В този смисъл БСП е единствената политическа сила в момента, която паралелно с ежедневните си опозиционни действия, инициира и един друг, отсъстващ отдавна процес, този за пътя на България чрез документа „Визия за България“.
„Визия за България“ е разговор и покана за дебат как да продължим напред в новите условия – на крах на неолибералния модел, на разпад на познатите ни досега социално-икономически отношения. Българските социалисти приемат този разговор като национален и надскачащ рамките на партийното. Задачата ни е да постигнем гражданско, експертно и политическо разбирателство за пътя на промяната към нов национален проект за страната.
Изглежда амбициозно, звучи оптимистично, но ще бъде постигнато трудно. Проектът ни вече събра и доста критики от политически опоненти, но и от съмишленици в ляво. И това е необходимо. Малцина ще оспорят нуждата от дебат по темата как да излезем от сегашната система на социално-икономически отношения, която произвежда основно загуби – на демографски ресурс, на икономически потенциал, на национална енергия, на природни богатства.
Преди да започнем този разговор, е важно да уточним
какво не е „Визия за България“
въпреки опитите тя да бъде принизена до акт, търсещ единствено публичен ефект.
Проектът ни не е популистки. Съзнаваме, че с него вероятно ще отворим врата за противопоставяния. Но все някой от политическия спектър трябва да се осмели на първата крачка и на БСП ѝ отива да го направи.
Това не е предизборна платформа или програма за управление с мандатен срок. Това е стратегически документ, който, обогатен след една дискусия, може да задава посоки на следващ етап в оперативен план.
Този проект не е за „преди“ и „сега“. И апелът ми към критиците, които са готови с репликите, преди да го чуят, е да се въздържат от темите защо БСП е направила това или онова „преди“. Политиката е процес на промяна и преосмисляне.
„Визия за България“ не е инструмент за конюнктурно политическо противопоставяне и търсене на вини, включително и в нашите среди, за модела на управление до момента. БСП бе част от прехода и за разлика от други пое отговорност и за позитивите, и за негативите от него. Това е форма на политическа зрялост, а следващата я стъпка е трасирането на нов път – и това вече е форма на политическа отговорност.
Ние не предлагаме кризисен план, а нова философия за управление на държавата. Във времена на непрекъсната кризисност – и вътре в България, и извън нея, ние поставяме на масата за дискусия цялостни и дългосрочни решения, а не поредните антикризисни програми на парче. Ние не искаме представеният Нов път за България днес да бъде одобрен, да бъде обявен за безапелационен. Напротив –
искаме разговор, искаме спор
„Визия за България“ е израз на желанието на българските социалисти да инициират и да станат част от изграждането на една стратегическа зона на национален и надпартиен консенсус, която да бъде устойчива на мандатността в политиката. Имаме предвид зона, в която да влязат националната сигурност, отбрана, вътрешни работи, образование, здравеопазване – системи, на които са нужни дългосрочна устойчивост и прецизна интервенция.
Много малко се говори за истинска политика и за политически проекти в нашата държава. А ако се говори, то е с езика на управленската рутина. Политическото слезе до нивото на административното, на бюрократичното. Това, което е задължение на всяка нормална, платена администрация – да работи за хората, да облекчава бизнеса, да стои срещу корупцията – се превърна едва ли не във висша политика. Затова ние искаме стратегически, а не административен разговор за политика. Този разговор освен консенсус по стратегическата зона, която споменах по-горе, трябва ясно да даде ориентир за новия ляв проект за България и да го разграничи от другите.
Живеем в ново време – инструментите за постигане на икономически ръст са нови, нова е и ситуацията на пазарите на труда, конкурентната среда в международен план е друга, потреблението има различен характер и нуждите на „консуматорските общества“ също са други. Във време на глобална свързаност, невиждани до момента технологични възможности, но и заплахи пред икономиките и пазарите на труда, комуникационна мигновеност и екологични предизвикателства – българските социалисти са длъжни да стартират търсенето и формулирането на нови управленски стратегии.
Лявото трябва да има своя проект в тази ситуация и ние очертаваме неговите основи чрез
фокуса върху държавата
Важно е да се кажат няколко неща за сегашната държава, освен темата за високите нива на корупционно проникване във всички управленски системи. Темата за корупцията е фундаментална – за нея е нужен специален фокус. Тук бих казал само, че държавата е единственият субект, който чрез всичките си системи и законови възможности за интервенция може да ограничи и контролира явлението. Големият въпрос е коя е волята, която управлява тези системи. В момента, въпреки дългогодишно функциониращите външни механизми, натиск и изисквания от страна на ЕС и други организации и институции, нивата на корупция остават значителни. Това поставя императивно въпроса за промяна на „вътрешния фактор“ чрез единствения демократичен път – избори.
В този текст бих искал да концентрирам вниманието обаче върху държавата като фактора, който да генерира, проектира и изпълни съвременен и перспективен проект в подкрепа на икономически напредък. За мен това е основният гордиев възел пред мислещите политици и управленци – как да реализираме икономическия си потенциал, как да задвижим икономиката, така че тя, просперирайки, да захрани с ресурс и останалите ключови системи – образование и знание, здравеопазване, социална политика, духовност и култура.
Моята оценка е, че в последното десетилетие държавата бе сведена до регистратор на процеси, и то лош регистратор – у нас на практика не съществува консистентна, обединяваща информация от различни системи и модерна база данни, която да позволи задълбочени анализ и прогностика. Държавата разбира своята подкрепа за икономиката единствено като администратор, който раздава разрешителни, дори вече на едно гише. Но най-значителна част от управленските усилия в стопанския живот опират до разпределяне на готов публичен ресурс, генериран на национално ниво и допълнен от европейските фондове. И трите дейности се случват по инерция, механично, без стратегия, без общо целеполагане, без прогнозиране и без планиран ефект. Както казах, политиците управленци се държат като администратори, а политиката се превърна в почти бюрократичен процес.
Това поведение е пълен анахронизъм на съвременните предизвикателства.
Днес е модерно да се говори за мрежовост във функциониране на икономиките и обществата и за това, че има генерална свързаност между процесите в икономиките, науката, образователните системи, здравеопазването, регионалното развитие, културологичните и социалните процеси.
Това мрежово функциониране създава съвременната реалност и е фактор за качеството на живот и просперитета на нациите и глобалните общности. Държавата трябва да е част от тази мрежова структура, дори нещо повече – тя е гарант на публичния интерес в нея. При нас, макар да функционират доста от характеристиките на минали системи, глобалната свързаност неминуемо отваря вратата за тази мрежовост. Расте и едно ново поколение, което функционира по правилата ѝ. Но за съжаление държавата ни вече 10 години не успява да влезе в динамиката на процесите и да извлече ползи за гражданите си от тях.
Затова и БСП във „Визия за България“ предлага разговор как чрез държавна политика, чрез икономика, чрез свързаност на системите ще се генерират ръст и ресурси, които да финансират най-голямото предизвикателство пред нас като общество – изчистване на огромните неравенства, решаване на въпроса с бедността, спиране на демографския срив. Или казано просто – маргинализирането и стопяването на българската нация в свят, пълен с предизвикателства, но и с огромни възможности.
Ще чуете, че ключовата дума в Новия път за България е „държава“. Не бих казал, че говорим за връщане на държавата само чрез засилване на функции, регулации, собственост. Думата „връщане“ не е точна, защото кореспондира с минало състояние. В проекта си ние говорим за принципно нова роля на държавата, за нова философия на участие и партньорство по оста държава ‒ обществени отношения ‒ икономика.
Спомням си, когато преди 4‒5 години България стана член на един силен европейски клуб ‒ „Приятели на индустрията“, основан от Франция и имащ за цел държавна роля при прилагане на нова индустриална политика в Европа. Колко критични гласове чухме тогава – за това как ще правим социалистическа индустриализация, как ще правим национализация. Иска ми се днес да сме по-узрели и по-широко скроени, надскочили вътрешните комплекси.
Социалистите поставят държавата в центъра като стратег, като прогностик и планиращ партньор на свободния бизнес, като модерен мениджър на публична собственост. Колкото и голям ресурс да има частният капитал, той не може да изгради сам инфраструктура, образователна система; не може да финансира сам среда за иновационен ръст. Това е ролята на държавата. Колкото и силен да е частният капитал, колкото и отговорен да е, той не може да гарантира публичния интерес изцяло. Тук е мястото на държавата.
В нашия проект категорично поставяме и въпроса за ролята на държавата в създаване на условия за формиране на български, национален капитал чрез подкрепа на българските инвеститори. Това е ключова тема, която има отношение и към националната сигурност, и към развитието на националния потенциал. Тя ме вълнуваше като управленец в краткото ми амплоа на министър на икономиката, енергетиката и туризма, и като политик, и като икономист. Уважавам чуждите компании. Чрез техния ресурс функционират много от модерните производства в страната ни – в индустрията, в леката промишленост. Те донесоха опит и технологии, от които имаме нужда, образоваха работна ръка.
В същото време много по-слабо интензивен е другият процес – формиране на български индустриален, промишлен, финансов, търговски ресурс, който да влезе на територии извън страната ни. Държавата трябва да е инициатор и подкрепяща страна в този процес. Нещо повече, държавата трябва чрез разумно управление на своя ресурс – административен, финансов, публичен, инфраструктурен, да генерира ръст на българско производство и български инвестиции тук, на наша територия.
Тогава вече можем да говорим за подкрепа на икономическата стабилност, ще имаме и контрапункт на процесите на изтегляне на чужди инвестиции, на масова загуба на работни места като последствие, на натиск – икономически и политически от страна на външни фактори върху българското управление. Дано успеем да убедим, че
няма антагонизъм
държава ‒ свобода на предприемачество
Напротив, в новите условия трябва да има синхрон при държава – свободно предприемачество, за да се увеличи общественото благо.
На някого може и да не му хареса, но ние бихме искали да очертаем една група от отрасли и производства, в които държавата да запази собственост. Това не е желание за контрол, а необходимост от гарантиране на национален интерес.
Ако продължим напред във визията ни – разумното, партньорско, стратегическо поведение на държавата в стопанската политика би довело до генериране на повече ресурс, чрез който да решим болезнените теми – доходи, неравенство, здравен статус, социално включване.
При тях отново в центъра е държавата. Тя не само ще помогне за генериране, но и ще бъде фактор в харченето. Достатъчно прозрачно, достатъчно ефективно ли ще харчим или ще отглеждаме социални търтеи? Ще продължим ли да покровителстваме канали за изтичане на публичен ресурс към маргинални общности в наистина тежко положение, но без реален ефект? Ще функционират ли още пътищата, по които изтичат публични пари в здравеопазването? Ето това е другата част от нашите предложения – как държавата да харчи и да управлява системите, които създават социална стабилност, здраве и интелектуален потенциал за нацията.
България има нужда от разговор на тема „Къде е държавата и какво прави тя за гражданите си и за опазването на нацията?“ За съжаление, малцина от упълномощените от народа си в политиката, имат смелостта да го започнат. Той при всички положения ще е тежък и ще изисква самокритичност, ще изисква и промяна – най-страшното състояние за всички политици на статуквото. Този процес, въпреки високата степен на бюрократизация и автоматизация на политическия процес, тече вече в цяла Европа и в света. Аз мога да бъда само доволен, че лявото в България, и то традиционното ляво, първо започна този разговор у нас.
Представям накратко ключови акценти от документа „Визия за България“, които дават конкретика по концептуалните ни виждания.
Държава – стопанска политика
Неолибералният модел доведе до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите. Днешния подход към държавното управление е порочен, неефективен, несправедлив, неспособен да реализира основните принципи на демокрацията. Той забавя растежа, потиска инициативата, генерира неравенство, увеличава поляризацията на бедността и богатството в страната и обрича на бедност големи социални слоеве и групи от населението. Той генерира полярна и небалансирана социална структура с висока степен на противоречия и риск от социални конфликти и кризи.
Държавата според българските социалисти е:
ü гарант за законност и равенство пред законите за всички;
ü активен регулатор на икономическия живот в условията на пазарна икономика, гарант за свободна конкуренция;
ü основен фактор, определящ стратегическата насоченост на икономиката и създаващ всички условия за пазарна среда, данъчни условия, митническа политика, инвестиционен климат, преки държавни инвестиции, политика на доходите, трудови отношения, външнополитически условия;
ü равноправен участник в икономиката на страната;
ü основен собственик и оператор в жизненоважните сфери на икономиката – енергетика, транспортна инфраструктура, жп транспорт, язовири и водоизточници и пр.;
ü защитник на интересите на националния бизнес в рамките на международните икономически интереси и съюзнически обвързаности;
ü основен фактор за опазване на здравето и изграждане на образователното равнище на нацията;
ü основен гарант за правата на трудещите и основен фактор в преразпределителните отношения за повече равенство и защита на социално слабите слоеве от населението (деца, възрастни, безработни, бездомни и пр.), на хората в неравностойно положение.
Повече държава
тогава, където и когато това е необходимо
Установените през прехода правомощия, функции, инструменти и механизми на държавното управление са неефективни и не отговарят на интересите на страната и гражданите. Допуснато е крайно либерално отношение по отношение на обществени процеси, изискващи повече държавна намеса и контрол.
Обратно, по отношение на процеси, изискващи повече свобода и лична отговорност, се прилагат значителни регулаторни и разрешителни правила и ненужна държавна намеса. В страната съществуват над 1500 разрешителни режима, две трети от които не са необходими и тормозят обществените процеси. От 150 лицензионни режима около 1/4 могат да отпаднат.
Държавата задължително трябва да присъства в: енергетика, инфраструктура, здравеопазване, образование, вътрешен ред и сигурност. През държавата преминават и ще преминават пряко 40% от БВП. Чрез различни инструменти тя влияе пряко или косвено и върху останалите 60% (чрез минималната работна заплата, стандартите, трудово-правните норми и пр.)
Подкрепа за българския капитал
Ето защо предлагаме да се раздвижи българският капитал, който в момента стои в банките и не може да намери сигурна среда за инвестиции. На първо място, да се смени концепцията и да се поставят българският и чуждестранният инвеститор на равна основа. Нека най-напред стимулираме инвестиционния процес, а после да търсим чужд капитал. Нека погледнем на държавата като инвеститор номер едно и като партньор, който да участва с дялово финансиране в проекти.
На инвеститорите ще бъде предложен „Социален инвестиционен пакет“. Това са държавно гарантирани ценни книжа с по-висока от нормалната доходност. Набраните от тази емисия средства ще отидат за финансиране на проекти (чрез безлихвени кредити, като държавата поема ангажимента за доходност пред инвеститорите) в областта на социалните инвестиции, „зелената икономика“, нови форми на образование и др.
Земеделието от своя страна изпитва остра необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на публичните инфраструктурни инвестиции.
Ще се приложи Секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната, на базата на която са определени следните сектори, към които приоритетно следва да се насочват инвестициите в България:
• електротехника и електроника,
• информационни и комуникационни технологии,
• земеделие и хранително-вкусова промишленост,
• машиностроене и по-специално транспортно оборудване,
• транспорт и логистика,
• здравеопазване и фармацевтика,
• химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса.
България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализиране на висока добавена стойност.
Укрепване на държавните активи в икономиката
и поставяне на управлението им на пазарен принцип
Подготвили сме специално законодателство за предприятията с над 50% държавно или общинско участие. Необходимо е професионално мениджърско управление на конкурсно начало, отчетност и прозрачност в управлението, за да се гарантират приходи в държавния и общинските бюджети. Тези предприятия ще се управляват на пазарен принцип и веднъж завинаги ще се пресече зависимостта на държавния и общинския сектор от политическите промени. Предлагаме да се оздравят публичните предприятия и да се превърнат в инструмент за натрупване на финансови средства и излизане на българските държавни фирми на външни пазари. Печалбата от тези предприятия ще се акумулира в „Държавен инвестиционен фонд“.
Подкрепа за достъп до нови пазари
Достъпът до нови пазари е ключов за българските държавни и частни предприятия. Като отчитаме рисковете, които съпътстват навлизането на нови външни пазари, ние предлагаме държавна подкрепа в лицето на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Ще увеличим застрахователния капацитет на БАЕЗ и ще дадем силен тласък на износа на продукти на малките и средните предприятия, като държавата поема рисковете.
По отношение на достъпа до финансиране да развием и небанковите канали за финансиране на промишлени проекти от фондове за рисково финансиране, пенсионните фондове и др., въобще от капиталовия пазар. Да развием и дадем тласък на сегмента за малките и средните предприятия на Българската фондова борса, чрез който малки, бързо развиващи се фирми, без дълга финансова история, да набират капитал чрез опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут на публични дружества.
Български иновационен индустриален модел
Едва ли някой ще оспори, че икономиката ни се нуждае от „възраждане на индустрията“ – такава промяна в структурата на стопанската дейност и внедряване на технологии, за които се очаква да предоставят по-добри перспективи за икономически растеж и социално благоденствие. Цел на индустриалната политика на България е да стимулира търсенето в страната, да обезпечи експортно ориентирана икономика и да насърчи инвестиционния процес.
Възраждането на индустрията е силно обвързано с иновациите и оптимизацията в традиционните производства, без които българската промишленост не е конкурентоспособна на световните пазари. Наша цел е създаване на български иновационен индустриален модел, основаващ се на прилагане на интегрирана политика между отделните сектори с цел повишаване равнището на образованието, на науката, на технологиите и иновациите.
Ключов етап за осъществяване на този нов модел е разработването на биотехнологиите, нанотехнологиите, новите материали, фотониката, микро- и наноелектрониката, както и внедряване на нови производствени схеми и системи. Това ще даде основа за развитието на широка гама от нови производствени процеси, стоки и услуги, като индустрии от ново поколение през следващото десетилетие. Така българската индустрия ще бъде поставена на нови икономически основи, базирани на знанието, което ще я направи по-конкурентоспособна, ориентирана към проучванията и иновациите с цел постигане на по-устойчива, интелигентна и приобщаваща икономика.
Възраждането на индустрията се фокусира върху индустриалните зони по региони и превръщането им в притегателен център за инвестиции и иновативни технологии. Предлагаме да се определи и внесе ред в дейността на индустриалните зони и взаимоотношенията между фирмите, компанията, която управлява зоната, и държавата, да се реши проблемът с дългите срокове при съгласувателните процедури.
Да се увеличи капацитетът на Национална компания индустриални зони (НКИЗ) с 500 млн.лв., като тези средства се насочват по три оси:
– Местоположение. Средствата по тази ос се разпределят на регионален принцип и според степента на развитие на индустриалната зона – действащи, в развитие и за създаване на нови.
– Инфраструктура. Държавата ще инвестира в изграждане на инфраструктура в зоните и след това да се привличат инвеститори.
– Кадри. Държавата ще инвестира чрез партньорство между НКИЗ и средните и висшите училища по региони, в нови образователни програми, свързани с профилиране на средното образование по места и обвързването му със специалности, в пряка връзка с индустрията, както и за изграждане на единна база данни на завършващите ученици и студенти в региона. Допълнително НКИЗ ще разполага с венчър капитал, за да участва в реализирането и управлението на проекти в следните приоритетни области:
• „интелигентните градове“ ‒ чрез публично-частното партньорство между ВУЗ-овете, общините и бизнеса, приоритет за по-малките областни градове с технически ВУЗ-ове;
• изграждане и развитие на индустриални зони на терените на съществуващи в миналото и разрушени промишлени предприятия;
• оптимизиране продоволствените вериги. Стимулиране на преработвателната промишленост и прецизното земеделие в малките населени места в близост до индустриалните градове.
Извън индустриалните зони фонд „Индустрия“ ще финансира проекти в индустриални сфери, приоритетни по региони. За преодоляване на задълбочаващите се регионални различия ще създадем нови финансови инструменти, които ще осигурят дългосрочно финансиране на важни инфраструктурни обекти, като предприятия за преработка на отпадъците, пречиствателни станции за питейна вода, хидромелиоративни съоръжения, енергийни проекти и др., чрез публично-частни партньорства и инфраструктурни облигации от страна на държавата и общините.
В земеделието – защита
и държавна подкрепа за ефективност
Говорейки за икономика, бих искал да изведа специален акцент върху земеделието. Това е сфера, на която управленците десетилетия назад са длъжници. Земеделието има нужда от цялостен пакет от мерки за защита на собствеността и ефективно стопанисване на земята. Целта ни е да формираме ефективни производствени структури и да подпомагаме сдруженията и кооперациите като база за развитие на средните и дребните производители.
Предлагаме да се подпомага производството на храни за местна консумация чрез стимулиране на биологичното земеделие, „късите вериги на доставка“ (т.е. отпадане на многото прекупвачи) и чрез програми, насърчаващи купуването на продукти, произведени в България. Ще предложим политики за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства.
Активна държавна политика в селскостопанското производство, изразяваща се в:
üдиференцирано субсидиране и ограничаване на едрите земеделски производители;
ü въвеждане на таван на субсидията до 60 000 лв.;
ü приоритизиране на държавното финансиране към малките и средните ферми;
ü специално финансиране на младите фермери;
ü създаване на държавна система за съвети в земеделието, административно ангажирана с администрирането на земеделската дейност;
ü информационна платформа за внедряване на иновации в земеделието;
ü център за трансфер на знания.
Активна държавна политика в сферата на пазарите, изразяваща се във:
ü финансиране изграждането на мрежа от фермерски пазари;
ü намаляване административната тежест за достъп до пазара на малките ферми;
ü надфирмен маркетинг – включване на традиционни за България земеделски продукти в националната реклама в страната и чужбина;
ü усъвършенстване на БДС с приоритет българското производство;
ü преструктуриране системата за контрол с цел оптимизация;
ü нулеви ставки на ДДС за храни, изработени само от естествени суровини, без следи от консерванти, заместители и подобрители;
ü увеличаване присъствието на български храни в големите търговски вериги.
Справедливост и ръст чрез данъците
Ефективна данъчна политика за осигуряване на социалноикономическа, фискална и макроикономическа стабилност, икономически растеж, инвестиции и заетост да се осъществява чрез:
ü намаляване ставките на ДДС за основни храни и лекарства;
ü въвеждане на прогресивно данъчно облагане;
ü въвеждане на семейното подоходно, в центъра на което стои не отделният индивид-данъкоплатец, а семейството или още по-точно домакинството. Този начин на облагане е по-справедлив и дава облекчения както за семейства с деца, така и за тези, които се грижат за свои близки;
В икономиката: въвеждане на диференцирани ставки на данък печалба с преференциални ниски или нулеви нива в областта на икономиката, които са национален приоритет.
Повишаване на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи чрез прилагане на механизми за по-висока отговорност на администрацията и контрол, насочен към намаляване дела на сивата икономика, борба с данъчните измами и укриването на данъците.
Нова регионална политика – конвергенция вътре, конвергенция между регионите
Нашата цел е стабилизиране на икономическите региони за планиране като крачка към придобиване на по-голяма самостоятелност. Целта е постепенно прерастване на регионите от обект на централизирани политики в ангажирани партньори на националните органи.
Първо, на ниво регион следва да се разработят политики по сближаване на доходите между областите вътре в региона, както и изглаждане на дисбалансите по отношение болничните заведения, образованието и транспортната свързаност. На ниво регион да се търси и решение на проблема с квалификацията на кадрите и обвързване на образователната система с икономическия профил на региона.
Едва след постигане на конвергенция на регионално ниво следващата стъпка е конвергенцията между самите региони. Този подход предполага политиките да се изработват преди всичко спрямо регионалните специфики, поставяйки междинни цели.
Пример. Големите предприятия в Търговище носят с над 10% по-висока добавена стойност в сравнение с останалите региони от областта, преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия с натрупване към 31.12.2016 г. са близо два пъти по-големи, но доходите на заетите в тях са по-ниски от тези на заетите в съседния Разград, като и броят на населението, и оборотите за двете области са еднакви.
В Кюстендил, въпреки че е с по-голям дял висшисти – 24,8% , от Кърджали, например, безработицата е по-голяма и доходите са по-ниски при приблизително еднакъв брой на населението и равен брой наети. Интересни констатации могат да се направят и по посока на чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия: произведена продукция (хил. лв.); добавена стойност по факторни разходи (хил. лв.); средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение (лв.).
По същия начин можем да констатираме, че високата добавена стойност невинаги води до повишаване на доходите. Всичко това говори за
спешна нужда от
държавна регулация на преразпределянето
Защото без нея икономическият растеж води единствено до мултиплициране на капитала, но не и до справедливо заплащане на труда. Поради тази причина, ако искаме да дадем ефективно решение на проблеми като доходи, качество на образование, качество на здравеопазване, то трябва да пречупим нашите политики през регионите. По този начин бихме могли да осигурим устойчивост както на заетостта, така и устойчивост в растежа на доходите. Не можем да търсим например ефективен догонващ растеж на доходите на Видин, ако целта му е София. Колкото и пари държавата да налива, не би могъл да се очаква ефект. Много по-реалистично обаче е Видин за 5-годишен хоризонт да постигне конвергенция в доходите с Плевен и след това в следващите 5–7 години целият Северозападен регион да гони конвергенция с останалите региони, в т.ч. и София.
Наш основен приоритет е подкрепа за най-изостаналите региони в страната. Ако се придържат към планирани действия по икономическо и социално сближаване, тези райони ще могат да се възползват от нов „Национален фонд за сближаване между регионите“. Целта на този фонд е той да се съсредоточи във финансиране на онези инвестиции в изостаналите региони, които водят към възходящо сближаване и постепенни реформи, включително в области като образование, формиране на умения, местен капацитет и добро управление.
Всички усилия в отделни сектори няма да постигнат пълна ефективност, ако в основата на концепцията за национален напредък не бъде поставен човекът. Обществата с огромно неравенство не функционират ефективно и в дългосрочен план техните икономически системи не са нито стабилни, нито устойчиви. Когато една група с интереси държи твърде много икономическа власт, тя успява да създаде политическа система, от която самата тя се облагодетелства, вместо да се облагодетелства обществото като цяло. Когато тази облагодетелствана прослойка от обществото използва своята политическа мощ за прекомерни облаги за корпорациите, които контролира, много от необходимите приходи отиват в джобовете на една малка част, вместо да се използват за обществото.
България не може да претендира за истински интегративен проект, ако не предостави основни социални права и жизнени стандарти на всички свои граждани. Политиките за заплатите, цените и производителността следва да бъдат координирани около целта за общ растеж на заплатите и за подобряване на производителността. Минималните заплати в повечето сектори все още са много ниски и това допринася за прекомерните различия в заплащането и за слабото вътрешно търсене. Продължаването на политиките, които подкрепят конкурентоспособността на разходите чрез прилагане на умерено развитие на заплатите и неясния механизъм за определяне на заплатите, възпрепятства потенциала на България за растеж и скоростта на възходяща социална конвергенция.
Тук ще засегна и още две ключови области на промяна, които са основна част от изграждането на модела за интегративен просперитет на нацията ни.
Общественото здраве е фактор, който все по-малко политици отчитат като генератор на обществена стабилност и на предпоставка за стопанска стабилност. За съжаление на здравето се гледа като на „касичка“ за финансиране и се управлява на счетоводен принцип – графите взел и дал трябва да са равни, а къде е даването и ефективно ли е, не се отчита. Пренебрегва се напълно и факторът, че публичното здраве не е финансов механизъм, а механизъм за регулация на социални проблеми. Имам предвид големият брой хора, които не могат да си позволят адекватна здравна грижа, проблемът със здравеопазването в отдалечени региони, ученическото здравеопазване, превенцията – една напълно пренебрегната територия, която може да се окаже ранно и ефективно решение за много проблеми в здравния статус на българите.
При възприетия днес модел тенденцията е определено по посока на пълната комерсиализация на здравеопазването с всички негативни последствия за принципите на равенство и солидарност. Финансовият резултат постепенно става водещ критерий. Медицинската технология, организацията на здравната помощ, организацията на процесите по диагностика и лечение и пр. ще излизат извън правомощията и функционалната компетентност на държавата. Основна цел на предлаганата концепция в здравеопазването е
да върнем държавата в управлението, регулацията
и контрола на здравеопазването
в Република България и да гарантираме на всеки достъп до здравеопазване.
За здравноосигурените лица – гарантиран достъп до безплатно и навременно медицинско обслужване, както и аптечни услуги 24 часа в денонощието.
За здравнонеосигурените лица – държавно гарантиран базов пакет от медицински услуги, заплащан с публични финансови ресурси;
За болниците ‒ премахване на търговския статут на държавните лечебни заведения и замяната му с принципно нов статут, отговарящ на социалния характер, същност и насоченост на здравеопазването; нова система за контрол на разходите, обвързана с качество и резултати; заплащането на медицинските дейности с публични финансови ресурси по цени, определени от държавата (НЗОК), само за болници, които не са търговски дружества; същностна промяна на системата за акредитация на лечебните заведения, на база ревизия и модернизация на медицинските стандарти.
Изграждане на Национална здравна система
на регионален принцип
Вертикална и хоризонтална интеграция – във всеки регион лечебните заведения се обединяват в единна структура от холдингов тип. В регионалната здравна структура са включените в региона областни спешни медицински центрове, областни центрове за извънболнична медицинска помощ, областни болнични лечебни заведения (за активно и специализирано лечение), областните центрове за интегрирани здравно-социални услуги и едно медицинско учебно заведение, както и техните поделения. Администрирането се извършва на ниво регион.
Сферата с най-голям заряд по отношение на изграждане на дългосрочен национален проект е образоването. За ефективното му функциониране предвиждаме електронизация на процеса на управлението му, преценка на въздействието за всяко нововъведение и след това преоценка на инвестираните в системата публични средства. Смятаме, че в България трябва да бъдат защитени средноевропейските показатели от 5% дял от БВП за образование, като с публични средства да се издържат само държавните и общинските училища.
Образованието –
изключителен държавен приоритет
За нас образованието е държавен приоритет и обект на изключителен контрол от държавата. Образователната система трябва да осигурява достъп на всеки български гражданин до съвременни знания и умения; да помага за намаляване на неравенствата, за професионална готовност в силно динамична икономическа среда.
Достъпно и съвременно училище, мотивирани и мислещи ученици, образована нация
Мерките на „Визия за България“ в средното образование включват:
• Поетапно осигуряване на съвременни материални условия във всички училища чрез национална програма за развитие на условията за учене, за спорт и култура, за здравословно хранене и сигурност в детските градини и училищата, съобразно съвременни стандарти за училищна среда;
• Научно осигуряване на развитието на образованието. Научен институт по образованието;
• Създаване на „учителя на бъдещето“: привличане в педагогическите специалности на най-добрите и мотивираните средношколци;
• Утвърждаване на учителската професия като регулирана професия – професия с висока обществена значимост, поставена под контрола и закрилата на държавата. Това ще осигури високи изисквания и ефективен контрол при подготовката на учителите във всички висши училища: добра педагогическа, психологическа, комуникационна и дигитална подготовка, готовност за преподаване по повече от един предмет, практическа готовност за упражняване на професията. За поддържане и развитие на квалификацията на учителите предвиждаме не по-малко от 100 часа годишно за следдипломна квалификация, периодичен платен отпуск за квалификация, стимули за високата квалификация. Чрез дигитализирана и оптимизирана информационна система ще прекратим бумащината в училище, за да се съсредоточат усилията на учителите върху пряка работа с учениците. Ще отстояваме заплащане на учителския труд над средната работна заплата, стимулиране на добрите резултати, творчеството и работата при трудни условия;
• Разширяване на персонализирания учебен процес, съобразен с отделния ученик и с неговите възможности: разработване на електронни средства за персонално обучение и оценяване; прилагане на методи „да се научим да учим“;
• Пилотен проект за обучение на основата на гъвкави учебни пътеки, отговарящи на различни потребности и възможности на учениците и вертикална и хоризонтална проходимост на системата;
• Интегриране на съвременните технологии в образованието. Последователно доизграждане, разширяване и поддръжка на съвременни информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и на лицензиран софтуер за нуждите на образованието при последователен обхват на всички образователни институции; създаване на качествени цифрови образователни ресурси. Достъп до национални, европейски и световни образователни инфраструктури и образователни ресурси;
• Възпитанието и националните ценности в образованието. Възпитателните цели трябва да заемат своето място в българското училище. Най-важно остава възпитаването на добри и отзивчиви хора, патриотичното и здравното възпитание на децата;
• Пресичане на подмяната на българската култура и история, отхвърляне подмяната на исторически истини, опитите за преувеличаване или недооценяване на личности, факти и периоди в културното и общественото развитие на България и света, формиране на толерантност и утвърждаване на традиционните и семейните ценности: без „джендър идеология“ в училище; без експерименти за сметка на децата и учениците;
• Стимулиране на извънкласните и извънучилищните дейности чрез целеви средства за тези дейности във всяко училище;
• Мрежа на талантите – за подкрепа, проследяване на развитието им, стимулиране на оставането им в страната, запазване на връзката с тях при заминаване в чужбина;
• Развитие на ангажимента на държавата към образованието на българските деца, живеещи в чужбина, като част от връзката им с родината.
Осигуряване на високоподготвени специалисти за икономиката и обществото – това е задачата на висшето образование според нас. „Визия за България“ предвижда 0.9 % от БВП за висше образование през 2020, като смятаме че тази инвестиция при моделно и прозрачно управление, ще се възвърне многократно. България трябва да се превърне в регионален лидер в обучението и изследванията в областта на техническите, природните и обществените науки; държавна поръчка за университетите, основана на дългосрочно прогнозиране на нуждите на обществото и бизнеса от специалисти с определени квалификации и специалности, профилна оптимизация на висшите училища.
Сред предвидените от българските социалисти промени са:
Държавна поръчка за университетите, основана на дългосрочно прогнозиране на нуждите на обществото и бизнеса от специалисти с определени квалификации и специалности. Профилна оптимизация на висшите училища.
Развитие на академичната автономия при засилен контрол от страна на държавата и по-добро управление.
Усъвършенстване на рейтинговата система за българските висши училища.
Популяризиране и рекламиране на българските висши училища и на българската рейтингова система в европейското и регионалното пространство. Създаване на условия за убедително включване и присъствие на българското висше образование в европейските и световни рейтингови класации.
Достойно заплащане на академичния състав при начална база, съпоставима с европейските стандарти.
Условия за научноизследователска дейност за преподавателите: достъп до финансиране, право на творчески отпуск, статут постдокторант.
Актуализиране на националната стратегия за висше образование с хоризонт 2030 година и дългосрочна програма за нейното реализиране.
Условия за по-високо качество на обучението и на изследванията чрез развитие на системата за финансиране на висшите училища, обвързано с обществените потребности от специалисти и с резултатите от обучението и изследванията.
Документът „Визия за България“ съдържа още детайли по темата „Образование“. Според мен по нея е необходима отделна дискусия, тъй като образователната система е крайъгълният камък при изграждане на стратегиите за национален просперитет.
Относително синтезираното представяне на визията на българските социалисти за новата роля на държавата на концептуално ниво и после чрез фокусирането в по-голям детайл върху няколко ключови системи: икономика, земеделие, регионална политика, данъци, здравеопазване, образование, не изчерпва потенциала на документа „Визия за България“.
Отделен акцент следва да бъде направен върху темата „Национална сигурност“ във всичките ѝ изменения. Не по-маловажен е и погледът върху ключови отрасли като енергетика и транспорт, които освен дълбоки национални проблеми са обект и на много динамични глобални процеси и наднационални регулации. „Визия за България“, разбира се, има своите постановки и върху тях. Но аз бих искал да завърша този текст, както го започнах – документът не е готова рецепта, а покана за дискусия. В оперативен план тази дискусия вече излезе от кабинетите на експертите и политиците на БСП (на които съм благодарен за положения огромен труд) и вече е между хората. „Пътуването“ на Визията на БСП в страната и в по-широките професионални среди е сред добрите новини на политическия сезон и успех за партията.
