ТРУДОВАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ В ЕС – КАКВИ МЕРКИ ВЗЕМА СЪЮЗЪТ

0
355

Агенцията на Европейския съюз за основните права или АЕСОП (на англ.: European Union Agency for Fundamental Rights или само Fundamental Rights Agency; FRA) е агенция на Европейския съюз със седалище във Виена, функционираща от 1 март 2007 г. Учредена е с Регламент (ЕО) № 168/2007 от 15 февруари 2007 г. като наследник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията.

 

 

Доклад на Агенцията на ЕС за основните права на човека (FRA)

Агенцията изследва формите на престъпно тежка трудова експлоатация на работници, постъпили на работа от една държава членка на съюза в друга или от трети страни.

Големите световни икономически различия, както и нарастващото глобално движение на стоки и услуги, водят до тежка експлоатация на труд. Притиснати от политическите и икономическите условия в собствените си държави, много хора избират да работят зад граница, като често се съгласяват на условия, много по-ниски дори от родните стандарти.

Обикновено местенето в чужда страна създава предпоставки за социална и икономическа уязвимост. Социалното изключване вследствие на незнание на местния език, липса на социални контакти извън тези на работното място и липса на осведоменост за местните работни стандарти и възможности за правна помощ създават повишават риск от експлоатация на човешки труд.

Трудовата експлоатация на работници от чужди държави е често срещана, но често остава скрита за обикновения потребител. Повечето от потребителите не са наясно, че много от продуктите и услугите, които получават, са произведени и предоставени от експлоатирани работници.

Примерите за трудова експлоатация са безброй, в различни икономически сектори и засягат разнообразни групи от работници. Общото между тези хора е, че много често им се заплаща труд от 1 евро и дори по-малко на час, работят по 12 часа, понякога и повече на ден, шест или седем дни от седмицата, пребивават в ужасни условия, а отпуск, официални празници и отпуск по болест са им отказвани от работодателите.

Тежката експлоатация на труд засяга както граждани на ЕС, така и граждани на държави извън ЕС. Трябва да се отбележи, че тя невинаги е следствие от трафик на хора (което е обвързано с незаконни средства за целите на експлоатацията), а също не е задължително жертвите да са принудени насилствено да работят. Експлоатацията при тези хора се изразява в техния трудов опит, който включва условия на труд много под стандартите, ниво много под това, което може да се счита за приемливо по закон.

„Тежката експлоатация на труд“
е упомената и в закона

Справедливи и равни условия на труд по чл. 31 от Хартата на основните права се отнася до граждани на ЕС и до тези от трети страни, независимо дали работниците са с редовен или нередовен статут на пребиваване; чл. 9, параграф 1 от Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, също обхваща „тежката експлоатация на труд“, споменавайки наемане на работник в затруднение или в нарушение в „особено експлоататорски условия на труд“. Според чл. 2 от тази директива също така са условия, „при които има забележително несъответствие в сравнение с условията за работа на законно наетите работници, които условия засягат здравето и безопасността на работниците и нарушават човешкото достойнство“. Тази формулировка е отразена и в чл. 31 от Хартата на основните права. С други думи, „Тежката експлоатация на труд“ означава работни условия, които се отклоняват значително от стандартните – справедливи и честни, а именно работни условия, определени от трудовото законодателство и други правни разпоредби, отнасящи се по-специално до възнагражденията, работно време, отпуск, здраве,  безопасност и достойно и справедливо отношение към работниците.

Рисковите фактори

Изследването на Агенцията на ЕС за основните права на човека (FRA) има за цел да подпомогне европейските институции и държавите членки в работата им по предотвратяване и проследяване на ситуации, при които има тежка експлоатация на труд и да предостави на жертвите реален достъп до правосъдие.

Рисковите фактори, свързани с експлоатацията на труд, се отнасят към

• правната и институционалната рамка;

• положението на работника;

• особеностите на работното място и

• особеностите, създадени от работодателя.

Предвид опасностите на експлоататорските условия на труд държавите членки на ЕС имат задължениe за извършване на надлежна проверка. Работниците от чужда държава, които се сблъскват с висок риск на тежка експлоатация – като резултат на натрупване на рискови фактори – имат правото да получат защитни мерки, приети от компетентните институции.

Следователно, когато се натрупват рискови фактори, държавите членки имат задължения, произтичащи от европейското право, да извършват проверки, насочени към идентифициране на експлоатация на труд, защита на жертвите и установяване на механизми за обезщетение и предотвратяване на безнаказаността.

Основни констатации и препоръки

Преди всичко, превенцията е основна мярка, а за това е нужно (според FRA) държавите членки на ЕС да повишават осведомеността сред широката общественост и да насърчат нулева търпимост към експлоатацията на труда. Сред населението на европейските държави се забелязват признаци на толерантност към трудовата експлоатация на работници от други държави. Тези работници се разглеждат като доброволно приели да работят в условия на експлоатация. Именно липсата на ясно разбиране за тежката трудова експлоатация от специалистите също допринася за ситуациите, които остават без приоритет и разбиране, но при които има наличие на трудова експлоатация.

Съществена препоръка е насърчаването на целенасочени дейности за повишаване на осведомеността и специфичните обучения. В действителност по-доброто познаване и разбиране на многобройните форми на трудова експлоатация би помогнало на инспекторите по труда и полицейските служители да идентифицират подобни случаи.

Според FRA ефективното сътрудничество между обществените и частните организации е от съществено значение и трябва да се основава на споделено разбиране на проблемите, причинени от трудова експлоатация, на основните права, подложени на риск, и на необходимите действия, които трябва да се предприемат.

Държавите членки на ЕС трябва да гарантират, че членовете на организациrте, които следят за трудова експлоатация, са наясно с различните форми на тежка експлоатация на труда и техните първопричини, а също, че са квалифицирани да реагират по съответния начин. Инспекторите по труда и полицейските служители трябва да бъдат добре информирани и инструктирани да предоставят на жертвите на тежка трудова експлоатация правото на предимство пред целите, отнасящи се до управлението на миграцията.

Във връзка с предоставяне на предварителна информация на работниците FRA смята, че синдикатите и организациите на гражданското общество трябва да бъдат насърчавани да се свържат и предоставят информация на работниците, движещи се във или към ЕС. Следва да бъде разгледана ролята на посолствата при предоставяне на информация преди заминаване и пристигане.

По отношение на трудовите правоотношения прозрачността е от изключителна важност, а липсата на такава е индикатор за риск от трудова експлоатация. Държавите членки на ЕС трябва да подсигурят прозрачни основни правила и обстоятелства при всяко назначение, разбираеми и добре документирани. Всеки работник трябва да получи договор, написан на език, който може да разбере, както и да получава възнагражденията си по прозрачен начин и в равен интервал от време.

Държавите членки трябва да предоставят възможност за информиране на потребителите относно продуктите и услугите, така че те да могат да оценят риска от тежка трудова експлоатация в производството или в предоставянето на дадена услуга. Това представлява правото на потребителите да бъдат запознати и задължението на компаниите да оповестяват информация. Предоставянето на подобна информация може да се изразява в:

• ефективни и надеждни методи за сертифициране на продукти и на компании, които спазват правата на работниците;

публични регистри на работодатели и лица, наети за подбор на персонал, обвинени в трудова експлоатация, освен ако не са предприели достатъчни мерки за надежно справяне и предотвратяване на бъдещи подобни случаи.

Друга препоръка, която се споменава от FRA, е във връзка с гаранциите при процедурите за обществени поръчки. Има много случаи, при които липсва информация и не е обърнато нужното внимание върху обществени поръчки, възложени от държавни институции за изпълнение от подизпълнител. Честа практика е подизпълнителите да злоупотребяват с получените средства и да експлоатират наетите работници. Тази препоръка показва отговорността на европейските институции, службите и агенциите на ЕС, както и на държавите членки да нямат финансов принос за експлоататорски практики. При прилагане на законодателния пакет, приет през февруари 2014 г., относно процедурите за възлагане на обществени поръчки, държавите членки на ЕС са призовани да обърнат специално внимание на необходимостта да се избягва подпомагането на експлоататорски труд от ангажирани компании възложители или от подизпълнители, участващи в експлоатирането на работници.

Останалите препоръки на FRA засягат следните аспекти:

инспекции и контролни проверки на работното място за нарушения – държавите членки на ЕС трябва да осигурят цялостна система за извършване на инспекции на условията на труд, която да е достатъчно ефективна, за да отговори на признатите стандарти. За тази цел законодателството трябва да бъде ясно установено, задължавайки публичен орган да извършва достатъчно контролни проверки на условията на труд за определен период от време. Този публичен орган трябва да има правилно подбран състав, трябва да бъде обучен да извършва проверки по целенасочен и ефективен начин, а също така да разполага със средства и правомощия за обезпечаване на доказателства, свързани с наказателното производство. Също така този контролен орган трябва да може да разчита на сътрудничество с полицията. Държавите членки на ЕС трябва да разработят по-ефективни и целенасочени стратегии, за да успеят да изложат на показ случаите на тежка трудова експлоатация и правонарушителите. От своя страна, агенциите на ЕС, включително Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), Eвропол и Евроюст, могат да бъдат много полезни за трансграничното сътрудничество между органите на държавите членки, натоварени да извършват мониторинг, разследване и преследване на тежки нарушения в случаите на трудова експлоатация, включваща повече от една държава-членка.

достъп на жертвите до правосъдие – институциите на ЕС и държавите членки трябва да преразгледат съответните директиви на ЕС, както и наказателно-правните разпоредби, с цел да предоставят на всички работници равна и ефективна защита срещу тежка експлоатация на труда. В допълнение, държавите членки на ЕС следва да преразгледат ефективността на правните разпоредби, позволяващи:

      – преустановяване на работата или отнемане на лиценз на предприятия, които са осъдени за тежка експлоатация на труд;

      – възможност да се публикува списък на работодателите, осъдени за тежка експлоатация на труд;

увеличаване на правомощията на институциите, занимаващи се с трафик на хора, така че борбата с експлоатацията на труд да бъде включена в задълженията им – в 2/3 от европейските държави се наблюдава затруднение и липса на ефективност при оказване на помощ на жертвите на трудова експлоатация. От друга страна, много институции отказват да се заемат с тези хора, ако не става въпрос за трафик или насилствени действия. Въз основа на това основание FRA счита, че мандатът на организациите, противодействащи на трафика на хора на равнище на ЕС и на държави-членки в ЕС трябва да обхване всички криминални форми на трудова експлоатация;

насърчаване на жертвите да докладват, като им бъде предоставено разрешение за пребиваване – проучванията показват, че жертвите на трудова експлоатация, които имат нередовен статут на пребиваване, се чувстват обезкуражени да подадат сигнал в която и да е държавна институция. Страхът, че ще бъдат принудени да напуснат страната, е главна причина, поради която тези хора не докладват нарушенията. Държавите членки на ЕС трябва да въведат мерки, насърчаващи жертвите да докладват, без риск от експулсиране. Тези мерки трябва също да позволяват на държавите членки на ЕС в случай на сериозни нарушения да предоставят на работника, подаващ сигнал, разрешение за пребиваване, обосновано от ясни правни норми.

осигуряване на помощ за жертвите – съгласно чл. 8 от Директивата за подпомагане на жертвите на трафик на хора, всички жертви имат право на достъп до подпомагане съобразно техните нужди. Това подпомагане трябва да работи в интерес на жертвите ‒ да бъде поверително и безплатно. В случай че достъп до такава помощ е отказана, чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС изисква да се осигури ефективна защита за жертвата.

насърчаване и подобряване на сътрудничеството с трети страни, ангажирани с експлоатацията на труд – полицията, обществени или частни организации, профсъюзите;

осигуряване на компенсации за жертвите – европейските институции трябва да обмислят изменение на Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като се  включи разпоредба, подобно на член 17 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, според която държавите членки на ЕС гарантират, че хората, жертви на трафик, имат възможност за държавна компенсация;

подкрепа в правото на жертвите на ефективно полицейско разследване – средство за подобряване на полицейските разследвания би било създаването на специализирани полицейски звена и връзки на сътрудничество между полицията и контролните органи, като инспекторите по труда и финансова полиция.

Изход от настоящата ситуация

Освен ако не бъде акцентирано върху усилията за защита на трудовите стандарти, съществува риск те да бъдат допълнително компрометирани. Имайки предвид нарастващите различия в жизнения стандарт и мобилността, които принуждават работниците да приемат несъответстващи на нормалните условия на труд, проблемът не може да бъде оставен за решаване на глобализирания пазар на труда. Изисква се строг контрол и мониторинг, включително чрез наказателно-правни разпоредби за особено тежки нарушения.

„Бедността и намаляващият просперитет създават благоприятна основа за престъпна експлоатация на труд. […] Търсенето на евтина работна ръка се очаква да нарасне значително в резултат на бързото нарастване на потребителската база в световен мащаб, което от своя страна води до по-голяма трудова експлоатация в традиционно засегнатите отрасли като хотелиерство, строителство и почистване. Отрасли, при които обикновено не се наблюдава подобно явление, също могат да бъдат засегнати.“ (1)

В заключение следните точки заслужават да бъдат акцентирани:

ü укрепване на правната рамка за защита правата на работниците за справедливи и равнопоставени условия на труд; съществува консенсус на европейски ниво по отношение на това, че е недопустимо да съществува тежка трудова експлоатация, а работниците имат право на правна защита. Към настоящия момент наказателното право в някои страни от ЕС защитава единствено гражданите от трети страни, изпаднали в неравностойно нередовно положение от трудова експлоатация. Тези несъответствия отразяват липсата на ясни стандарти;

ü подобряване на системите за мониторинг, инспекциите на работното място и ефективност на разследванията; контролните органи, упражняващи надзор, са от решаващо значение. Много от държавите членки на ЕС трябва значително да подобрят инспекциите на работното място. Някои обещаващи практики показват, че ефективността по отношение на полицейския контрол и мониторинг може да бъде повишена при добро сътрудничество между инспекторите по труда и полицията;

ü насърчаване на жертвите на трудова експлоатация да докладват; необходимо е да се работи още много в полза на това жертвите на тежка трудова експлоатация да бъдат насърчавани и да имат възможност да докладват на инспекторите и на полицията. Съществуват добри практики, насочени към повишаване на осведомеността и подпомагане на жертвите, при защита на техните права. Профсъюзите и участниците в гражданското общество все по-често откриват своята важна роля в това отношение.

ü по-добра специализация и трансгранично сътрудничество във всички области на тежка експлоатация на труд; някои от държавите в ЕС са създали специализирани полицейски звена в улеснение на трансграничното сътрудничество – това трябва да бъде признато като добра практика. Институционалните структури, създадени с цел да противодействат на трафика на хора, също следва да бъдат използвани за справяне с тежката работна експлоатация. Институционалните рамки и процедури, съсредоточени единствено върху трафика на хора, не обръщат достатъчно внимание на тежката експлоатация на труд в случаите, когато не отговаря на определението за трафик на хора.

ü засилване на превенцията, включително правнообвързващи стандарти и създаване на надеждна търговска марка; институциите в ЕС и държавите членки са насърчавани да засилят мерките за превенция, включително чрез процедури за обществени поръчки, които биха предотвратили непреднамерено финансиране на експлоататори на труд, и по-ефективни системи за определяне на стандарти за достойни условия на труд, продукти и услуги, които отговарят на тези стандарти. Това би позволило потребителите да оценят по-добре риска от закупуване на артикули, произведени в тежки експлоатационни условия на труд.

ü политика на нулева търпимост към тежка експлоатация на труд във всички общества; създаването на среда с нулева толерантност към трудовата експлоатация е в основата на защита на човешкото достойнство и основните човешки права на всички работници. Политиците, медиите и всички останали, които участват в публичното говорене, трябва да бъдат наясно с отговорността, която върви заедно с тази привилегия.

 

Бележки:

(1)   Европол (2015 г.), Изследване на бъдещата организирана престъпност, Хага, Европол, стр. 26

Превод Веселин Гяуров

 


Правата, определени от
Хартата на основните права на Европейския съюз
(Хартата на основните права), са от особено значение за работниците, които се движат в рамките на ЕС, и на тези, които пристигат от трети страни. Това са:

 

ü правото на човешко достойнство, залегнало в член 1;

ü забрана за робство и принудителен труд (чл. 5);

üсвобода на избор на професия и право на работа (чл. 15);

ü забрана за дискриминация (чл. 21);

ü право на достъп до услуги за трудоустрояване (чл. 29);

ü защита в случай на неоснователно уволнение (чл. 30);

ü справедливи и равни условия на труд (чл. 31);

ü забрана на детския труд и защитата на младите хора на работното място (чл. 32);

ü защита на потребителите (чл. 38);

ü правото на ефективни правни средства за защита;

ü правото на справедлив съдебен процес (чл. 47).

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук