ЕВРОПЕЙСКИ РАЗМЕСТВАНИЯ

0
272

 

Докато едни десни консервативни управляващи се борят със зъби и нокти страната им да напусне ЕС, други леви прогресивни лидери полагат огромни усилия да присъединят страните си към съюза. Така най-кратко и опростено може да се разкаже случващото се през последните години.

Тереза Мей, Борис Джонсън, Найджъл Фараж и други десни популисти, архитекти на излизането на Великобритания от ЕС, така и не пожелаха да се вслушат в призивите на лейбъристите, водени от Джеръми Корбин, за по-близко сътрудничество с Брюксел. Затова на 17 октомври т.г. се стигна до сделка, която практически превръща Великобритания в конкурент на ЕС.

Ето защо лейбъристите ще гласуват против. Това е и единственото разумно решение – дългосрочно отлагане на Брекзит с цел провеждане на нови парламентарни избори и нов референдум.

Както е видно обаче, десницата е готова на всичко само и само да не допусне Корбин на „Даунинг стрийт“ 10, защото това би довело до фундаментални промени в разрушителния капиталистически и популистки политико-икономически „оазис“, в който живеят британците от 2010 г.
насам.

Междувременно други две държави получиха отказ да кандидатстват за членство в съюза.

Мястото на Северна Македония и Албания е в ЕС! За това са категорични както леви, така и много десни политици и анализатори. Но „либералът“ Макрон е на друго мнение. В опит да обясни защо няма да допусне започването на официални преговори за присъединяване на двете балкански страни към ЕС, френският президент използва наивна метафора за това как не можело всички да живеят в една къща, но едни да плащат повече от други, а отгоре на всичко вторите да искат и да канят още хора да живеят с тях в общия дом?!

Така за пореден път важни за бъдещето на ЕС решения стават жертва на безотговорно поведение заради краткосрочни вътрешнополитически дивиденти. Демонстрацията на сила и решителност от страна на Макрон, както и настояването му за дълбоки реформи в процедурата по присъединяване, става въпреки изпълнението на всички критерии и правила на ЕС от страна на Северна Македония и Албания. Загрижеността за бъдещето на съюза обаче не може да минава през демонстративно и арогантно неспазване на настоящите норми на същия този съюз. За каква солидарност и доверие става дума, след като решението на Европейския съвет за ново отлагане на тези преговори е пагубно за политическите процеси в тези страни, силно демотивиращо за останалите в региона, и сериозно ще подкопае доверието в ЕС като двигател на положителни промени в страните-кандидати.

 

Скопие и Тирана положиха огромни усилия и направиха редица компромиси в името на европейската перспектива. Сега левите премиери Зоран Заев и Еди Рама ще трябва да обяснят на народите си защо Брюксел ги е подвел. Разумно обяснение обаче няма. С подобни действия ЕС само затвърждава популисткия антиевропейски лозунг, че това е една ненужна конструкция, която повече пречи, отколкото помага. Или, както казва народът, „каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи“. 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук