Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Когато Европейският съюз избягва да подражава на американския съюзник и когато организацията му, основаваща се на правото и компромиса, му позволява по-добре да разяснява интересите си, той е в състояние да влияе на съотношенията на силите в международен план.
Европа, учредена като Европейски съюз, не е нито държава, нито нация, въпреки че носи някои белези на федералното управление (валутата) и поражда чувство за политическа идентичност и културна принадлежност. На мода е да бъде смятана за „политическо джудже“. Но на какво се дължи тази преценка?
Първо, основава се на имплицитно и експлицитно сравнение със САЩ. Това задължително позоваване на американския съюзник е присъщо на европейското поведение, като идеята е да се набележат цели за увеличаване на конкурентоспособността под формата на т. нар. Лисабонска стратегия. Това сравнение вдъхнови и проект за конституция, в която нейните инициатори виждаха отражение на тази на САЩ, очертана по време на Конвента във Филаделфия (1787 г.). Същото се отнася и за профила на бъдещия стабилен президент на Съюза, който трябва да бъде някой като Джордж Вашингтон.
Пространствената експанзия на Европейския съюз се подчинява на стратегически възгледи, изработени във Вашингтон: да се завършат стабилизацията и демократизацията, започнати след края на Втората световна война и продължили след 1989-1991 г., за да може в бъдещия Съюз да бъде включен целият континент, включително Турция и Кавказкият регион, но без Русия. Съюзът се изгражда в сянката на силен съюзник, който оказва постоянен натиск; всяка нова мисия (да се стабилизират Балканите и Кавказкият регион, да се гарантира енергийната сигурност, да се интегрират Турция и Украйна…) се превръща в тест за това дали Съюзът заслужава доверие.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПАЗАР
И макар Съюзът да не реагира достатъчно бързо, желанията за разширяване на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) към границите на Русия служи за припомняне на приоритетите. Необходимо е европейците сами да започнат да мислят за бъдещето на континента си и за възможностите пред него. Още повече че равносметката от хегемонното месианство на САЩ и силовите им действия не е нито показателна, нито достойна за завист. Европейската мисия за наблюдение в Грузия през есента на 2008 г. произтича от друга логика, като продължение на проведените 17 външни операции, пет от които военни, само десет години след френско-британската инициатива в Сен Мало, която постави началото на европейската отбрана и превърна Европейския съюз в ключов фактор при стабилизирането на външните кризи. Друго ограничение пред политическото утвърждаване на европейците се дължи на особената и разнородна конфигурация на Съюза в съвременния геополитически пейзаж, който остава близък до придруженото с конкуренция съгласие между нациите от края на XIX в. Светът – по начина, по който е организиран през 2008 г. – по нищо не прилича на Съюза. От една страна, е налице световна система, основаваща се на класическата игра на националните интереси, които понякога се изразяват чрез съперничество, друг път – чрез преговори, като при това големите взаимнозависими действащи лица (САЩ, Китай, Индия, Русия) са едновременно и партньори, и противници. От друга страна, съществува нова по рода си регионална организация, основана на правото и компромисите между държавите членки, която се мъчи да изрази и утвърди общи интереси.
Тези два фактора обясняват защо Съюзът се възприема преди всичко като цивилна сила, макар и никога да не е имал толкова сили, ангажирани във външни военни операции, било с мандат на НАТО, било в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана или на Организацията на обединените нации (ООН). Но най-вече най-любимото му средство за действие е въвеждането на норми – Съюзът действа като нормативна сила.
Такъв е случаят с околната среда, като целите в тази област, набелязани от 27-те държави членки, впоследствие се обсъждат с другите страни. Същото се отнася и за регулацията на конкуренцията (със способността на Комисията да санкционира монопола на „Майкрософт“), за правилата за управление (особено при избора на счетоводни норми) или пък за преговорите в Световната търговска организация (СТО). Такъв е случаят и с очертаването на европейски модел за енергийна сигурност. Изразяването на общи позиции на международните форуми се потвърждава на първо място по въпросите за правата на човека, разглеждани в ООН: като обединение Съюзът притежава реален практически опит, натрупан в тези инстанции, преди всичко в работата с държавите от Латинска Америка.
Все още липсва обаче ясното изразяване и утвърждаване на общи европейски интереси. Понятието, цитирано само два пъти в първия стратегически документ, публикуван през 2003 г., започва да си прокарва път. В свят, чиято основна характеристика според Пиер Аснер е „относителната мощ“, Съюзът има всички шансове да допринесе за изработване на задължителните международни правила, най-малкото защото е най-големият пазар в света, както и защото има най-голям опит в осъществяването на регионална политическа интеграция на демократична основа.
(Продължава в следващия брой)
Превод Марта Иванова
