ОТНОСНО ОБРЪЩЕНИЕТО „ВРЕМЕ Е!“

0
177

 Анко Иванов, магистър по география и доктор по философия. Организационен работник и учител. Автор на 15 книги и учебни пособия, на статии във вестници и списания по проблеми на географията, политологията и философията.

 Получих на интернет адреса си материала, озаглавен „Време е!“. В него са разкрити множество проблеми, развити са накратко множество идеи. По мое лично мнение намирам, че е време редица предлагани от БСП икономически, социални, екологични и патриотично-демографски проблеми да се поставят по-ясно и по-силно. В „Ново време“ като част от дискусията изказах мнение, че БСП трябва бъде като социалистическа партия изразител и защитник на интересите на хората на труда. Тя трябва да изразява доминиращите икономически, социални, екологични и патриотични публично изявявани интереси на хората на труда. Всички те следва да са афиширани пред обществеността, представени пред членовете на БСП, симпатизантите и привържениците на нашата партия с политически средства – идеи, стратегии, тактики, основаващи се на социалистическите ценности и най-вече равенство, справедливост, солидарност, демократичност. Редица от тези неща ги има в документа „Време е!“.

Сега думата ми е за друго. Става дума за развитата теза, че „Време е БСП да се превърне в партия на жените и ЛГБТИ+ хората“. Равенството на половете е част от реализацията на принципа за равенство. Решителната крачка за равенство на половете бе направена в България след Девети септември 1944 г. с решаващата роля на БКП и личната инициатива и огромна работа на Елена Лагадинова. Всички жени на възраст над 18 г. получиха равни политически права с мъжете. Рязко се увеличи и дори получи доминиране броят и относителният дял на жените с висше образование. Жените получиха възможност за реализация, почит и уважение във всички професии. Част от поставените в документа проблеми са социални като: грижата за децата – общински ясли и детски градини и т.н. 
 
Считам, че феминизмът в България не е сред най-актуалните теми, той е проблем пред ограничен кръг от жени. За огромната част от жените този проблем не стои. Това се отнася най-вече за неравенството в заплащането на труда на жените. Равенство в заплащането не може да има при нито една политическа система и най-вече в условията на „невидимата ръка“ на пазара. Вместо социалния проблем – увеличаване на доходите, в материала се поставя въпросът за доходите само на жените. Записаното в материала: „Работничките в професии, традиционно заемани от жени, сред които шивачките, медицинските сестри, учителките, продавачките и санитарките, са заставени да работят все повече, а заплатите им отдавна не отговарят на минимални стандарти за достоен живот в България, само защото тези професии се считат за „женски“. Това са социални проблеми на определени професии. Да вземем цитираните учителки. Работих в продължение на над 20 години като учител. Независимо от докторската ми степен и издадени учебни пособия като книги, получавах едно от най-ниските трудови възнаграждения. Така бяхме 7‒8 мъже учители при наличието на 80 жени учителки. При общоучилищните дейности при трудни ситуации мъжете бяхме на преден план, когато буйстват големите ученици, когато няма пари за ремонт и мъжете ставахме строителни работници и т.н. Подобен проблем е и за цитираните санитарки, но и за санитарите мъже. И пак личен пример. Когато бях учител, получавах по-ниско трудово възнаграждение от чистачките в министерствата. Проблемът е не ниското заплащане на жените, а ниските трудови възнаграждения за определени професии. Става дума за социална обществена оценка на труда на определени професии не защото те са „женски“. Подобен е случаят в софийски градски пътнически транспорт. Повечето по-възрастни и по-опитни ватманки на тролеите, които преминават край Ректората, получават по-високи заплати от мъжете и жените преподаватели ‒ доценти и професори. Тук става дума не за подценяване на женския труд, а за несправедлива оценка и заплащане на труда на хабилитираните лица. 
Справедливост трябва да има не само и не толкова при заплащането на труда и равенството му между мъже и жени. Проблемите са много по-големи. Например флексибилизацията на труда, безконтролното увеличаване на извънредния труд, влошената охрана на труда и т.н. Те са не само предмет на дейност на синдикатите, но и на социалистическата партия.
 
БСП трябва да е партия не на жените и ЛГБТИ, а да е партия на труда. Трудовото възнаграждение да се определя чрез количеството и качеството на положения труд, а не само заради определен пол. Процентомерите за дял мъже/жени не са политически, те са само статистически. Статистиката не отчита количеството и качеството на извършвания труд, трудовото напрежение, експертността, подготвеността и опита да се извършва определена трудова дейност. Интересно защо повечето жени при раждане избират акушер-гинеколог мъж, а не жена? Вероятно защото повечето мъже лекари в акушерството и гинекологията имат по-високо качество на работата при едно и също образование. 
 
Прекалено спорна е и развитата теза за „естествената роля“ на жената, която тя е длъжна да изпълнява по повеля на своята биологична участ“. Да, раждането на деца от жените е биологично предопределено. В това отношение природата е по-силна от многобройните социални роли, които може да има измислени в обществото за отделната личност. Тук проблемът е не за подигравка с естествената роля на жената, а за общественото признание на нейната роля на майка, за стимулиране на жените да имат поне простото възпроизводство на семейството – т.е. поне две деца. Проблемът е в грижата на обществото за майките, за малките деца. Криворазбраното равенство на половете доведе до решително намалявана на раждаемостта и отрицателен естествен прираст на населението. България е пред изчезване, а колкото по-малко остават българите по гражданство, толкова по-малко остават българите по етнос. Преди 40 години имаше проучване за раждаемостта сред лекарските семейства. При 1000 семейства, в които и двамата са лекари, имаше родени 1006 деца. Сега картината вече е подобна не само при лекарите, но и при редица други професии. Равенството на половете не означава жените да не раждат деца. Равенство на половете не може да има в биологичен аспект, колкото и в САЩ някои феминистки да се стараят да докажат обратната теза. 
 
Що се отнася до ЛГБТИ, то БСП не може и не бива да бъде партия на тази част от обществото. БСП трябва да е партия на труда, каквото име носят подобните западноевропейски партии във Великобритания, Нидерландия и други страна. У нас ЛГБТИ хората имат равни политически права, равни трудови права, равни права при социална подкрепа, равни културни и образователни права. Тяхната битка срещу обществото не само у нас, а и по света, е да имат привилегии, да се афишира и пропагандира техният начин на живот дори сред малките деца в детските градини. За съжаление сред младите хора, предимно учениците от горните класове на училищата и повечето студенти, има неприемане на техния начин на живот, на родител 1 и родител 2, вместо баща и майка. И пак от личен опит. Като учител имах най-големи трудности да озаптя някои по-крайни големи ученици в неприемането им на хомосексуализма. Определянето на БСП като феминистка партия и партия на ЛГБТИ ще отблъсне и малкото последователи на левите идеи сред младото поколение. Общо в страната силно доминира – над 80%, неприемането на джендъризма като идеология и практика. И БСП ще върви срещу обществените нагласи ли? 
 
Огромната грешка на западноевропейските социалдемократически партии е, че те изявяват и защитават с предимство интересите на различните малцинства – хомосексуалисти, лесбийки, транссексуални, национални малцинства, емигранти и др., а пренебрегват интересите на хората на наемния труд. Това, заедно с подценяване на защитата на интересите на хората на наемния труд доведе до решителен срив на тяхното обществено влияние. Тази линия на обществени отношения бе наложена от десните партии, с оглед отклоняване вниманието на огромната маса от хората на труда от техните житейски социални, професионални и икономически проблеми.
 
В заключение, намирам, че ако този материал получи по-широка обществена гласност с тези си твърдения, че БСП е феминистка партия и партия на ЛГБТИ, ще има още по-огромен срив на влиянието на партията и негативно подигравателно отношение към „джендърите“ от БСП. Ние сме партия, която функционира в определени обществени условия и тя трябва да държи сметка за обществените настроения и предпочитания, тя трябва с приоритет да изразява и защитава интересите на хората на труда, а не на отделни различни малцинства. Техните политически, професионални и социално-икономически права в основни линии в България са решени. Не се приемат техните манифестации в подкрепа на личностните им отклонения от живота на масата хора в страната. 
 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук