ДАНЪЧНАТА РЕФОРМА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТЛАГА ПОВЕЧЕ

Професор Иван Ангелов е роден в с. Българин, Харманлийско. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ в София (днес УНСС).От 1960 г. е в Икономическия институт на БАН, където е член-кореспондент. В продължение на 12 г. работи в ООН. Икономически съветник на премиерите Георги Атанасов, Андрей Луканов и Жан Виденов. Автор на книгата „Икономиката на България до 1999 г.“ 

Каква България искаме? С див полуфеодален балкански капитализъм или член на цивилизован Европейски съюз?

От 13 години у нас се говори за необходимостта от привеждане на данъчната ни политика в съответствие с тази на Европейския съюз, където членуваме от 1 януари 2007 г. Защото сегашната ни данъчна политика няма нищо общо с тази на Европейския съюз.

Тя е авторитарно балканско изобретение, с активното участие на МВФ, което прави бедните още по-бедни и богатите – още по-богати. И злоупотребява с пословичното търпение на българите. Това е известно на ръководителите на ЕС и на големите европейски държави – наши съюзници, но те се преструват, че не го виждат. Не допускат такава дива данъчна политика у дома си, но нямат нищо против ние да се измъчваме с нея.

Тук ще се спра на три от най-важните данъци в България, осигуряващи 74% от данъчните ни приходи в бюджета (без да броя акцизите), и ще ги сравня със същите данъци в другите страни от ЕС (виж таблицата).

Данъци в европейските страни – в %

 Източник: Wikipedia. Tax rates of Europe.

Пояснение: България и Дания  са единствените страни без диференцирани проценти по ДДС. Възможно е междувременно някои от процентите по данъка върху доходите и корпоративния данък да са променени незначително, но това не променя общата картина на данъците в Европа. ДДС е по последни данни.

Данъчната система обхваща преките и косвените данъци, данъците върху имущества и наследства, данъците върху трансфери на парични и други богатства, осигурителните вноски, местните данъци, и т.н.

Цялостната данъчна реформа изисква няколко години. По това аз пиша отдавна, в десетина статии и няколко монографии. Никой не оспорва открито предложенията ми, но властите отвръщат с мълчание, а медиите с моята изолация. Може би защото така им е наредено. Нали казват, че у нас имало свобода на словото. Голяма свобода – на 111-о място сме.

В следващите редове засягам само посочените

три данъка, с които реформата може да започне
от 1 януари 2021 г.

Казано най-общо, тя ще се изрази в европеизация на нашата данъчна политика чрез:

P Преместване на основното данъчно бреме от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в ЕС, без да се изравнява веднага с тях. От това ще бъдат облекчени
80 ‒ 85% от данъкоплатците, ще се натоварят допълнително, но умерено, 10 ‒ 12% и малко по-силно, но поносимо, около 5%;

P Повишаване на дела на преките данъци (върху доходите на физическите лица и върху печалбата) и на социалните осигуровки и намаляване на дела на косвените данъци (ДДС и акцизи) в общите бюджетни приходи в посока към европейските, без да ги достига засега;

P Въвеждане на необлагаем минимум на доходите и на печалбата. Ние сме единствената страна в ЕС без такъв минимум. От това трябва да се срамуваме като европейска държава в XXI век, защото облагаме с данък и най-бедните слоеве, които едва оцеляват биологично. Никой в Европа не прави подобно нещо. Общество, което пренебрегва елементарната социална справедливост, няма бъдеще;

P Прилагане на семейния принцип за облагане с данък върху доходите на физическите лица, който оставя повече средства на домакинствата, спомага за повишаване на потреблението, стимулира икономическия растеж, улеснява отглеждането и образованието на децата и помага за смекчаване на демографската криза;

P Запазване на 20% основен ДДС, съчетан с въвеждане на диференцирани ставки за ограничен кръг стоки. Засега 25 страни членки в ЕС използват диференцирани ставки. Изключение правят само Дания и България. Това е основание за тревожен размисъл;

P Децентрализация на данъчната система. Увеличаване дела на местните данъци, заедно с повишаването на регионалните управленски компетенции. Въвеждане на трайни отчисления от някои данъци (върху доходите, върху печалбата) за местните бюджети.

Социално предизвикателство спрямо собствения народ е, че в България – най-бедната страна в ЕС, бедните и средните слоеве са натоварени, наред с богатите, със 70% косвени данъци от общите данъчни приходи на бюджета, докато преките са едва около 30% и се плащат от богатите. В ЕС е обратното. Това характеризира антисоциалния характер на нашата данъчна политика. Данъчното бреме на бедните и средните слоеве трябва да се намали и постепенно да се приближава към европейското.

Архитектите на т. нар. плоски ниски данъци обещаваха през 2005 ‒ 2007 г., че с тях ще се постигне по-голямо изсветляване на стопанската дейност, повишаване събираемостта на данъците, увеличаване на вътрешните инвестиции, привличане на повече преки чуждестранни инвестиции, по-висока производителност и конкурентоспособност, ускорени темпове на догонващо развитие, по-високо благоденствие, по-голяма справедливост и т.н. Нито едно от тези обещания не беше изпълнено.

По повод твърденията на крупния бизнес, на някои министри и на придворни икономисти, че тази данъчна система работи добре и затова не трябвало да се пипа, твърдя категорично – това не е вярно! Ако работеше добре, щяха да я използват и в най-развитите пазарни икономики. А те отдавна се отказаха от нея. Нито една развита пазарна икономика по света не я прилага сега. Тя може да облагодетелства крупния бизнес и висшитe държавни чиновници, но не работи за милионите трудови и предприемчиви хора по света.

Наред с някои други причини, благодарение и на тази реакционна доходна и данъчна политика всички наши икономически, социални и други програми през последните 25 ‒ 30 години са хронично недофинансирани. У нас все още не умират хора от глад по улиците, както в  Африка, Южна Азия, Централна и Южна Америка. Но всяка година умират преждевременно хиляди хора от трайно недохранване, имаме най-високата смъртност, най-ниската раждаемост, най-кратката продължителност на живота, най-неблагоприятната възрастова структура на населението, най-голямата емиграция на високо и средно квалифицирани кадри, най-голяма заболеваемост от нелечими и трудно лечими болести, европейски рекордьори сме по тютюнопушене сред децата, в това число и сред момичетата, ускорено се плъзгаме към демографска катастрофа в края на това столетие, известни сме с най-масова престъпност и корупция.

На основата на многогодишния европейски и световен опит беше предварително известно, че не можем да разчитаме на добри резултати с подобна система. Защото всички цивилизовани страни, които в далечното минало прилагаха ниски пропорционални („плоски“) данъци се отказаха от тях след Втората световна война. В няколкото източноевропейски страни, на които МВФ наложи „плоски“ данъци след 1990 г., те са по-високи (15, 20, 25, 30%) от нашите и са с необлагаем минимум. Но и тези страни вече се отказват от тях, въпреки съпротивата на заинтересованите среди. Тези данъци, разбира се, допадат на крупния капитал и той ги аплодира.

Може ли някой да ми предложи по-убедително доказателство от това за негодността на ниските „плоски“ данъци без необлагаем минимум, щом всички по света ги отхвърлят? Повтарям ‒ никой никъде вече не ги ползва в развитите страни. Всички модерни държави, които са ги опитали в миналото, са ги захвърлили. Само българските управляващи политици, крупен бизнес и придворни либерални икономисти продължават да ги харесват. Това показва колко ниско е интелектуалното и професионалното равнище на тези, които управляват България сега. И на учените, които ги съветват.

Дано привържениците на нашата допотопна данъчна система се замислят над този зашеметяващ факт – че сме единствени, уникални в недомислената си данъчна политика. Дали трябва да се гордеем с това, или да се срамуваме! Затова аз наричам нашата настояща данъчна система най-реакционната в Европа.

В многобройни мои публикации от 12 ‒ 13 години за реформа на нашата данъчна система по отделните данъци предлагам накратко следните промени:

А) „Плоският“ данък върху доходите на физическите лица осигурява сега на нашия бюджет около 4 млрд. лв. Препоръчвам той да се промени в умерено прогресивен с необлагаем минимум от 1000 лв. Месечният доход от 1001 до 3000 лв. да се облага, както до сега, с 10%; от 3001 до 5000 лв. ‒ с 15% само за този доходен етаж; от 5001 до 7000 лв. ‒ с 20% само за този доходен етаж; над 7001 лв. ‒ с 25% само за дохода над 7000 лв. Възможни са и други варианти за числата и данъчните етажи. Важното е данъкът да бъде умерено и постепенно прогресивен. Нашият данък ще се приближава към европейския, но ще остане по-нисък от него. Максималните ставки по този данък в ЕС сега са 55 ‒ 58%, в Белгия дори още повече, а средният – около 40 ‒ 45%. Средното равнище, което препоръчвам за България, е 13 ‒ 15%.

Б) Семейно облагане на дохода на физическите лица. Това е много важно. Доходът на всеки член на домакинството сега се облага отделно. При семейното облагане общият месечен доход на домакинството се дели на членовете му и се облага само средният доход на член на домакинството. База за облагане става домакинството, а не членовете му поотделно, както е сега. Ако полученият среден доход на член от домакинството е до 1000 лв. включително, то не плаща данък. Ако е по-висок, ще плаща по скалата на данъка върху доходите, след приспадане на необлагаемия доход. Така на семейството остават повече пари, с които то разполага. Предимствата са очевидни.

От проучването на законодателството на различни европейски страни, на САЩ, Канада и други установявам, че има различни подходи за установяване на облагаемата основа: посоченият по-горе; средна за облагане на главата на домакинството; средна за облагане на всеки от членовете на домакинството; средна за облагане на родителите и децата; средна за облагане на всички членове на домакинството, включително и възрастните; средна в зависимост от характера на връзката между съпрузите и т.н.

В) „Плоският“ данък върху печалбата осигурява сега на нашия бюджет около 2,5 млрд. лв. Препоръчвам и той да се превърне в умерено прогресивен. Ще се оставя необлагаем минимум за семейните и другите  малки фирми, какъвто сега няма. Строго погледнато, колкото и да е несериозно, сега се облага дори минималната печалба от 10 лв. на една семейна фирма. За средните по размер печалби препоръчвам да се прилага, както и до сега, 10% данък. За още по-големите – 15%, и за най-големите – 20% за съответния данъчен етаж. Конкретните данъчни етажи ще се утвърждават от Народното събрание. Максималните данъчни ставки върху печалбата в ЕС сега са около 33 ‒ 35%, а средните около 28 ‒ 30%. Нашата максимална данъчна ставка ще остане по-ниска от европейската.

И още нещо много важно, което ще облекчи фирмите. Препоръчвам реинвестираната печалба на фирмите да не се облага с данък през следващите 10 години, което сега не се допуска. За доставяните производствени машини и съоръжения през тази и следващите 10 години да се разрешава на фирмите да прилагат ускорена амортизация. То също не се прилага сега, а ще е важно облекчение за фирмите, тъй като увеличава производствените им разходи с по-големи амортизационни отчисления и намалява облагаемата печалба. Това ще ги стимулира да инвестират повече, да обновяват по-бързо производствения си капитал и да плащат по-малък данък върху остатъчната си печалба – дори под сегашните 10%. Тези стимули за по-активна инвестиционна дейност сега не се прилагат и фирмите се насърчават към инвестиционна и обновителна пасивност.

Г) Данъкът добавена стойност (ДДС) осигурява над 10,5 млрд. лв. (близо 50% от общите данъчни приходи на бюджета). Поради това с него трябва да се борави внимателно. При запазване на основната ставка от 20% да се прилага и диференциран ДДС с по-ниски ставки (до 8 ‒ 10%) за лекарствата, за детските стоки и учебните помагала, за ограничен кръг насъщни хранителни стоки, потребявани от най-бедните. Да се въведе и по-висок данък (до 30%) за луксозните стоки. Това ще облекчи отглеждането на децата и живота на възрастните хора, които са големи потребители на лекарства. То ще натовари малко повече най-богатите, които си внасят екстравагантни лимузини, яхти, самолети, специални напитки и плодове от екзотични страни и други подобни. С решение на Народното събрание ограничен брой екстравагантни вносни стоки може да се облагат и с акцизи, ако Европейската комисия разреши. Такива стоки купуват може би 0,3 ‒ 0,4% от населението.

В съживената напоследък дискусия по този въпрос нашите либерални икономисти, които навремето ни натрапиха „плоските“ данъци и единната  ставка за ДДС, и сега са против диференцираните ставки. Вместо това те предлагат да се намали стандартната ставка на ДДС, примерно на 18%, защото „това било най-разумно“. Те са против диференцираната ставка, защото щяла „да предизвика хаос.“ Такъв подход има едно единствено предимство – улеснява данъчната администрация в събирането на данъка. Това обаче не може да бъде главен аргумент при вземане на решение за модела на такъв важен данък, като ДДС.

Показаха ни го и страните членки на ЕС. Почти всички (26 страни) възприеха навремето диференцирания ДДС, с изключение на Дания и България. Никъде обаче нямаше хаос! При въвеждането на диференцирания ДДС в Австрия аз работех в ЮНИДО (организация на ООН) във Виена и наблюдавах как стана това. Нямаше никакъв хаос.

Нашите либерали и тогава, и сега не се спират и пред лъжи. Тогава казваха на неосведомените българи, че прилагането на диференцирани ставки изисквало стоките с различен ДДС да се поставят на различни рафтове в магазините. Това естествено би създало неудобства. Нищо подобно не е правено никъде в Европа. Говореше се за масови злоупотреби и кражби при диференцирани ставки, но и това не се случи в значими мащаби никъде из Европа. Това бяха чистопробни лъжи, понеже либералите нямаха, а и сега нямат сериозни икономически аргументи в защита на слабите си тези.

Съдете сами. Нима е допустимо да се плаща еднакъв 20-процентен ДДС при покупка на животоспасяващо онкологично лекарство или учебник по български език и екстравагантна лимузина или яхта! С други думи, да се затруднява покупката на лекарството и да се улеснява покупката на лимузината. Каква чудесна услуга се прави на олигарха за сметка на онкологично болните и българските деца! Затова сегашната данъчна система така допада на нашите олигарси. Нима министърът на финансите и привържениците на единната ставка не съзнават каква глупост ни натрапват! И въпреки това отказват да правят промени. На какво се дължи това: на некомпетентност или на услужливи реверанси пред олигарсите?

Нека проверим как ще работят моите предложения

Ако приемем, че в тричленно семейство с едно дете и един работещ с 2000 лв. месечна заплата, по сегашните правила се плаща 200 лв. месечен данък върху дохода. По предлаганите от мен правила няма да се плаща нищо, защото разделеният на трима месечен доход е 667 лв., т.е. по-нисък от необлагаемия минимум от 1000 лв.

Ако месечният доход на семейството е 4500 лв., или по 1500 лв. на член от домакинството, по сегашните правила се плащат 450 лв. данък върху дохода. По моето предложение семейството щe плаща 50 лв., защото доходът на член от домакинството превишава необлагаемия минимум с 500 лв. и следва да плаща 10% данък.

Месечният доход на масовото българско семейство е не повече от 3000 лв. и то няма да плаща данък върху дохода.

Ако доходът на семейството е 9000 лв., по сегашните правила ще плаща месечен данък 900 лв. Ако се приеме моето предложение, при доход на член от домакинството 3000 лв., или с 2000 лв. над необлагаемия минимум, ще плаща само 200 лв., т.е. 10%. Нетният му разполагаем месечен доход ще се увеличи със 700 лв. Това означава повече средства за потребление в домакинството, за почивка, за образование на детето и т.н. Това пък ще стимулира и прираста на БВП.

Правил съм изчисления и за четиричленно семейство с две деца и с двама работещи с по 2000 лв. месечна заплата. Макар и с други числа, съотношенията са същите. Данъчното бреме на това семейство ще бъде далеч по-ниско от сегашното. А потреблението му – по-високо.

По моите предложения около 80 ‒ 85% от българските данъкоплатци няма да плащат данък върху дохода, или ще плащат по-малко от досегашните си задължения. Около 13 ‒ 15% от данъкоплатците ще имат умерени повишения и около 3 ‒ 5% ще имат по-съществени повишения на данъчните си задължения. С други думи, ще се приближаваме към европейските страни по данъчна политика, по домакинско потребление, по икономически растеж.

Противниците на данъчна реформа лъжат неосведомените граждани, че ще има масово повишение на данъците при евентуална реформа, с която „ще бъдат наказани най-предриемчивите, защото имали повече“. Чувал съм тези думи и от членове на настоящото правителство.

Това не е вярно! Това е чудовищна неграмотност и примитивизъм, особено от високопоставени държавни служители, каквито са министрите! По стандартите на съвременното европейско общество плащането на нормален данък върху дохода (около 25 ‒ 30 ‒ 35% ) не се възприема като ограбване или наказание на богатия. Защото обществото се нуждае от средства за финансиране на публични програми: държавно управление, образование, здравеопазване, наука, инфраструктура, демографско развитие, опазване на околната среда, различни социални програми, съдебна система, национална сигурност, отбрана, членски внос в Европейския съюз и други международни организации, и т.н. Световната наука и практика не е измислила по-ефикасно средство от данъците за набиране на необходимите средства за финансиране на споменатите функции според възможностите на различните данъкоплатци.

Но дори без да се налага навлизане в технически данъчни подробности, замислете се над следния факт. Аз ви препоръчвам нещо реално – ориентация към европейския данъчен модел, който се прилага в държави с общо население 500 млн. души в продължение на 50 ‒ 60 години. Какъв по-убедителен социален експеримент от този!

Най-характерното за преките данъци (върху доходите и върху печалбата) е прогресивното облагане, необлагаемият минимум, облекчения за бедните и средните слоеве и малко по-голямо натоварване на богатите. При ДДС те имат стандартна ставка около 20%, съчетана с по-ниски и по-високи диференцирани ставки. С помощта на тази данъчна система Европа постигна най-голямото в света благоденствие през последните десетилетия. Ако с помощта на други фактори и с този много важен данъчен инструментариум те постигнаха такъв забележителен прогрес, защо да не можем и ние. И ако техният модел на данъчна система с прогресивни преки данъци, съчетан с ДДС с основна и диференцирани ставки, работят в Европа, защо да не работят и при нас.

Такива препоръки до властите правя в десетки мои публикации от 2007 г. насам. Правят ги напоследък и други икономисти. Това означава от самото начало на управлението на Бойко Борисов.

България – най-бедната страна и с най-голямата социална поляризация, прилага най-реакционната данъчна политика в ЕС. Макар че сме член на ЕС, нашата данъчна система няма нищо общо с европейската. Нашите данъци правят бедните още по-бедни, а богатите – още по-богати.

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.