Иво Христов e депутат от България в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Началник на кабинета (2017‒2019 г.) на Президента на РБългария Румен Радев. Журналист, писател, задълбочен познавач на изобразителното изкуство.
Интервю с Иво Христов, евродепутат от България в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, на Анна Георгиева, главен редактор на онлайн изданието „Списание Парламенти-Солидарност“
Анна Георгиева: Темата за бъдещето на Европа е като че ли вечна. Жискар д‘Естен направи много в тази насока като председател на Конвента за Европа, въпреки че предлаганата Конституция на ЕС беше бламирана в референдумите, проведени в Нидерландия и Франция. Конференцията за бъдещето на Европа вече стартира, проведе се учредителната пленарна среща, функционира многоезиковата електронна платформа, на която европейските граждани изразяват вижданията и предложенията си за по-добрата работа на европейския проект. По повод Конференцията възникват поредица от въпроси, по които бих искала да потърся Вашето мнение:
Какво очаквате да постигне Конференцията? Смятате ли, че Конференцията ще доведе до промени във функционирането на ЕС и какви биха могли да бъдат те? Твърде е възможно предложенията на гражданите, ако бъдат приети, да изискват промени в Договорите за ЕС. Дали ЕС е готов да тръгне по този път, според Вас?
Иво Христов: Форматът на Конференцията е без съмнение оригинален, декларираните цели са амбициозни. Не би имало смисъл от нея, обаче, ако не доведе до съществени промени във функционирането на Съюза. Мисля, че ще се чуят интересни идеи, но се опасявам, че няма да се материализират. Не смея да съм голям оптимист, но, разбира се, се надявам Конференцията да даде втора младост на ЕС, който в последните години се бюрократизира и отдалечава от гражданите.
Анна Георгиева: Какъв модел на ЕС би бил най-жизнеспособен?
Иво Христов: Разделението между граждани и политици на ниво ЕС става все по-драматично, още повече – в контекста на ковид-кризата. Очакванията на хората са свързани с повече отговорност, обективност и прозрачност в работата на институциите – на национално и европейско ниво. Какъвто и модел да бъде приложен, за да е работещ, трябва да е подчинен на тези основни критерии.
ЕС все повече губи контрол над процесите, които протичат в отделните държави членки; той се старае да се намеси, изказва мнения, в последно време прави опити да се сдобие с инструмент за по-ефикасно въздействие. Но намесите му са неефективни. ЕС трудно разпознава и признава собствените си проблеми. Да речем, от години Брюксел сочи с пръст Полша и Унгария заради проблемите с правовата държава и демокрацията в двете страни, но не забелязва България, където тези проблеми са несравнимо по-драматични.
Анна Георгиева: В Съвместната декларация на трите основни европейски институции за Конференцията за бъдещето на Европа са изброени главните теми, които следва да бъдат основа за дебата. Кои са важните за Вас и Вие бихте ли добавили въпрос, който считате, че е важен и който също може да има значение за бъдещето на европейския проект?
Иво Христов: За мен най-важната тема е как обсъжданите въпроси, набелязаните проблеми и идеи, ще бъдат трансформирани в работещи решения; ще получат ли гражданите на Съюза доказателство, че волята на европейските лидери се простира отвъд организирането на общоевропейска дискусия по наболелите от години теми. Инак това ще се окаже поредната говорилня.
Като депутат в ЕП за мен основната крачка е сдобиването на ЕП с право на законодателна инициатива.
Анна Георгиева: Вие – лично и чрез офисите си у нас – поддържате връзка с избирателите си. Смятате ли, че Конференцията за бъдещето на Европа ще привлече вниманието на българските – а и не само – граждани, особено в тази сложна ситуация, свързана с корона-кризата? Има ли опасност Конференцията да се превърне в организирано мероприятие, което само да се отчете като успех? Какви трябва да бъдат стимулите, „примамките“ за по-широко гражданско участие, каквато всъщност е целта на Конференцията?
Иво Христов: Българските граждани имат по-скоро положително отношение към ЕС и все още гледат на членството ни в него с надежда. Макар критиките към Брюксел да нарастват. Дългогодишното фаворизиране на Борисов от ЕС силно ерозира доверието на българите в съюза. Към настоящия момент политическата ситуация у нас е много динамична и изострена. Затова не мисля, че Конференцията за бъдещето на Европа ще привлече особен интерес. Но трябва да осъзнаваме, че макар и несъвършен, ЕС е единственият спасителен пояс в разлюлените води на кризата.
Анна Георгиева: Как виждате социалния модел на ЕС, какви биха били неговите основни измерения? Осъществим ли е?
Иво Христов: Социалната стабилност в Европа е критичен въпрос. Лошите трудови условия и липсата на адекватно заплащане в редица държави в Източна Европа, особено в България, засилват трудовата миграция, например. За да постигне работещ социален модел, в регулациите си ЕС трябва да отчита националната специфика. Този принцип следвам в работата си в парламентарните комисии, на които съм член – Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Комисията по земеделие и развитие на селските райони и Комисията по рибно стопанство. В доклада си, приет от Комисията по рибно стопанство, поставих акцент върху състава на риболовния флот на Черно море. Той се състои предимно от дребномащабни риболовни кораби. Към дребномащабните рибари трябва да бъде прилаган индивидуален подход, техният поминък е несигурен, а доходите им са по-ниски в сравнение с други сектори. Това ги прави особено уязвими по отношение на непредвидени събития или кризи. Ако към нашите рибари приложим критериите, които прилагаме към големите риболовни флоти на Испания и Франция, да речем, ще ги обречем на безработица.
В по-общ план, Европа не успява да изгради общ социален модел, а силните социални държави са под натиск от социалния дъмпинг вътре в съюза, но най-вече от Азия. Заедно можем да защитим своите социални завоевания, но е необходима твърдост в търговските преговори с други страни. Вместо това сключваме договори за свободна търговия без да поставяме социалните си условия. В ЕП гласувам против тези договори.
Анна Георгиева: Изкуственият интелект навлиза не само в икономиката и ежедневния живот на европейските граждани, но и в политиката, етиката, социалните отношения. Смятате ли, че ЕС би могъл да създаде някаква рамка за неговото развитие и използване?
Иво Христов: Наскоро Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI) прие мое становище относно изкуствения интелект в сектора. Поставих акцент върху въздействието на новите технологии върху трудещите се и техните работни места, а също и върху факта, че постиженията на изкуствения интелект трябва да бъдат еднакво достъпни за всички земеделски производители и животновъди, независимо от размера и местоположението на тяхното стопанство.
Принципът е валиден не само за този сектор. Основното е човекът да съхрани контрола си над изкуствения интелект. Изкуственият интелект ще доведе до загуба на милиони работни места. Трябва да се подготвим с програми за справедлив преход, най-вече с мисъл за заетостта.
Анна Георгиева: Как ЕС може да засили позицията си на световен политически лидер? Достатъчно ли е използването на т.нар. мека сила?
Иво Христов: За съжаление ЕС няма лидерска роля в момента, нито ще има в близко бъдеще.
Очевидно е, че Европа има нужда от нов договор. Тя пропусна да се сдобие с конституция навремето, което пречупи цялата европейска интеграция и оттогава се трупат грешки и компромиси, както и къси съединения на различни нива. Ако не преодолеем този етап, в краткосрочен план ще губим все повече ролята си на икономически гигант, а тъй като и без друго не разполагаме с военна сила и със самостоятелна обща външна политика, ще се превърнем във второстепенен актьор.
ЕС първо трябва да се справи с вътрешните си противоречия. Пандемията показа липсата на адекватни структури и методи на ниво ЕС за справяне с глобални кризи. Ескалираха националните егоизми, но като че ли Европа осъзна, че е необходим общ отговор на наднационалните заплахи. Изграждането на такава система изисква време, но ако ЕС е успял да извлече необходимите поуки, има всички обективни предпоставки за засилване на неговата роля в протичащите глобални процеси – политически, икономически, в сферата на здравеопазването, отбраната и прочее.
Анна Георгиева: Мислите ли, че ще има различия в подходите на страните и гражданите от т.нар стара и нова Европа?
Иво Христов: Различията все повече са не толкова географски, колкото философски. Между суверенисти и федералисти, между страни, които приемат, и такива, които са скептични към германското лидерство. Различия в подходите неминуемо ще има, но след като обект на дискусията е „бъдещето на Европа“, главната задача е да бъде открита пресечната точка на различните национални интереси. Различията няма да бъдат напълно туширани в нито един момент, което не означава, обаче, че разумни компромиси и конкретно формулирани, постижими цели не биха могли да доведат до работещо за всички страни решение.
Анна Георгиева: Темата за разширяването на ЕС не е включена експлицитно в обявената тематика на Конференцията. Каква е причината за това, според Вас?
Иво Христов: Разширяването като че ли напоследък не е приоритетна тема в дневния ред на Съюза. Страните, които чакат на вратата, са поставени в положение на безкрайни преговори и някакъв модус на сътрудничество между тях и ЕС. Европа почива на все по-труден компромис и това, според мен, една от причините за отпадането на темата за разширяването на Съюза. Нови държави в рамките на ЕС означава и нови конфликти, спорове от решаващо значение – не съм сигурен, че в текущата ситуация Съюзът е способен да се справи с това.
Анна Георгиева: Смятате ли, че има, както твърдят политически анализатори, борба между либералния модел на развитие на ЕС и модела на националните държави, обединени в по-хлабав икономически и политически съюз?
Иво Христов: Разделение между общества и държави по тази тема, а и не само, е налице. То е плод на неолибералната доктрина, която беляза управлението във всички страни от 90-те години насам. Разделението на бедни и богати, на правоимащи и безправни постепенно изтри всички демократични принципи, заложени в основополагащи документи на всички държави, дори и на стари демокрации в Европа. Догмите, заблудите, на които робуваме вече 30 години и повече, пораждат закономерно процеси по разслоение и фрагментация.
Неолибералната доктрина все още моделира света, в това число и ЕС, макар че са все по-очевидни доказателствата за нейната неприложимост; за вредите които нанася в световен мащаб.
За да излезе по-силен, ЕС трябва да излезе и от това идеологическо противоречие. „Съюз“ не означава отказ от национален суверенитет, но и не предполага доминирането на национален егоизъм, на по-силните над по-слабите, на по-развитите над по-изоставащите.
Анна Георгиева: Как медиите могат да допринесат за успеха на Конференцията за бъдещето на Европа ?
Иво Христов: Най-напред като отразяват темата, която не представлява интерес за повечето от тях. На второ място с обективност и необходимата доза критичност. Не само по отношение на Конференцията, медиите, особено в България, трябва да се върнат към позабравената си роля на безпристрастен посредник и градивен критик. Гражданите очакват това от тях.