ПАБЛО ПИКАСО И ПОСЛАНИЕТО НА „ГЕРНИКА“

0
223

 Кейси Лесер 

главен редактор на „Съвременно изкуство и творчество“

https://www.artsy.net/article/artsy-editorial-guernica-picassos-influential-painting

 

  Защо „Герника“
е най-значимата творба на Пикасо?

  

През 1937 г. Пабло Пикасо получава поръчка, която променя завинаги неговата кариера. Испанската Република (по това време в агонията на Испанската гражданска война срещу бъдещия диктатор Франциско Франко) отправя молба към Пикасо, както и към други известни художници, да създадат картини за нейния павилион на Световното изложение в Париж през 1937 година. Творбата, която Пикасо създава, е „Герника“. Легендарната рисунка на цяла стена, вдъхновена от бомбардировката на едно малко градче в Баския, днес се намира в Националния център на изкуствата „Кралица София“ в Мадрид.

Много творби на Пикасо са обявени за шедьоври. Например, „Госпожиците от Авиньон“, за която се твърди, че поставя началото на движенията в абстрактното изкуство кубизъм. Но „Герника“ изпъква сред уникалното творчество на художника. Защо именно тази картина се възприема така от поколения зрители?

Художествените опити, които водят до „Герника“

По повод 80-тата годишнина от създаването и показването на „Герника“ преди две години в  центъра „Кралица София“ бе открита изложба под надслов „Мъка и ужас: пътят на Пикасо до „Герника“. Кураторите на изложбата Тимоти Джеймс и Ан М. Вагнер са изследвали в дълбочина творбите на художника, създадени десет години преди работата по „Герника“. Тези по-ранни негови произведения от средата на двайсетте и трийсетте години на  ХХ век включват физически сцени и портрети на жени ‒ две теми в творчеството на Пикасо, които в крайна сметка изпъкват и в „Герника“.

В средата на двайсетте години, когато се увлича по сюрреализма, Пикасо рисува интериори с натюрморт музикални инструменти и плодове. В  тези негови работи личи удоволствието на твореца. Но както Вагнер обяснява, интериорното пространство скоро става много тясно (клаустрофобично). Тя казва: „Неговото удоволствие изглежда овъглено и изгорено.То става място за драма“.

Тази промяна се случва на фона на бурните опити за възстановяване от Първата световна война в САЩ и Европа, както и в годините, предшестващи опустошителния борсов срив през 1929 година. В този период Пикасо и сюрреалистите изследват тъмните места в човешката психика. „Пикасо знае много добре, че на човека са присъщи ужасът, трагедията, излишеството и насилието. Той много силно вярва, че психиката е мястото, където се разгръща подсъзнанието“, отбелязва Вагнер.

 „Трите танцьорки“ (1925), едно голямо платно, което сега се намира в колекцията на британската галерия „Тейт“, е първият пример за работата на Пикасо в тази област. (Вагнер отбелязва, че в по-късни години от живота си Пикасо смята тази картина за своята най-значителна творба.) „Това е една дива картина, изпълнена с някакъв вид излишество“, казва тя. „За Пикасо това, което е на платното, са не толкова неодушевените предмети, колкото телата на жени, показани по един изключително сложен и странен начин.“ Типично за отношението на Пикасо към жените е, че в личните си творби той рисува своите любови с много симпатия, но тези изображения се отклоняват значително от картините на жени, предназначени за публика.

„В изкуството си, предназначено за публика, Пикасо се отнася към женските тела като към паметници или архитектура, казва Вагнер, като към възможни капани или машини; като към мярка за различен вид реалност, която би могла да бъде чудовищна“. Рисунки и скици от времето преди „Герника“ свидетелстват, че художникът е размишлявал върху символика, която може да бъде предадена посредством манипулиране с женското тяло – опити, намерили решение в „Герника“.

Въпреки невероятната бързина, с която Пикасо създава „Герника“, тя не се появява от нищото. Картината е резултат от многогодишна творческа дейност и лично участие в напрегнатия политически живот в Испания, където живее семейството му.

Как Пикасо получава поръчката

На фона на немския и съветския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г. ‒ огромни архитектурни демонстрации на сила и власт, Испанската Република, която почти година е в Гражданска война и изпитва финансов недостиг, може да си позволи само скромна конструкция, която да изпълни с изкуство от световна класа.

Известна със своето дълбоко уважение към художници и интелектуалци, Републиката се осланя на водещи през 30-те години модерни художници като Хуан Миро и Александър  Калдер.

Пикасо получава поръчката за рисунка на цяла стена през януари 1937 г. Макар Републиката да има намерението да заложи в творбите политически идеи на антифашистката власт, първоначалният план на Пикасо не е такъв, той смята да действа аполитично. Според Вагнер художникът не е имал ясна идея за творбата. Открити са негови скици от онова време, изобразяващи художник в студио, който стои срещу гол модел, излегнат на диван.

Една трагедия обаче го кара да промени виждането си.

Бомбардирането на Герника и рисуването на „Герника“              

На 26 април 1937 година Франко нарежда на нацисткия легион „Кондор“ (предаден на Франко от Германия) да хвърли бомби над малкия град Герника. Денят е пазарен, хората ‒ повечето жени и деца, са навън, по площадите. Баския е първото място, в което се установява демокрация в Испания, и градчето става символична цел. Бруталната бомбардировка, в която загиват стотици (сведенията варират между 200 и 1700) и са ранени 900, е първият случай на атака на беззащитен град в Испанската гражданска война.

„Едно от нещата, свързани с Испанската гражданска война, които човек може да си представи веднага, е какво се случва с телата на гражданите – деца и жени“, отбелязва Вагнер. В действителност Испанската гражданска война е първата от този род, в която пресата има фотографски корпус на фронтовата линия. И когато на 27 април Пикасо, като много други в Париж, отваря сутрешния си вестник, той вижда ужасните снимки от разрушената Герника.

Пикасо е вече известен левичар, той е създал две гравюри, наречени „Сънят и лъжата на Франко“ (1937), чиито репродукции са продадени, за да се наберат средства за Републиката. Бомбардировката го поразява много силно. На 1 май той отива в студиото си на улица „Великите Августини“ и прави нови скици за поръчката.

До средата на юни работата е привършена. Художникът сюрреалист Дора Маар  е уловила в серия от снимки множество повторения, през които минава композицията. През юли Пикасо доставя завършената работа в Републиканския павилион, където тя бързо става център, заобиколена от „Фонтанът на Меркурий“ (1937) на Калдер  и „Жътварят“ на Миро (1937).

Картина на човешката трагедия      

„Герника“ показва френетично вплетени шест човешки фигури (четири жени, един мъж и едно дете), кон и бик; действието се разгръща в рамките на клаустрофобично пространство с нисък таван, под лампа, която разпръсква светлина. Както изтъква Вагнер, алюзията за първоначалната композиция на Пикасо (интериора в студиото на художника) остава, поради което сцената може да се разчете ясно като емоционална и физическа последица от война и насилие.

Пикасо никога не обяснява публично символиката, която стои зад всяка от фигурите или предметите от „Герника“ („От публиката зависи да види това, което иска да види“ , казва той) почти всичко е такова, каквото е. В същото време изкуствоведи и историци продължават да спорят за намеренията на художника зад почти всеки замах на неговата четка.

Най-пряко въздействат, може би, гримасите на жените, които изпитват физическа агония и душевно страдание. Вагнер обяснява „Може да видите, че всички деформации са похват на Пикасо, за да опише болка и страдание. Художникът показва отчаянието чрез остри изплезени езици; тъгата – чрез плачещи очи.

В най-лявата част на картината жена ридае към небето, люлеейки на ръце безжизнено дете; друга плаче, с протегнати нагоре ръце, а тялото ѝ е обгърнато от пламъци; жена се показва от отворен прозорец със запалена факла. Тази трета жена понякога се интерпретира като знак за надежда. Всяка от жените е нарисувана с аморфни форми и остри ъгли, телата сякаш са били заедно и след това падат настрани.

На пода има фигура, която се определя като войник, разкъсан на парчета, може би олицетворение на младата Република. Неговите осакатени ръце са кръстосани. Едната   стиска в юмрук счупен меч –
символ на Републиката. Лампата се приема като символ на бомба, въпреки че други виждат формата ѝ (като око, с крушка вместо ирис) като намек за  божието око.

За бика и коня има различни интерпретации. Повечето стигат до ролята на животните в традиционната испанска корида, където конете могат да станат непряка жертва, когато бикът е смъртно ранен. Точно обратното, други теоретизират, че бикът, при който липсват емоционалното и физическото изражение на останалата част от фигурите, е емблема на Франко или на фашизма. Трети са убедени, че бикът представлява испанската църква – стоик, непоклатим свидетел на трагедията.

Образният език на Пикасо обаче прави особеностите на тази испанската трагедия универсални. „Това е велико, силно и специфично – вие знаете, че става дума за болка и за смърт. Но не бихте казали: „Аха, това е Испания“, защото подхожда за много  и различни случаи“, отбелязва Вагнер.

Насловът на изложението в центъра „Кралица София“ ‒ „Мъка и ужас“, отива отвъд  конкретните емоции, които картината предизвиква: „Това ви кара да почувствате до известна степен трагедията на човешкото съществуване, казва Вагнер. Ако можете да усетите едновременно мъка и ужас като състояние, то вие сте напълно, изцяло въвлечени в такова преживяване“. 

„Герника“ в представата на публиката

След закриването на Експото в Париж „Герника“ тръгва на пътешествие из Европа. След края на войната, когато Франко взима властта и Републиката пада, картината продължава да пътува, като помага да се набират средства за испанските републикански  бежанци, напускащи страната. Тя е представена през 1939 г.
в обзорна изложба на Пикасо в Музея за модерно изкуство (МоМа) в Ню Йорк, като художникът избира музея да пази картината.  Между 1939 г. и 1952 г. „Герника“ продължава да пътува до художествени центрове в САЩ;. След това е излагана в Бразилия и в Западна Европа. До 1958 г., когато отново се връща в МоМа, защото вече не може да бъде пренасяна. Транспортирането
ѝ в продължение на години, включително многократното изпъване на платното, я поставя в рисково състояние. Картината остава в Ню Йорк до 1981 година.

Това е период, в който „Герника“ заживява извън платното. Тя взима участие в Дрезден, Берлин, Хирошима
синоними на места, където са нападани беззащитни граждани. Често крачи с протестиращи срещу войната.

„Герника“ е символ на съвременната борба“, казва Вагнер, като добавя, че кураторите на изложбата за 80-годишнината на творбата срещат репродукции на шедьовъра на Пикасо по протести в цял свят, от Калкута до Рамала и Южна Каролина. На свой ред, както става с големите художествени произведения, съвременни художници започват да цитират „Герника“ в свои собствени творби, като използват нейни образи за теми срещу войната и насилието.

Завещанието на „Герника“      

Още приживе Пикасо знае политическата сила на „Герника“. В началото на
1939 г.,
когато избухва Втората световна война, той е следен от нацистите, което се дължи отчасти на кънтящото послание на „Герника“.

Говори се, че веднъж нацистки войник посетил студиото на Пикасо в Париж, посочил репродукцията на „Герника“
на стената и попитал: „Вие ли направихте това?“ Пикасо отговорил: „Не, вие го направихте“.

„Той е трябвало да защитава тази картина, обяснява Вагнер. Нейната съдба го засяга много силно. Той е наясно, че е сътворил нещо уникално, велико и важно. И точно както знае, че се казва Пабло, така знае, че картината не може да се върне в Испания“. За да осигури нейната безопасност, прави завещание, което гарантира, че картината няма да влезе в Испания, докато там не се установи демокрация.

През 1981 година, 6 години след смъртта на Франко и 8 години след смъртта на Пикасо, „Герника“ най-сетне се връща в Испания. Тя все още поражда противоречия, тъй като нацията се възстановява след почти 40-годишна диктатура и картината се излага зад бронирано стъкло.

То е премахнато през 1995 г., но политическата сила на „Герника“ не намалява. През 2003 година например възниква полемика, когато гоблен – репродукция на картината в сградата на ООН в Ню Йорк, е покрит със синя завеса. На този фон Колин Пауъл е трябвало да произнесе речта си, с която предлага участие във войната в Ирак. (Има противоречиви сведения за причината за това покриване, според някои служители в ООН репортерите смятали, че картината визуално пречи на камерите.)

Вагнер отбелязва, че с „Герника“ Пикасо е свършил значителна политическа работа. Никой друг не е постигал такова разобличаване и разбиране. „Герника“ става мярка за хуманност, чието послание все още е разбираемо по целия свят. Вагнер го казва най-добре: „Това е огромно събитие за Пикасо и историята на изкуството, за изкуството на Републиката, за изкуството на протеста и за човечеството“.   


 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук