Никол М. Ашоф е член на редакционната колегия на сп. „Якобин“
Отишлият си от този свят учен Имануел Уолърстейн ни остави важно послание – независимо че е наложително на изборите да побеждават прогресивни лидери, отговорите срещу пороците на капитализма няма да бъдат открити в една отделна страна.
Имануел Уолърстейн, виден социолог и лявоориентиран интелектуалец, почина на осемдесет и четири годишна възраст на 31 август 2019 г. Не се познавах с Уолърстейн лично. Виждах го от време на време на академични конференции, винаги придружаван от съпругата си Беатрис, която седеше на първия ред при неговите презентации. Независимо от това, Уолърстейн бе гигантска фигура за собственото ми интелектуално израстване.
Уолърстейн бе последният останал член на назоваваната с топлота „Банда на четиримата“ – ансамбъл от учени, посветили се на изследването (и премахването) на глобалния капитализъм, която включваше и Самир Амин, Андре Гундер Франк и моят научен ръководител Джовани Ариги. Джовани и Уолърстейн прекараха много години заедно в центъра „Фернанд Бродел“ – институт, основан от Уолърстейн в Университета на щата Ню Йорк Бингхамтон – и бях чувала много, често пъти силно развеселяващи, разкази за тази тясно сплотена общност от лявоориентирани* учени, която твореше там.
Ще оставя на други да възпроизвеждат тези разкази. За мен Уолърстейн оставя един начин на мислене – подход, който той наричаше „анализ свят система“, който в основата си остава също толкова убедителен, колкото когато, още като млада жена, отворих първия том на „Съвременният свят система“.
Анализът свят система изкристализира в светлината на 1968 г. Тогава хората по целия свят излязоха на улиците на борба срещу военната агресия на САЩ и за обновление и преоформяне на основополагащите принципи на руската революция. Надигането, обхванало света, бе кратковременно, но наследството от него бе неочаквано въздействащо, особено в академичните кръгове.
Към края на 60-те години оспорването на доминиращите мисловни представи се бе разпространило сред лявоориентираните изследователи. Всъщност анализът свят система бе само един от възникналите по онова време дисидентски формати (теория на зависимостите, международна политическа икономия, историческа социология).
За Уолърстейн анализът свят система бе колкото интелектуално призвание, толкова и форма на политически протест:
„Анализът свят система… е не теория, а протест срещу пренебрегнати въпроси и подвеждащи епистемологии. Той е призив за социална промяна, всъщност за „осмисляне“ на основополагащите постулати на социалните науки от деветнадесести век. Той е интелектуална задача, която е и следва да бъде и политическа задача, тъй като търсенето на истинното и търсенето на доброто представляват не друго, а едно и също следване.“
Годината 1968-а бе ключът, но призивът на Уолърстейн за нов подход се коренеше и в личното му интелектуално израстване. След служба в армията и докторат от Колумбийския университет, в началото на 50-те години Уолърстейн посещава Африка. В продължение на 20 години той пътува надлъж и шир из континента, запознавайки се с масовите движения, борещи се срещу колониализма.
Уолърстейн произхождаше от политически осъзнато семейство, участвал е в политически акции още в Ню Йорк, но проучванията му в Гана и Брега на слоновата кост промениха начина, по който възприемаше света. Той сочеше своите африкански изследвания като решаващия опит, който „ми отвори очите за парещите политически въпроси на съвременния свят и за предизвикателствата пред изследователите по какъв начин да анализират историята на модерния свят система. Африка бе онова, което стана причината да постави под въпрос по-сковаващите страни на собственото ми образование.“
Това интелектуално пробуждане изкристализира в призив да се скъса с представите, които заемаха водещи позиции в академичните кръгове от ХIХ век насам. По-конкретно, Уолърстейн оспори дисциплинарните, а оттам и методологическите и епистемологическите граници, които дефинираха и лимитираха социалните науки. Неговата теза, която тогава не бе приета особено радушно, бе, че „трите предполагаеми области на колективна човешка дейност – икономическата, политическата и социалната или социално-културната – не са автономни области на социална активност. Те не съдържат отделни „логики“.
Вместо аналитични модели, които изолират различни „фактори“ или разчитат на националните държави, разглеждани като отделни бази данни, следващи свои независими траектории, Уолърстейн отстояваше възгледа, че световната икономика представлява единна взаимосвързана система, свързана чрез споделено разделение на труда и един общ набор от ограничители – капитализма.
Но характеризирайки модерния свят система като капиталистически свят икономика, Уолърстейн не предлагаше йерархичен подход отгоре-надолу, при който един-единствен модел или набор от правила се използва за описание и анализ на действителността. Вместо това, той настояваше, че капитализмът е исторически обусловена система, която има начало и край. За да я разберем – нейните норми, нейното функциониране, е необходимо да изследваме нейната еволюция във времето и пространството.
Уолърстейн приканваше учените да изоставят ретроградните презумпции за исторически етапи и предопределеността на „прогреса“ и вместо това да оспорват доминиращите парадигми, да формулират хипотези и системни рамки, които схващат сложността на капитализма като историческа, глобална система.
Уолърстейн бе плодовит автор, предлагащ много от собствените си хипотези за природата на капиталистическия свят система в десетки книги и статии. Аз не споделям много от тези виждания. Както не ги споделят и други от „Бандата на четиримата“, от учените в Бингхамтън, а и членовете на секцията „Политическа икономия на световната система“ на Американската социологическа асоциация.
Но Уолърстейн никога не е настоявал всеки да е съгласен с него. Той се наслаждаваше на дебата.
В крайна сметка подходът свят система не се заключава в придържането към една или друга хипотеза за структурата и институциите на глобалния капитализъм. Той се състои в това да осъзнаем, че сме взаимно обвързани във времето и пространството – че не сме в състояние да разберем какво става на дадено място в света, без да разположим това място в една глобална рамка, без да отчитаме глобалния характер на съвременния капитализъм.
В този смисъл анализът свят система си остава напълно актуален и понастоящем. Той ни предоставя инструментите, с които да си обясняваме засечките и скърцането на финансиализираната ни икономика, политическите вълнения, разтърсващи Лондон, Хонконг, както и още толкова много места по света, самата разпадаща се идеологическа черупка на
неолиберализма.
Подходът на свят системата освен това ни предлага полезен урок: независимо че е важно да бъдат избирани прогресивни лидери, отговорите срещу пороците на капитализма няма да бъдат открити в една отделна страна.
Национализмът представлява задънена улица. Вместо затваряне на границите и противопоставяне на американските работници срещу трудещите се от други страни, ние следва да изискваме програми и платформи, отразяващи споделените ни съдбини. Реформите на национално равнище несъмнено са задължителни, но трайни подобрения по отношение на промените на климата и на грабителските многонационални корпорации са осъществими само на нивото на системата.
Отговорът на споделените ни съдбини е силата на споделената ни борба. Капиталът съществува като глобален от стотици години, но така също и борбата срещу капитализма, макар и на доста по-ниско ниво. Днес, независимо от вековните предизвикателства, тази борба се изпълва с нов потенциал.
През целия си живот Уолърстейн е участник в тази борба. Неговата смела и творческа изследователска дейност представляваше политически протест срещу интелектуалното статукво. В стремежа ни да съградим нещо по-добро ще го помним и ще използваме инструментите, които той ни завеща.
