КИТАЙ И ИНДИЯ, ГИГАНТИТЕ, КОИТО ПРЕОБРЪЩАТ ГЕОПОЛИТИКАТА

0
151

Статията е от раздела „Нови конфликтни взаимоотношения на международната сцена“ на Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Китай и Индия, които довчера бяха смятани за развиващи се държави, набраха мощ и настигнаха Япония, която доскоро еднолично властваше над азиатското пространство. Никога досега не се е случвало и трите държави да бъдат толкова силни по едно и също време, въпреки че понасят тежките удари на финансовата криза. Това тектонично движение преобръща световната икономика и геополитическите отношения като цяло.

За трийсет години, с възхода на Китай, а след това и на Индия, се оформи нова география на световното производство на богатства. Ако приемем съпоставката, извършена от Световната банка през 2008 г. по паритет на покупателната способност, Китай заема второ място в света с 9,7% от общия брутен вътрешен продукт. Тя все още е много далеч от САЩ (22,51%), но изпреварва Япония, която вече е на трето място със 7,07%, а Германия остава на четвърто място. Дори Индия (с 4,26%) изпреварва Обединеното кралство (3,4%) и Франция (3,39%).

Разбира се, тази класация коренно се променя в момента, в който се отчете населението: тогава „китайският дракон“ остава на 86-о място, а „индийският слон“ — на 108-о. Не трябва да се забравя, че макар тези гиганти никога да не са имали толкова много милиардери (53 в Индия, 49 в Китай през 2007 г.), 47% от китайците и 80% от индийците живеят с по-малко от 2 долара на ден…

Впрочем тези неравенства са и ахилесовата им пета. Финансовото и икономическото цунами, което опустошава планетата, не ги подмина. Разбира се, Китай си взе поука от кризата, която през 1997-1998 г. удари Япония и азиатските „дракони“, и веднага започна да привлича чуждестранни капитали, за да модернизира един напълно остарял производствен апарат, както и за да развие износа си. Този модел обаче се оказа прекалено тежък и растежът се забавя. Все пак Пекин запази контрола над банковата си система и натрупа огромни резерви: 1800 милиарда долара през 2008 г., което му осигурява известно поле на действие.

Тези суми, част от които са съсредоточени в инвестиционни фондове на държавата — наричани „суверенни“, й позволяват да придобива участия в чуждестранни предприятия (като например 1,6% от „Тотал“ през 2007 г.), да купува американски съкровищни бонове – въпреки че от края на 2008 г. Пекин е по-сдържан в това отношение, и да финансира плановете за собствения си подем. През 90-те години на XX в. Азия понесе ефекта от премахването на финансовата регулация, осъществено от Запада. Днес тя допринася за ограничаване на последиците от този нов пристъп на спекулативна треска. Също толкова показателно е и решението на десетте държави – членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN на английски език), взето заедно с Китай, Япония и Южна Корея (т. нар. ASEAN + 3), да обединят валутните си резерви в общ фонд, за да могат да реагират в случай на финансова криза.

Според някои този фонд е прелюдия към създаването на азиатски валутен съюз (по модела на европейския), което изглежда прибързано. Но все пак създаването му е доказателство за предпазливостта на държавите към международните финансови организации и подчертава политическата жизненост на ASEAN.

СХОДСТВА

Пренареждането на световната конфигурация не се наблюдава само в икономическата област. Разгръща се и в дипломацията и воен­ната сфера, ключови елементи в новите реторики на азиатските нации. Докато Япония дълго време беше „политическо джудже“, Китай и Индия имат силно влияние върху случващото се в региона и по света. В качеството си на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН първата от двете държави поема нови отговорности в международен план, както проличава в отношенията й със Северна Корея и Иран. Втората пък се надява да се сдобие със също толкова голямо влияние с помощта на американската администрация, която се опитва да забави китайския възход. Надявайки се Ню Делхи да поеме ролята на балансьор, Вашингтон му предложи статут на значима ядрена сила, въпреки че Индия все още не е подписала Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Операцията имаше частичен успех и през 2008 г. станахме свидетели най-вече на сближаване на двата гиганта. Същото се случи и между Япония и всеки един от тях.

Значението на тези диалози, били те многостранни или двустранни, се дължи на факта, че военните разходи непрекъснато се увеличават. Китай отделя около 58,3 милиарда долара – което му отрежда трето място в света след САЩ (547 милиарда долара) и Обединеното кралство (59,7 милиарда). След него се подреждат Япония – на пето място (43,7 милиарда), Индия – на десето (24,2 милиарда) и Южна Корея – на единайсето (22,6 милиарда), без да забравяме и Пакистан, който също разполага с ядрена бомба. Регион с колкото впечатляващ, толкова и опасен военен арсенал.

(Продължава в следващия брой)
Превод Марта Иванова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук