Огнян Касабов е д-р, доцент, преподавател по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските му интереси са в областта на немския идеализъм, социалната и политическата философия. Член е на Колектив за обществени интервенции.
Сто и тридесет години след основаването си, партията на Благоев и Димитров отбеляза най-ниския си електорален резултат, откакто носи името Българска социалистическа партия. Не трябва да изпадаме в това, което Маркс нарича „парламентарен кретенизъм“ – във фетишизиране на либералната демокрация. Но към настоящия момент парламентът остава централното място за правене на политика. Изборният резултат от април 2021 г. беше много лош, този от юли е близко до катастрофален. Какъв ще бъде той през ноември?
От години БСП е в низходящ тренд. При противоречивите сигнали, излъчвани в навечерието на новата предизборна кампания, този тренд заплашва да се потвърди отново на 14 ноември. Не трябва да се залъгваме от факта, че конюнктурно БСП беше в относително по-добра позиция в 46-ото НС, отколкото в предходния кратък парламент, нито от прогнозите, че на третите избори тя може да заеме второто място. Но може да заеме и четвъртото. Разбира се, важно е не само мястото, а колко социалисти са били мобилизирани да хвърлят своя вот за партията. Защото, ако нещата продължават по същия начин, тя скоро ще се превърне от център-лявата catch-all партия на прехода в нишов политически субект с бързо затихващи функции.
На какво се дължи това? Отговорът е съкрушаващо прост и често повтарян. Уви, БСП позволи определението „социалистическа“ да остане просто празна дума в наименованието ѝ. Партията спешно трябва да осъзнае, че е абсолютно необходимо да се върне към социалистическите си корени. И това връщане трябва да стане още сега, още в есенната предизборна кампания.
БСП също така трябва да осъзнае, че не само собственото ѝ бъдеще, но и радикалният, фундаменталният интерес на българското общество налага ляв завой. При настоящите нива на експлоатация, неравенства и идейно затъмнение неналичието на силна и истинска лява партия е същинска катастрофа за България.
Независимо дали самото то го осъзнава или не, общественият интерес на едно разпадащо се общество, каквото българското днес е повече от всякога, сочи наляво: отговорът на десоциализацията е солидарността, не индивидуализмът. Затова ако БСП спешно не се върне към своята естествена, традиционна роля на социалистическа партия, нейното място ще бъде заето от нова лява сила. Или българското общество ще изпадне в още по-зловещ колапс.
За да не се случи това, партията в много отношения се налага да направи обратен завой спрямо курса, който пое от 2016 г. насам. Необходими са целенасочени, последователни усилия в следните три посоки:
1. Демократизация
Социализмът е демократизъм: демокрацията е възможна само когато властта бъде изтръгната от ръцете на капитала. Затова Българската социалистическа партия е длъжна да работи за демократизацията на българския политически живот – особено след десетилетното разрушаване на институционалността от ГЕРБ и техните партньори.
На първо място, това означава целенасочена работа по утвърждаване на трудовите права на българските граждани и възстановяване на автентичното синдикално движение (вж. статията на гл. ред. Георги Пирински в бр. 1-2/2020). Демокрацията може би има за своя кулминация електоралния процес и парламентарния живот, но тя започва в общността и на работното място. Само борбата за достоен труд създава достойни граждани. Синдикалната дейност, знаем, е сред централните начинания, с които се заема Българската социалдемократическа партия скоро след основаването си. Ето това са традиционните ценности, които БСП следва да отстоява! Същевременно, работата по защита на трудовите права и организацията на работещите трябва да се фокусира върху новите форми на експлоатация, свързани с нетрайната заетост, гъвкавото работно време, работата от вкъщи и т.н., и т.н.
На второ място, обвързване на темата за правосъдието, която се превръща в централна за политическия дебат у нас, с по-широката тема за справедливостта ‒ не само правна, а и социална. Нещо, което служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов с лекота показа, че е възможно (изказване в пленарната зала на НС, 23.07.2021). Тази задача е необходима, в случай че българският обществен дебат и обществено развитие трябва да бъдат изведени отвъд фалшивите противопоставяния и повърхностните определения на проблемите, които им дават либералите. Изкореняването на „корупцията“ в пленената от капитала държава е невъзможно, защото корупцията – това е държавата на капитала. Без социална справедливост юридическата справедливост остава „справедливост“ за малцината, които вече имат какво да губят, за заможните – и българският народ трябва добре да си припомни това.
На трето място и най-непосредствено: връщане към добрите вътрешнопартийни демократични традиции, силно загърбени напоследък. Прякото избиране на партийния лидер не е непременно по-демократична техника, така, както не са непременно по-демократични апелите на Слави Трифонов за национални референдуми.
2. Класово съзнание
Сред водещите причини за успеха на капиталистическата реставрация у нас през 90-те години и началото на ХХІ век трябва да причислим абдикацията на БСП от идейния дебат в страната. Партията изгуби битката за интерпретациите на миналото на страната преди и след 9 септември 1944 г. Още по-лошо, тя не намери начин да запази принципната легитимност на фундаментални леви ценности и политики. Това е една от причините, поради които в публичното пространство се нормализира пещерният антикомунизъм, за което всичко социално е анатема.
БСП допусна лявата идея да бъде демонизирана, а в обществото хегемония да получат някои от най-гротесково-карикатурните форми на дясното мислене – форми, които, уви, намират почва в самата партия. Неоснователно, срамувайки се от своята най-голяма сила – социалистическата си история, БСП се опитва да се състезава ту с либералите, ту с фашизоидните патриоти на техен собствен терен. Но настроенията в българското общество далеч не са непременно толкова антилеви. Това се отнася включително и до все по-прекаризираната (прекариат – жизнен статус без предвидимост или сигурност, което се отразява върху материалното и/или психологическото благосъстояние, принадлежност към пролетарската класа) младеж, на която БСП трябва да отдели специално внимание.
Що се отнася до предизборните послания и материали, БСП най-сетне трябва да се откаже от настойчивите си жестикулации към „бизнеса“, които я уравняват с всеобщото прокапиталистическо, антисоциално статукво, простиращо се от ГЕРБ, през ДБ, та до националистите и „новите надежди“ ИТН и ПП. Посланията на политическите партии са безлични, еднакви, но те не само демотивират избирателя, а и нормализират неолибералното политическо говорене, в което последни ценности са „успехът“ и „растежът“. Разбирай: печалбите за капитала.
Затова левият завой означава за БСП и извоюване на свой собствен облик след дълго продължилото обезличаване. А собственият ѝ облик може да бъде само демократично-социалистически. Партията трябва смело да заяви, че интересите на „бизнеса“ не са интересите на народа.
3. Интернационализъм
Много трудно, почти невъзможно е да съществува лява България в рамките на един десен Европейски съюз. Затова е необходимо възстановяването на международните контакти на БСП, и то по две линии.
Първо, усилен диалог и взаимодействие с Партията на европейската левица и със сестринските партии в Партията на европейските социалисти – вкл. съвсем наскоро отбелязалите впечатляваща електорална победа германски социалдемократи. Левицата се надига и в страни като Австрия и Норвегия.
Второ, усилен диалог със синдикатите в държавите членки на Съюза, в които работят най-много наши сънародници, често в нелеки трудови условия. Работата по засилването на левия фронт в ЕС само ще засили партията и ще придаде не само легитимност, но по-важното – ефективност на възприетите от нея политики. Крайно време е да се отиде отвъд фалшивата дилема между експертна еврокрация (условно казано, моделът „Станишев“) и традиционалистки изолационизъм (условно казано, моделът „Нинова“). Тези две алтернативи са двете страни на една фалшива, антисоциалистическа монета.
* * *
Това е общата стратегическа рамка, която, убеден съм, БСП трябва да възприеме час по-скоро. В очертаното от нея поле, тактиката в настоящата кампания налага партията да заостри левите послания в предизборните си приоритети (https://bsp.bg/files/predizborni-prioriteti.pdf), като заедно с това ги превърне от редове, напечатани на лист хартия, в живи послания пред привърженици и медии.
Общественият дебат у нас в последно време е изключително нерационален. Да остане на нивото на личните дрязги между партии и политици и на фалшивите страхове, подхранвани у хората, би означавало БСП да не отговори на висотата на своята задача и подкрепата за нея да продължи да се свива. Социалистическата партия има шанса да разбие това нерационално и антихуманно статукво, обръщайки се към реалните проблеми на обикновените хора.
