ПРИВЕТСТВАМ ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ ЗА ПРИСТРАСТНАТА МУ КНИГА

0
190

 

Трифон Митев е журналист и политолог, магистър по финанси и по опазване на културно-историческо наследство. Народен представител в VІІ Велико, в 36-о и 40-о ОНС с листата на БСП. Член на БСП. Основател и главен редактор на Издателство „Лаген“ в Стара Загора. Поет, член на Съюза на българските писатели.

 1984 година – при подготовката на моя дипломна работа, свързана с местните средства за информация, се запознах с малка книжка с анализи и представяне на различни форми на информиране и идеологическа работа с пътуващите работници от енергийния комплекс „Марица изток“. Авторът беше тогавашният секретар на РК на БКП – Раднево, Георги Захариев и неговите изследвания ми помогнаха много.

Животът направи така, че с Георги Захариев след години не само се срещнахме, но и работихме на едно и също поприще – партийната и обществената дейност. А в най-ново време имахме възможността да си сътрудничим в подготовката и издаването на негови книги. Те всички са пропити с най-важното у Георги Захариев – истината и дискусията.
 
Така е и с последната му книга „Пристрастно“ („Лаген“, Ст.Загора, 2020 г.). Това са избрани страници от личния архив на автора – интервюта, статии, спомени, свързани с неговия житейски и професионален път. След книгите си „Разломно време“ и „Преживяното – от остър ъгъл“ с книгата „Пристрастно“ Георги Захариев продължава разговора със себе си — и с читателите! – за живота и проблемите на БСП, за нейното място в българското общество – и това е главното. Структурата на книгата има пет основни глави, епилог и накрая – политическата биография на Георги Захариев, за да знае читателят чии са парещите и пламенни страници в книгата и с кого има да спори, ако за едни или други събития има мнения и свои основания, различни от тези на автора.
В първа и втора глава Георги Захариев проследява развитието на днешната БСП от времето на първите социалисти – „чучулигите“, и мястото на Казанлък като тяхно гнездо, превърнал се в „огнище на просвета и политическо свестяване на работническия свят“. Особено емоционален и чувствен, пълен с уважение е неговият разказ за Георги Кирков – негов пример и учител в политиката и в боравенето с перото над белия лист. Следва представяне на съпротивата от Войнишкото въстание през 1918 година до победния Девети септември и гневното противопоставяне на всякакъв опит да се принизи антифашистката съпротива в България, да се отрича саможертвата на нейните герои днес от новоизлюпени демократи. Особено опитите за безсмислената реабилитация на генерал Иван Вълков, един от превратаджиите през 1923 година, и вдъхновителите на „белия терор“ в България. „Този факт е откровена гавра със стремежа на обществото ни към хуманизъм и демокрация, към свобода и солидарност. Това е поругаване паметта на убитите антифашисти, чиито борби бяха знаме на цяла антифашистка и демократична Европа.“
 
Следва главата за социалистическото строителство – с похвалните слова за БКП, новото летоброене и хубавите редове за Петко Влаев и Пеню Кирацов – оставили трайна диря в живота и на партията, на държавата и в частност – на Казанлъшкия край. И с достойнство отбелязва 125-ата годишнина на Казанлъшката организация на БСП – той сам е вплел името си сред най-активните ѝ членове след промените в страната през есента на 1989 година.
Тук следва четвърта глава: „БСП днес. Накъде?“. Най-пристрастните страници, най-горещите въпроси и отговори, които поставят нови въпроси – и всичко това се повтаря непрекъснато, държи съзнанието на читателя и на автора будно, напрегнато.
 
Наслуки отварям страници и чета: „Обществото се нуждае от нов тип лява партия. Партия със съвременни национални, социални и разбираеми и близки до трудовите хора послания. Сега БСП трябва да покаже, че е партия на хората на наемния труд и социалната справедливост.“ (с.187)
Или: „Идеологията е велико нещо, стига тя да е вярна. БСП няма идеология в момента. Коя е идеологията на БСП сега, Вие ми кажете? Усетили ли сте я?“ (с. 195).
 
Или – към Корнелия Нинова: „Ще си позволя да отправя още един съвет към Вас. Под Ваше ръководство ИБ на НС трябва да положи усилия да преодолее натрупаните през последните 10–15 години господарско високомерие и нежелание за диалог с общинските и основните партийни организации, с отделните социалисти.“ (с. 207–208).
 
Остри въпроси! Те са много – и за партията, и за отделни личности в партията, за обществото, за Европейския съюз, за Казанлъшката партийна организация, неизлязла още от голямото сътресение, в което е хвърлена с активното участие на централното партийно ръководство – не много отдавна водеща личност в тази организация беше обявила, че е прекършен гръбнакът на вътрешнопартийната опозиция в Казанлък… Чий гръбнак? На хора като Георги Захариев, чийто живот е имал и има само един смисъл – работа в БСП? И каква опозиция е той? Кому? И защо? ­Защото задава въпроси, защото предлага алтернативи в партийната дейност и в политиката на БСП в обществото – в името на българското общество, в името на община Казанлък и нейните хора! Няма опозиция – има дискусия!
 
Ако няма дискусия, това не е същността на Георги Захариев – това личи от всяка страница в книгата. Затова е наречена „Пристрастно“! Нека пристрастно някой да оборва неговите тези и основания за тях, а не да го дамгосва с познати от петдесетте години на миналия век щампи – някой още ли търси врага с партиен билет? Защо се старае да направи много трудно това да си социалист в Социалистическата партия?
На втората корица на книгата Георги Захариев е поставил свое откровение: „През съзнателния си живот винаги казвах на глас това, което мисля и ме вълнува. Като награда често получавах незаслужени упреци, които и до днес парят в съзнанието ми. Гордея се с друмищата, които извървях към социалистическия идеал.“
 
По времето, когато партията превираше, кипеше, когато различни идейни течения в нея клокочеха и всички те ѝ бяха полезни със сблъсъка на идеи и виждания за нейния живот – макар и тогава да прехвърчаха не съвсем лицеприятни думички по адрес на един или друг изявен деец на едно или друго идейно течение, Георги Захариев беше в „Открит форум“, споделяше посланията на Марксистка алтернатива, аз самият бях в Обединението за социална демокрация – това с нищо не ни попречи да намираме общ език в нашите разговори и особено днес – за състоянието на БСП и за трудната й орисия на организационна и идейна немощ… И в тези разговори да търсим пътища да се промени всичко това. И да сме полезни. За това е тази книга – „Пристрастно“. Тя трябва да се чете с червен молив в ръката и да се подчертава еднакво дебело с молива онова, с което читателят е съгласен, и онова, с което не е съгласен. Не просто заради спора, а защото наистина в спора се ражда истината – и на „Позитано“ 20 в София, и в най-малката и отдалечена от столицата основна партийна организация…
 
Петата глава е „На Русия с признателност“ – за руската душа и за битките на съветските народи против фашизма, за „Самарските бележки“ и съветските специалисти, за българското русофилство и за презрението към русофобството… Разбира се, и за основаването на Движението „Русофили“ – едно от нещата, с които Георги Захариев се гордее. И има защо – трябва само човек да погледне Събора на русофилите при язовир ­Копринка и сам ще се убеди защо е така.
Разлиствам вече последните страници на книгата. С всичките си тревоги, остри и понякога тежки въпроси и изводи, отговори на свои и на нечии други въпроси книгата завършва все пак с оптимизъм: „Социализмът има бъдеще, защото той е „идеал обществен, идеал за по-справедливи обществени отношения между человеците (Д. Благоев)“. За социализма на бъдещето днес още по-актуално звучат думите на Фридрих Енгелс, че социализмът ще бъде „скок на човечеството от царството на необходимостта в царството на свободата.“ Поуката е, че „ако искаме социализмът да е жизнеспособен, той трябва да се намира в постоянно саморазвитие, паралелно с непрекъсващото развитие на света. (Ал. Лилов)“ (с. 310).

* * *
Книгата е написана пристрастно и честно. Написана е вярно – няма измислици, всичко в нея е от живота, няма изкривено тълкуване – всичко, заедно с пристрастието, е плод на здрав разум и на преживяно, изживяно и честно написано.
 
Може читателят да не е съгласен с много неща в книгата на Георги Захариев. Може да не е съгласен с всичко в нея, но за да го огласи, ще му трябват аргументи – истински, честни, дори да са пристрастни, както написаното от Георги Захариев. И точно затова не може да не признае пред себе си нещо много важно – уважението си към автора.
 
Не настоявам за благосклонност към автора на „Пристрастно“ – предлагам само книгата да се прочете. Когато затворите последната ѝ страница, много от вашите мисли, въпроси и отговори по представените теми ще са променени. Надявам се – за добро на всички ни.
 
Приветствам Георги Захариев за пристрастната му книга. Има нужда от нея.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук