Дейвид Риналди е директор във FEPS по изследвания и политика.
***
Прогресивният Пост/The Progressive Post е политическото списание, издавано от Фондацията за европейски прогресивни изследвания (FEPS), което събира известни мислители, експерти и активисти от света на политиката, академичните среди и гражданското общество, като предлага критичен анализ на политиките, откроявайки опциите и възможностите пред излъчените чрез избори лидери.
Амбицията на списанието е да предизвика интелектуален размисъл и дебат в полза на прогресивното движение и да разпространява основополагащите принципи на Европейския съюз: свобода, равенство, солидарност, демокрация, човешко достойнство, както и зачитането на правата на човека, основните свободи и върховенството на закона.
Разглеждайки основно политиките на ЕС, от изключителен интерес за изданието са състоянието и бъдещето на социалната демокрация. То предлага платформа (в печат и онлайн -progressivepost.eu) за откриване на прогресивни отговори на измененията на климата, неравенствата в развитието и социалните неравенства в европейски и в глобален мащаб. Читателите са поканени за съвместно изследване на противоречията на нашето време, а авторите ‒ да предлагат аргументи в полза на мира, устойчивостта и социалната справедливост.
Фондацията за европейски прогресивни изследвания (Foundation for European Progressive Studies (FEPS) е тинк-танкът (мозъчният тръст) на прогресивното политическо семейство на равнище ЕС. Мисията на Фондацията е да разработва иновативни изследвания, политически съвети, обучения и дебати, за да насърчава и обосновава прогресивна политика и политики с обхват Европа.
Основните теми на брой #16, пролет/лято 2021 г. на списание „Прогресивният Пост“:
„Социалните права за платформените работници, реформата на фискалните правила и разширяването на ЕС, както и предизвикателствата и възможностите пред социалдемократите в пост-пандемичните условия са главните теми в последния брой на списание „Прогресивният Пост“.
След повече от година на пандемия, сега се намираме в ключов политически момент: решенията относно политиките, взети сега, ще движат реформите и устойчивия растеж за години напред. За да могат прогресистите да поемат водеща роля по тези въпроси, настоящият брой на Progressive Post съдържа анализи на някои от възможностите в това отношение.“
The Progressive Post #16, Spring/Summer 2021“
По договореност с редакцията на „Прогресивният Пост“ в настоящия брой на сп. „Ново време“ поместваме три статии от брой #16, пролет/лято 2021 г. на списанието: „Въпросът не се свежда до промяна на правилото за дълга“, „Възстановяването след пандемията: предначертание за прогресистите“ и „Спешно е необходима алтернативна система“.
Още преди пандемията беше ясно, че рамката за икономическо управление на Европейския съюз е негодна за стимулиране на дългосрочен просперитет и че е особено зле пригодена за подкрепа на икономиката по време на рецесия. Въпросът обаче за преминаване към по-добра пост-пандемична икономическа рамка не се свежда до поправка на едни или други правила. Въпросът е да бъдат променени разбиранията, обуславящи самите правила.
Пактът за стабилност и растеж на ЕС (ПСР ) ‒ и още повече Фискалният пакт, включен като част от Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз (ДСКУ) – са основани на икономическия възглед, че главната задача на правителствата в ЕС е да поддържат публичните си финанси в изправност. Ако правят това, то, съгласно това виждане, пазарът ще бъде спокоен вследствие на макроикономическата стабилност и ще канализира необходимите инвестиции и ще разпределя ресурсите ефективно, в резултат на което ще се получи нов растеж. За съжаление обаче не това стана.
Всъщност пазарът не е нито толкова глупав, нито толкова предсказуем. Видяхме, например, че той високо цени политическата стабилност. Ето защо в някои случаи, независимо че макрофинансовите показатели на дадени правителства за дълга и дефицита са на нива „риск“, те си остават с безпроблемен достъп до финансиране. При това, пазарът оценява същината на дефицита и не се ограничава единствено до неговата величина: ако финансовите мерки са икономически обосновани, разходите не се разглеждат като бреме, а се оценяват от гледна точка на техния потенциал за растеж. Лично аз никога не съм бил голям фен на „пазара“, но едно е сигурно ‒ той е по-умен от сегашните фискални правила на ЕС.
След глобалната финансова криза отговорът на европейската ни политика беше да подложим публичния сектор на пазарна дисциплина с очакването финансовите пазари, които сами първоначално създадоха проблема, да ни изтеглят от рецесията чрез нов ръст на инвестициите. Нищо чудно, че този отговор се провали.
На сегашния етап дискусията относно новите финансови правила често има за резултат опити да се освободи повече място (т.е. възможности – бел.пр.) за инвестиции в контекста на съществуващата рамка. Само че контекстът се е променил. Сблъскваме се с последиците от мащабна глобална здравна криза, безпрецедентни сътресения в заетостта и производството, извънредна климатична ситуация за преодоляване, както и спешна необходимост от ускоряване на развитието на нашата дигитална инфраструктура. Изправени сме пред нарастващи искания за публична намеса, за да поправим, възстановим и реорганизираме много аспекти на обществото, които нито пазарът, нито публичният сектор са успели да осъществят в миналото. Гражданите определено очакват публичните сектори на европейско и на национални равнища активно да направляват социално-икономическото развитие. Онова, от което Европа има нужда, е не малко повече място за публични инвестиции, а от изцяло нов икономически модел, от ново икономическо управление, което залага цели за цялата икономика, а не от рамка, която се самооценява от гледна точка на собствените си показатели. Моментът е назрял за пренастройка на целите на икономическата интеграция и координация на ЕС. Първа крачка в тази насока би било разширяването на обхвата отвъд макроикономическата стабилност с включване на политическата и социалната стабилност. При това, ежегодният вътрешен преглед на икономическите цели на ЕС вече включва устойчивостта и справедливостта като стратегически общовалидни цели .
Появата на „ нова парадигма“ още преди пандемията
.jpg)
Източник: Европейска комисия, Годишна стратегия за устойчив растеж 2020 , COM (2019) 650 окончателен
Още преди пандемията, в „Пренаписване на правилата на европейската икономика“, Джоузеф Е. Стиглиц и FEPS призоваха за трансформацията на Пакта за стабилност и растеж в Пакт за стабилност, растеж и заетост. Включването на заетостта като ключова цел на европейската интеграция със сигурност би било много положителна стъпка не само за доближаване на Европа до интересите на своите народи, но също и за укрепване на нашия Европейски съюз като икономически по-силен с инструменти, които отговарят на сътресения в сферата на заетостта и с по-добро управление на съвкупното търсене с оглед поддържане на вътрешното търсене и европейското производство.
Нашият фокус сега трябва да бъде в полза на нов Пакт за стабилност, устойчивост и развитие, решение, което преобразува основите на икономическата политика в Европа и преориентира цялата представа за развитие в съответствие с европейския модел, заложен в лисабонския дневен ред и в Стратегията „Европа 2020“ . Въпросите, на които следва да се отговори, са: „Каква е целта на обединяването на нашите икономики?“ и „Какъв тип общество желаем да имаме след 10 , 20 и 30 години?“ Въпросът е в обновяването на виждането ни за нашия Европейски съюз. Вследствие на което ще се появят и новите правила.
В заключение бих искал да отправя предложение към прогресистите, които биха прочели тази статия. Въпросът, дали трябва да променим правилото относно дълга и дефицита, е съществен и има само един възможен отговор: „Да, трябва“. Обаче често е налице опасението, че самото повдигане на този въпрос би означавало да не бъдем приети насериозно. Често се изтъква, че промени в Договорите (за ЕС – бел.пр.) на сегашния етап са немислими и че най-доброто, на което можем да се надяваме, са някои подобрения на сегашните фискални правила. В такъв случай предлагам да ориентираме подхода си към преоформяне на икономическото управление на ИПС (Икономическия и паричен съюз – бел.пр.), както и нашия подход към дебата за Бъдещето на Европа (има се предвид Конференцията за бъдещето на Европа – бел.пр.) към по-извисени основополагащи нива.
Искаме ли фискалните правила да се прилагат по-гъвкаво? Разбира се. Но не това е въпросът. Искаме ли ново правило за съотношението на дълг към БВП от 90 на сто? Разбира се. Но това само частично би решило проблема. Това, което желаем, е да осигурим на Европа и на нейните държави-членки възможността да направляват икономическото развитие и да бъдат водачи в екологичния и дигиталния преход, да предлагат широк обхват обществени блага и високи нива на благосъстояние. Това не може да стане, ако целта, която си поставяме за Европа, си остава единствено макроикономическата стабилност.
