Светът е много объркан. Всичко ни се струва твърде сложно и забулено в тайни и конспирации. Много хора се чувстват в безизходица. Така се сетихме за световноизвестния роман на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“, който отправя съвсем прости, но непреходни и общовалидни послания за справедливост, солидарност, скромност, семейни отношения, свободолюбие и обич към ближния, независимо от неговото социално положение или раса.
Харпър Ли живя уединено и рядко даваше интервюта. Носителка е на най-голямата награда за литература – „Пулицър“, а през 2010 г. Барак Обама ѝ връчи „Президентски медал на свободата“.
„Единственото нещо, което не се подчинява на мнозинството, е съвестта на човека.“
„Запомни това – винаги е по-лесно да погледнеш назад и да видиш какви сме били вчера, преди десет години. Трудно е да видиш какви сме в момента.“
„Исках да видиш какво е истинската смелост, вместо да останеш с впечатлението, че смел е човекът с оръжие в ръка. Истинският кураж е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и преминаваш през това, което е пред теб, независимо от всичко.“
„Това, че сме победени сто години преди да се появим, не е причина да не се опитаме да спечелим.“
„Хората виждат най-вече това, което искат да видят, и чуват това, което искат да чуят.“
– Не, Джем, според мен има само един вид хора. Хора.
– Но щом има само един вид хора, защо не могат да се разбират помежду си? Щом всички са еднакви, защо се мразят с все сила?
„Човек може да съди враговете си, но е по-разумно да ги опознае.“
„Хората не обичат, когато някой е по-умен от тях. Дразнят се. Ти никого не можеш да промениш, като му приказваш правилно. Хората трябва само да имат желание да се учат, а когато нямат желание, нищо не може да се направи, освен да си мълчиш и да приказваш като тях“.
„Най-голямата чест, която можеш да отдадеш на един човек, е да му се довериш, че ще направи правилното нещо. Толкова е просто.“
– Атикус, той беше добър човек.
– Повечето хора са добри, Скаут, когато най-после ги видиш.
„Предразсъдъци, една мръсна дума, и вяра – чиста и свята, имат нещо помежду си: и двете започват там, където разумът свършва.“
