СПЕШНО Е НЕОБХОДИМА АЛТЕРНАТИВНА СИСТЕМА

0
192

 

Саид Ел Хадрауи е специален съветник на FEPS по Зелената сделка

 

***

Прогресивният Пост/The Progressive Post е политическото списание, издавано от Фондацията за европейски прогресивни из­следвания (FEPS), което събира известни мислители, експерти и активисти от света на политиката, академичните среди и гражданското общество, като предлага критичен анализ на политиките, откроявайки опциите и възможностите пред излъчените чрез избори лидери. 
Амбицията на списанието е да предизвика интелектуален размисъл и дебат в полза на прогресивното движение и да разпространява основополагащите принципи на Европейския съюз: свобода, равенство, солидарност, демокрация, човешко достойнство, както и зачитането на правата на човека, основните свободи и върховенството на закона. 
Разглеждайки основно политиките на ЕС, от изключителен интерес за изданието са състоянието и бъдещето на социалната демокрация. То предлага платформа (в печат и онлайн -progressivepost.eu) за откриване на прогресивни отговори на измененията на климата, неравенствата в развитието и социалните неравенства в европейски и в глобален мащаб. Читателите са поканени за съвместно изследване на противоречията на нашето време, а авторите ‒ да предлагат аргументи в полза на мира, устойчивостта и социалната справедливост.
 
 
 
Фондацията за европейски прогресивни изследвания (Founda­tion for European Progressive Studies (FEPS) е тинк-танкът (мозъчният тръст) на прогресивното политическо семейство на равнище ЕС. Мисията на Фондацията е да разработва иновативни изследвания, политически съвети, обучения и дебати, за да насърчава и обосновава прогресивна политика и политики с обхват ­Европа.
 
 
Основните теми на брой #16, пролет/лято 2021 г. на списание „Прогресивният Пост“:
„Социалните права за платформените работници, реформата на фискалните правила и разширяването на ЕС, както и предизвикателствата и възможностите пред социалдемократите в пост-пандемичните условия са главните теми в последния брой на списание „Прогресивният Пост“.
След повече от година на пандемия, сега се намираме в ключов политически момент: решенията относно политиките, взети сега, ще движат реформите и устойчивия растеж за години напред. За да могат прогресистите да поемат водеща роля по тези въпроси, настоящият брой на Progressive Post съдържа анализи на някои от възможностите в това отношение.“
The Progressive Post #16, Spring/Summer 2021“
 
По договореност с редакцията на „Прогресивният Пост“ в настоящия брой на сп. „Ново време“ поместваме три статии от брой #16, пролет/лято 2021 г. на списанието: „Въпросът не се свежда до промяна на правилото за дълга“, „Възстановяването след пандемията: предначертание за прогресистите“ и „Спешно е необходима алтернативна система“.
 

 

Нови системи ‒ алтернативи на една провалила се икономика
Сборник 
Джеймс Гюстав Спет 
и Катлийн Куриер 
(редактори)
Издателство Routledge, 2020 г.
 
 
 
 
 
Ако настоящите ни проблеми произтичат от провалила се система, алтернативите също трябва да бъдат системни. А сборникът Нови системи предлага извънредно широка поредица от идеи. Изданието съдържа 29 есета, които подхождат към темата „системи“ от различни гледни точки. То е част от проекта The Next System (Следващата система) на The Democracy Collaborative (Взаимодействие Демокрация) ‒ базирана в САЩ инициатива, която стартира през 2015 г. за насърчаване на системни решения „по отношение на една епоха на системна криза“. Отправната точка на сборника Нови системи е неспособността на традиционната политика и политики да се справят с проблемите на нашето време, включително нарастващите неравенства и климатичната криза, което налага сериозно преосмисляне на императивите на икономическия растеж.
 
Както Дейвид К. Кортен, един от авторите, ясно заявява: „Ние създадохме система на култура, институции, технологии и инфраструктура, която ни води до самоунищожение“. Следователно са необходими фундаментални промени в начина, по който икономиката и обществото ни функционират. Сборникът Нови системи е опресняващ в смисъл, че не разглежда предложения за политики, които биха могли да подобрят настоящата система, а се опитва да предложи по-дръзки, някои биха казали утопични, идеи за очертаване на потенциални бъдещи перспективи за нашите общества.
 
Редакторите Джеймс Гюстав Спет, основател на Института за световни ресурси и съпредседател на проекта Следващата система и Катлийн Куриър, бивш вицепрезидент по комуникациите в Американските институти за изследвания, са избрали представителна извадка от най-съществените предложения за подход към въпроса относно системата. Независимо че повечето от авторите са американци, изданието може да бъде полезен източник на вдъхновение и за европейските прогресисти в светлината на преломните времена, в които живеем, да разсъждават как по-дълбинно да се изменят „правилата на играта“ на нашата икономика. Един от авторите, Лоренцо Фиорамонти, ясно показва степента, до която настоящите правила оформят поведенията, определят стимулите, направляват колективните действия и по такъв начин предопределят вземането на политическите решения.
 
Книгата се чете като сурова критика на сегашния ни модел, особено на американската капиталистическа система, но също така е признание за неуспеха на социалните и екологичните движения досега реално да го трансформират. Спет вижда обезпокоителен парадокс: „Нашите екологични организации станаха по-силни и по-умели, а околната среда продължи да деградира“. На свой ред Хенинг Майер описва как възходът на Третия път през 90-те години направи социалдемокрацията почти неразличима от своите политически конкуренти и я остави интелектуално неподготвена да представи достоверна алтернативна политическа оферта тогава, когато стана ясно, че старата дискусия за нестабилността на пазарите в крайна сметка се оказа не чак толкова остаряла. Хенинг Майер твърди, че вместо да се занимават с формулиране на политики по отношение на пазарни транзакции, прогресистите следва да обосноват едно ново демократично партньорство и ясно да дадат приоритет на общите социални блага ‒ като социално включване, образование и здравеопазване ‒ пред интересите на пазара.
 
Повтаряща се тема е предефинирането на „обществени блага“ или на „общности“, с оглед да се ограничи пространството за пазарите, единствено преследващи чиста печалба. В тази връзка Кристиан Фелбер и Гюс Хагелберг предлагат „Икономика на общото благо“, която насърчава частното предприемачество, но само в параметрите на една рамка на общото благо, която се основава на матрица, отчитаща до каква степен дадена компания съблюдава ценностите, основополагащи за обществото. По-нататък, матрицата следва непрекъснато да се усъвършенства чрез отворен и демократичен процес, осигурявайки база за „Баласнова сметка на общото благо“, която да подлежи на външно одитиране. За да се компенсират по -високите разходи, произтичащи от етични, социални и екологични дейности, авторите предлагат да се предвиждат облекчения при данъчното облагане, банковите заеми, публичните субсидии и договорите.
 
По подобен начин Марвин Т. Браун подчертава, че вместо икономическия растеж, целта на икономиката трябва да стане осигуряването на ползи за всички. При този модел не компаниите биха определяли какво възвръщат на обществото, а „корпоративните граждански задължения“, на които те се подчиняват .
Само неколцина автори призовават за пълно скъсване с капитализма, въпреки че Ханс А. Баер се застъпва за демократичен екосоциализъм, който се придвижва към обществена собственост върху средствата за производство (държавна собственост, предприятия, собственост на работниците, кооперации). Ричард Д. Волф междувременно призовава за предприятия, които се управляват самостоятелно от работниците и в които всеки служител и работодател има по един глас при вземане на решения, какво произвежда компанията, каква технология използва, къде се разполага производството и как се оползотворяват приходите.
 
Икономическата демокрация на Дейвид Швейкарт запазва „добрата“ страна на капитализма ‒ конкурентни пазари на стоки и услуги, ‒ но замества повечето наемен труд с коопериран труд и предвижда по-демократичен механизъм за управление на инвестициите, вместо финансовите пазари. Този механизъм би включвал създаването на национален инвестиционен фонд, който би се формирал от данък с единна ставка върху собственоста на всички предприятия.
Джесика Гордън Нембхард предлага общност на кооперативната солидарност ‒ система от взаимосвързани кооперативни структури на собственост във всички отрасли и всички икономически сектори, които се подкрепят взаимно чрез изграждане на взаимосвързани вериги на доставки, сътрудничество по проекти и споделено финансиране.
 
На свой ред, общата статия на членовете на Колектива „Общностна икономика“ подчертава значението на разработката на по-широк разказ за икономическата дейност – твърде различен от есенциалната визия за капитализма, която свежда „реалната“ икономика до наемен труд, стоки и производство за пазарите, както и до дружества, преследващи печалба . Под върха на айсберга има огромен набор от твърде подходящи икономически практики, които трябва да бъдат идентифицирани с цел да се обоснове една икономика на общността. По същество авторите на това есе предлагат да се откроят и припознаят различни форми на работа отвъд платената работа (да се включат различни некапиталистически и алтернативни видове бизнес), транзакции извън пазарите (включващии взаимоотношенията в домакинствата, а и справедливата търговия, местните търговски системи), форми на собственост отвъд частната собственост, каквито от доста време вече се разглеждат като най-ефективни (дългосрочен лизинг, общностни доверителни фондове, отворен достъп) и финансиране (кредитни съюзи, микрофинансиране, безлихвени заеми).
 
Забележително е, че почти всички автори подчертават значението на местните, отдолу-нагоре подходи за постигане на една нова система. Андрю Къмбърс например призовава за дисперсия на процесите на вземане на икономически решения. Това би означавало децентрализация в рамките на обществото и би съдържало демократично контролирана публична собственост на по-високи нива, като същевременно оставя на общностите контрола върху повечето останали дейности.
 
Въпреки че всички автори споделят сходна оценка на проблемите на настоящата система, всеки от тях стига до известна степен различаващи се заключения, което затруднява извеждането на един единствен краен резултат. Както казва самият редактор: „Тази гора от идеи е толкова гъста, че проблемът е как да се прокара смислен път през нея“.
 
Сборникът Нова система е полезен с това, че потвърждава ‒ за пореден път ‒ необходимостта да се обсъждат различни алтернативи за бъдещето, както и наличието на изобилие от идеи. Той представлява мощна покана за по-нататъшни разсъждения отвъд обичайните, с оглед създаването на един по-добър свят. Но за истински въздействаща сила е необходима повече яснота относно крайната дестинация на пътешествието. Ето защо предизвикателството е да бъде набелязана правилната дестинация и да се открие пътят за нейното постигане.
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук