Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Седемгодишната „война срещу тероризма“ доведе до хаос и раздробяване в района на т. нар. широк Близък изток. Новата американска администрация заяви намерението си да поеме по нов курс.
„Преди десет години Европа беше епицентърът на американската външна политика. След това обаче всичко се промени. За президента Джордж У. Буш, за държавния секретар Кондолиза Райс, както и за наследниците им, Близкият изток заема и ще продължи да заема мястото, което заемаше Европа за различните администрации през XX в.” Тази оценка на бившия американски заместник държавен секретар Никълъс Бърнс обобщава гледната точка, наложила се във Вашингтон след 11 септември: „широкият Близък изток“, който се простира от Пакистан до Мароко, минавайки през Африканския рог, се превърна в основен терен за разгръщане на американската мощ. Заради петролните ресурси, стратегическото си положение,
присъствието на Израел, зоната винаги е била сред приоритетните за САЩ. Тя зае мястото на Латинска Америка като „непосредствен заден двор“ на САЩ (Филип Дроз-Венсан).
„Широкият Близък изток“ се превърна в „зона на войни до край“. Регионът е белязан от многобройни кървави конфликти, развиващи се едновременно, но също и от прякото участие на западните военни сили. Афганистан е обхванат от хаос, докато войските на САЩ и НАТО затъват в страната. Ирак се съпротивлява на чуждата окупация, като в същото време понася сблъсъците между различни вероизповедания и етнически групи. През лятото на 2006 г. Ливан изживя опустошителна война, водена от Израел. В Палестина колонизацията и репресиите ускориха разпокъсването на територията и разслояването на обществото; войната срещу Газа – също. Можем да споменем и Сомалия, Дарфур, напрежението и атентатите в Пакистан, „терористичната заплаха“ в Магреб и др.
ДЪРЖАВИТЕ ИЗЧЕЗВАТ
Въпреки че войните са много и най-различни, между тях се появяват хиляди връзки. Оръжия, хора и техники преминават през все по-пропускливите граници, като в някои случаи следват стотиците хиляди бежанци, принудени да търсят убежище заради ожесточените боеве. Така например от две години в Афганистан се разпространяват форми на борба, зародили се в Ирак, като самоубийствените атентати (непознати при съветската окупация) и импровизираните взривни устройства срещу военни превозни средства. Същите методи се използват и в Алжир. Хиляди обучени в Ирак бойци от арабски, пакистански и централноазиатски произход се пръснаха от Алжир през Ливан до Афганистан.
В този контекст държавите в региона, отслабени от десетилетията на диктатура и корупция, усещат, че ролята им намалява.В някои случаи държавността чисто и просто изчезва, както например в Афганистан. В Ирак настоящото разпокъсване не е резултат единствено от войната, но и от почти тринайсетгодишното ембарго (1990-2003), като това изпразни държавата от съдържание. В Ливан положението продължава да е нестабилно. В Палестина властта оцелява благодарение на чуждестранната военна и икономическа помощ и на подкрепата на израелското правителство. Цели области, от иракски Кюрдистан до Газа, се обявяват за автономни, подхранвайки желанието за независимост и на други – от кюрдите в Турция до белуджите в Иран и Пакистан.
Никога досега ролята на въоръжените групи не е била толкова голяма, което още повече усложнява всеки опит за водене на преговори. В Афганистан, както и в Ирак и Сомалия, именно те диктуват правилата на играта. В Ливан е „Хизбула“, а в Газа „Хамас“ вече е местният господар. Ефикасността на тези организации е плашеща. В Ирак те саботират дейността на основните западни сили. В Афганистан НАТО не може да ги ограничи. В Ливан „Хизбула“ показа границите на израелската военна мощ. Политическата безизходица в Палестина, разпадането на държавите и последователните военни намеси на САЩ водят до самоубийствено отчаяние и засилват влиянието на „Ал Кайда“. Това, че различни групировки, позоваващи се на „Ал Кайда“, могат да се сформират в Ирак и Афганистан, да се пръснат по палестинските лагери в Ливан и да се внедрят в Магреб и Сомалия, е доказателство за натиска, оказван от една екстремистка идеология в момент, когато регионалните граници се пропукват и „малцинствата“ се утвърждават с все по-голяма сила.
(Продължава в следващия брой)
Превод Марта Иванова
