КРАТЪК АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ДОСТАВКИ НА ПРИРОДЕН ГАЗ

Изследване на възможностите за отказ от внос на природен газ от Руската федерация, изготвен от ЯВОР КУЮМДЖИЕВ, със съдействието на Българска газова асоциация.

0
76
  1. Светът и Европа

1.1. Производство и потребление на природен газ в света

Целият свят потребява 3.823 милиарда м3 природен газ годишно, като произвежда 3.854 милиарда м3, според данните за 2020 г.1 Това означава, че световното потребление на газ е задоволено. Проблемът при хипотеза за отказ на Европа от руски газ възниква от това къде се намират находищата от природен газ и къде е най-голямото потребление. Светът може да бъде разделен условно на четири региона на голямо потребление – Северна Америка (САЩ, Канада и Мексико), Европа (включително Турция), страните от ОНД и Азия, и на четири региона на голямо производство – Северна Америка, Азия и Пасифик, Среден Изток и ОНД.

Табл. 1: Производство, потребление и баланс на световното производство на природен газ по региони за 2020 г., милиарди м3

Регион Потребление Производство Баланс
Северна Америка 1 030.9 1 109.9 79.0
Азия и Пасифик 861.6 651.1 -210.5
ОНД 538.2 802.4 264.2
Среден Изток 552.3 686.6 134.3
Европа 541.1 218.6 -322.5
Африка 153.0 231.3 78.3
Латинска Америка 145.6 152.9 7.3

Източник: BP Statistical Review of World Energy 2021, 70th edition

Очевиден е изводът, че световните региони – най-големи нетни вносители на природен газ, са Европа и Азия заедно с Тихоокеанския регион. Необходимо е да се отбележи, че в баланса на Европа като производител влиза Норвегия с нетно производство (добив минус потребление) от 107,1 милиарда м3, на четвърто място в света за 2020 г. 1, а в баланса на Азия и Пасифик влиза Австралия с нетно производство от 101,6 милиарда м3, на пето място в света за 2020 г. 1

Фиг. 1: Нетно производство на природен газ по световни региони за 2021 г., милиарди м3

Източник: BP Statistical Review of World Energy 2021, 70th edition

Разглеждайки целия свят като глобален пазар на природен газ, очевидно е, че съществува баланс на производство и потребление. Основните проблеми са начините на транспорт от местата на производство до потреблението и наличната инфраструктура. Няма други начини за транспортиране освен чрез тръбопроводи или чрез кораби, посредством втечняването на природния газ. Относно наличната инфраструктура в региона на Европа има изградени от десетилетия и съществуващи тръбопроводи, свързващи континента с държавите от ОНД, Северна Африка и частично Азия (Иран). Инфраструктурата за приемане на втечнен природен газ на европейския континент не е развита в достатъчна степен, за да замести изцяло тръбопроводния газ (виж по-долу).

От друга страна, не е много голям броят производители по света, които разполагат с нетен излишък на природен газ, и биха могли да осигурят нуждите на целия европейски континент.

Табл. 2: Държави с положително нетно производство на природен газ за 2020 г., милиарди м3

Държава Нетно производство   Държава Нетно производство
Русия 227.1 Иран * 29.8
Катар 136.3 Малайзия * 29.2
Норвегия * 107.1 Туркменистан * 27.7
Австралия * 101.6 Индонезия * 21.7
САЩ 82.6 Казахстан * 15.1
Канада * 52.6 Тринидад и Тобаго * 14.4
Алжир 38.4 Азербайджан 13.9
Нигерия 30.4 Либия 13.3

Източник: BP Statistical Review of World Energy 2021, 70th edition

* Държави, участващи изцяло или частично в регионални баланси

За осигуряване на баланса на потребление по региони към момента е необходимо цялото или по-голямата част от нетното производство на някои от най-големите производители: Канада и Тринидад и Тобаго за Северна Америка; Австралия, Малайзия, Индонезия, Туркменистан, Иран и Казахстан за Азия и Среден изток; Норвегия за Европа.

Фиг. 2: Основни световни потоци на втечнен природен газ за 2020 г., милиарди м3

Източник: BP Statistical Review of World Energy 2021, 70th edition

Световният баланс на производство и потребление на природен газ е налице и се осигурява както от транспорта на тръбопроводен газ, така и на LNG. Балансът е крехък, а положението допълнително се усложнява от наличието на дългосрочни договори за доставки, които са в основата на колосалните инвестиции в газова инфраструктура. (виж по-долу)

1.2. Потребление и внос в Европа

1.2.1. Анализ на вноса

С оглед на казаното дотук и допускайки, че разстройването на световната система за доставки на природен газ е много сложно и икономически неизгодно начинание, единствените значими и възможни източници на природен газ за Европа са: Русия, Катар, САЩ, Алжир, Нигерия, Азербайджан и Либия. Към 2020 г. необходимото количество природен газ за Европа се набавя от внос и по двата възможни начина – по тръбопровод или чрез терминали за втечнен газ (LNG терминали).

Табл. 3:  Държави, вносители на природен газ в Европа, за 2020 г., милиарди м3

Източник Тръбопровод LNG Общо % от нетното производство
Русия  167.6  17.2  184.8 81.4
Алжир  21.0  13.9  34.9 90.9
Катар  30.1  30.1 22.1
САЩ  25.6  25.6 31.0
Нигерия  14.6  14.6 48.0
Азербайджан  13.4  13.4 96.4
Тринидад и Тобаго  5.2  5.2 36.1
Иран 5.1 5.1 17.1
Либия 4.2 4.2 31.6
Други 8.2 8.2
ОБЩО 211.3 114.8 326.1

Източник: BP Statistical Review of World Energy 2021, 70th edition

От възможните доставчици на природен газ за Европа, Алжир и Азербайджан са на практика с изчерпани възможности. Потенциалните възможности за доставки от всички останали страни, с изключение на Русия и Иран по политически причини, са за 200,8 милиарда м3 природен газ годишно. Това количество теоретично може да измести изцяло руския газ с доставки от 184,8 милиарда м3, но при две условия – всички свободни ресурси на тези производители да се насочат към Европа, като без Катар със 106,6 милиарда м3 природен газ годишно от тези около 200 милиарда, това няма как да стане. В същото време, очевидно газът, заместващ доставките от Русия, няма да бъде тръбопроводен, а втечнен, при което LNG терминалите в цяла Европа имат капацитет от около 274 милиарда м3 природен газ годишно (виж по-долу). Вторият проблем са дългосрочните договори на Катар, който изнася 21,2 милиарда м3 за своите съседи от Персийския залив и 71,8 милиарда м3 за Азия по такива договори, където осигурява цялостния баланс на региона, или общо 93,0 милиарда м3. Подобно е и положението на Нигерия, която изнася цялото си свободно количество отново за Азия. От значимите потенциални доставчици остава единствено САЩ със свободни 57.0 милиарда м3 годишно, което няма как да замести доставките от Русия.

1.2.2. Втечнен природен газ

На европейския континент има действащи 27 класически LNG терминала, от които 22 на територията на ЕС 2, 3 – на територията на Великобритания, и 2 – на територията на Турция. Общият капацитет на терминалите в ЕС и Великобритания е 239,3 милиарда м3 природен газ годишно2, от които през 2020 г. Европа е получила 90.0 милиарда м3. Турция има два стандартни терминала с общ капацитет 14,2 милиарда3 и два „плаващи“ терминала с общ капацитет на подаване от около 20  милиарда.4 Необходимо е да се отбележи, че плаващите терминали практически не могат да достигнат максималния си капацитет за подаване на газ, защото са ограничени от капацитета на резервоарите си. От всичките си терминали Турция е получила през същата година 15,1 милиарда м3, или 31,33% от общото си потребление5, като на практика е използвала 44,4% от капацитета на терминалите си. Особеното на Турция е, че не позволява транзит на природен газ през собствената си газопреносна система, като правилото е, че турската държавна компания БОТАШ купува газ и го продава на потенциални клиенти. Това означава, че нетурски купувачи не могат да получават втечнен природен газ на турските терминали. По тази причина турските LNG терминали могат да бъдат използвани за осигуряване на газ за останалата част от Европа с много условности и на по-висока цена. Ако изключим тези терминали, то останалата част от Европа разполага със свободен капацитет от около 140 милиарда м3 годишно през 2020 г. При хипотеза за пълен отказ от доставки на тръбопроводен газ от Русия, дори използването на максимален капацитет на всички съществуващи терминали в Европа няма да осигури потреблението на Стария континент. Ще липсват около 30 милиарда м3 годишно, като цената на газа със сигурност ще бъде много по-висока.

Отделно са въпросите с опазване на околната среда при процеса на втечняване и регазификация на природния газ, наличните дългосрочни договори, инвестициите в  инфраструктура за пренос и получаване на втечнен природен газ. Освен нуждата от изграждане на нови LNG терминали на европейския континент, ще се наложи и построяването на голямо количество нови кораби за транспортирането му. Към момента в целия свят оперират 642 с обща водоизместимост около 93 милиона тона6. Общата транспортна възможност на тези кораби е 128,2 милиарда м3 (1 Мt = 1,379 милиарда м3). През 2020 г. тази флотилия е доставила 431 милиарда м3 на крайни клиенти по целия свят или 11,3% от общото световно потребление. Това означава, че всеки кораб е направил средно по 3,4 пълни курса за 2020 г. При хипотезата за отказ на Европа от руски газ ще се наложи тотална размяна на потоците. Газ от Австралия, Катар, Нигерия и т.н. да се пренасочи към Европа, а липсите на азиатските пазари да бъдат запълнени с руски газ. Ако към Европа се насочат около 200 милиарда м3 газ от други части на света, то към Азия ще се насочат същите количества руски газ. Поради липсата на тръбопроводи, това може да стане само с кораби. Тъй като и разстоянията ще станат много по-големи, вероятно дори удвояване на броя на корабите няма да може да задоволи подобна хипотеза.

  1. 2. Балканите и България

2.1. Газовата ситуация на Балканите

Една от особеностите на потреблението на природен газ на източната част на Балканите – България, Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония, е фактът, че в региона има тежък дефицит на газ (производство минус потребление).

Табл. 4: Производство и потребление на природен газ на част от Балканите за 2020 г., милиарди м3

  Потребление Производство Баланс
Гърция * 6.6 -6.6
България 3.0 -3.0
Сърбия 4.1 -4.1
Румъния ** 11.3 8.7 -2.6
Северна Македония 0.4 -0.4
ОБЩО 24.5 8.7 -16.5

Източник: statista.

* DESFA’s Results on Natural Gas Consumption in 2020

** BP Statistical Review of World Energy 2021, 70th edition

Поради спецификите си – много голямо потребление, свързаност със съседни държави, наличието на LNG терминали, както и особеностите на законодателството си, Турция обикновено се изключва от подобни анализи. В останалата част от региона само Румъния има производство на природен газ, което обаче не е достатъчно да покрие потреблението. Като цяло регионът има дефицит от 16,5 милиарда м3 газ годишно. Този недостиг към момента се набавя главно от Русия и в много по-малка степен от Азербайджан (около 1,3 милиарда м3) и внос от LNG терминала Ревитуса в Гърция (около 3.1 милиарда м3) по данни за 2020 г.7 Азербайджан има договори за по 1 милиард м3 годишно с Гърция и България, като това е максималният капацитет на доставки за региона от тази страна (виж по-долу). Терминалът в Ревитуса има общ капацитет от 5,9  милиарда м3 годишно.7  При хипотеза на цялостен отказ от руски газ за региона, и в случай, че се използва максималният капацитет на доставки от външни контрагенти, ще се окажем с дефицит от 8,6  милиарда м3. Този дефицит частично би могъл да бъде доставен от Турция, но с много условия и чисто теоретично. Дори и нещо подобно да се случи, то би било на много висока цена.

Фиг. 3: Газопреносната мрежа на част от Балканите

Източник: Асоциация на европейските газови системни оператори (ENTSOG)

Друг основен проблем на региона е фактът, че газопреносната мрежа на практика е изолирана от останалата част на Европа за получаване на природен газ. Не така стои въпросът за изпращане на природен газ, където по тръбопроводите Балкански поток и ТАП (Трансадриатически газопровод) и към момента се доставят, съответно руски газ за Сърбия и Унгария, и азерски за Италия. Основните свързващи газопроводи за получаване на газ в региона са:

  • Балкански поток условно е с входна точка на границата на България и Турция, с капацитет за внос от 15,5 милиарда м3 годишно за региона. На практика Балкански поток е газопроводът от КС „Вълчи дол“ до границата със Сърбия. По този газопровод се доставя руски природен газ за България и същевременно през нашата територия се доставя руски газ и за Гърция, Северна Македония, Сърбия и Унгария. През 2021 г. по този газопровод се извършваха и доставките за Румъния. Особеното на този газопровод е, че за преноса на газ от българо-турската граница до КС „Вълчи дол“ се използва трасето на Трансбалканския газопровод, с обърната посока на пренос.
  • ТАП, Трансaдриатически газопровод, с входна точка на границата на Гърция и Турция, с капацитет за внос на 10 милиарда м3 годишно8. По този газопровод се доставя азерски газ за Гърция, България и Италия. Особеното на тези доставки е, че според договорите на Азербайджан с въпросните държави, общото им количество напълно изчерпва капацитета на газопровода (8 милиарда за Италия и по 1 милиард за България и Гърция).9
  • Трансбалкански газопровод с входна точка на границата на Румъния с Украйна, с общ капацитет от 20 милиарда м3 годишно. По този газопровод до края на 2019 г. се подава руски газ за България, Турция, Гърция и Северна Македония. Особеното на този газопровод е, че в частта му от КС „Лозенец“ до КС „Странджа 1“ и в частта КС „Лозенец“ – КС „Вълчи дол“, на територията на България, той е с обърната посока на пренос. Ако до края на 2019 г. по тези части се транзитираше газ в посока север-юг, то сега този пренос е в посока юг-север. Към момента капацитетът на този газопровод е запълнен изцяло с руски газ. Това означава, че технически не е възможно по него да се доставят допълнителни количества газ от Турция.

Хипотезата за отказ от руски газ на региона се усложнява технически от съществуващите дългосрочни договори на Унгария и Сърбия за доставки на руски газ. Вероятността двете страни да се откажат от тези доставки е нищожна. Българският оператор на Балкански поток – държавната компания Булгартрансгаз, би бил изправен пред сериозни изпитания и тежи финансови санкции, в случай, че откаже да транзитира руски газ за тези страни. Това означава, че при отказ на България, Гърция и Северна Македония от руски газ, теоретично по Балкански поток биха могли да се транспортират известни количества друг газ. В такъв случай обаче, отново се сблъскваме с всички сложности на турското законодателство и техническите възможности (виж по-долу).

2.2. Потребление и внос на природен газ в България

За 2020 г. потреблението на природен газ в България10 е било 3,0 милиарда м3. Вносът от Руската федерация е бил 2,2 милиарда м3 или 75,3%. Още 23,9 % или 721,8 милиона м3 от вноса е от източници, различни от Русия11, предимно от Азербайджан и САЩ през терминала в Ревитуса, а след това през съществуващата връзка с Гърция. Останалото количество е от собствено производство.

Потреблението на природен газ в България 10 през 2021 г. се увеличава с 394 милиона м3 и достига 3,41 милиарда м3. Собственото производство е 29 милиона м3, което означава, че вносът е около 3,3 м3 природен газ за същата година.

Основните потребители на природен газ в България са топлофикационните дружества, химически предприятия, газоразпределителни компании, стъкларски и металургични заводи. Тяхното общо потребление представлява 89 % от цялото за България през 2020 г. 12

Фиг. 4: Основни потребители на природен газ в България за 2020 г.

Източник: КЕВР, Годишен доклад за Европейската комисия, 2021 г.

В България съществува кризисен план за реагиране при аварийни ситуации, като например спиране на доставките на природен газ от Русия. Според този план не може да бъде прекъснато подаването за критични потребители – топлофикации, битови, стъкларски и металургични предприятия. За последните спирането на подаване на газ означава ликвидация на съоръжения и разрушаване на производството. Общото потребление на критичните клиенти през 2020 г. е било 56% от цялото за страната или около 1,7 милиарда м3. Налага се изводът, че при хипотетичен отказ от руски природен газ, държавата ще трябва да осигури минимум това критично количество. При положение, че максималните възможни доставки от Азербайджан са 1 милиарда м3 годишно, остават 700 милиона м3, които са абсолютно нужни. Чисто теоретично, вероятно това количество може да бъде закупено от Турция, но остава открит въпросът за преноса. При същата хипотеза Гърция и Румъния с огромна вероятност също ще са в кризисна ситуация и едва ли ще могат да ни доставят природен газ. Други потенциални аварийни доставчици няма.

Отказът от доставки на природен газ от Русия ще доведе до липса на около 2,5 милиарда м3 годишно, тъй като потреблението расте след края на Covid кризата. Тази липса не може да бъде заместена към настоящия момент, дори при хипотеза за максимални доставки на газ от Азербайджан за 1 милиарда м3 годишно. Теоретично такова количество може да бъде закупено някъде по света, но със сигурност на много по-висока цена. Дори и да успеем да надделеем в тежката конкуренция на световните пазари и да закупим тези количества, остава отворен въпросът за техническите възможности за доставките им до България.

Отделно внимание заслужава хипотезата за доставки на допълнителни количества от Азербайджан за България. През 2020 г.  Азербайджан е произвел 25,8 милиарда м3 и е потребил1 11,9 милиарда м3. Това означава, че свободното количество за износ е 13,9 милиарда м3, което е 96,4% и към момента постъпва в Турция и Европа (виж табл. 3). Съществуващите договори на Азербайджан за доставки на природен газ са за 11 милиарда м3 годишно с Турция13 и за 10 милиарда м3 годишно с България, Гърция и Италия9, или общо 21 милиарда. Очевиден е дефицитът от около 7 милиарда в търговските възможности на Азербайджан да доставя природен газ.

Фиг. 5: Южен газов коридор за доставки на газ от Азербайджан

Източник: South gas corridor

От друга страна, е чисто техническият въпрос за капацитета на газопроводите за износ на природен газ от Азербайджан. Към момента този износ се осъществява само по Южнокавказкия газопровод (SCP), с капацитет 24 милиарда м3 годишно14. По този газопровод се доставя газ за Грузия и за Трансанадолския газопровод (TANAP). TANAP от своя страна е с капацитет 16,2 милиарда м3 годишно14. От този тръопровод се доставят количествата за Турция и за Трансадриатическия газопровод (TAP). Всичко това означава, че Азербайджан няма и теоретична възможност да доставя допълнителни количества газ на България или която и да е друга страна.

2.3. Газопреносна система на България

Газовата инфраструктура, собственост на „Булгартрансгаз” ЕАД, на територията на Република България, се състои от газопреносна мрежова инфраструктура – 3.276 км газопроводи и газопроводни отклонения,  10 компресорни станции (КС) и подземно газохранилище в Чирен (ПГХ „Чирен”), свързано към нея.

Фиг. 6: Газова инфраструктура на България

Източник: Булгартрнсгаз

Българската газопреносна система има 4 еднопосочни точки на свързване със системите на съседните страни. За износ има по една с Турция, Македония и Сърбия. Последната точка е за внос и е с Турция. При хипотеза на отказ от руски газ, очевидно първите три не могат да бъдат използвани за доставки на неруски природен газ. Колкото до четвъртата, към момента тя е със запълнен капацитет (виж т. 3.1.). Ситуацията с двете връзки с Турция е още по-особена. С цел избягване на ограниченията на турското законодателство, газопроводът Турски поток, който има капацитет 31,5  милиарда м3 годишно16, няма директна връзка с турската газова мрежа. На практика този газопровод влиза директно в България в КС „Странджа 2“, където газът се разделя на две части. Първата част от 15,5 милиарда м3 постъпва в българската система на условния Балкански поток, а другата се връща в Турция през КС „Странджа 1“ и тръбопровода на стария Трансбалкански газопровод. По този начин „Газпром“ не сменя точката на доставка за Турция от стария договор на Турция. Всичко това означава, че технически няма и теоретична възможност за внос на природен газ от Турция, тъй като е много малко вероятно тя да се откаже от доставките на руски газ по „Турски поток“ и по този начин да освободи капацитет за внос в България.

Мрежата на „Булгартрансгаз“ има и 3 точки на свързване със системата на Румъния, и една точка за свързване с мрежата на Гърция, които имат възможност за доставки на природен газ и в двете посоки.

Връзките с Румъния са с капацитет над 20 милиарда м3 годишно, но практически не е възможно да бъдат използвани за доставки на неруски газ за България. Румънската мрежа има само една връзка с Унгария, която е с незначителен капацитет и би се използвала за частично задоволяване на румънските нужди. Всички значими връзки на Румъния са с Украйна. Чисто теоретично през една от тази връзки – Теково, би било евентуално възможно да се достави някакво количество неруски газ от Словакия. Въпросът е откъде ще се вземе този неруски газ в Словакия и на каква цена.

Връзката с Гърция е реверсивна, като има капацитет от 1,6 милиарда м3 годишно в посока Гърция – България.15 Допълнително към момента се изгражда интерконекторът Гърция – България (IGB), който ще има капацитет от 3,0 милиарда м3 годишно. По този начин възможността за внос на неруски природен газ в България теоретично става 4,7 милиарда м3 годишно, които биха задоволили потреблението на България. Такова количество може да бъде транспортирано през гръцката газова мрежа. Проблемите възникват при хипотеза на отказ от руски газ, тъй като дефицитът на природен газ на целия Балкански полуостров ще зависи от терминала в Ревитуса, двете връзки между България и Гърция и доставките на 2 милиарда м3 годишно от Азербайджан. Няма и теоретична възможност тези дефицити да бъдат заместени с природен газ от друг източник към настоящия момент. Възможно е този дефицит в бъдеще частично да бъде запълнен с доставки от планирания LNG терминал в Александруполис, който би бил с капацитет от 5,5 милиарда м3 годишно. Остават отворени въпросите откъде ще купуваме втечнен газ, кога и на каква цена.

  1. Изводи
  2. Балансът на производство и потребление на природен газ в света е налице. Към момента дефицитът в регионите се покрива от производство в относителна близост до потреблението. При отказ на Европа (в частност на ЕС) от доставки от Русия ще се наложи пълно пренасочване на световните потоци на доставки на природен газ. Това е постижимо, но не днес, не и след една година. Вероятно подобен процес би отнел поне 10 години.
  3. Няма икономическа логика в разрушаването на световната система за доставки на природен газ. Пренастройването на системата, макар и възможно, ще изисква колосални инвестиции в кораби и LNG терминали. Всичко това ще се отрази на цената на природния газ негативно за потребителите. Трудно е да се оцени с колко, но цените ще се увеличат. Същевременно европейската индустрия ще стане неконкурентно способна поради тези по-високи цени.
  4. Европа и ЕС в частност нямат и теоретична възможност за пълен отказ от доставките на руски природен газ в близко бъдеще. Това би било възможно в средносрочен план, след големи и тежки инвестиции в инфраструктура за приемане на втечнен газ. Само частично е възможно заместването на природния газ с електрическа енергия (главно за отопление), но на много висока цена.
  5. Източните Балкани и България в частност нямат възможност за пълно заместване на доставките на природен газ от Русия при сегашната ситуация. Чисто технически това вероятно би било възможно, но при отказ на Турция от доставки по Турски поток и с цената на зависимост от Турция. След изграждането на терминала в Александруполис е възможно частично заместване на вноса от Русия, при условие, че Сърбия и Унгария продължат да използват руски газ. В противен случай балансът не излиза без изграждането на още терминали. При всички случаи цената на природния газ ще се повиши значително.
  6. Към момента спирането на руския газ или отказът от него биха изправили българската енергетика пред огромно изпитание поради липсата на доставчици за критичния минимум потребление. Българската икономика ще изпадне в колапс, защото цените на основни хранителни и други продукти ще скочат, тъй като при производството на много от тях се използва природен газ.

Източници:

  1. BP Statistical Review of World Energy 2021, 70th edition
  2. Асоциация на европейските газови системни оператори (ENTSO-G)
  3. Helenic shipping news
  4. Egegaz Aliaga LNG Terminal, presentation by Aziz Camci, Corporate affairs Director, May 22nd, 2021 BOTAȘ 
  5. EnerjiIQ – Turkish energy market report, issue 177, year 9, March 22nd, 2022 statista.com
  6. DESFA’s Results on Natural Gas Consumption in 2020
  7. TAP AG
  8. S&P Global, Turning on TAP: a shift in the European gas landscape, September 2020
  9.  НСИ
  10. Десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2021 – 2030 г.
  11. КЕВР, Годишен доклад за Европейската комисия, юли 2021 г.
  12. Reuters,Turkey seals 11 bcm Azeri gas deal and making progress on supply,25.10.2021г.
  13. Southern gas corridor
  14. Увеличаване на техническия капацитет на IP Кулата/Сидирокастро, посока Гърция-България
  15. Turkish stream
  16. Свободна Европа, Газовият терминал край Александруполис, в който участва и България, ще заработи с година по-късно

София, 06.04.2021 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук