Пламен Владимиров е докторант в катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 2013 г. в Украйна се развиха политически процеси, чието значение надхвърли рамките на държавата. Страната е основна точка на международно напрежение от началото на 2014 г. досега. Тя се оказа терен, на който се пресичат големи геополитически интереси.
Настоящата публикация обаче няма амбицията да разгледа украинската криза в нейната национална (украинска) рамка. Намерението е да се покаже по какъв начин въпросната криза въздейства на Европа в геополитически план. Какво значение има тя за левицата в Европа. И най-вече каква мотивация трябва да води европейските социалисти и социалдемократи при формирането на отношението им към кризата в Украйна?
Идеологически подход
Левицата в Европа има своите резерви към настоящия руски президент. Това до голяма степен е естествено. Путин е идеологически опонент. Той е консервативен, десен политик. Неслучайно крайната десница в Европа е тази, която най-активно застава на страната на Русия по повод конфликта в Украйна. Между Путин и крайната десница в Европа съществува известна идеологическа близост — предлагат критика на либералната демокрация от консервативни позиции. Има и други причини, предизвикващи резервираността на европейската левица към Владимир Путин. Характерът на режима на управление в Русия, без да може да бъде окачествен като антидемократичен, не се вписва изцяло в европейските разбирания за демокрация. А основно разбиране, залегнало в съвременната европейска умерена левица, е именно виждането на демокрацията като необходимо условие за реализация на различни социалистически идеи.
Настоящият американски президент Барак Обама без всякакво съмнение може да бъде окачествен като по-ляв в сравнение с Путин политик. Това твърдение не се нуждае от широка обосновка. Достатъчно е да се споменат инициираните от Обама реформи в здравната система на страната, носещи отчетливо социален характер.
По отношение на сегашната украинска криза обаче смятам, че левицата не трябва да се води от идеологически ориентири. Настоящият конфликт е пример, който показва, че понякога по отношение на външната политика Европейската левица трябва да мисли малко по-геополитически, а не изцяло в идеологически рамки.
Геополитически подход
Основните геополитически фактори, замесени в украинската криза, са САЩ и Русия. ЕС също присъства в конфликта. Европейското участие като активен субект в него обаче личеше по-ясно през 2013 г. — времето, когато се обсъждаше подписването на Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС (което включваше и създаване на Зона за свободна търговия между ЕС и Украйна). Може би смяната на бившия вече президент на Украйна Виктор Янукович е онзи момент, след който европейското участие в кризата започна да изглежда все по-периферно. Обяснението трябва да се търси в разнопосочните интереси на европейските държави.
През 2013 г. всички страни-членки на ЕС подкрепяха асоциирането на Украйна към ЕС. През 2014 г. ситуацията бе друга. Страни като Германия, Франция, Италия, Австрия дълго време предпочитаха по-неконфронтационна спрямо Русия линия на поведение. Други, като Полша, Великобритания, Швеция, прибалтийските държави, настояваха за по-твърд курс спрямо Русия. Трети страни в Съюза се опитваха да балансират между тези два лагера. Крайният резултат на това бе неспособност да се формира и следва собствена (европейска) стратегическа линия в украинската криза.
След смяната на Янукович два са основните геополитически субекта, разполагащи със способността да взимат стратегически решения в украинската криза — САЩ и Русия. ЕС постепенно прие почти изцяло американската линия, в чиято основа стои налагане на икономически санкции на Русия.
Първоначално конфликтът започна около въпроса за външнополитическата ориентация на Украйна — към Запада или към Евразийския съюз. Той премина през много перипетии — през избор на предишната власт (тази начело с Янукович) в полза на курс на Изток; през свалянето на тази власт и идването на изцяло прозападно ориентирана власт; през бързи и решителни действия от страна на Москва, които предотвратиха скорошната интеграция на цяла Украйна в т. нар. евроатлантически структури. Стигна се и до подписването на Минските споразумения, които макар и да не водят до окончателно решение на конфликта, поне стигнаха до значително намаляване на бойните действия.
Събитията през последните месеци обаче показват, че битката не е само за Украйна. Дори бих казал, че Украйна е вече на второ място в случая. Въпросът е за руско-европейските отношения и
възможността ЕС да се превърне в самостоятелен геополитически субект
Естественият ход на събитията предполага такъв резултат. През последните години ясно се забелязват очертанията на бъдещия многополюсен свят — САЩ, ЕС, Русия, Китай, Индия, вероятно Бразилия. Случващото се в Украйна обаче може да възпрепятства този процес (що се отнася до ЕС).
Каква е връзката между европейско-руските отношения и геополитическата субектност на ЕС?
ЕС не разполага със самостоятелен военен капацитет, който да е в състояние да осигури достъпа до суровини (преди всичко енерегийни). Американското военно превъзходство е това, което гарантира въпросния достъп. В този контекст достъпът на Европа до суровинния потенциал на Русия, освен по-голяма зависимост спрямо последната (както се тълкува от мнозина), осигурява и по-голяма независимост спрямо други — САЩ. Русия не е важна за Европа само като суровинна база. Тя може да изпълнява естествената функция на мост между Европа и най-бързо развиващата се в икономически план част от света — Източна Азия.
Основен резултат от украинската криза е влошаването на европейско-руските отношения. Икономическите санкции не изчерпват този процес. По-същественото е, че е поставен под съмнение стратегическият характер на отношенията ЕС — Русия. Връщане на руско-европейските отношения в руслото на Студената война е особено опасно не само за Русия, но преди всичко за Европа. То би имало като резултат спиране на естествения ход на събитията, който предполага обособяване на ЕС като самостоятелен геополитически субект; както и континентална Европа да запази своя статут такъв, какъвто е след Втората световна война.
Поведението на САЩ и Великобритания по повод украинската криза изглежда съвсем целенасочено. Двете сили са основният двигател на засилващия се икономически натиск срещу Русия. Икономическите санкции се обосновават като инструмент, чрез който да се въздейства върху руското поведение в украинската криза. По-важен от гледна точка на САЩ и Великобритания е може би другият момент, отнасящ се до политиката на санкции, която да доведе до трайно влошаване на европейско-руските отношения.
Събитията, случващи се около украинския казус, показват наличието на американо-британска стратегия, която се стреми, ако не да върне еднополюсния свят, то поне да не допусне ЕС да се обособи като самостоятелен геополитически субект. Това може да се постигне именно чрез връщане на европейско-руските отношения в руслото на Студената война. Санкциите срещу Русия не целят просто промяна на руското поведение спрямо Украйна, а възпрепрятстване на развитието на политическите и икономическите отношение между ЕС и Русия.
Какво отношение има случващото се вследствие на украинската криза към Европейската левица?
В съвременния глобализиран свят само геополитическите полюси са способни да предоставят възможност на собствените си общества да следват собствен път, собствен модел на развитие на обществото. В контекста на описания по-горе песимистичен за Европа сценарий (свързан с рязко намалена геоплитическа самостоятелност) много трудно ще се стигне до възможност за реализирането на каквато и да е „социална алтернатива за Европа“. На нея ще ù бъде наложен неолибералният модел или някоя негова производна. Именно англосаксонският свят е основният защитник на икономическия либерализъм в глобален план. В този контекст се вписва и готвеното Трансатлантическо споразумение между САЩ и ЕС, което носи отявлен антисоциален характер и облагодетелства основно мултинационалните корпорации. Неслучайно САЩ са основен инициатор на това споразумение.
Твърдението, че засилването на доминиращата роля на англосаксонския свят в рамките на Запада би имало като резултат ограничаване на възможността за следването на по-социален модел на обществено развитие от страна на Европа, на пръв прочит изглежда исторически опровержимо. Лидерската роля на САЩ в рамките на Запада се налага в годините след Втората световна война – по време на т. нар. Студена война. Именно в тези години европейската социалдемокрация постигна едни от най-големите си достижения. Тогава беше изграден моделът на европейската социална държава, който се превърне в емблема не просто на левицата, а на Европа като цяло. Социалната държава е европейско творение.
Същевременно не трябва да се забравя, че следвоенната политическа архитектура на света бе изградена от две суперсили – САЩ и СССР. Европейската социална държава беше възможна донякъде и поради това, че нейната реализация не беше възпрепятствана от САЩ, в чиято сфера на влияние влизаше западната част от нашия континент (или поне до 80-те години). Причината беше проста. Опасността в Европа да бъде популяризиран онзи модел на социализъм, който се изповядваше от Москва, т.е. идеологическата алтернатива, алтернативна концепция за развитие на западните общества, която идваше от СССР, принуди САЩ да приемат реализирането на социален обществен модел в Европа, чиято отличителна черта бе именно социалната държава.
Нека направим препратка към настоящата ситуация. Русия и Китай се приемат като конкурентни политически образувания от страна на САЩ, Великобритания и от Запада като цяло. Но предизвикателствата, които те издават, са от политическо, военно, геополитическо естество. Нито Русия, нито Китай предлагат алтернативна визия за развитие на западните общества. Т.е. в сравнение с годините от Студената война липсва идеологически компонент.
Затова смятам, че при сегашните условия нито САЩ, нито Великобритания имат мотив да се примирят с един по-ясно изразен социален курс от страна на Европа. Именно затова и геополитическият мотив следва да е този, който да води Европейската левица в отношението им към случващото се в Украйна. Левицата в Европа трябва да се притеснява не от санкциите срещу Русия. В един момент може да се окаже, че имат ситуативен и тактически характер. Тя следва да се противопостави на перспективата въпросните санкции да се окажат път към трайно влошаване на европейско-руските отношения и преждевременно прекратяване на техния стратегически характер.
Източници:
1. http://a-specto.bg/america-beshe-nadezhda/
2. http://housedocs.house.gov/energycommerce/ppacacon.pdf
3. http://rt.com/news/merkel-sanctions-russia-impact-497/
4.http://www.huffingtonpost.com/2014/09/10/germany-sanctions-russia_n_5796560.html
5.http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/ukraine/10791985/Obama-warns-EU-over-Russian-sanctions.html
6.https://www.gov.uk/government/speeches/strengthening-the-nato-alliance-article-by-david-cameron-and-barack-obama
7.http://www.euractiv.com/sections/global-europe/mogherini-russia-no-longer-eus-strategic-partner-308152
