МИНУТА МЪЛЧАНИЕ ЗА АНДРЕЙ ЛУКАНОВ

0
260

 Преди 25 години, на 2 октомври 1996 година, Андрей Луканов бе застрелян в гръб на прага на дома си.

 


Кратки биографични данни

Андрей Луканов е роден на 26 септември 1938 г. в Москва. През 1963 г. завършва Московския държавен институт по международни отношения. След дипломирането си работи в Министерството на външните работи, Министерството на външната търговия и в Постоянното представителство на България в Организацията на обединените нации в Женева. От 1972 до 1976 година последователно заема постовете заместник-министър и първи заместник-министър на външната търговия, а в периода 1976 –1989 година – на заместник министър-председател, първи заместник министър-председател и министър на външноикономическите връзки. През този период е избран и за член на ЦК и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.
Андрей Луканов има водеща роля за осъществяване на промяната на 10 ноември 1989 г. и в процесите на демократизация на обществено-политическия и на икономическия живот в страната. През 1990 г. оглавява две поредни социалистически правителства – първото от 8 февруари до 21 септември и второто ‒ от 22 септември до 20 декември с.г. Народен представител до 1989 г. в VII, VIII и IX Народно събраниe, а след това ‒ в Седмото Велико народно събрание, както и в XXXVI и XXXVII НС.
 
На 7 юли 1992 г. по политически мотивирано обвинение за предоставяне на помощи за трети страни в периода 1986‒1989 г. депутатският му имунитет е отнет, а на 9 юли с.г. е арестуван. Впоследствие делото е прекратено, а през март 1997 г. Европейският съд по правата на човека отсъжда България да заплати 40 000 френски франка за незаконния му арест. 
 
Андрей Луканов е убит на 2 октомври 1996 г. с четири изстрела в гръб пред дома му. Присъдите на заловените и осъдените за убийството му са отменени. Истината за убийството му остава неразкрита. 
 
Последната сутрин от живота на Андрей Луканов
 
Описание по изследването на журналистката Ангелина Петрова „Виновните – невинни. Делото срещу убийците на Андрей Луканов“. ИК „Труд“, 2008.

2 октомври 1996 г. започва за семейство Луканови с усещане за празник. Днес съпругата Лили е рожденичка. Тя става на 57. Съпругът Андрей я поздравява пръв. Дъщерята Ани чува, че родителите ѝ са се събудили и чука на вратата на спалнята. Седмица пo-рано ‒ на 26 септември, баща ѝ е навършил 58. По идея на приятели са отложили празненството. Тази вечер ще дойдат всичките и за двата рождени дни.
 
Към 9 часа едно момче с вид на клошар идва по ул. „Латинка“ от посоката на парк-хотел „Москва. (Пет дни по-рано, на 27 септември, пред дома на Луканови младият мъж бил видян да протяга ръка към минаващия край него Луканов, чули го да казва: „Парички, парички“). Луканов излиза от входната врата, но се връща и звъни по домофона, за да поиска близките да му предадат забравените ключове. В този момент намиращите се в околните сгради чуват пукот, после втори. Излизат и виждат тялото на Луканов, проснато по лице върху пътеката. Малко преди това са видели как клошарят се затичва и изчезва от погледа им.
 
Когато Лили отваря входната врата на кооперацията, вижда бяла полицейска лада и двама униформени служители на реда. Тя отива до тялото на съпруга си. Взема строшените очила и мобилния му телефон. Пристига линейка на „Бърза помощ“. Дежурната лекарка констатира смъртта на Андрей Луканов. Лили е помолена да донесе от вкъщи чаршаф. С него покриват тялото на съпруга ѝ. То остава там още близо четири часа.

* * *
В 10 часа на 2 октомври 1996 г. е започнало редовното седмично заседание на Висшия съдебен съвет. Шефът на националното следствие Бойко Рашков пристига със закъснение само за да уведоми колегите си за разстрела на експремиера. Магистратите са шокирани. Мълчат. Един глас продира тишината: „За кучето – кучешка смърт!“
Малко след 10 часа пленарното заседание на Народното събрание е прекратено. На извънредното заседание от 14 часа депутатите гласуват с пълно единодушие декларация, в която осъждат „този нагъл терористичен акт“ и настояват извършителите и подбудителите на престъплението „да бъдат заловени и наказани с цялата строгост на закона.“

Отново по Ангелина Петрова: 
Според анализ на крайния резултат от наказателните дела, разглеждани в българските съдилища, едва 5% от тях завършват с оправдателни присъди. За петимата обвиняеми по делото „Луканов“ този процент е почти 100. 
* * *
Българското правосъдие оправда заловените извършители на убийството, оправда и следователите, обвинени за едва ли не насилствено изтръгнати от убийците самопризнания и не пожела да разкрие подбудителите и организаторите! 

* * *
Минута мълчание за Андрей Луканов
 
Сутринта на 2 октомври 1996 година, произнасяйки речта си пред 51‑вата Сесия на Общото събрание на ООН в Ню-Йорк (със седемчасова разлика спрямо София) в качеството си на министър на външните работи на Република България, се отклоних от подготвения текст и приканих делегатите в залата да почетат с едноминутно мълчание паметта на Андрей Луканов, същия ден станал жертва на политическо убийство в България. 
Последва минута мълчание в негова памет.
 
На 14 ноември 1996 година подадох своята оставка като министър на външните работи.
 
Георги Пирински
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук