МАНИФЕСТ НА ПЛАТФОРМАТА „СОЦИАЛИЗЪМ ХХI ВЕК“

0
341

 Идейно-политическо обединение по чл. 37 от Устава на БСП

Нашите намерения

Ние открито заявихме своите намерения още с нашата резолюция „Към нова политическа програма „Социализъм на ХХІ век“ на 50-ия Конгрес на БСП от септември 2020 г: 
– да възобновим идейна дискусия за социализма, която да приобщи към себе си нови и активни поколения и да се издигне до нивото на широко обществено движение; 
– да отхвърлим пропагандната теза, че социализмът е тъждествен с тоталитаризма и несъвместим със свободата и демокрацията; 
– да се заемем да изработим нова програма, път към свободата на едно демократично социалистическо общество на бъдещето, отрицание на днешния неолиберален свръхкапитализъм. 
 
Нашата цел: на мястото на сегашното експлоататорско общество с неговите класи и класови антагонизми да създадем общество, в което свободното развитие на всеки един е условие за свободното развитие на всички!
 
Модерното робство на неолиберализма
 
В края на Втората световна война враговете на социализма обявиха пътя към него като „път към робството“ с лъжата, че той изначално бил отрицание на свободата, защото се основавал на диктатурата, на авторитаризма и тоталитарната държава. Да, историческото развитие обуслови реализацията на социалистически проект във формата на държавен социализъм с неговите безспорни постижения, но и с принципните пороци, довели до неговото крушение.
Но истината за същината на социалистическата идея е тъкмо обратната; името на тази идея е Свобода! Свободата за достоен живот, за творчество; свободата на труда от експлоатация, на словото от цензура, на избора от диктатура и икономическа принуда, свободата на убежденията от стигматизация.
Неолибералният „път към свободата“ се оказа високоскоростна магистрала към модерното робство на тоталния пазарен диктат и всевластието на глобалната суперолигархия. В условията на всеобхватния пазар кръстоносците на неолибералната вяра употребиха безпрецедентната мощ на новия дигитален инструментариум за насаждането на тотален контрол и над обществения, и на личния живот! Капиталът на комуникациите е новото робство!
 
Да, дигиталният неолиберализъм носи и усещане за свобода на избора и личното преуспяване. „Неограничените възможности“ на социалните мрежи да общуваш, да се интересуваш и да избираш могат да водят до очаквания за желана работа и добри доходи, до интересни преживявания и нови познания, в крайна сметка – до очаквания на мнозина за по-добър живот. Но не е ли дигиталният неолиберализъм маската пред лицето на бездната между богати и бедни?
 
Тройната парадигма на пазара, парите и приватизацията неминуемо превръща и дигиталния достъп до идеи, стоки или услуги в покупко-продажба, подчинена на нагона за максимални свръхпечалби. Неизбежният резултат – колосална концентрация на безпрецедентни финансови ресурси в няколко технологични гиганта, станали едва ли не повелители на историята.
 
Освободителната мисия на социализма
 
Днес човечеството е на кръстопът – дали да продължи по пътя на собственото си унищожение, или да мобилизира цялата си прогресивна мисъл, цялата си съпротивителна енергия, за да се противопостави на деградацията и да избере нова перспектива. Навсякъде по света все по-свободно, все по открито, все по-настойчиво се масовизира възгледът за социализма като спасителна алтернатива на човешкото развитие.
 
Да, но у нас през последните 30 години израснаха няколко поколения, за които социализмът е тъждествен с тоталитаризма и несъвместим със свободата и демокрацията. Той продължава да се охулва и като безроден, като отрицание на патриотизма, като безнадеждно подвластен на неолибералната глобализация.
 
На всичко това сме длъжни да отговорим с цялата сила на историческата истина, на фактите и аргументите – не за друго, а за да възродим изконната трансформационна сила на социалистическата идея. Нека като първа стъпка отново чуем Димитър Благоев – Дядото: 
 
„Социализмът – това е мир, това е чиста и свята република, това е равенство между хората, това е любов и признателност към Русия. Но не бързайте да заключите, че ако англичанин, французин, германец или поляк ви отговори друго, той или не е социалист, или е по-малко социалист от мене. Капитализмът има само една идея и тя е навсякъде по света – алчност и грабителство. Социализмът е силен като идея със своето универсално виждане за справедливостта, но той блести в умовете на човеците със своята местна оригиналност и национална идентичност.“
 
Заемайки се преди 130 години с въпроса „Що е социализъм…?“, Благоев първо отбелязва, че „това е голямо питане“, затова и като начало обяснява, че „думата социализъм излиза от глагола „социализирам“, което ще рече „правя нещо си да е обществено“, след което пояснява – „да преобърне средствата за производство и присвояване на благата от частни в обществени“.
 
Но какво конкретно значат тези отправни постулати днес; как да си представим „обобществяването“ на мега финансово-дигиталните конгломерати, на достъпа до безкрайното множество „блага“ на стоки, услуги и информация в реалностите на глобалната безконтролна олигархична власт? В миналото социалистите са се разпаднали на две непримиримо воюващи помежду си гледища за пътя към социализма: едното – първо властта отгоре, после одържавяването; другата – не, първо социализация отдолу, основа за демократична социалистическа власт. В резултат крушението на социалистическия експеримент и трайното дискредитиране на социализма като осъществима алтернатива.
 
Днес сме свидетели на много нови експерименти със социализма. Тяхна обща същност е отхвърлянето на всеобхватната пазарна покупко-продажба в полза на кооперирането, асоциирането и сдружаването на свободни и равноправни граждани за непазарното производство и ползване на програмни продукти, иновации и бази данни, до образование, медицина и здравеопазване като свободно достъпни публични блага, както и до необходимите продукти за пълноценен живот. Но за да имат те шанс, трябва:
 
– вместо дамгосването на парламентарната демокрация като предателство към каузата на социализма – разгръщане на широко демократично движение за налагане на волята на суверена над диктата на парите и на клиентелизма в политиката чрез народно представителство, отговорно пред избирателите, в съчетание с постоянно упражнявана пряка демокрация;
 
– вместо безкрайното противопоставяне между „правоверни комунисти“ и „предателски социалдемократи“ – обединяване в общи усилия за разкриване на очертанията и ориентирите на обновения социализъм на ХХІ век!
 
Гладко, като разходка по жълтите павета пред Народното събрание?! Напротив – всеки по-реален пробив към разчупване на пазарните императиви и на завладените власти неминуемо ще породи тоталната контраофанзива на подчинените на олигархията институции, на пълния спектър интереси и креатури на комерсиализираното статукво, на целия набор казионни медии, на пълчищата тролове на „министерството на истината“!
 
За партията и за движението
 
И тук стигаме до въпроса за двигателя, за носителя на идеята, способен да я превърне в понятна ежедневна политика, в програма минимум за днешния ден, но откриваща и хоризонта за радикалната смяна на тоталната система на неолиберализма с алтернативата на демократичния социализъм. Това може да е само партия, която е действително програмна, последователно демократична и кадрово превъзхождаща. 
 
В резултат на последните пет години лидерски „реформи“ днешната БСП е точно обратното – загубена в тресавището на някакъв абсурден „консервативен социализъм“ /?!/, поразена от сталински тип „чистки“ на „врага с партиен билет“, с разбити структури и членски състав, в немалка степен завладян от догмите на вчерашния ден. Руините, резултат от този реформен поход, днес са пред очите ни – една БСП, дълбоко скарана със себе си, свита до минимум подкрепа, основно от хора в третата възраст, без шанс да увлече активните поколения със завладяваща идея и реален проект за свободен живот в справедлива държава със солидарно общество.
 
Последният рубеж на защита на ръководните среди на партията е призивът за безропотно единство, съчетан с изричната заплаха за „елиминиране“ на несъгласните с по-нататъшното сриване на БСП. Но ето какво ни поучава Георги Кирков-Майстора по повод непростимата злоупотреба с призива за единство:
„Никакви доводи за запазването на някакво си „единство“ и „цялост“ в партията, които фактически вече не съществуват, защото не могат да съществуват, не трябва да ни занимават и смущават, когато пред нас стои жизненият въпрос как да спасим най-добрите и най-преданите сили на партията, които се давят и задъхват в една тълпа от неустановени елементи и озлобени сърца, а заедно с това и чрез това да спасим самата партия от пропаст и погинване.“
 
За необходимото обединение
 
В Платформата, която огласихме на 15 май 2021 година при инициирането на нашето Обединение, ясно заявихме:
 
„130-годишната история на БСП свидетелства, че при драстични социални, политически и икономически промени социалистите решително са пристъпвали към всеобхватно преобразуване на своята партия с цел идейно, организационно и политическо обновление и единство, така че партията да продължи да бъде носител на друго, на по-справедливо бъдеще. Трябва да го направим и днес. Незабавно! БСП трябва да се възроди като съвременна социалистическа партия с ясна идеология, програма и практически план за действие срещу социалната, икономическата и политическата криза на капитализма. Да се възроди като партия на демократичния социализъм, член на Партията на европейските социалисти и на Социалистическия интернационал в името на радикална социална трансформация във взаимодействие с широк спектър други леви партии и движения.“
 
В едни други условия отрицателите на социалистическия проект от кръга „Монт (връх) Пелерен“ произведоха неолибералната идея, която се наложи като едва ли не непоклатимата парадигма за света на днешния и утрешния ден. Днес от тук, от връх Бузлуджа, ние, наследниците и продължителите на завета на 130-годишния български социализъм, отправяме своето предизвикателство към тази „мъдрост“ и призоваваме за възраждане на масово социалистическо движение, силата, способна да даде нова перспектива на България с пътеводна звезда Социализмът на ХХІ век!
 
Инициативен комитет 
на идейно-политическото обединение 
в Българската социалистическа партия
Платформа „Социализъм ХХІ век“
 
Връх Бузлуджа, 
31 юли 2021 година
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук