Проф. Ангел Димов е български политик и учен, доктор на икономическите науки. Работил е в Института по международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ) на БАН и като преподавател в Аграрния университет в Пловдив. От 1991 до1997 г. е народен представител от БСП. През 2001 г. основава Социалистическа партия „Български път“, на която е председател и днес.
Когато чрез предлаганите мерки се повишава материалното и културното благосъстояние на мнозинството трудови хора, партията е социалистическа, комунистическа. Социалдемократическа, буржоазна пък е онази партия, която осъществява мерки за облагодетелстване на експлоататорите на наемна работна сила
След 1989 г. в България бе реставриран старият капиталистически обществен строй. Посредством приватизация (узаконена кражба) на огромната държавна собственост и насилствена ликвидация на кооперативните земеделски стопанства бе разрушена изгражданата близо половин век (1944‒1989 г.)
система на държавен социализъм. Вследствие на това у нас големите държавни банки, производствени, електроразпределителни и външнотърговски предприятия и обединения бяха обсебени предимно от чуждестранни граждани (американски, гръцки, израелски и турски). Тези собственици безжалостно експлоатират нашите трудови и природни ресурси и изнасят извличаните печалби извън територията на българската държава.
Едновременно с възстановяването на капиталистическите обществени отношения, почиващи на наемен труд, у нас бе извършено социалдемократизиране (обуржоазяване) на Българската комунистическа партия (БКП), която през 1990 г. бе преименувана на Българска социалистическа партия (БСП). След няколкогодишни вътрешнопартийни боричкания към края на 1996 г. нейното централно ръководство бе овладяно от „социалдемократи-евроатлантици“, които обслужват предимно интересите на чуждестранни и местни финансови и търговски капиталисти.
Впрочем, когато през 1914 г. германските депутати социалдемократи са гласували да бъдат отпуснати военни кредити за водене на империалистическата Първа световна война (1914–1919 г.), пролетарският вожд Владимир Илич Ленин заявил, че вече се срамува да се нарича „социалдемократ“ и става „комунист“. По-късно създателят на Българската работническа партия (комунисти) (БРП(к) Димитър Благоев е нарекъл социалдемократите „катраник* на буржоазията“.
Кого представляват социалдемократите?
Макар да се афишират като „леви“, борци за равенство, солидарност и справедливост, българските социалдемократи евроатлантици прокарват закони в полза на олигархията и мафията. През 1997 г. лидерите на БСП заедно с министър-председателя от Съюза на демократичните сили (СДС) Иван Костов инициираха приемането на закон за въвеждане на режим на колониален валутен борд (паричен съвет) у нас и подписаха съвместна декларация за тотална приватизация на стотици крупни държавни предприятия.
По-късно, през 2000 г., за да получат държавна власт и лични облаги, тези социалдемократи се обявиха за вкарване на българската държава в междудържавния военен алианс НАТО, насочен срещу братска Русия и използван за укрепване на установения от американската финансова класа глобален тоталитарен режим. Този режим бе наложен и от междудържавните организации, финансови — Международен валутен фонд, Световна банка, и политически ‒ Съвет на Европа. При него потисничеството на работниците, селяните и трудовата интелигенция се поддържа и от агенти на хилядите „неправителствени организации“ („Отворено общество“, Институт за пазарна икономика, фондация „Америка за България“), които влагат огромни средства за сваляне и качване на правителства чрез „демократични“ способи ‒ неспирни манипулации по медиите, палаткови лагери, улични протести, граждански неподчинения и окупации.
В навечерието на парламентарните избори през 2005 г. социалдемократическите лидери на БСП заявиха, че ако спечелят най-много избирателни гласове, ще върнат на държавата присвоените от Симеон Сакскобургготски държавни дворци, земи и гори, но после се отметнаха и направиха управленска коалиция с него и с етническата партия Движение за права и свободи (ДПС).
Тогава в полза на банкерите и богаташите бе въведен нисък „плосък“ и корпоративен данък и бе прокаран Закон за разсекретяване на досиетата на сътрудниците на социалистическата Държавна сигурност, т.е. за разрушаване на българската държавност.
Каква е целта на проекта „Визия за България“?
През юли 2018 г. ръководителите на БСП предложиха за публично обсъждане проекта „Визия за България“. Този проект се състои от увод и осем глави: държава; икономическо развитие на България и доходи; регионално развитие; здравеопазване; образование, наука и култура; сигурност и отбрана; външна политика; демографска криза. Общият му обем е 31 печатни страници с по над 50 реда.
В него има много безсмислени думи и фрази за държавата и Европейския съюз (ЕС). Такъв е например изразът: „Нещо повече, като член на ЕС, България може да бъде мост на отношенията между Европа и Русия“ (с.26). В случая е употребен американският жаргон „Европа“, поставящ равенство между този континент и акционерната капиталистическата организация „Европейски съюз“. Прикрит е фактът, че извън този съюз са редица европейски държави като Русия, Сърбия и Норвегия. Само територията на европейската част на Русия е почти колкото земната площ (над 4 млн. кв. км) на 27-те страни членки (без Великобритания) на Евросъюза. Населението на тази част е близо една пета от общия брой на жителите на посочените страни членки на Европейския съюз.
Във „Визия“-та са използвани необмислени и неуместни термини, които объркват читателя и не позволяват да се правят верни изводи. Такива са: „преход“ вместо ,„реставрация“; „ръст“ вместо „растеж“, „политики“ вместо „механизми“ на политиката („икономическа“, „публична“, „нова“, „европейска“).
В проекта „Визия за България“ не е посочена неговата цел. Но изложените констатации и обещания показват, че е предназначен за предизборна агитация. Например на първата страница е изтъкнато, че „Единствено през 2007 и 2008 г. (при управлението на БСП) икономиката ни се развива с двойно по-високи темпове в сравнение с „богатите“ (страни) и тогава общественото благосъстояние е най-осезаемо“. Този агитаторски подход шокира, защото през посочените предкризисни години у нас цените на имотите и другите стоки бяха надути и взривоопасни. За да преживеят, хиляди българи продадоха на чужденци (евреи и турци) своите земеделски земи. Печалбите от тези сделки и банковите операции (включително трансферите на пари от милионите българи, работещи в чужбина) са включени в т. нар. кух растеж на брутния вътрешен продукт (БВП).
Чии интереси удовлетворяват мерките
във „Визия за България“?
По предлаганите и реализираните политически, икономически и социални мерки може да се прецени чии интереси защитава даден политик или партия. Когато чрез тези мерки се повишава материалното и културното благосъстояние на мнозинството трудови хора, партията е социалистическа, комунистическа. Социалдемократическа, буржоазна пък е онази партия, която предлага и осъществява мерки за облагодетелстване на експлоататорите на наемна работна сила, т.е. на капиталистите, които за камуфлаж се наричат „работодатели“.
В наше време се осъществяват социалистически мерки и от сочения за „десен“, буржоазен, популистки и т.н. министър-председател на Унгария Виктор Орбан. Главно поради това той се нрави на повечето унгарци, които го преизбират и му дават почти неограничена държавна власт. След като спечели две трети от депутатските места в парламента (в унгарския парламент няма турска партия), той отново постави „независимата“ Централна банка на подчинение на унгарското правителство. С един замах прекрати финансовата зависимост от Федералния резерв на САЩ и неговите филиали МВФ и Световна банка. Тази мярка бе посрещната „на нож“ от доскорошните отвъдокеански глобални господари и управителите на подвластния им Европейски съюз. Но вместо да се коментира статутът на унгарската Централна банка, срещу Орбан се отправят обвинения, че ограничава мнимата буржоазна демокрация и свобода и нарушава формалните човешки права на унгарците.
При управлението на Виктор Орбан бе прокаран закон, ограничаващ продажбата на унгарски земеделски земи на чуждестранни „инвеститори“. Прекратена бе пряката пропаганда на американския милиардер Джордж Сорос, чиито храненици у нас с щатски долари формират „граждански общества“, пробутват свои агенти в сруктурите на държавната власт и в медиите и прокарват неоколонизаторската политика на американските финансови капиталисти.
В разглеждания проект „Визия за България“ преобладават мерките, насочени към по-нататъшно евроатлантическо неоколонизиране на българската държава и укрепване на общественото господство на финансовите капиталисти. Почти няма социалистически мерки за повишаване на жизненото равнище на работниците, селяните и заетите в науката, образованието и здравеопазването.
Социално насочена е само мярката: „Въвеждане на прогресивно данъчно облагане“ (с.12). Тази мярка осигурява известна справедливост в капиталистическото общество. Но нейното превръщане в закон у нас е проблематично, тъй като е малко вероятно БСП да се разграничи от обладалите я олигарси и мафиоти и да получи абсолютно парламентарно мнозинство. Против тази мярка сигурно ще гласуват и депутатите от ДПС. Обикновено те представляват интересите на разположените на българска земя турски банки, компании и фирми.
Каква форма на собственост се предлага
във „Визия за България“?
При представяне на проекта „Визия за България“ в медиите депутати от БСП го обявиха за управленска програма, чиято реализация щяла да доведе до „промяна на системата“, т.е. на реставрирания капиталистически държавен и обществен строй. Това би било чудесно, понеже десетилетната практика показва, че в рамките на този жесток, частнособственически строй и на НАТО и ЕС повечето българи са поставени в робско положение и са обречени да мизерстват и да носят немски дрехи втора употреба. Положението им още повече ще се влошава и поради обстоятелството, че след избухването (2008 г.) на глобалната капиталистическа криза в Америка и в големите страни членки на ЕС почти няма икономически растеж. След като загубиха (2013 г.) абсолютната си глобална власт, представителите на американската класа на финансовите капиталисти започнаха търговска война със социалистически Китай, със страни-членки на Евросъюза и Русия.
Още от древни времена смяната на всяка класова обществена система (робовладелска, феодална, капиталистическа) започва с промяна на формата на собственост върху средствата за производство. В разглеждания проект няма предложения за реформиране на преобладаващите у нас капиталистически форми на собственост – еднолична и акционерна (капиталистическа), включително публично-частна. Предложено е да се развиват главно три специфични капиталистически акционерни форми на собственически отношения: „държавата да участва с дялово финансиране на проекти“; въвеждане на „специално законодателство за предприятията с над 50% държавно или общинско участие“; разширяване на публично-частното партньорство (ПЧП) при създаване на предприятия в т.ч. със „социално-икономическа цел“ за обучение на хора с увреждания и безработни, лични социални услуги, опазване на околната среда и др.
Обикновено тези смесени форми на собственост се използват за „усвояване“ на пари от държавата и фондове на Евросъюза и за източване на държавни парични и природни ресурси. През 90-те години на ХХ век чрез такива форми у нас бяха приватизирани държавни банки и предприятия, от държавата бяха прехвърлени в частни банкови сметки колосални парични суми. Посредством акционерните „приватизационнни фондове“ бе опорочена и идеята за масовата приватизация. Техни шефове присвоиха хиляди държавни предприятия и имоти, предоставени на милиони притежатели на дялове във вид на приватизационни книжки.
В проекта не е изразено гледище за бъдещото развитие на отношенията на собственост в България. Не са предвидени политически и икономически механизми за смяна на формиралата се у нас неоколониална система на собственост, която задържа по-нататъшното развитие на нашите производителни сили (производители и средства за производство). Нищо не е споменато за собствеността на изкупените от израелски и турски фирми и техни подставени лица милиони декари български земеделски земи. Въпреки че продължава това масово изкупуване на родни земеделски земи.
В проекта е дадено обещание на територията на нашата буржоазна парламентарна република да се налага управление „чрез законови инструменти и правила“ (с.4). Но отдавна (през 1767 г.) френският енциклопедист и критик на капиталистическата собственост Симон Никола Ленге (1736 ‒1794 г.) е констатирал, че „Духът на законите е собствеността“ (Маркс, Енгелс, Съчинения, изд. на БКП, С. 1968 г. Т. 23, с. 741).
В разглеждания проект няма мерки за самостоятелно развитие на държавната и кооперативната собственост на българска земя. А както показва многогодишният наш и китайски социалистически опит, чрез тези форми на обществена собственост може да се осигурява национална независимост и суверенитет на държавата и десетилетия наред да се постигат високи (7‒10%) годишни темпове на икономически растеж.
Впрочем критерий за социалистическия път на развитие на страната е относителният дял на държавната и кооперативната собственост в нейната икономика. В социалистически Китай мъдрите комунистически ръководители са определили този дял, включващ и могъщите държавни външнотърговски предприятия, да не пада под 60%. На основата на тази самостоятелно функционираща собственост за няколко десетилетия китайската икономика нарасна неколкократно и стана най-голямата в света по паритет на покупателна способност на брутния вътрешен продукт.
Появата и развитието на частната собственост е довело до възникване на държавата и политиката, съставена от механизми и начини на действие на държавното управление. Затова всеки, който претендира за държавната власт, би трябвало да има обширни познания за държавата и различните форми на собственост.
Може ли българската държава
да отделя пари за инвестиции?
В разглеждания проект е изразено мнението, че у нас може да бъде постигнат устойчив икономически растеж чрез влагане на държавни „инвестиции в по-съвършени производствени технологии“ и експортни производства, включително „за развитието на биологично земеделие“
(с. 6-7). Обещано е държавата да стане „инвеститор номер едно“. Дадени са уверения, че държавните инвестиции ще се увеличават и в българските въоръжени сили. Държавата ни все повече ще инвестира в НАТО и Общата европейска отбрана (с. 22). Но нашата неоколонизирана държава не може да отделя нужните бюджетни ресурси за инвестиции в производството и строителството на големи енергийни и други обекти. Държавният бюджет е твърде малък и от него едва се покриват текущите разходи на държавата.
При режима на колониален валутен борд (паричен съвет) у нас Българската народна банка (БНБ) няма право да инвестира и да кредитира правителството. По преценка на емисари на МВФ и Световната банка то може да взема от тези финансови институции обслужваемо количество високолихвени и заробващи страната парични заеми. Отделянето на повече държавни инвестиционни ресурси може да става за сметка на милионите трудови хора и пенсионерите. Повечето от тях ще продължават да получават мизерни работни заплати и пенсии и да се борят за физическото си оцеляване.
В разглеждания проект са включени редица мерки за набиране на държавни парични ресурси и създаване на фондове чрез емитиране на облигации и други ценни книжа от държавата или общините. Предвидено е набраните парични суми да бъдат използвани главно за финансиране на промишлени проекти и инфраструктурни обекти като предприятия за преработка на отпадъци, пречиствателни станции за питейна вода, хидромелиоративни съоръжения. Изразходването на тези пари щяло да става чрез „публично-частното партньорство“, предимно с чуждестранни компании. Явно при изпълнението на разглеждания проект най-много ще се облагодетелстват финансови капиталисти и босове, които ще бъдат „партньори“ на държавата. Всичко това доказва, че у нас е необходимо да се развива необвързан с частни банки и фирми държавен сектор, съставен от банкови институции, производствени, търговски, застрахователни и външнотърговски предприятия. В страната да бъде отменен режимът на колониалния валутен борд и да се даде право на Българската народна банка (БНБ) отново да извършва банкова дейност.
Освен инвестиции за развитието на всяко експортно ориентирано производство е необходим външен пазар. Той е гаранция за пласмента на произвежданата стока и за дългосрочност на производствения процес. В разглеждания проект не са посочени възможности за осигуряване на външни пазари. Предложено е държавата да стимулира износа на продукти на българските малки и средни предприятия, като предоставя парични ресурси на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Това предложение сигурно е от лобисти. При настъпилите напоследък геополитически промени е почти невъзможно с наливане на държавни пари в застрахователни дружества да бъдат осигурени външни пазари за износ на наши стоки.
Пазарите на ЕС са пренаситени и на тях е трудно да се пласират големи количества български промишлени и селскостопански стоки. Базираните у нас филиали на чуждестранни търговски компании изкупуват и изнасят основно нискодоходните земеделски продукти ‒ жито, слънчоглед и рапица, и способстват за обезлюдяване на родните села. При това положение у нас може да бъдат създадени ефективна икономика и високоплатена работа на българските граждани, включително и на завърналите се от чужбина, като се осигури свободен достъп на нашите производители до необятния и всепоглъщащ руски пазар. Нужно е да бъде издействано правото на българите да имат общ българо-руски пазар.
Кому е изгодна евроатлантическата политика?
В разглеждания партиен документ не са посочени резултатите от членството на България в НАТО и ЕС (съответно от 2004 и 2007 г.). Липсва например кратка справка за отражението на това членство върху мощния някога български военно-промишлен комплекс, за държавните разходи, свързани с издръжката на военните ни контингенти, участващи във водените от САЩ войни, за десетките убити и ранени български войници в Ирак. Заявено е, че БСП неотклонно ще следва евроатлантическата политика, която е първопричина за настъпилата след 1997 г. у нас трета национална катастрофа и за чезнещия български етнос. Проявена е безчувственост към мнозинството българи, които робуват на чуждестранните капиталисти у нас и в чужбина.
В раздел „Външна политика“ (с. 25-26) на разглеждания проект Европейският съюз е представен като „политически проект“ на „обединена Европа“, в която едва ли не българите имат човешка и социална сигурност и получават „субсидии“ от богатите страни членки. Внушава се, че в този съюз има „остри социални неравенства“ и разриви (като Брекзит), които са следствие само на „пазарния фундаментализъм“ и „неолибералния модел на глобализация“, налаган от Америка.
Изброени са „петте стълба“, на които ще се основава „политическата визия“ за „бъдещето на Европейския съюз и ролята на България в него“. Това са: българската държава да бъде „в ядрото, а не в периферията“ на Евросъюза; „България – активен участник, а не пасивен слушател на европейската сцена“; „преодоляване на бедността и острите социални неравенства“ в ЕС; прилагане на „кохезионната политика“ и използване на „нови собствени (национални) източници на финансиране“; европейско бъдеще на страните от Западните
Балкани.
За тези буржоазни насоки на евросъюзната политика пледират предимно представители на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и на формиралата се евроатлантическа каста на високоплатени и привилегировани чиновници на Евросъюза. Но тези насоки звучат като благопожелания, понеже не съответстват на настъпилото закономерно рушене на този съюз (по силата на закона за неравномерното развитие на капиталистическите държави) и на новите междудържавни реалности.
Понастоящем акционерният ЕС се управлява от представителите на няколко големи държави, чиито управленски гласове в Еврокомисията и Европарламента са повече от тези на десетките други страни членки. Например Германия има 96 евродепутати, а България ‒ 17. Еврочиновниците от големите и богати държави решават къде да бъде мястото на България в Евросъюза и как да се разпределят нейните пари, постъпили в европейския бюджет по линия на членски вноски, митни сборове и ДДС.
В ЕС „бедността и острите социални неравенства“ са иманентни, вътрешно присъщи на капиталистическия обществен строй. За тяхното премахване е целесъобразно Евросъюзът да бъде преобразуван в междудържавна организация, основана на кооперативния принцип „една държава – един управленски глас“ (на този принцип функционира Евразийският икономически съюз).
Например при сегашната обща аграрна политика на стараните членки на Евросъюза е невъзможно да бъде преодоляна неравнопоставеността на българските спрямо западноевропейските фермери (въпреки, че у нас има по-благоприятни почвено-климатични условия за водене на ефективно земеделие). Нашите земеделски производители получават неколкократно по-малки национални субсидии, отколкото примерно фермерите във Франция и Холандия, където има държавни земеделски банки, предоставящи безвъзмездни, безлихвени и нисколихвени фермерски кредити.
Освен това в западните страни членки на ЕС е изградена широка мрежа от снабдителни, преработвателни и пласментни земеделски кооперативи, в които членуват всичките (около 4,4 млн. фермери). Тези кооперативи, освен че заплащат на фермерите изкупената селскостопанска продукция на пазарни цени, в края на годината им предоставят част от получената печалба. Докато българските земеделски стопани (около 250 хил. души) са принудени да продават на безценица стоките си на прекупвачи. Поради липса на пазари не могат да разширяват своето селскостопанско производство.
Това неравностойно положение на нашите спрямо западните фермери ще се запази и през следващия седемгодишен планов период (2020‒2027 г.) в
Евросъюза. Последиците от него ще бъдат пагубни за българското земеделие.
В проекта „Визия за България“ е декларирано желание за подобряване на българските политически, икономически и културни отношения с Русия. Изтъкнато е, че в тези отношения „приоритет“ трябва да имат „икономическите връзки“. Само че Русия е третирана като извъневропейска страна и е поставена след САЩ и социалистически Китай. Отбелязано е, че „в двустранните си отношения с всяка от трите геополитически сили, България трябва да изгражда конструктивни и взаимоизгодни отношения на базата на равнопоставеност и взаимно уважение“. Няма ясно изразена позиция относно предвижданите за изграждане с руско участие геостратегически енергийни обекти АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“. Разполагането на тези обекти на наша територия ще осигурява работни места, евтини енергоносители и доходи от такси и най-важното ще гарантира запазване на българската принадлежност на родната земя.
Досега САЩ преустановява изгражданите у нас обекти с участието на Русия и не позволява на наша територия да има руско присъствие. С долари без златно покритие, продажни депутати, собственици на медии и „неправителствени организации“ бе свалено от власт оглавяваното от доц. д-р Пламен Орешарски правителство, защото се опита да строи на българска земя газопровода „Южен поток“. Не е изключено по подобен сценарий да бъде отстранен от министър-председателския пост и Бойко Борисов, който напоследък търси форма да се реабилитира, като възобнови спряното от него строителство на АЕЦ „Белене“.
Редица факти показват, че към това са насочени започналите през лятото на 2018 г. скъпо струващи и вероятно финансирани отвън улични протести на хиляди майки на деца с увреждания, които месеци наред обитават палаткови лагери в столицата и редица големи български градове. В същото време БСП се обявява за предсрочни парламентарни избори и се създава впечатление, че подобно на американските власти, тя се бори за спиране на процедурите по строителството на атомната електроцентрала „Белене“. При евентуален пореден провал на това строителство лидерите на въпросната партия окончателно ще загубят народното доверие.
Във формиращия се многополюсен свят България няма бъдеще без Русия. Тази научно обоснована истина би трябвало да бъде изходна точка при разработване на геополитиката на всяка социалистическа и комунистическа партия, която се бори за спасяване на чезнещата българска нация и държава и за подобряване живота на народа.