БСП В ТУРБУЛЕНЦИЯТА НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Статията на д-р Александър Димитров е подготвена въз основа на негов доклад , изнесен на дискусията „Левицата и управлението на България - движеща сила или със затихващи функции?“, организирана от Фондация „Солидарно общество“ и Фондация „Фридрих Еберт“ на 28 ноември 2022 г.

0
875

 

 

 

 

 

 

„Няма дим без огън, но в левицата гори опустошителен пожар…“

Състоянието на левицата в България и по-специално на нейното политическо представителство ясно показва тенденцията на траен упадък. Това до голяма степен е свързано с процеси, които отдавна протичат в единствената парламентарна лява сила – БСП. Въпреки насложените през годините организационни и идейно-политически проблеми, БСП успяваше да удържа позициите си в управлението на страната, като неизменно запазваше втората си позиция в парламента и образа си на ярка опозиция на управляващата партия ГЕРБ. Въпреки това през 2019 г. вътрешните противоречия в БСП се задълбочиха. Създадоха се ситуации, които рязко катализираха вътрешната ерозия на организационната структура, повиши се недоверието към партията, неглижира се ролята на колективните органи и на партийния апарат, започна процес на централизация на партийните решения и на конфронтация с местните организации, силно намаля оперативния експертен потенциал, идеологическият дебат на практика почти спря, подготовката на политически кадри бе преустановена.

Самата 2019 година беше натоварена с големи очаквания. Европейските избори дадоха шанс на БСП да победи ГЕРБ и на тази база да надгради победата на Румен Радев и Илияна Йотова през 2016 г. и много силният резултат на парламентарните избори през 2017 г. Това не се случи. БСП отново остана втора въпреки скандалите, които бяха обхванали управляващата партия ГЕРБ. Причините са много, но основните са свързани с неправилно проведената кампания и твърде несполучливо подредената листа, която разчиташе на водача Елена Йончева. На предни места беше и друг представител на гражданската квота Иво Христов. И двамата нямаха значим електорален принос към общите усилия на листата. На трето място бе неопитната и слабо позната тогава Цветелина Пенкова. Отделно от това се влезе в остра конфронтация със Сергей Станишев, а значими фигури (особено по европейските въпроси) като Иван Кръстев и Деница Златева отидоха на по-задни позиции. За щастие в тези конфронтационни процеси изгря и звездата на Петър Витанов, който едва ли си е представял, че четири години по-късно ще бъде изключен напълно противоуставно от партията. Неуспехът на евроизборите през 2019 и твърде незадоволителният резултат на последвалите през октомври местни изборите дадоха началото на низходящата спирала на развитие за БСП, която непосредствено преди изборите за парламент на 2 април 2023 се намира в най-лошото си състояние за последните 34 години.

 

Настоящият анализ няма да разглежда в детайли всичко, което се случи през 2020, 2021, а ще се  концентрира на състоянието на БСП към края на 2022. Краткото въведение в началото, започващо с събитията от 2019 има за цел само да даде отправната точка за настоящата публикация. Състоянието на левицата все пак налага обстоен анализ на възможностите на БСП за трансформация, обновление и възстановяване на позициите. Настоящият текст е в резултат както от проведения през 2022 г. съвместен проект между фондация „Фридрих Еберт“ и фондация „Солидарно общество“ на тема „Левицата и управлението на България – движеща сила или със затихващи функции“. Освен някои от изводите, направени в хода на проекта, анализът отразява и редица дискусии за програмното и организационно развитие между активисти на БСП, позиции на политически лица от БСП и др.

Статията е мотивирана и от печалните за българския парламентаризъм 2021 и 2022. Тези две години се оказаха огромно предизвикателство за българското общество и неговата политическа класа. Острата политическа криза и задълбочаващата се пандемична обстановка (започнала още през 2020) повече раздалечиха отколкото сближиха политическите играчи. На преден план излезе тесният партиен интерес, недалновидните политически предложения и невъзможните коалиционни и управленски формати.

Всичко това предизвика три поредни избора за парламент и близо година без редовно избрано правителство. Появиха се нови политически проекти с управленски намерения, а ПП ГЕРБ отстъпи от мястото си на първа политическа сила. Някои проблеми се задълбочиха, решаването на други се отложи, а служебните кабинети бяха принудени да влизат в непривични роли. Формираното от 4 партии правителство в края на 2021 издържа едва половин година, а между коалиционните партньори се очертаха нови разделителни линии.

Създалата се атмосфера задълбочи и още повече ескалира поредица от проблеми в редиците на БСП, обхванали още преди това нейния апарат, членска маса и симпатизанти. Редица обективни вътрешни и външни фактори доведоха до невиждано свиване на партията, декласираха я от позицията на водеща политическа сила до такава на  партия от среден калибър (четвърта по парламентарно присъствие). Дори повторното избиране на Румен Радев за президент не стабилизира спиралата на пропадането. През 2022 година БСП продължи пропадането си и след поредните парламентарни избори се свлече до мястото на пета парламентарна сила. Едва ли някой си е представял, че само за 4 години лицето на левицата в България ще изгуби над 700 000 гласа, ще се раздели с десетки хиляди членове, ще се откаже от редица свои принципи, ще се превърне във второразредна политическа сила и ще бъде изправена пред угрозата напълно да се маргинализира.

 

Всичко това с основание поставя въпроса за значението на левицата като управленска и политическа сила в началото на 2023 година[1]. Само преди половин година БСП беше част от управляващата коалиция. Причините за присъствието на партията в коалицията бяха неясни, а дадените обяснения, свързани със защита на националния интерес – мъгляви. Това наложи и разсъжденията върху следния изследователски въпрос. Дали участието на БСП в управлението се дължи на безспорен експертен капацитет и идеологическа последователност или е неизбежен императив на парламентарната математика. На този фон заседанията на 50 конгрес на БСП от януари 2021 и февруари 2022 само показаха, че конфликтът в партийните редици става все по-дълбок, а вътрешнопартийната криза все по-остра.

Именно в опит да се отговори на горните въпроси беше проведен и вече споменатият проект „Левицата и управлението на България – движеща сила или със затихващи функции“. В хода на проведените дискусии ясно се очертаха няколко групи въпроси, които авторът на настоящия текст споделя и ще анализира в хода на изложението[2].

 

За БСП има два основни въпроса. Първият е свързан с електоралното пропадане и причините за това, а вторият с начинът, по който работи ръководството на партията. Това са най-важните моменти, кризата в БСП е резултат от тях. Те са взаимосвързани и се отнасят до нежеланието на левицата[3] да се съобрази с няколко неща: духа на времето, необходимостта от промяна, придържане към принципите на модерния социализъм и социалдемокрация.

За да се даде задоволителен отговор на въпроса за електоралното пропадане на БСП трябва ясно да се каже, че партийното ръководство не осъзнава рисковете на политическото капсулиране. От години предизборните щабове и ръководството не желаят да поемат електорални рискове, т.е. „отваряне“ към нови групи избиратели, от страх да не изгубят тези, които вече имат. Проблемът с този подход е, че основния електорален корпус на БСП се свива непрекъснато, а нови групи все по-рядко заемат мястото на старите. В крайна сметка твърде пестеливите усилия на БСП през последните кампании са свързани с една далеч по-голяма тема. А именно, защо все по-често припознаваме БСП като консервативна политическа сила, твърде отдалечена от каквато и да е форма на прогресивен дебат в левите кръгове в страната и Европа. Такъв консервативен вектор по линия на БСП определено има и той не може да се заобикаля, за това има редица обективни причини. На първо място това е разбирането на левицата като пазителка на миналото, на една 130 годишна история, с всички нейни възходи и падения, срамни и славни моменти, трансформации и развитие. В този смисъл БСП не е жива свидетелка само на своето минало, но и на политическата ни история като цяло. Тази гордост често преминава в сантиментално-романтични чувства по отминалите времена и се трансформира в една консервативна реторика на одобрение към миналото, традициите и др[4].

Второ, това, което днес предимно се защитава, е постигнатото от партията в периода 1944-1989, нищо, че това са само 45 години от нейната история. Това се дължи на нестихващия дебат по оста комунизъм-антикомунизъм, който неминуемо вкарва БСП в защитна позиция на собственото ѝ наследство. Това наследство е свързано с трансформацията на България, с нейната индустриализация, културни, спортни и технически постижения, със стопанското ѝ развитие и т.н. Нежеланието на политическите партии в страната да осмислят и примат не само антидемократичните процеси, но и постиженията на социалистическия строй още повече засилиха процеса на капсулация в БСП по дебата за миналото. Заедно с това трябва да признаем, че по-голямата част от членовете на партията особено в началото на новия век, но и към днешна дата, са възпитани в традициите на левия етатизъм. За тях левия прогресивен прочит на човешките права, включването, интеграцията, „опитомяването“ на капитализма, социалния диалог и други, е твърде далеч и чужд. Всъщност на това почива и безумното твърдение за ляв консерватизъм, т.е. на отказ от разбиране на духа на времето и съзнателна съпротива срещу тенденциите към промяна (де факто това е възпроизвеждане на консервативен мироглед).

На трето място идва обективното разбиране за БСП като партия, на която се гледа като трайно обвързана с Русия. Това твърдение няма идеологическа основа, защото русофилството не е ляво или дясно, то просто съществува като нагласа на симпатия спрямо една или друга международно значима държава[5]. Проблем ли е това за левицата?  И да, и не. Няма никакъв проблем да чувствате близост с руския народ, за това има обективни причини, няма причина да не харесвате руската култура, изкуство, кухня, история и т.н. От идеологическа гледна точка това е без значение. От друга страна постконсерватизмът на руската власт, неоимпериализмът като елемент от баланса на силите, олигархизацията на политиката, натискът върху всяка лява формация в Русия и като цяло към политическите играчи, в съчетание с безпардонния „крони“ капитализъм няма как да се нравят на който и да е съвременен ляв човек.

Четвърто, вече идва като естествено следствие, а това е въпросът „Бяга ли БСП от европейското разбиране за лявото?“. Като реални политики по-скоро не. Всичко зад което стои групата на социалистите и демократите до голяма степен се приема от БСП[6]. Това, от което отсъства БСП е „зеленият“ дебат, а това, с което спекулира е „джендър“ темата (особено на последното заседание на 50 Конгрес). Това често вкарва ръководството на БСП в теми, характерни за националистически и политически консервативни формации. Основният проблем тук е, че ръководството на партията не прави разлика между централните теми на европейската левица и актуалните политически позиции на същата тази левица. Сърцевината на водената от европейските социалисти политика е: справедливата (честна) икономика и преразпределение, честното и справедливо данъчно облагане, екологията, достойния живот, равенство на половете и борба със социалното изключване, борбата с неофашизма и крайната десница и т.н. Срещу това БСП няма и не може да има нищо против. Актуалното при европейските леви е: подкрепа за Украйна, защита на социалните права, общият фронт срещу пандемията, европейската зелена сделка, партньорството между Африка и ЕС, Глобалният прогресивен форум и други. По тези теми различните партии в S&D не са на едно и също мнение, но и различията не са чак толкова много. Това, което прави ръководството на БСП е да смесва направленията, да хиперболизира единични теми, да ги преекспонира негативно (а с понятието „джендър идеология“ дори да ги измисля) пред членове и симпатизанти и целенасочено да търси път към евроскептично и националистки настроени избиратели. Това е евтин популизъм, който не отива на 130 годишна партия, която само допреди 4 години проведе избори за европейски парламент с пълно покритие на темите, зададени от европейската левица. Нещо повече, чийто член (Сергей Станишев) доскоро беше президент на ПЕС.

 

Следващият много важен вектор, свързан с пропадането на левицата е този за социалната база. Това е един от т. нар. „вечни въпроси“ на прехода. Въпрос, на който БСП отговаря все по-трудно. Първосигнално може да се отговори, че социалната база на левицата са бедните, но кои са бедните, колко беден е българинът и гласува ли той за БСП разкроява въпроса и значително усложнява отговора. Факт е, че БСП привлича много от пенсионерите, които в мнозинството си са на прага на бедността (между 60 и 77% от подадените за партията гласове в зависимост от вида избори са от хора в пенсионна или предпенсионна възраст)[7]. Голямата група на работещите бедни в страната по-скоро не гласува за БСП, както и хората със средни доходи, по дефиниция изключваме хората с високи доходи. Това означава, че в електоралния микс на БСП делът на активно заетите е между 16 и 33% (според вида избори)[8]. Този процент е твърде нисък за лява партия, имайки предвид структурата на доходите в страната. Може да се каже, че характерната за левите партии социална база на работещите с ниски или относително ниски доходи, както и на социално чувствителните млади до 30 годишна възраст, категорично не подкрепя партията. С години БСП се е превърнала в партия на пенсионерите и избирателите над 60 годишна възраст, като те съставляват 2/3 от електоралния корпус на партията.

Оттук следва вторият въпрос за социалната база. Гласуват ли за БСП експлоатираните. Бори ли се БСП с експлоатацията? В тази част реториката на левицата често е твърде мека. Леви групи, отдалечени от БСП, често го изтъкват. Продължава отказът да се даде стойностно предложение за прогресивен данък, продължават да се неглижират условията на труд (тази тема е оставена изцяло на синдикатите). Избирателите не усещат присъствието на БСП по тази тема, дори когато народните представители на левицата активно се занимават с нея. Това означава, че БСП е изгубила доверие сред ядрата на своята социална база, при това в държавата с най-високо ниво на експлоатация в ЕС. Често ръководството на БСП смесва големите теми на левицата (като експлоатацията) с конюнктурни социални политики (като безплатни детски градини или безплатни учебници). Това приравняване с годините отдалечаваше БСП от нейните извори на електорална мощ. В последните години реториката на ръководството се позоваваше изцяло на моментни социални успехи (в което няма нищо лошо), като избягваше дебати по големите теми на левицата.

Третата голяма група, липсваща от социалната база на левицата е средната класа, най-вече хората с относително ниски до средни доходи. Тук все пак има жестока политическа конкуренция и това не трябва да ни учудва. Една съвкупност от средната класа е част и от групата на експлоатираните, но друга е от хората, които биха искали една по-социално справедлива среда, по-добри условия за живот, едно по-солидарно общество (не толкова непосредствено увеличаване на доходите). Тази втора група също сме изгубили безвъзвратно. От друга страна по-големият въпрос е доколко средната класа в страната изобщо гласува – последните избори (с нормална активност, т.е. 2017 г.) показаха, че 53% от избирателите са на над 50 годишна възраст, а 13% са под 30 г. Най-активните в трудово отношение са около 35-36% от електоралния микс. На изборите през 2021 и 2022 процентното изражение се запази, въпреки по-големите опасения на по-възрастните гласоподаватели (покрай COVID 19). Отделно от това класическа средна класа у нас има предимно в големите градове, където БСП получава относително по-малка подкрепа. Обективно погледнато БСП трудно се справя с конкуренцията на политическите опоненти и не убеждава хората със стабилни доходи да я подкрепят. Като добавим, че това е и групата, която най-пряко се разочарова от политическите партии, можем лесно да си обясним нейното отсъствие като избиратели на левицата.

Последно, но може би най-важно за социалната база на левицата е социалната връзка. През годините БСП се отчужди от директното общуване със своите симпатизанти, а ситуацията с COVID 19 още повече засили това отчуждение. Истината, колкото и клиширана да е, води до необходимостта от отиване при хората. Това ще е страхотно усилие за БСП, която трябва да върне доверието на работниците (класическите) и на прекариата в себе си. Левицата трябва отново да ги убеди, че ще се бори за тяхната сигурност и за техния интегритет като социална класа. Отделно от това БСП рано или късно трябва да попита избирателите си какво всъщност искат и след като проведе тази мащабна социология да започне да защитава тези искания като истински лява партия.  Само така партията ще може да възвърне стабилността в социалната си база, да възстанови позициите си и да започне да търси нови електорални хоризонти, като най-важни са най-младите, където електоралният дефицит е драматичен.

 

Освен големите въпроси за социалната база и консервативните рефлекси на БСП, остава да се изясни и още един много значим по своята полемичност дебат – този за съдбата и статута на партията. Това е дебат, касаещ самовъзприемането и саморефлексията на партията като организация и като политическо съдържание, т.е. дали нейните членове и симпатизанти я възприемат като значима или незначима сила, дали ѝ вярват или не и т.н. Тук по-скоро ще очертаем популярните мнения сред левите активисти, членове и симпатизанти, без да измерваме и предпоставяме тяхното значение или тежест.

  1. Трябва ли да се започне отначало? Това е един от въпросите на днешния ден. Нужно ли е преучредяване на БСП. Това ще значи, нов устав, нови членове, нова програма. За всичко това е нужно време, постигане на съгласие и обществена легитимация. Тук няма лесен отговор, дотолкова доколкото все още има официални органи, ръководство, членове и т.н. Отделно от това политическата динамика в България е такава, че не дава кой знае колко политическо време за нови мащабни проекти.
  2. Кои са идеите, които да накарат хората да се обърнат отново към левицата? Също важен дебат, станал особено актуален в хода на поредицата катастрофални изборни провали на БСП. Очевидно е, че настоящите предизборни щабове и ръководство не излизат с нищо особено примамливо за избирателите. Всъщност това е и дебат за доверието. Бавно започналият процес по приемане на нова програма и нов устав все още не убеждават, че това ще са документите, които възпроизведат така нужната идейна острота и актуалност.
  3. Как да се съживят организациите? Поредният много забавен структурен дебат за БСП. Той е свързан с усещането за изчерпване на организационната структура, загубата на членска маса, много слабия прием на нови членове, свиващите се възможности за мобилизация и т.н. Това остава и въпросът, по който се говори най-малко и почти не се дават полезни решения. Това е така, защото темата се отнася до по-мащабният дебат за модернизацията на партията. Очевидно и към днешна дата колективните органи на БСП не са способни да приложат каквото и да е ефективно решение по този въпрос.
  4. Има ли перспективи за развитие и за полезна дейност? Въпрос, който вълнува най-младите членове. Често те търсят форми на активност и себеизява, които партията вече не предоставя. Прекратени са обученията, членовете все по-рядко се търсят за съвместни дейности, няма прилагане на иновативни политически активности и др. Самата културно-просветна и социализираща функция на БСП е преустановена. Стремежът към власт не може да е единственото оправдание за съществуване и полезна дейност на една партия.
  5. Къде са ценностите? За много членове и симпатизанти, да не говорим за по-периферни електорални групи БСП вече не прилича на демократична лява партия. Ако ги няма ценностите на левицата, то тогава ги няма и политиките. На практика публичното говорене се превръща в повтаряне на кухи послания, които не говорят на хората. Не достигат до тях, не ги привличат, което с времето води до делегитимация на БСП и свиване на политическото присъствие.
  6. Дневният ред на българското общество е друг, а БСП не се интересува от него! Твърдение, което все по-често отеква не само сред гласоподавателите, но и сред най-отдадените членове на партията. Макар това да е характерно за всички политически партии, за БСП като масова партия, това тежи повече и се възприема като срамна присъда. Не е чудно тогава, че нивото на мобилизация спада, а подкрепата за партията се свежда само до твърдото ядро от симпатизанти.
  7. БСП чака спасител! Това беше вярно и през 2021, и през 2022. След конгреса от 11 февруари 2023 това очакване се затвърди. Истината е, че партията влиза в клишето на българския народ по време на избори. Чака се поредният спасител. Това повдига въпроса за политическото лидерство на левицата. Към днешна дата лидерският дебат се превръща във въпрос на въпросите за БСП. Този факт не бива да се отрича и към неговото признаване трябва да се постъпи най-отговорно. Всяко поглеждане настрани или „заравяне на главата в пясъка“ ще задълбочи още повече и така тежката ситуация.
  8. Има ли риск БСП да се раздели с парламентарния си статут? Въпрос, който само допреди 4 години беше абсурден. Днес той тежи все повече и сигурно няма член на БСП, който да не си го е задавал. Пренебрегването на знаците, че партията върви по рязка спирала към електоралното дъно е изключително притеснително. БСП рискува да се превърне в част от клуба на легендарните партийни отломки – ПАСОК, Френската социалистическа партия и др.
  9. Има ли илюзия за силна БСП? Също важен въпрос, който е на дневен ред още от 45 НС. Дори на последните две заседания на Конгреса се изтъкна, че с 24-25 представителя БСП е постигнала политически чудеса. Изобщо не се обръща внимание, че всяко участие в дадено управление легитимира политиката на правителството в неговата цялост. Едва ли членовете на БСП са доволни от политиките на правителството Петков. Нещо повече, за широкия избирател социалните промени са резултат от водената правителствена политика и не са изключително постижения на левицата. Трябва да се погледне проблемът направо – а това е фактът, че БСП се свлече до 5-та политическа сила, а самото ръководство се намира във властовия балон на илюзията за реално парламентарно значение.
  10. Може ли БСП да предложи нов социален проект? Това е централен въпрос, изпаднал от дневния ред на колективните органи. Реален дебат не се води. Това води до все по-нарастващи очаквания към БСП, от която се очаква да предложи реална алтернатива на избирателите и поддръжниците си. Такова цялостно предложение към избирателите няма, а последните избори от 44 НС до сега преминават под надслова на едни и същи тези, изговаряни от едни и същи лица на партията, водещи до все по-категорично електорално пропадане. На този етап левицата не е призната и не е припознавана като жизнен субект, способен да разгърне цялостна визия за развитието на страната.

 

На кратко това са голяма част от основните дебати, които очакват своите категорични отговори. За да се дадат тези отговори е необходим поглед навътре, посрещане на истината и насочване на усилията към решаване на очертаните проблеми. Настоящото ръководство на БСП показа, че нищо извън властовия вектор не заслужава внимание, дори това да означава остракиране на членове, изключване на знакови фигури, конфронтиране на местните партийни организации и с избраните представители на местната власт от БСП, нетърпимост към алтернативния дебат и т.н. За анализаторите на левицата се създава впечатлението, че партията се интересува само от политическата власт, която може да консумира или властовите позиции, които може да брокерства.  Власт и технология на властта – само толкова ли може БСП? Това заедно с потискането на вътрешно-партийния дебат, налагането на широка цензура спрямо редица делегати (или членове) на колективните органи и категорично неработещата общопартийна контролна комисия очертават едно твърде мрачно бъдеще за БСП.

Направените констатации не са достатъчни. Какво следва от тях е не по-малко важен въпрос. Очертават се няколко сценария.

Сценарий 1. Настоящото ръководство на БСП окончателно монополизира властта в партията. Тя се „изчиства“ от всички, които имат позиции и мнение различно от това на ръководството. Конфронтациите спират, всички останали структури се консолидират и БСП започва бавно възстановяване.

Сценарий 2. Настоящото ръководство на БСП окончателно монополизира властта в партията, но партията вече е изгубила облика си. Изпразнена от реално идеологическо съдържание и политическо влияние партията продължава да пропада. БСП се маргинализира и вегетира в политическото пространство на страната.

Сценарий 3. Конфронтацията в БСП достига своя пик. Партията претърпява тежък катарзис. Започват промени по отношение на ръководството, стила на политическо лидерство и лицата на партията. Постепенно се адресират очертаните вече проблеми и се тръгва по пътя на бавното структурно и организационно възстановяване. БСП възвръща част от доверието и политическите си позиции.

Сценарий 4. БСП изпада в тежка и дълготрайна криза. Следва смяна на ръководството, промяна на уставните норми и нов състав на колективните органи. Започва цялостен процес на ребрандиране на партията. Това преминава през изчистване на образа, подновен идеологически дебат, стъпване на изцяло нови и устойчиви политически концепции за бъдещето на страната. Това няма да е същата БСП, а една нейна значително променена алтернатива, която ще има потенциала отново да монополизира лявото пространство в страната и да се бори за правото си на първостепенна политическа сила със значим управленски потенциал.

Сценарий 5. БСП изпада в тежка криза, която води до бързо разместване на вътрешнопартийните пластове. Налагат се нови лица и нова визия, която да изгради партията като прогресивна и диалогична политическа сила. Започва се труден и дълъг път по консолидиране на лявото пространство и изоставане на концепцията за неговото монополизиране. Започва по-категорично приобщаване към европейската левица и нейния облик. БСП започва отварянето си към по-широки електорални слоеве.

Разбира се, възможни са и други сценарии, както и комбинации от вече изброените. Тези пет вектора на развитие според мен имат голяма доза основание и са продиктувани от отдавна тлеещите и нерешени проблеми в БСП. Те преминават от концепцията за монополизация на лявото пространство, до приемането и на алтернативни от партийните леви позиции. В крайна сметка това са сценарии на развитието, статуквото и пропадането, но БСП се намира на вододел и е сама по себе си в разлома на собствената си политическа реалност. Времето не е на страната на левицата. Политическото време още по-малко. То е ускорено, рисково и безмилостно. Слабите партии едва ли ще успеят да преодолеят този етап от политическата ни история, а БСП става все по-слаба и по-немощна. Остава надеждата в здравия разум на редовите активисти и в нестихващата енергия на новите партийни лица.

 

Използвани източници:

Георгиева, Г., България след местните избори: ГЕРБ печели 17 областни града, БСП – 4, ДПС – 1, Пловдив Прес, 4 ноември 2019, url: https://www.plovdiv-press.bg/2019/11/04/

Централна избирателна комисия, Резултати от избори, 2023, url: https://results.cik.bg/index.html

Заседание на 50-и конгрес на БСП, НДК – София, 22 януари 2022, url: https://www.youtube.com/watch?v=B4-1ElrOHiI

Data team, Comparing crony capitalism around the world, The Economist’s crony-capitalism index, The Economist, 5 May 2016, url: https://www.economist.com/graphic-detail/2016/05/05/comparing-crony-capitalism-around-the-world

S&D, What We Stand For, 2023, url: https://www.socialistsanddemocrats.eu/what-we-stand-for

Trend, Профил на избирателя, Парламентарни избори, октомври 2022, url: https://rctrend.bg/project/%

Trend, Профил на избирателя, Евроизбори, май 2019, url: https://rctrend.bg/project/%D0%

 

 

[1] Моментът на публикуване на статията се случва в още по-интересен момент. Непосредствено след заседанието на 50 Конгрес и само месец и половина преди парламентарните избори на 2 април.
[2] Анализът ще се опита да проследи причините за електоралното пропадане на БСП и сценариите пред партията след конгресното заседание от 11 февруари.
[3] Тук левицата се използва като синоним на БСП.
[4] Като добавим към това и самата консервативна настройка на българското общество, този сантимент по миналото става още по-силен.
[5] С голяма убеденост твърдя, че русофили, американофили, германофили и т.н., както и техните фоби-еквиваленти могат да се открият във всяка политическа партия.
[6] https://www.socialistsanddemocrats.eu/what-we-stand-for
[7] https://rctrend.bg/project/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B8%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%BB-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE/
[8] Процентът идва след като от 100%  извадим процентът на хората в пенсионна и предпенсионна възраст, учащите и безработните.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук