1. КРАТКОСРОЧНИ МЕРКИ
Енергетика – мерки срещу задълбочаващата се енергийна бедност и подкрепа за българския бизнес
Спешна целева подкрепа за семействата с ниски доходи. Месечна субсидия от 200 кВтч до края на март за домакинствата, които са затруднени да отопляват своите домове.
Нито едно семейство с ниски доходи да не е изключено от енергийната мрежа при невъзможност за плащане на сметки, ако цените продължават да растат. Целим да облекчим българските граждани от високите цени на електроенергията чрез схема за отложено плащане.
Да се намали ДДС от 20% на 9% върху крайните цени на ток, газ и парно за крайните потребители (фирми и семейства).
Да се компенсират разликите в цената на тока, газа и парното, в сравнение със заложените за зимния отоплителен сезон за държавните и общински заведения, които предоставят публични услуги от обществен интерес (училища, детски градини, социални домове и др.).
Мерки за преразпределение на свръхпечалбите на производителите и търговците на електроенергия между семействата и бизнеса.
Законодателни промени, стимулиращи сключването на дългосрочни договори за закупуване на електроенергия от страна на бизнеса.
Ускоряване завършването на газовата връзка с Гърция.
Възобновяване на процедурите за изграждане на нови ядрени мощности.
Социални неравенства – мерки срещу растящата бедност и демографската криза в нашето общество
Въвеждане на семейно подоходно облагане. С 550 лв. за всяко дете ще се намалява данъчната основа на единия работещ родител.
6500 лв. еднократна помощ за второ и трето дете при условие, че единият родител е работил 24 месеца преди това.
Безплатни лекарства за деца до 14 години.
Намаляване ставките на ДДС на 9% за основни храни, напр. хляб, месо, мляко, яйца и др.
Нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години.
Търсене на парламентарен консенсус за преизчисляване на пенсиите на база осигурителен доход от 2018 г.
В помощ на малкия бизнес по време на криза
Бързо изплащане, най-късно до края на 2021г., на безвъзмездната финансова помощ по одобрените проекти за помощи за малкия и среден бизнес, заявени още през 2020 г. във връзка с пандемията от Covid-19.
Ускоряване на процеса по наддоговаряне по процедурата за подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19.
Българското правителство да подкрепи предложението на Европейската комисия за удължаване на Временната рамка за държавни помощи до 30 юни 2022 г.
Средствата за организация и управление на грантовите схеми да бъдат намалени от 5% на 3%.
Финализиране на Споразумението за партньорство и оперативните и национални програми към него.
Законодателни промени в ЗДДС за увеличение на прага за регистрация по ЗДДС от 50 хил.лв. на 100 хил. лв.
COVID криза – мерки срещу бездействието
Спешен анализ на причините за високата смъртност от COVID-19 сред населението (населени места, социален статус, образователен ценз, обезпеченост с лекари и апаратура и т.н.).
За нас ваксинирането е доброволен избор, но ще проведем насърчителна кампания за ваксиниране срещу COVID-19.
Засилване ролята на личните лекари в кампанията по наблюдение, лечение и ваксиниране при COVID-19.
Преразглеждане на финансирането на лечебните заведения за труднодостъпните региони на страната.
2. СРЕДНОСРОЧНИ И ДЪЛГОСРОЧНИ МЕРКИ
Енергетика
Засилване на механизма за наблюдение и контрол от страна на КЕВР и включването на Комисията за защита на конкуренцията с оглед новите тенденции на енергийните пазари, включително и върху дейността на енергийната борса. Тази мярка ще изисква промяна в нормативната уредба на енергийната борса.
Комисията за защита на конкуренцията да не допуска картелни споразумения в търговията с електроенергия и природен газ.
Създаване на Национален фонд за социална подкрепа в енергийния преход. Средствата ще се набират чрез процент от приходите от продажби на квоти за емисии на парникови газове.
Да се отложи излизането на битовите потребители на свободния пазар.
Изработване на Териториални планове за запазване на заетостта във въглищните региони – стана ясно, че никой в държавата не работи по подобно задание.
Здравеопазване – за нов модел
Подготовка за приемане на необходимите нормативни промени за премахване на търговския статут на държавните, университетските и общинските лечебни заведения.
Въвеждане на електронно персонално медицинско досие и електронна здравна карта, обединяващо цялата информация (клинична, медицинска и финансова) за даден пациент във всеки етап от живота му.
Създаване на информационен портал, предоставящ информация в реално време за наличните лекарствени продукти и медицински изделия по местоположение и цени, в помощ на пациентите и на медицинските специалисти.
Приемане на Наредба за реално остойностяване на извършваните медицински дейности, манипулации и услуги в системата на здравеопазването.
Въвеждане в законовите норми на понятието „защитено лечебно заведение“ ‒ за такива в отдалечените и планинските райони.
Приемане на Наредба за формиране на работните заплати в държавните и общинските лечебни заведения, гарантираща достойни базови заплати за всички, ангажирани в системата на здравеопазването. Реално остойностяване на труда, обвързано с резултати, качество, квалификация и опит.
Финансирани от държавата специализации в чужбина в области на медицината с високо обществен отзвук и за специалности, в които страната има недостатъчен капацитет, срещу ангажимент за работа в държавните болници минимум 5 години.
Образование
Стартиране на процедура за преглед на всички учебни програми и учебното съдържание с акцент на програмите по български език и литература и история.
Законодателна промяна в ЗПУО, с която да се ограничи възможността на началниците и служителите в РУО за политическо въздействие върху учителите.
План за работа с ромските деца в рамките на дистанционното обучение, включващ реални дейности на всички институции, ангажирани с проблема.
Повишен дял при гласуване на бюджета, съответно 5% и 1% за образование и наука. Увеличение на заплатите на учители, преподаватели във ВУ и научни работници в БАН, съобразено с високата инфлация.
Култура
Ще предложим разходите за развитие на българската култура да достигнат 1% от БВП за следващата година.
Разработване на нова методика за финансиране на държавните културни институти.
Възобновяване работата по изготвяне и приемане на Национална стратегия за развитие на българската култура.
Разработване на мерки за постигане на по-голяма свобода на медиите.
Мерки за подобряване на бизнес климата в страната
Насърчаване на дигитализацията на процесите в предприятията, създаване на възможности за внедряване на цифрови технологии, повишаване на дигиталните умения на работниците/служителите чрез създаване на инструменти за финансиране от фондовете на ЕС и НПВУ.
Регламентиране на дистанционната работа (home office) и създаване на дигитални трудови книжки.
Облекчаване на процедурите за свързаност на предприятията към мрежови структури (ВиК, ел. енергия, газ и др.).
Опростена ликвидация на малки компании с никаква дейност.
Функционална стартъп виза (лесен достъп до трудов пазар на предприемачи от трети държави, които доказват, че ще развиват бизнеси с висока добавена стойност).
Създаване на пакет закони за фирмения фалит, за втори шанс на закъсалите фирми (реструктуриране /оздравяване/извънсъдебни споразумения), междуфирмената задлъжнялост.
Премахване на възможността за възлагане на in-house обществени поръчки на предприятия, които не разполагат с необходимия човешки, технически и финансов капацитет да извършат мин 90% от възлаганата им дейност.
Конкретни стъпки за преодоляване липсата на квалифицирана работна ръка
Разработване на национална програма за заселване в България на граждани от трети страни с български произход. Облекчаване на нормативната уредба с цел улесняване на достъпа до България и до българския пазар на труд на чуждестранните работници и специалисти с български произход.
Осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България.
Оптимизация на процедурите по издаване на “синя карта” – краткосрочно към средносрочно решение за запълване на висококвалифициран работен дефицит в България.
Приемане на мерки, вкл. чрез промени в Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на икономиката и публичния сектор.
Туризъм
Актуализиране на законодателството в областта на туризма.
Създаване на публичен регистър, включващ всички туристически обекти, които са държавна собственост.
Изработване на стратегия за развитие на планинския туризъм в България във всичките му форми: екологичен, спортен, спа и културен.
Стратегия за реформа в съдебната система – цялостна реформа, която включва, но не само:
Закриване на специализираните наказателен съд и прокуратура и обособяване на специализирани наказателни отделения към петте апелативни района.
Въвеждане на възможност за обжалване пред съд в определени случаи на откази за образуване на досъдебно производство.
Внасяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, поставящ началото на необходимите структурни промени за начина на формиране на Висшия съдебен съвет;
Преобразуване на Фонд „Затворно дело“ с цел по-голяма ефективност и прекратяване на зловредни практики.
Обществен ред и сигурност
Въвеждане на нова полицейска карта с постоянни жандармерийски постове в малките населени места за противодействие на битовата престъпност.
Подобряване противодействието срещу новата мигрантска вълна.
Нов закон за противодействие на корупцията.
Промени в закона за СРС срещу незаконното подслушване.
Външна политика
Да се проведат консултации с парламентарно представените политически сили с цел потвърждаване на българската позиция по преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС и изработване на пътна карта за по-нататъшни преговори и взаимодействие с властите в страната.
Да се изготви средносрочна програма за развитие на отношенията с РСМ, която да обхваща всички основни аспекти – икономика и бизнес, транспорт, туризъм, култура, европейски въпроси и др.
Земеделие
Предприемане мерки за възстановяване на унищожените хидромелиоративни съоръжения. За съжаление, площите, които са обезпечени с поливни инсталации вече са твърде малък процент от всички обработваеми такива в страната.
Създаване на единен поземлен регистър. В момента няма такъв, вследствие на което се губи връзката между държавните и общинските структури в сектор Земеделие от една страна, и земеделските ползватели от друга.
Създаване на регистри на собствениците и ползвателите на земя. Пълна и актуална информация за сключени договори (наем, аренда).
Създаване на предпоставки за сключване на договори за цялата стопанисвана земя, като по този начин „белите петна“ се изключат като елемент на споразумения за ползване на земята.
Целева финансова подкрепа относно интензивните подотрасли в земеделието, а именно: зеленчукопроизводство (в т.ч. оранжерийно зеленчукопроизводство), овощарство, лозарство, животновъдство.
Държавна подкрепа за възстановяване на българския горски фонд.
Околна среда
Спешен план за действие за отстраняване на многото наказателни процедури, някои от които касаят спирането на над 40 големи инфраструктурни проекти в редица оперативни програми.
Изготвяне на реални мерки и политики за въвеждане на кръгова икономика и стриктно управление на отпадъците.
Осъвременяване и прилагане на План за действие за изпълнение на програмата за чистотата на въздуха.
Пакет от законодателни и административни мерки за радикална реформа в Националната стратегия за управление на водния сектор.
Спорт
С оглед облекчаване финансовата тежест върху спортните организации, предлагаме в национален мащаб наемите за ползване на спортните съоръжения да бъдат намалени с 50%.
Родители на деца до четиринадесетгодишна възраст да бъдат подпомогнати с еднократна месечна такса – спорт в размер на 50 (петдесет) лева за сметка на държавата.
Кризисно въвеждане на програма „Спортувай всеки ден в училище“ чрез координиране усилията на Министерството на образованието и Министерството на младежта и спорта.
