ЕДНА ГОДИНА БЕЗ ВИЗИЯ ЗА ИЗХОД ОТ КРИЗАТА И ХАОС В ДЪРЖАВНИТЕ ФИНАНСИ

0
137

Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в Нов български университет. Работил е в Министерство на финансите, БНБ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор на книгите „Еврото — утрешните ни пари“, „Силата на парите“ и учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Финанси на малката и средната фирма“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
През последните 20 години няколкото правителства у нас са посрещани с надежди. Към сегашното обаче, положило клетва на 27 юли 2009 г., сякаш имаше свръхнадежда. Особено към премиера Бойко Борисов, станал познат на средния българин благодарение на изявите си от телевизионните екрани.

Нито един от предишните премиери не е присъствал така често в медиите, повечето от които година по-късно продължават да превъзнасят всяка негова проява — независимо дали е среща с Берлускони, или гол във футболен мач в покрайнините на София. Ето защо не е учудващо, че през първата година на управление на ГЕРБ някои от правителствения екип започнаха да се вземат твърде насериозно и да загърбват основополагащите принципи, по които се ръководи националната икономика.

Финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков повече от 15 пъти посочи кога ще излезем от кризата, в която все повече затъваме, за 12-13 месеца той стана най-мразената личност у нас. Не само заради острия си език, но и заради безпринципната и алогична финансова политика, която провежда. За Европейската комисия България остава в положението на „лош ученик“, когото ще проверяват от Евростат за невярна финансова информация. Брюксел не само „размаха пръст“ на страната, а я постави и в наказателна процедура за свръхдефицит. Рефренът, че „за всичко е виновно правителството на Станишев“, вече съвсем се изтърка. Няма как да продължат да му вярват хилядите безработни и изправените пред фалит дребни предприемачи, гласували преди година за ГЕРБ и „Атака“.

Негативна оценка за едногодишното управление на ГЕРБ направи и най-големият синдикат у нас — КНСБ. Изводът в неговия анализ е, че е пропуснато най-благоприятното време за реформи. Вярно е, че България остана единствената страна от ЕС в Югоизточна Европа, в която данъците не са повишавани и която не е потърсила засега чуждестранна финансова помощ. Но докога ще е така и на каква цена?

Заплатите на държавните служители не са повишавани повече от 2 години (1 юли 2008 г.), а пенсиите (които са най-ниските в ЕС) — от 1 юли 2009 г.
В бюджетната прогноза до 2013 г. и двете категории български граждани няма да получат нищо отгоре до края на 2012 г. Управляващите подчертават, че в Румъния, за да бъдат покрити критериите на МВФ за отпускане на заем от 20 млрд. евро, данъкът добавена стойност нарасна до 24%. В Гърция ставката на ДДС стана 23%. Съществената разлика обаче е, че в Румъния доходите са с над 50% по-високи от българските, а в Гърция — над 3 пъти. Имиджът на правителството се крепи все още заради известни успехи в борбата с престъпността. „През по-голямата част от работното си време работя като полицай“, припомни Борисов предишното си амплоа, а наскоро заяви, че се гордее, че е „пожарникар от Банкя“. Резултати наистина има, но предимно във фазата на предварителното разследване от МВР. Осъдените засега са малко — май само Марио Николов и толкоз. Братята Маргини бяха оправдани. Арестувани са заподозрени за серията отвличания и вероятно ще има осъдителни присъди за групата, наречена „Наглите“. За „Медузите“, „Лапачите“, „Мошениците“, „Килърите“, „Всичко коз“ или „Недосегаемите“ обаче, както и за най-шумно рекламираната от медиите група „Октопод“, изходът засега е неясен.

Много е важно колко от заграбените по престъпен начин средства или „източен“ ДДС ще влязат в хазната. Във връзка с това е логичен въпросът
защо през първата година на управлението си ГЕРБ не създаде финансова полиция

България е една от малкото страни в ЕС без такава структура. В икономиката и преди всичко в публичните финанси се налага оценката на външни анализатори и икономически наблюдатели (Виенският институт за икономически изследвания и др.), че управлението на ГЕРБ е, ако не провал, поне относително неуспешно.

Не се случиха ред хубави неща, обещани с предизборната платформа на партията: финансова стабилност, петпроцентно намаление на осигуровките (намалиха ги с 2%), увеличение с 50% на надбавките към пенсиите на вдовиците. Вместо това са налице непрекъснати люшкания както по отношение на законодателната програма на парламента, така и във фискалната политика. Няма прелом и в оползотворяването на еврофондовете, макар правителството да се хвали, че е „размразило“ спрените евросредства. Защо обаче те не достигат до бенефициентите? Защо бе закрита Агенцията за икономически анализи и прогнози, в резултат на което станахме единствената държава от ЕС без самостоятелен орган по планиране и прогнозиране?

Засега България има някои относителни предимства пред останалите закъсали страни в ЕС — фискалния резерв и сравнително ниския държавен дълг. Фискалният резерв обаче се топи и кабинетът е безсилен да преодолее тази тенденция. Основателна е тревогата какво ще се случи с българските публични финанси догодина, когато привършат тези около 8,2 млрд. лв., наследени при това от виновната за всичко „тройна коалиция“.

Липсва адекватна организация и виждане за бъдещето на българската икономика и за публичните финанси

През първите шест месеца на управлението (до края на януари 2010 г.), когато в ЕК бе представена Конвергентната програма, цел № 1 на правителството бе нулевият бюджетен дефицит и влизането на България във валутния механизъм ERM II през 2010 г., а през 2013 г. — в еврозоната. През март управляващият екип видя, че това няма как да се случи и започна „ударно да харчи“ фискалния резерв. Това става на фона на намаляващите вследствие на зле работещата
икономика приходи във фиска. Амбицията на министър Дянков за влизане в ERM II бе отложена неясно за кога. За сметка на това забуксуваха всички структурни реформи, чиято цел е да се подобрят публичните услуги и да се намалят държавните разходи. Едва в средата на годината правителството разплати чрез Българска банка за развитие (ББР) първите стотина милиона от дължимите на бизнеса близо 2 млрд. лв.

Когато държавата е най-големият длъжник, не може тя да иска от фирмите да внасят редовно данъци. Независимо от обещанията си пред ЕК, правителството не успя да балансира бюджета — нито през 2009 г., нито през настоящата 2010 г., когато той с актуализацията достигна до 4,8% дефицит. След 1997 г., когато бе въведен валутният борд, това е първата актуализация на бюджета. Реални реформи не са направени засега в нито една област, а разходите нарастват спрямо кризисната 2009 г. Това е най-голямата слабост във фискалната политика, заради която дори Синята коалиция (една от трите формации, крепящи мнозинството в парламента) гласува против разходната част на актуализирания бюджет за 2010 г. Милиарди левове от данъците на българския предприемач потъват като вода в пясъка в нереформираното здравеопазване, социалната сфера, държавната администрация, пенсионното дело, образованието и науката.

В приетия Закон за актуализация на бюджет 2010 се наблюдават странни метаморфози. Най-фрапираща е заложената в чл. 4, т.1 на разходната част възможност да се похарчат цели 1,149 млрд. лв. за структурни реформи и допълнителни фискални мерки, без тези харчове да минават през Народното събрание. По всяка вероятност това ще става с постановление на Министерския съвет, но е ясно, че такива решения се вземат и подписват от един човек — премиера на България. Той вече може да „раздава“ този значителен ресурс по свое усмотрение и на когото си иска. Така българският премиер придобива правомощия като тези на шейховете, кралете и емирите на абсолютните монархии, в които парламентите имат декоративни функции. Вероятно мисията на ЕК за проверка на българската финансова статистика няма да остане равнодушна към това, меко казано, странно явление в бюджетната практика.

Ревизираните бюджетни перспективи будят тревога в ЕК

Касовият дефицит в държавния бюджет вече е 4,8% в края на 2010 г. При представянето на бюджета в парламентарните комисии „Икономическа“ и „Бюджет и финанси“ се използва игра на думи по отношение на дефицита, който се представя както на касова основа, така и на начислена основа, а също и на консолидирана основа, при която дефицитът ще бъде доста по-малък — 2,9% или 2 млрд. лева. Така е записан и в мотивите към бюджета, което не отразява действителния му размер. Данъчните приходи са намалени от 17,002 млрд. лв. на 15,232 млрд. лв., като най-чувствително е намалението на ДДС с 940 млн. лв.; на акцизите с 610 млн. лв. Корпоративният данък също е намален с над 200 млн. лв. За данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) се предвижда увеличение от 1,965 млрд. лв. на 2,005 млрд. лв. Намалените субсидии за ведомствата трябва да спестят на хазната 900 млн. лева. В същото време са предвидени субсидии за тютюнопроизводителите, увеличени плащания за социални разходи и за Здравната каса. 660 млн. лева са определени за разплащане с бизнеса. Запазва се икономическата прогноза за минимален ръст на икономиката с 1% в края на годината. Някои икономисти обаче намират това за нереалистично. Доказателство е спадът на БВП с 1% през второто тримесечие на 2010 г.

Ревизираните бюджетни перспективи са причина за тревогата на Европейската комисия относно качеството на българската статистика, съобщи Амадеу Алтафаж, говорител на еврокомисаря за икономическите и валутните въпроси Оли Рен. ЕК съвсем наскоро е била информирана за значителни ревизии на бюджетните перспективи, което по думите му е нарушение на ангажиментите по европейските договори. Освен това Комисията няма информация защо България е ревизирала плановете си за 2010 година — от балансиран бюджет към бюджет с дефицит, който по оценка на българските власти ще е от порядъка на 3,8 на сто. Това е станало само в рамките на няколко седмици, при това при непроменен и дори подобрен макроикономически сценарий. Според говорителя предстоящата у нас проверка няма да се занимава с бюджет 2010 и промените в него, а със статистическите данни и макроикономическата информация за 2009 година, за да стане ясно какви данни са използвани и как българските статистически служби стигат до тях.

Най-ощетените

В актуализацията на бюджет 2010 на годишна база субсидиите за общините са редуцирани средно с 15 на сто, което означава, че от 1 юли местните власти получават с около 30 на сто по-малко. Някои ще трябва да се справят с до 34 на сто по-малко пари през втората половина на годината. Според изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Гинка Чавдарова подобно свиване на бюджета ще означава намаляване на читалищата с около 1/3, а на здравните кабинети в общинските училища — с около 30%. Четирима от всеки десет общински служители ще трябва да си търсят нова работа. Вероятно ще бъде спряно уличното осветление в около 150 общини. Малките общини ще осъмнат през есента с големи дългове към множество контрагенти от бизнеса.

Още преди да са гласувани от Народното събрание промените в бюджета, Министерството на финансите лиши община Благоевград (управлявана от социалиста Костадин Паскалев) от близо 400 000 лв. субсидия, предвидена в Закона за държавния бюджет през 2010 г. За юни 2010 г. общината е получила едва 81,1% от полагащата й се по закон субсидия за държавно делегирани дейности. Това е безпрецедентна промяна на законово регламентирани суми, без каквото и да било правно основание. И други общини през юни са получили орязани държавни помощи без предупреждение и без законово основание.

Другите най-потърпевши от актуализацията на Бюджет 2010 са академичните общности. Правителството драстично намали парите на университетите с 20 на сто (77 млн. лв.), а те се борят да им оставят поне 26 млн. лв. за издръжката на студентското обучение. Най-големи ще са проблемите на по-малките ВУЗ, които имат скъпа издръжка поради остарелия си и разпръснат на голяма площ сграден фонд. Такива са Техническият университет в Габрово, Аграрният университет в Пловдив, Югозападният университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и др., за които се очертава две- или тримесечна принудителна зимна ваканция поради недостиг на средства за отопление.

По всяка вероятност разходите на БАН ще намалеят с почти 15 млн. лв. Учените от БАН вече са си наложили сами намаление на заплатите с 20%. До края на 2010 г. този процент неизбежно ще бъде вдигнат. Нещо повече, с неотпускането на над 40 млн. лв. собствени приходи, реализирани от международни проекти, министърът на финансите Симеон Дянков „бламира“ научните изследвания по започнати вече проекти.

Силовите ведомства – „свещени крави“ на правителството

„Свещените крави“ на правителството са силовите ведомства: МВР, МО, Конституционният съд и Националната служба за охрана. След като с бюджет 2010 бяха орязани с около 30% разходите, не се предвижда допълнително намаление и за Министерството на труда и социалната политика. Към сегашните 525 български войници в Афганистан обаче изпращаме още 87. Разходите за тях ще набъбнат от около 80 млн. на около 100 млн. лв. Крайно време е да се попита какво прави такъв огромен контингент български войници в тази далечна страна, когато на университети, общини и читалища се орязват до минимум разходите?

Налице е и друг парадокс. Вместо правителството да разсрочи плащането на 300 млн. лв. за вертолети „Кугър“ и самолети „Спартан“, в актуализацията на бюджета са предвидени пари за плащането им изцяло. Поне част от вертолетите и самолетите да бяха оборудвани като авиомашини за гасене на горските пожари, които зачестяват напоследък, но и това не е сторено. Не е ясно защо точно през тази най-тежка за фиска година, в периода на най-голямата от Втората световна война насам световна криза, у нас най-належащо се оказва да бъдат похарчени 90 млн. лв. за национална спортна зала и 25 млн. лв. за т.нар. български Лувър. Малкият и средният бизнес за пореден път са забравени

В актуализацията няма очертани икономически приоритети, нито конкретна икономическа програма, обезпечена с финансов ресурс. За разлика от други години (2008 и 2009), не се използват и възможностите за интервениране на кредитния пазар чрез Българската банка за развитие (ББР) с цел понижаване на твърде високите лихви. Разплащането на необезпечени задължения от предходни години чрез ББР не върви с необходимите темпове. Разплатени са едва около 130 млн., а всяка фирма, получила парите си, е санкционирана със 7%. Поради липсата на регистър към всяко министерство и централно ведомство за дължимите плащания по такива поръчки не е ясно дали предвидените 660 млн.лв. са достатъчни. По някои оценки (на БСК, на медии) държавата дължи между 1,5 и 2 млрд.лв.

Тревожно явление напоследък е зачестилата намеса на премиера в работата на парламента. Често след обществен натиск под негово давление Народното събрание прегласува току-що приети законови поправки. Зачестяват обвиненията в лобизъм. Фрапиращ пример за неуспешен опит за лобизъм е отхвърлянето на поправка в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, даваща правомощия на областните управители да продават държавни имоти до 500 000 лв. Опозицията се обяви срещу тази идея, а депутати от БСП я определиха като

децентрализация на корупцията

След появата на премиера в парламента ПГ на ГЕРБ се отказа от поправката. Оттеглена беше и друга спорна поправка в Закона за земеделските земи, която предоставяше привилегии на арендаторите при покупката на парцели. Осъществени са обаче вече над 20 лобистки поправки в закони.

Огромните печалби и рекордните чужди инвестиции у нас от над 24 млрд. евро за последните 4 години, както и нарастващите доходи и лесните кредити, създадоха проблемни сектори в българската икономика (строителство, недвижими имоти), които са с рекорден спад при разразилата се криза. За нея правителството няма вина, но то не прави нищо за преодоляването й, за активиране на системата за държавни поръчки (строеж на общински жилища за социално слаби, по-високи инвестиции в образование и наука).

Пропуснати бяха благоприятни възможности за емитиране на външен еврооблигационен дълг при благоприятни лихвени нива през втората половина на 2009 г. При очертаващото се стопяване на фискалния резерв почти е ясен изходът за укрепване на публичните финанси — през зимата или най-късно напролет ще „потропаме“ на вратите на МВФ.

Отчетните данни за първите 6 месеца на 2010 г. са доста тревожни

Постъпленията по консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2010 г. са в размер на 11 189,2 млн. лв., или 45,6% от актуализираните годишни разчети за 2010 г. Забавянето е основно в частта на данъчните приходи и при постъпленията от акцизи. Отчита се намаление във физическия обем на обложените с акциз цигари и горива.
• Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, към края на юни възлиза на 8 764,0 млн. лв., което е 78,3% от общите постъпления по консолидираната фискална програма.
• Преките данъци са 1903,5 млн. лв., или 54,7% от актуализирания годишен разчет.
•Приходите от косвени данъци са в размер на 4044,8 млн. лв., което е 41,1% от актуализираната програма за годината.
• Приходите от ДДС са в размер на 2 253,2 млн. лв., или 43,1% от актуализирания разчет за 2010 г.
• Постъпленията от акцизи към 30 юни 2010 г. са в размер на 1 467,8 млн. лв., като изпълнението спрямо разчета е 37,6 на сто.
• Приходите от мита възлизат на 53,9 млн. лв., или 58,5% е изпълнението на актуализираните годишни разчети.
• Постъпленията от други данъци (в т.ч. имуществени и други данъци по ЗКПО) са в размер на 392,7 млн. лв., което представлява 54,5% от предвидената в закона актуализация на бюджета за 2010 г.
• Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски за първото полугодие на 2010 г. са 2 423,0 млн. лв., или 46,9% от актуализираните разчети за годината.

При съпоставката и анализа на постъпленията от помощи към края на юни 2009 г. и същия период на 2010 г. следва да се вземат предвид постъпилите авансови плащания от фондове на ЕС през януари 2009 г., които също имат еднократен ефект.

Разходите по консолидирания бюджет (включително вноската на България за общия бюджет на ЕС) към 30 юни 2010 г. възлизат на 12 703,6 млн. лв., което е 45,7% от актуализирания годишен разчет и номинално намаление от 67,1 млн. лв. спрямо същия период на 2009 г. Частта от вноската на България за общия бюджет на ЕС, изплатена към юни 2010 г. от централния бюджет, е 358,5 млн. лв. и е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС.

Към края на първото полугодие на 2010 г. бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е отрицателно, в размер на 1 514,5 млн. лв., като се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 164,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 350,5 млн. лева. На месечна база за юни се отчита дефицит в размер на 154,5 млн. лв. по консолидирания бюджет. За сравнение дефицитът за юни 2009 г. на месечна база е 377,5 млн. лева. Ако се върви с тези темпове, изоставането в края на годината вероятно ще е между
300 и 500 млн. лв. Дори т.нар. план „Б“ за приходите, който стана факт с актуализацията на Бюджет 2010 г., е изпълнен едва на 45.6% към края на първото полугодие, а по това време на годината изпълнението обикновено е над 50%.

Най-сериозно неизпълнение ще има при акцизите. За първите 6 месеца на тази година в бюджета са постъпили близо 1,5 млрд. лв. от акциз, а за да се изпълни нереалистичният план, за второто полугодие в митниците трябва да постъпят още 2,4 млрд. лв.

Съществен проблем е спадът на потреблението

Както производственото — от българската индустрия, така и личното — на милионите български домакинства. Търсенето на цигари с бандерол е понижено с рекордните 36% (по данни на МФ). Независимо от строгите мерки, които се опитват да взимат от МФ срещу укриването на акцизи при търговията с горива, алкохол и цигари, внушителната разлика между планираните приходи и постъпленията не може да се навакса.

Засега приходите от ДДС са събрани 43%. Постъпленията от ДДС рязко намаляват, защото вътрешното потребление е силно свито, а макар и незначително нараства износът, който не се облага с този вид косвен данък. За разлика от останалите косвени данъци, постъпленията от корпоративен данък и от данъка върху личните доходи са относително добри. От преки данъци към края на юни са събрани 1,9 млрд. лв., което е 55% от годишния план, но това е с цели 353 млн. лв. по-малко от 2009 г.

Силно обезпокоителен е фактът, че бюджетният дефицит продължава да расте и към края на юни е 1,5 млрд. лв. Очаква се нивото му да стигне рекордните 3,2 млрд. лв. към края на годината, което прави 4,8% от БВП на касова основа и 3,8% на начислена. Само за юли 2010 г. фискалният резерв е спаднал от 6,6 млрд. лв. на 6 млрд. лв. А към края на декември не трябва да е под 4,5 млрд. лв. Според Министерството на финансите намалението е временно. Наистина министерството преведе през юли 199 млн. евро от фискалния резерв за създаване на холдингов фонд по инициативата за малките и средните предприятия „Джеръми“, а Европейската комисия ще възстанови тези средства след известно време, но остава открит въпросът, къде са останалите над 400 млн. лв.?
За визираните сериозни нарушения на бюджетната дисциплина на 13 юли 2010 г.
Европейският съюз (ЕС) започна наказателни процедури

срещу България, Дания, Кипър и Финландия заради прекомерен бюджетен дефицит. Така страната ни се присъедини към 24-те държави членки на ЕС, срещу които е започнала процедура по свръхдефицит. Засега само 3 страни от ЕС — Люксембург, Швеция и Естония, успяха за 2009 г. да ограничат дефицита в публичните си финанси под изискваните от Пакта за стабилност 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП).

Европейската комисия наскоро публикува комюнике, в което настоява за засилване на икономическия надзор над отделните страни в ЕС. Според комисаря за икономически и парични въпроси Оли Рен в момент, когато крехкото възстановяване на икономиките на съюза вече е факт, правилата за фискална дисциплина трябва да се прилагат още по-непреклонно. Ясен знак, че бюджетната разпуснатост няма да се толерира и може да има значителни последици под формата на парични и други санкции. Всичко това трябва да накара настоящото, пък и бъдещите български правителства да се замислят по-сериозно при подготвяне на годишните бюджети и при изпълнението им. За да не станем отново свидетели на случилото се през 2009 г. и 2010 г. — ревизия на бюджетни данни (2009 г.), ревизия на държавния бюджет (2010 г.), процедура по свръхдефицит и предстояща проверка на бюджетната ни статистика от Генерална дирекция „Бюджет“ на ЕК и Евростат. В началото на юли 2010 г. България бе поставена

на десето място в списъка на държавите, застрашени от фалит

Едва ли е утешение, че в това класиране нашата южна съседка Гърция е втора, а северната ни съседка Румъния е осма. Защо след като имаме един от най-ниските държавни дългове (около 15%) в ЕС, сме в челото на тази класация?
През септември 2010 г. у нас пристига мисия на Евростат, която трябва да установи на какво се дължи неточното бюджетно планиране и най-вече защо са големите разминавания в прогнозните и отчетните данни за бюджета. Може би най-голямата въпросителна е дали правителството ще удържи дефицита, който макар и огромен, все пак би гарантирал в някаква степен следващата година. Налице е обаче сериозен риск в бюджет 2010 да не постъпят поне 2,5 млрд., а при песимистичен вариант — към 3 млрд. лв., което поставя извънредно лоша основа за каквото й да е планиране на стопанството и на публичния сектор за следващата финансова година.

Тревожни са данните за спад в промишленото производство, което е показателно за негативните тенденции пред българската икономика. За разлика от България, големите и по-развити страни от ЕС (Германия, Франция и др.) бележат ръст на БВП, респективно и на промишленото производство.

Таблица
Ново Време

На таблицата се вижда, че от страните в ЕС Естония, в която бюджетният дефицит е най-висок, е с най-високия растеж на индустриалното производство. Страната, която бе на ръба на фалита — Гърция, е с най-голям спад на индустрията, а страната, която разду рязко бюджетния си дефицит — България, се нарежда непосредствено до Гърция.

В средата на 2010 г. потреблението и промишленото производство продължават да падат. Това е видно от данните за май на Националния статистически институт (НСИ). Оборотът на търговците е намалял с 12,4 на сто в сравнение със същия месец на м. г. Сериозен спад имат продажбите на компютри и телекомуникационна техника (с една пета в сравнение с май 2009 г.), спад е налице при продажбите на автомобили (понижение от 29,8%). Сериозна криза сочат данните в отрасъл „Строителство“, през май НСИ отчита спад от 16,6% в сектора спрямо м. г. както при индустриалните сгради, така и при жилищните блокове. Необичайно за този период на годината строителните компании отчитат по-малко работа, дори и в сравнение с април. Спрямо този месец спадът на строителната активност е с 3,7%.

НСИ отчита слаб ръст на промишленото производство, спрямо май м. г. то е нараснало с 0,4% поради по-добрите резултати в преработващата промишленост. Спад при производството на електроенергия и в добивната индустрия. Обемите на промишления сектор през май са намалели с 0,9% спрямо април. Впечатляващ ръст има само при производството на цигари — 37,9%. Износът продължава да расте и през май (33%), но са налице сериозни съмнения, че част от стоките са с фиктивен износ с оглед заобикаляне на ЗДДС и последващо възстановяване на ДДС. Индустрията започва да се изправя на крака — растежът на оборота е 12%, а реалното производство се увеличава с 0,4% на годишна база (най-вече защото има реален спад в енергетиката и добивната индустрия, докато преработващата промишленост ускорява растежа). Тенденция към намаляване на производството има в консервната промишленост (спад с 12% спрямо съответния период на 2009 г. по данни на БСК, публикувани в електронното издание „Капиталов пазар“).

Според Виенския институт за международни икономически изследвания

с погрешните си антикризисни мерки българското правителство задълбочи икономическата криза в страната. Това е визирано в доклад на института по повод най-новото проучване на икономиките в Централна и Югоизточна Европа. Според експертите на института, докато през първото тримесечие на годината по-голямата част от европейските страни са започнали да загърбват кризата, българският БВП е спаднал с 3,6% в сравнение със същия период на 2009 г. Това развитие на нещата е запратило България на едно от последните места на Стария континент.

Като се има предвид относително доброто здраве на българската икономика преди избухването на глобалната криза, причините за настоящото й тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната. Налице е безсмислена стратегия срещу кризата. Единствената ясно изразена цел на кабинета е влизането в ERM II, или т.нар. еврочакалня, което според Виенския институт е нереалистична цел, обявена в неподходящо време.

Друга ирационална стъпка на правителството е задържането на бюджетни плащания, особено към фирми, работещи по държавни поръчки. Това е предизвикало прекалено силно охлаждане на българската икономика и е навредило както на икономическата дейност в страната, така и на доверието на инвеститорите. В същото време през тази година българското правителство на практика е изоставило първоначално обявената си стриктна данъчна политика и я е заменило с „разточително популистко харчене“.

Неясният и постоянно променящ се политически курс е оказал разрушителен ефект върху доверието на инвеститорите и потребителите към българската икономика. В случай, че погрешната макроикономическа политика на България продължи, не може да се изключи ново влошаване на икономическата ситуация в страната. Неотдавна в предаването „Панорама“ по БНТ премиерът омаловажи тези добронамерени предупреждения, като каза, че те са в резултат на предприетите от правителството мерки срещу австрийския eнергоконцерн EVN.

Предвид неблагоприятните перспективи пред българската икономика и генериращия все повече разходи публичен сектор, със значителна доза вероятност може да се твърди, че през зимата или пролетта на 2011 г.

България ще е принудена да сключи финансово споразумение с МВФ

Но от такова споразумение с фонда ще произтекат всички възможни негативни последици, които нашите съседки Гърция (на юг) и Румъния (на север) изживяха през пролетта на 2010 г.:
• намаление на пенсии и заплати. В Румъния бе предложен 16% данък и на пенсиите;
• драстично допълнително орязване на разходите за образование, култура, наука и за общините. Този път вероятно ще се посегне и на разходите за вътрешна сигурност и отбрана, които досега не се намаляваха;
• увеличение на някои данъци, като допълнителното 2% облагане на застрахователните премии, което Бюджетната комисия в края на юли 2010 г. вече прие на първо четене и което най-вероятно ще влезе в сила от 1 януари 2011 г.;
• много вероятно е и вдигане на ставката по ДДС от 2 до 5%;
• въвеждане на такса „Иновации“ за компаниите с над 10 души персонал, която още не е известно каква ще бъде, но вече бе обявена от ръководния екип на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Според изготвената от МФ бюджетна прогноза за 2011—2013 г. България ще бележи ръст от 3,6% до 5% годишно. Наистина имало е и по-високи резултати преди кризата — с над 6% през 2007 и 2008 г. Има ли наистина някакъв шанс това да се случи в държава като България, която влезе във втората половина на 2010 г. със съмнения за сериозна икономическа депресия? Едва ли. Но в бюджетната прогноза са заложени следните данни:

1. Актуализирана фискална рамка, което на практика е размерът на дефицита.
2010 2011 2012 2013 БВП, реален ръст,% 1 3,6 4,7 4,9 Бюджетно салдо, % -3,8 -2,5 -1,5 1,0

2. Прогнози за БВП за 2010 г.
-2% средносрочна фискална рамка за България от август 2009 г. -2% Закон за държавния бюджет за 2010 г. +1% актуализиран бюджет от юли 2010 г. +1% прогноза за ЕС и еврозоната

3. Прогнози за БВП за 2011 г.
+3,8% средносрочна фискална рамка на България от август 2009 г. +3,6% фискалната рамка след актуализацията, юли 2010 г. +1,75% прогноза за ЕС +1,5% прогноза за Еврозоната

Една от трите най-големи в света агенции за определяне на кредитен рейтинг — Standart&Poor’s, която засега не ни сваля рейтинга, в доклада си посочва, че през 2010 г. БВП у нас ще се понижи с 1%. Екипът на Центъра за икономическо развитие прогнозира ръст на БВП за т. г. малко под нулата. А според прогнозата, изготвена от българския министър на финансите през следващата година икономиката ни ще отбележи 3,6% ръст, през по-следващата — 4,7%, а в последната за мандата на това правителство (2013 г.) растежът ще достигне 4,9%. Тези прогнози не почиват на здрава икономическа логика, а тенденциите, които се очертават пред българската икономика, са по-скоро негативни. Не е ясно кой ще е отрасълът, който ще предизвика този ръст, след като не можем да се надяваме на нов инвестиционен бум и на голямо вътрешно харчене.

Според министъра на финансите експортът ще е своеобразният локомотив, който ще измъкне България от кризата, тъй като износът расте, при това с двуцифрени проценти, но това е в резултат на конюнктурата на международните цени и спада на курса на еврото спрямо щатския долар. Българската стопанска камара посочва в анализ от 2010 г., че известна част от декларираните сделки за износ са нов вид данъчна измама, тъй като износът е само по документи, с цел „износителите“ да си върнат ДДС и акцизи от бюджета, а на практика няма износ.

Ако правителството се провали в своите прогнози за фискални успехи до 2013 г., сметката за неговите грешки ще платят българските данъкоплатци:
• ако НАП не събере поне 400 млн. лв. от дължимите над 1 млрд. лв. за пенсии, вноските ще се повишат;
• ако НАП не събере 500 млн. от ДДС, ще се вдигне ставката на ДДС с 2 до 5%;
• ако Агенция „Митници“ не събере 600 млн. лв. от акцизи върху цигари и горива, ще се повиши ставката на акцизите;
• ако Агенцията за пътна инфраструктура не събере 100 млн. лв. от винетки, ще се повиши пътният данък;
• ако общинските администрации не съберат 100 млн. лв. от имуществени данъци, с които се облагат недвижимите имоти, ще се вдигне размерът на тези данъци;
• ако МВР не събере 150 млн. лв. за издаване на новите лични карти и паспорти, ще се повишат тези такси, независимо че е сериозен проблем да си извадиш нова лична карта;
• ако НАП не преведе на НЗОК 300 млн. лв. здравни вноски, ще се повишат здравните осигуровки.
Подобни съждения всекидневно ни се поднасят от премиера, финансовия министър, социалния министър и други високопоставени чиновници. Ще оцелее ли при това положение българската икономика и преди всичко малкият и средният бизнес, които и сега вече са пред колапс?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук