Увод
Понятията „правова“ и „социална“ държава в общия случай се използват заедно и едно след друго, но корелацията помежду им не винаги е такава, каквато логиката и постановката дефинираща изискванията за едно солидарно общество (свят) предполага, а именно да бъде положителна. За жалост понякога се случва така, че корелацията е отрицателна (двете променливи се движат в различни посоки) или нулева (когато няма връзка между тях).
Безчовечните събития с огнестрелно оръжие и убийства, случили се в съседната Сърбия, не само са по причина вероятно свързана с личен здравословен проблем, но със сигурност и на проблем със здравето на обществото като цяло. Традиционно лоша е ситуацията с огнестрелните оръжия и в САЩ – от началото на годината до 15.05.2023 г. смъртта си са намерили 15 899 души (Gun Violence Archive, 15.05.2023). Изключение не прави и дългогодишната убийствена „война“ по пътищата на България, която взема все по-големи мащаби и сложност. Проблеми, който може да се определят като горчивите плодове отгледани през последните десетилетия, кога старателно и целенасочено напоявани, кога неосъзнато подхранвани, но резултиращи в системното противопоставянето на човек срещу човека.
Липсата на обща национална и над национална визия в някои от силните на деня, комбинирана с ясна цел и посока към личен интерес у други такива, доведе до безпрецедентно разделение, отчуждение и омраза между различните социални прослойки, което имплицитно силно отдалечи хората от човешкото и то в условията на свят и време на невиждана близост и свобода в отношенията между отделните индивиди, част от разнообразни (шарени) общества, култури и вярвания в търсене на лично щастие, без оглед за общностното благосъстояние оформящо в частност държава и дори цели съюзи на благосъстоянието. Това, което наричаме „държава на благосъстоянието“ е централно за съвременната демокрация. Политолозите спорят за причините за възникването и еволюцията му. Икономистите обсъждат последиците от него за по-широката икономика. Експерти по социална политика обсъждат разумността на конкретни политики и предлагат реформи. Сред тази суматоха от мултидисциплинарен анализ, политическите философи също имат роля. Тъй като централен израз на социалната държава е определянето на етични идеали, които да бъдат защитавани в името на социалната справедливост. Някои критици смятат, че това нарушава други идеали, като личната свобода. Политическият дебат за бъдещето на социалните държави засяга директно тези претенции. Знаейки обаче, че тези твърдения са по същество философски, те изискват експертизата на философа и в частност политическия философ. Политическите философи не могат да опишат подробно как трябва да изглеждат социалните държави. Но те със сигурност могат да изяснят нормалния терен на дебата и по този начин да помогнат на демократичните граждани да вземат решение в избора за възможното бъдеще през социалната държава. Този дискурс следва да бъде поставен върху философията, в частност принципите на равенство и свобода, а не върху историята или различните идеологии, свързани с благосъстоянието в държавата.
Несъвършеният Homo Sapiens в среда на социална и правова държава въз основна на солидарно общество
Социалните държави често се разбират като механизми за задоволяване на основните потребности. Един от начините да се разработи идеята за основните потребности е като се използва известната представа за способностите на Амартия Сен (Sen 1992; Nussbaum 1990; Robeyns 2005, 2006). Анализът на Сен започва с определяне на благосъстоянието на човек като съставено от елементарни неща, като да бъдеш подходящо хранен, да си в добро здраве, да избягваш заболеваемост и преждевременна смъртност и т.н., до набор от по-сложни житейски постижения, като бъдеш щастлив (най-комплексното), да имаш участие в живота на общността, одобрение и признание от социума, самоуважение като следствие от, но и по първопричина и пр. (Sen 1992: 39). Тук идва мястото и на добри житейски практики, и общовалидни поведенчески норми и традиции позабравени от хората с „помощта” на масмедиите, социалните мрежи и псевдо-общественици, в търсене на моментна сензация и слава, която комерсиално да манифестират от днес за днес без оглед негативните последици и влияние върху психиката, и физиката на обществото, но с най-голям риск и щета върху подрастващите и децата на България. Тази хазартна „култура” на практика резултираща в норма на поведение и начин на живот през последните години доведе до (а)социално поведение сред хората; агресия сред подрастващите в училище, на улицата и в дома; крайни форми на домашно насилие (физическо и психическо) приоритетно сред младите семейни двойки; все по-крайно агресивно и нечовешко (дивашко) поведение по пътищата придобило хроничен характер и допълнено от една повсеместна системност в неспазване правилата, проявяваща се дори в мода и стил на шофиране и живот. Тези фактори са само една част от причините генериращи у нормалните хора, ненормални за развито солидарно общество чувства като омраза, агресия, отчуждение, депресия и в последна сметка оформящо така нареченото „поколение стрес”.
Вярно е, че учените специалисти като цяло са съгласни, че е настъпила промяна в парадигмата през последните три десетилетия относно изследването на човешкото поведение. Духът на времето се е отдалечил от културно центриран модел на социално обучение към по-балансирана перспектива, в която както генетичните фактори, но така също и факторите на околната среда са по-ясно оценени и обясняват широките вариации наблюдавани в човешкото поведение. Тази перспектива сега се прилага в областите на психичното здраве и болестите, както и в няколко области на нормални, но в известен смисъл различни психологически конструкции, като интелигентност, изява на личността, интереси и нагласи. Изследването на антисоциалното поведение не е изключение от тази промяна на парадигмата. Днес има изобилие от доказателства, че както генетичните влияния, така и влиянията на околната среда – и вероятно тяхното взаимодействие – са от голямо значение за обяснението на индивидуалните различия в антисоциалното поведение, включително разликите в престъпното поведение. Доказателства за генетична основа на антисоциалното поведение произтичат от няколко различни направления на изследване. Първо, поведенческите генетични изследвания показват, че наследствеността играе роля в антисоциалното поведение, включително различни форми на агресия и престъпност, чрез намиране на по-голямо съответствие за такова поведение при генетично свързани индивиди в сравнение с не роднини, живеещи в същата среда. Второ, известно е, че различните връзки при антисоциалното поведение, включително личностни фактори като импулсивност, търсене на усещания, поемане на риск, безчувствени и неемоционални черти, са поне частично генетично повлияни. Трето, психиатричните резултати, свързани с антисоциално поведение, включително антисоциално разстройство на личността, хазарт и употреба и злоупотреба с вещества, също са били изследвани в генетично информативни модели и всеки от тях е показал значително генетично влияние. Учените се опитват да разопаковат т.н. генетични и екологични „черни кутии“, целящи изследването и оценката на влиянието както на биологичните, така и на социалните рискови фактори (заобикалящата среда). Примери за биологични рискови фактори могат да бъдат функция на челния лоб и хормони, физиологична възбуда, невротрансмитери, докато социалните рискови фактори включват социално-икономически статус, връзки с връстници, родителски надзор и дисциплина. Биологичните рискови фактори не винаги са непременно изцяло генетично базирани, а социалните рискови фактори може да не са плод само и единствено на заобикалящата среда, което допълнително подчертава сложността на връзките между рисковите фактори и антисоциалното поведение. Трябва да отбележим, че генетичните предразположения придобиват мащаб и намират плодородна почва в присъствието на неблагоприятна среда. Тази гледна точка е в съответствие с други био социални теории за антисоциално поведение, при които е установено, че ефектите на биологичните рискови фактори се смекчават от социалните обстоятелства, което допълнително демонстрира взаимодействията на социалните и биологичните фактори в развитието на антисоциалното поведение. Любопитно е да споменем, факти от широко мащабно проучване свързано с имуществени престъпления, кражби и вандализъм проведено в силно развити страни като Съединените щати, Швеция, Дания и Норвегия, върху осиновени двойки близнаци. Изследването показва, че присъдите за имуществени престъпления сред осиновени индивиди значително се увеличават, когато биологичният родител е осъден. За сравнение, нивата на присъди показват малко или липса на увеличение при осиновените деца, отглеждани от родители с присъди за престъпления срещу собствеността. По този начин влиянието на околната среда върху не насилствената престъпност изглежда до голяма степен несемейно и специфично формирана за индивида, а не толкова определящо условие споделяно от роднини живеещи заедно. От друга страна въпреки, че големите разлики между половете при престъпленията срещу собствеността са очевидни – мъжете се арестуват много по-често от жените – генетичните ефекти върху повечето престъпни поведения са с еднаква величина при двата пола. Изследванията на по-млади субекти обикновено не правят разлика между насилствено и не насилствено престъпление. Едно изключение е изследването на близнаците на Университета на Южна Калифорния (USC) за антисоциалното поведение. Десетгодишните близнаци участвали в интервю за престъпност, което предоставя отделни скали за записване на ненасилствено престъпно поведение. Тези скали включват незначително нарушаване на правилата, като гледане на телевизия без разрешение, кражба, увреждане на имущество и бягство от училище. Интервюто също така съдържа три скали за насилствено поведение, които включват удряне, блъскане или ухапване на нечий близнак, друг брат или сестра, или дете извън семейството. За разлика от голямото генетично влияние върху престъпността при възрастните, тези детски поведения изглежда се обясняват предимно с фактори на околната среда. Има обаче, малки генетични влияния при незначително нарушаване на правила и кражба, което предполага, че тези ефекти могат да започнат да се появяват като склонност към ненасилствено престъпно поведение преди юношеството. Може да се очаква, че генетичното влияние върху ненасилственото поведение ще се увеличи при тези деца, когато преминат във високо рисковия период на юношеството.
България и голямото европейско семейство – социална и(или) реална държава
Корекция, превенция и опит за справяне, на база научната експертиза и практиката, биха могли да се търсят и съответно очакват единствено през възстановяване на социалните и солидарни връзки вътре в обществото, и изграждане на система гарантираща силата на закона срещу „закона на силата“, в която всеки гражданин да повярва и да усети на практика. Изграждането на модерна правова държава като рамка, чрез умно реформиране начина на работа и функциониране на законодателна, изпълнителна, съдебна и вече споменатата медийна власти, което да доведе до възстановяване на сринатото у обществото доверие към законността и социалната държава, в която всеки отделен човек може да намери защита и опора, за да гради собствения си живот и този на своите близки в сигурност и справедливост. Правото на живот на всеки се защитава от закона; правото на свобода и сигурност; правото на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището…; право на свобода на изразяването на мнения и пр. са все част от основните и неотменими права на гражданите според Конституцията на Република България, и Европейска конвенция за правата на човека. Всички тези права ще се материализират в битието и ще добият цялостен смисъл в съзнанието на хората, едва тогава, когато: „Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите…” и „Правосъдието се осъществява в името на народа.” (Конституцията на Република България, Чл. 117 и Чл. 118). Голямата част от обикновените българи, каквото и да означава това понятие придобило гражданственост и ежедневна употреба днес, както и техните деца и внуци отдавна са изгубили усещане и вяра в това, че: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.” и „Всички граждани са равни пред закона.” (Конституцията на Република България, Чл. 6 ал.1 и 2). Тези хора всекидневно се сблъскват с реалността, която жестоко им напомня, че закона е в силния, а силния обезсилва закона за лична угода. Резултатът не закъснява и без време намира различни форми и проявления, някои от които: озлобление бързо еволюиращо в безпомощност; хронично отчаяние у хората; трайна загуба на гражданска идентичност и принадлежност към обществото. Нещо повече, подрастващите възприемат закона на силата, като по-ефективен за тях ролеви модел от осъзнаването и съобразяването със силата на закона. Необходими са спешни подходи за формиране и трайно поддържане на здраво гражданско съзнание у хората и воля за колективни действия, и спазване на законите, като единствен начин за личен напредък не за сметка на държавата и интересите на обществото, а напротив – в синхрон с тях и отстоявайки ги.
Позволявайки си едно „отклонение” по темата, значението на словосъчетанието справедливо общество (fair society) в платформата на Colins Dictionary, представи следните примери избрани автоматично от огромната база данни на текстове и думи, използвана за изследване употребата на езика и промяната му през времето: „Силното и справедливо общество е достойна цел, но тя е политическа.” (Times, Sunday Times, 2013); „Имаме нужда от съгласувани действия на правителството, за да премахнем тези бариери и да помогнем за изграждането на по-справедливо общество.” (Times, Sunday Times, 2010); „Моето поколение някога мечтаеше да създаде справедливо общество.” (Times, Sunday Times, 2007). Трите произволно подадени примера са от издания на Times, но по-голямо впечатление прави факта, че в какъвто и ред да бъдат прочетени съобразно тяхната хронология, определенията звучат еднакво логично, актуално, адекватно и еднозначно по време, и място. Хронологията още показва, че мечтите за създаване на справедливо общество през 2007 година, се превръщат в достойна цел, но политическа на едно и също поколение. Освен поколенията: Baby Boomers; X, какво се случва с мечтите на следващите: Millennials; Y; Gen Next; iGen и Gen Z (Zoomers). Онези по-млади хора израснали в социално разделение и другите подрастващи родени, и изцяло живели своя живот в годините на апогей на класово разслоение почиващо предимно върху материален признак и силен дефицит на солидарност в обществото. Един от първите маркери на тези млади хора е това, че те не вярват (над 70% от 18-24 годишните студенти в Оксфорд) и определят вярата и религията като нещо на друга планета. Това показва тяхната отдалеченост от духовното, социалното и справедливото, както и това че не се стараят на всяка цена да бъдат добри и морални хора съобразявайки потенциалната греховност на земния си път, по причина на това, че нямат вярата и страха от Деня на страшния съд. Също така, тези млади хора дават вид на апатични към обществото, но всъщност са просто отчуждени и заинтересовани от тях самите, което автоматично ги прави самодостатъчни. Това е и една от основните причини за ниската избирателна активност в тази възрастова група и тяхната незаинтересованост от обществено-политическия живот. Според данни на Европейският парламент, тези млади хора известни още като iGen са първите израснали със смартфони и таблети, като повечето имат достъп до интернет у дома. В Европейския съюз това поколение е най-разнообразното като произход и най-добре образованото, но от друга страна членовете на тази възрастова и социална група са най-уязвими, включително и на пазара на труда. Те са поколението, изложено на най-голям риск от бедност и най-засегнати от липсата на прехвърляне на финансови резерви (спестявания) между поколенията. Освен това те бяха най-тежко засегнати от кризата с COVID-19 след затварянето на училища и загубата на многото работни места. Негативните тенденции, пред които беше изправено това поколение преди пандемията се затвърдиха и по време на самата пандемия, чрез мерките за пълно и/или частично блокиране на обществено-икономическия и социален живот. Благосъстоянието и успехът в образованието, и интеграцията на пазара на труда на това поколение оказват голямо влияние върху общото благосъстояние на обществото, както и върху растежа на производителността на труда, а оттам и върху цялата икономика днес, но и в бъдеще. Ще минат обаче още 10-15 години, преди това поколение, заедно с поколението Millennials (родени между 1981 г. и 1995/1996 г.) да формират мнозинство в населението на възраст за гласуване в целия ЕС и техните възгледи, очаквания и нагласи да бъдат взети под внимание при разработването на политики. В този контекст политиките трябва да са насочени към поколението Z от ранна възраст като активни граждани, които трябва да бъдат както защитени, така и овластени в бъдеще. В Комисията Фон Дер Лайен на повече от половината комисари са поверени задачи, които пряко се занимават с предизвикателствата пред поколението Z, вариращи от достъп до качествено образование, здравеопазване, жилища, хранене и пазари на труда до борба с бедността и защита на правата на децата и младите хора. Това е възможност за разработване на всеобхватни политики, които обхващат различни сектори и са насочени към цялото поколение на възраст под 22-24 години по различни начини. Това е и начин за включване на деца и млади хора в демократичния процес и за наблюдение на напредъка им по множество показатели във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие. По-силните политики в полза на децата и младежта могат да помогнат за постигането на по-балансирани и ефективни социални държави, които наистина защитават цялото население на ЕС, но и на всяка една държава членка.
Поколението Z е онази група от хора (родени след 1996 г. и преди 2013 г.), които растат във време на увеличаващо се насилие, сексуален тормоз и посегателства върху хората, но също така и в етап от човешкото съществуване, в което опасенията за изменението на климата все повече стават реални факти. При хората от поколението Z съществува по-голяма вероятност да потърсят помощ за справяне със състояния на депресия, стрес и безпокойство, отколкото представители на предишните поколения. Според проучване от 2019 г., публикувано в Journal of Abnormal Psychology, статистиката показва, че между 2009 и 2017 г. нивата на депресия са се увеличили с повече от: 47% сред юношите на възраст между 12–13 години; 60% сред тинейджърите на възраст между 14–17 години; 46% сред младите хора на възраст между 18–21 години. Резултатите имат своето логично обяснение, по причина на това, че представителите на поколението Z се сблъскват с много от същите стресови фактори, с които са се сблъсквали и поколенията преди тях, но вероятно те преживяват по по-интензивен начин сблъсъка с многобройните социални медии и всевъзможните новини идващи от тях, което предоставя на това поколение възможността да види изобилие от насилие за сравнително кратък период от време.
Може би тук е мястото да бъде разгледана болезнената и все по-актуална тема касаеща насилието над жените и хората с не традиционна сексуалност, както и опитите за справяне и борба срещу този комплекс. Терминът насилие над жени се отнася за много видове на вредно поведение, насочено към жените и момичетата заради техния пол, и физическа крехкост. През вече далечната 1979 г. правото на жената на живот без насилие се утвърждава в международни споразумения като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Но едва през не толкова далечната 1993 г. Организацията на обединените нации предложи първото официално определение за такъв тип насилие. Тогава Генералната асамблея прие Декларация за премахване на насилието срещу жени. Според чл. 1 от декларацията, насилието срещу жените включва: „Всеки акт на насилие, основано на пола, който води до или е вероятно да доведе до физическо, сексуално или психологическо увреждане или страдание на жените, включително заплахи на такива действия, принуда или произвол лишаване от свобода, дали случващи се в обществения или личния живот. (444)” В Република България действа Закон за защита от домашното насилие, които според чл. 2 определя: „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.”; „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”
Насилието над жени и момичета е едно от най-системните и обичайни нарушения на правата на човека по света. Държавите от ЕС и в частност България не прави изключение. Всяка трета жена е била обект на физическо или сексуално насилие, основно от страна на интимни партньори. Статистиката на ЕС показва, че една от две жени са били обект на сексуален тормоз, а една от двадесет жени съобщават за изнасилване. По време на пандемията от COVID-19 е регистрирано значително увеличение на физическото и емоционалното насилие над жени. Сведенията показват, че обажданията до горещи телефонни линии за помощ при домашно насилие в някои държави са се увеличили петкратно. Нараства също така и насилието онлайн, като от него страдат най-вече младите и обществено активните жени, например работещи в сферата на журналистиката и политиката. Жените търпят насилие също и на работното си място, около една трета от тях в ЕС са били подложени на сексуален тормоз именно на работа.
ЕС и неговите държави членки полагат усилия на различни фронтове за прекратяване на насилието, основано на пола, за защита на жертвите на това гнусно престъпление и за наказване на извършителите. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие или така наречената Истанбулска конвенция са еталонът за международните стандарти в тази област. Конвенцията е първият международен документ, който съдържа определение за „социален пол“ предизвикал много широка полемика, спорове и дебати по темата. Този документ криминализира престъпления като гениталното осакатяване на жени (Смята се, че най-малко 600 хиляди жени в Европа и 200 милиона в света са претърпели генитално осакатяване. Ако тази практика продължи със сегашните темпове, между 2015 и 2030 г. обект на осакатяване ще бъдат 68 милиона момичета в 25 държави, където тази брутална практика е обичайна и за нея са налични данни.), принудителния брак, преследването, принудителния аборт и принудителната стерилизация; признава насилието над жените като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация; вменява на държавите отговорност, ако не реагират адекватно на тази форма на насилие. Истанбулската конвенция влиза в сила през април 2014 г., а от ЕС е подписана на 13 юни 2017 г. През февруари 2023 г. Съветът иска съгласието на Европейския парламент, за да приеме решението ЕС да сключи конвенцията. Споменаването на не традиционната сексуалност или т.н. социо-пол (джендър) в Истанбулската конвенция, беше един от доводите няколко години да се отлага нейното ратифициране от Европейския парламент. Това обаче стана факт преди дни.
Въпросите на човешките права свързани със социо-пола (джендъра) и сексуалността са силно противоречиви за различните групи на обществото. Реално дискриминацията, базирана на пол, джендър идентичност и сексуална ориентация, е широко разпространена по света. В частност, тя ограничава степента, до която жените и ЛГБТ (акроним от първите букви на думите, означаващi: лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър ) хората са в състояние да бъдат приобщени към обществото. ЛГБТ хората изпитват дискриминация и са заклеймени поради тяхната реална или възприемана сексуална ориентация или джендър идентичност. Хомофобското и трансфобското отношение са често срещани и ЛГБТ хората често са тормозени и подигравани в училищата, дискриминирани на работното място и невидими в обществото и в процеса на вземане на политически решения. ЛГБТ хората могат да бъдат сочени като вредни за националната идентичност, семейството и религията от националните средства за масова информация или местни и национални лидери на общности. Понякога на ЛГБТ-групите и ЛГБТ-организациите бива забранявано или попречвано да се организират, изразяват своята гледна точка или да се демонстрират. Насилието срещу ЛГБТ хората също преобладава. Жените с подобна ориентация може да бъдат изнасилени, за да се „излекува” тяхното лесбийство. Хората стават жертви на насилствени нападения на улицата, което властите съвсем не винаги успяват да предотвратят или накажат. Насилието също така е насочено към хората, които се чувстват различни от хетеросексуалните.
„ООН жени” е организация на ООН за джендър равенство и разширяване на правата на жените. Тя поддържа международните организации и правителства при разработване на джендър-ориентирани стратегии и стандарти и изпълняването им на практика. Думата на ООН все по-често се чува в подкрепа на човешките права на ЛГБТ. Няма законово обвързващ договор по правата на ЛГБТ, но през 2006 г. група от международни експерти по човешките права създаде набор от принципи в областта на сексуалната ориентация и половата идентичност. ЛГБТ-организациите, включват социални групи и групи за подкрепа, както и професионални организации и адвокатски групи в основните религиозни организации или политически партии. Международната организация на младежите с лесбийска, хомосексуална, бисексуална, трансджендър и необичайна сексуална ориентация и студентите (IGLYO – International Lesbian, Gay, Bisexual, Transgender, Queer & Intersex Youth and Student Organisation) представлява партньорска мрежа, базирана на членство, с повече от 50 организации – членки. Тя работи за насърчаване на ценностите за участие и липса на дискриминация и за увеличаване на степента на участие на младите ЛГБТ и хората с необичайна ориентация в демократичното вземане на решения. IGLYO сътрудничи с други младежки организации като националните младежки съвети, европейските студентски организации и европейските политически младежки организации. IGLYO организира обучителни сесии и конференции, но също така работи за създаване на лоби на политическо ниво.
Наистина всеки индивид на планетата Земя има права, но и задължения към обществото и човечеството. Всеки човек има правото да лично щастие и земни радости, които обаче от своя страна задължително трябва разумно и адекватно да бъдат съобразени, и да кореспондират с общовалидните закони на природата и логичната естествена еволюция, и развитие на човешката популация като земен вид. Всеки съзнателен натрапчив сблъсък на естественото с не естественото в природата на човека, и в живия му живот ще бъде посрещано остро от обществото.
Новата обществена среда и предизвикателството за преодоляване на демографския срив
Въпросът за естествеността е фундаментален и категоричен по своята същност и няма как да бъде допуснато неговото пренебрегване независимо от споменатата „нова обществена среда”, особено много и в контекста на неясната стратегия за преодоляване на задълбочаващия се демографски срив в България. Отделът за населението към ООН излезе с доклад, според който през 2050 г. населението в България ще бъде с 27,9 % по-малко от това през 2015 г. Тези тревожни данни се потвърждават от още две изследвания по темата. Очакванията на Евростат са че през 2080 г. населението ще спадне с цели 37%. Това бедствие обаче ще застигне с подобен мащаб и други държави членки на ЕС като Гърция, Португалия, Словакия и Латвия, чието население също ще намалее с около една трета. Динамиката на данните от статистиката показва трайно влошаване на показателите и увеличаване на риска за националната сигурност от ниската раждаемост и миграция, високата смъртност, нарастващото социално разслоение и бедност, продължаващото обезлюдяване на голяма част от регионите на България. За да бъдат спрени негативните демографски тенденции, е необходимо на първо място закрилата на семейството и децата, които да се превърнат осъзната ценност за обществото и приоритет за държавата.
Годините на прехода (каквото и да означава това) ще останат в историята като времена на безпрецедентна демографска криза, чиито последици оставят трайни отпечатъци върху възпроизводството на населението на страната за десетилетия напред. Като се изключи периодът 2005–2009 г., когато раждаемостта нарасна с 15% и 2013–2014 г., когато раждаемостта нарасна с 1000 деца (от 66 578 през 2013 г. на 67 585 през 2014г.), тенденцията ѝ за намаление е трайна. В последните години България годишно намалява с около 45 хиляди души. Ако това не бъде променено, през 2040 година населението на страната ще е под 6 млн., по-малко с 3 млн. души в сравнение с 1988 г. Делът на хората над 65 години ще нарасне до 28%. За периода 2001 – 2017 г. населението в трудоспособна възраст е намаляло с над 400 хиляди души. Изправени сме пред риска главоломно да спадне съотношението между подрастващо, трудоспособно и застаряващо население, а това ще се отрази още по-негативно на устойчивостта на всички социални системи.
Основните причини за демографската криза са много ниската раждаемост, високата смъртност и миграцията. България е една от държавите с най-ниска раждаемост измежду всички държави-членки на ЕС. През 2017 г. коефициентът на раждаемост е бил 9% при средно 10.4% за ЕС. Периодът 2005–2009 г., когато бе отбелязан ежегоден ръст в броя на живородените деца, даде основание да се мисли за обръщане или поне за смекчаване на негативните процеси. За съжаление обаче, след 2009 г., когато бяха родени близо 81 хиляди деца (най-големият брой от 1993 г. насам), сривът в раждаемостта продължи, за да се стигне до 2017 г., когато раждаемостта достигна критично ниско равнище – 63 955 деца, с над 1000 по-малко в сравнение с 2016 г. Ако тази тенденция се запази, през 2040 г. родените деца ще са около 52 000.
България е държавата с най-висока смъртност измежду всички държави-членки на ЕС. През 2017 г. коефициентът на смъртност е 15.5%, при 9,8% за ЕС. В европейски план страната се нарежда на първо място измежду всички държави-членки на ЕС по смърт в резултат на болести на органите на кръвообращението, с нива близо три пъти по-високи от средните за ЕС нива. Продължаващите миграционни процеси на младежи до 30 годишна възраст допълнително засилват тенденцията за стареене на нацията. Причините за продължаващата емиграция на хора в трудоспособна и детеродна възраст са комплексни, но основните от тях са: липсата на перспектива за професионално развитие и социална сигурност за младите хора, и продължаващото изоставане в равнищата на доходите спрямо останалите държави-членки на ЕС, включително и спрямо страните от Централна и Източна Европа. Освен ниска раждаемостта у нас съществува изключително неблагоприятна семейна структура. Близо 6 от всеки 10 деца се раждат извън брак. През 1990 г. извънбрачните деца са били 2,5%, в момента са около 59%. Катастрофално изглежда фактът, че броят на абортите е близо 45% от всички раждания на живородени деца. Все по-малко високо образовани майки дават живот на дете. Данните от преброяването на населението от 2011 г. показват, че средният брой на децата от майки, които никога не са посещавали училище е 2,6 деца. Средният брой на децата от майки с незавършено начално образование е 2,3 деца, а този на децата от майки със завършено начално и основно образование – съответно 1,5 и 1,6 деца. Деца продължават да раждат деца. Близо осем на всеки сто майки не са навършили пълнолетие. В една трета от случаите това са майки без завършено начално образование, а девет от всеки десет непълнолетни майки нямат завършено основно образование. Освен ниската раждаемост, влияние върху намаляващия брой деца оказва и крайно неприемливото равнище на детска смъртност. У нас 6,4 на всеки 1000 живородени деца не навършват 1 година. Този коефицент за града е 5,4, а за селото 9,5. Показателите за детската смъртност, преждевременните раждания и недоносените деца имат тясна връзка с качеството на майчиното здравеопазване и достъпа до адекватна акушеро-гинекологична помощ. Демографската криза поражда обезлюдяване на населени места и райони, което задълбочава вътрешно териториалните диспропорции в демографската структура на населението. Големи територии от държавата прогресивно се обезлюдяват. И това вече не са само погранични и отдалечени от големите градове места, а обширни райони и територии, от които дееспособното население се оттегля, младото поколение е изключително малко, общата културност и образованост рязко спадат, животът и отношенията се примитивизират.
Ако трябва обаче да се върнем обратно и да възприемем като доминираща идеята на това, което се свързва с нерегулирания икономически индивидуализъм и идеята за laissez-faire, вярата че индивидите, преследвайки собствените си интереси, ще постигнат най-добрите резултати не само за себе си, но и за обществото, от което са част, то обективно се отдалечаваме от идеята и философията на солидарно и социално общество. Ако функцията на държавата се свързва само с колебливия опит за поддържане на реда и сигурността и избягването на намесата в предприемаческата инициатива, то социалния дисбаланс ще продължи да нараства експоненциално.
Доктрината за laissez-faire е не само недостатъчна, а даже напълно погрешна. На този факт обърна внимание през 1926 г. Джон Мейнард Кейнс в статията си „Краят на laissez-faire“ (Keynes, 2016, pp. 78-97). Критиката на Кейнс се насочи в няколко посоки: твърдението че индивидите притежават „естествена свобода“ на икономическа дейност не съответства на действителността; не съществуват неотменими вечни права на владеене и придобиване; не съществува съвпадение на частни и общи интереси; личният интерес не винаги е добронамерен; следователно принципът на laissez-faire е метафизически и неверен.
Три години по-късно, през 1929 г. избухва Великата депресия, която на практика доказа че „свободните пазари“ не водят единствено до добри резултати. Казано по друг начин, идеята за „свободната пазарна икономика“ е форма на философска и религиозна идея, и оказва се невярна икономическа теория.
Още един гвоздей бе забит в ковчега на „свободната пазарна икономика“ от Кенет Ароу през 1974 г. В статията му „Непълното знание и икономическия анализ“ бе изведена революционната „теорема за невъзможността“, една преломна иновация в историята на икономиката на благоденствието, теорията за гласуване и колективния избор, демонстрирайки, че няма правило за гласуване, което да удовлетворява четирите желани аксиоми за решителност, консенсус, недиктаторство и независимост (Arrow, 2012). По-късно тази идея бе обогатена и проверена от Амартия Сен, Джоузеф Стиглиц и други икономисти (Maskin, et al., 2014).
Успехът на западния модел, базиран върху кейнсианството, (особено в периода 1945-1975 г., наречен „les trente glorieuses“ от Жан Фурастие) не може да бъде обяснен, без да се вземе предвид натискът, оказан върху капитализма както от съществуването на социалистическите страни като алтернатива, така и модела на гражданското общество и от наличието на силните леви партии, свързани със синдикатите в големите европейски държави. Социалната държава приемаше във Франция, Холандия и други страни четиригодишни и годишни планове за развитие, на Изток последваха техния пример в Индия. Това бяха времена, през които и потреблението нарастваше, и качеството на живот се подобряваше.
С приближаване към новия век се оказа, че „пазарната икономика“ се измества от „извън пазарна икономика“, а като резултат „извън пазарната икономика“ расте по-бързо от „пазарната икономика“. И въпреки твърденията че „всичко е пазар“, както и че е необходимо и достатъчно в бившите социалистически страни да се въведе „пазарна икономика“ и „демокрация“, за да процъфтяват техните граждани, това не се случи. Вземам повод да отбележа, че еволюцията на държавата функционираща (в много случаи, не във всички) по принципите на демокрацията, означава че ако е необходимо, може да се изправи срещу корпорациите в защита на гражданите, обществото и природата. Съвременната държава в повечето страни изгражда законодателство, регулиране и надзор, за да се гарантира защитата на правата на хората, околната среда, и изобщо защита на принципите на самата демокрация, без влияние на корупционни практики от лобисти.
Теорията за „малко държава”, свободният пазар и движение на хора и стоки, премахването на националните граници, обезличаването на историята и традициите, пропагандирането индивидуализъм и самодостатъчност, дигитализацията и дори развитието на екранна зависимост у младите и т.н., доведоха до липса на базисни норми на поведение вътре в социума и извън него. Културният и ценностен дефицит в стара Европа достигна толкова ниски нива, сякаш зловещо цели да покаже, че развитието на интелекта, грамотността и относителния мир (с малки изключения) през последните 70-80 години постигат точно обратното като рефлекс в обществото.
В глобалния свят, в който заплахите са общи, задоволяването на нуждите и потребностите на гражданите на планетата Земя е общо, защото бъдещето на тези 8 млрд. души също е общо. През септември 2015 г. Общото събрание на ООН прие Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, която включва 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) (UN Department of Economic and Social Affairs, 2015). Основавайки се на принципа „никой да не бъде изоставен“, новата Програма набляга на холистичен подход за постигане на устойчиво развитие за всички, прилагайки модел за задоволяване на основните нужди и желания на всички граждани: без бедност; нулев глад; добро здраве и благополучие; качествено образование; равенство между половете; чиста вода и канализация; достъпна и чиста енергия, достоен труд и икономически растеж; индустрия, иновации и инфраструктура; намалено неравенство; устойчиви градове и общности; отговорно потребление и производство; действия за климата; живот под водата; живот на сушата; мир и правосъдие, силни институции; партньорства за постигане на целта.
Заключение
Академичните и теоретичните постановки без съмнение са от огромно значение, но тук събралите се убеден съм имат богата култура и широки интереси извън тесните си, но задълбочени експертни познания. Казвам това, защото е задължително е да стъпим върху сухата теория, но също толкова важно и задължително е да очертаем практични решения.
Слушах внимателно и с уважение всеки един от участниците, който взе думата по различни теми при предходната експертна среща. Според мен и за радост, съзнателно или не, започваме с онова, с което ще се наложи и да завършим, а именно дискусия и предложения на възможно увеличение на данъчната тежест за богатите слоеве на обществото. Дали това ще се случи по схемата предлагана синдикалните организации през последните години и още по-разпалено през последните седмици и месеци или ще намери отговор, чрез добре познатото прогресивно данъчно облагане е въпрос на експертен дебат. Но също толкова важна е последващата висока събираемост от страна на Националната агенция за приходите. Тук е мястото да убедим онези „солидарно-социални” експерти радетелите на плоския данък да се откажат от утопичното вярване: „нисък плосък данък, за да разчитаме и да се надяваме, че богатите ще декларират и внасят в бюджета“. Добре знаем, че държавата има инструменти, с които да действа и противодейства. В крайна сметка посоката, смисъла и целта на тази кръгли маси е в края да произведем полезни, носещи реален ефект експертни препоръки. За всички е съвършено ясно, че картините не са „черни и бели“ и има набор от елементи, политика, интереси и пр., но нека да разсъждаваме в една вакуумна среда, абстрахирайки се от шума. Е ли социално и справедливо данъците и данъчната система да имат онази категорична функция по изглаждане на така изострения релеф между бедни и богати? В този смисъл има ли някой, който ще застане против предложение за реформа в данъчната система на Република България към модел целящ постигане на по-голяма солидарност и положителен социален ефект за обществото.
Ако направим модерен опит и попитаме народа, чрез референдум, отговорът ще бъде „ДА“, принципно и без оглед на последствията. Ако го попитаме например, дали да избием всички депутати, с голяма вероятност отговорът ще бъде отново „ДА“ (Румен Петков – интервю). В общия случай хората съобразно тяхната природа реагират емоционално, а не рационално, но още повече те не са длъжни да разбират от данъци до демони в детайли. Затова и разделението на труда е изправило човека на два крака. Ако и това отчетем ще трябва да признаем, че човешкият вид не е дръпнал и крачка напред през последните 50 000 години, откакто стъпва като „господар” на синята планета. Без значение какво мисли трудещия се работник на полето или олигарха в кафенето съобразно личните му интереси знаем, че моралният компас на всеки индивид сочи един и същ отговор. Богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи. В тази връзка „Евангелието на богатството“ казва, че който умира богат, умира в позор. Апропо, това е веруюто на Андрю Карнеги (в последствие и на Бил Гейтс и на Уорън Бъфет), който освен всичко подпомага създаването на 1681 обществени библиотеки по света, докато тук превърнаха Градската библиотека на София в хотел.
Честно е, макар и в едно изречение да отбележим, че плоският данък не доведе нито до революционно привличане на преки чужди инвестиции, нито до драстично увеличение на приходите, нито до увеличаване на заетостта, нито до изсветляване на сивия сектор на икономиката, но може би само до улесняване попълването, подаването и обработването на данъчните декларации на физическите и юридическите лица.
В заключение бих искал да кажа, че трябва да държим и да вярваме в силата на езика, не трябва да забравяме значението и смисъла на това, което казваме и не на последно място на начина по който го казваме. Особено много това важи за обществените лица, онези лица, които хората следват и в които по свой начин се припознават. Затова мога убедено да заявя, че според мен днес българското общество страда и се срамува от настоящата липса на онова вербално волеизявление присъщо за народните избраници, обществениците и интелектуалците, което се чуваше по-ясно и с по-голяма честота в ранните години на прехода. Настоящето лидерско говорене, без оглед спазването на елементарни езикови и етични норми оформя мисъл и ролеви модели у младите, които освен, че ги отдалечават от социалност и солидарност, но и трайно деградират тяхното съзнание и социално поведение.
Библиография
Gun Violence Archive, 15.05.2023. Total Number of GV Deaths – ALL Causes. [Online]
Available at: https://www.gunviolencearchive.org/
[Accessed 17 05 2023].
Raine A., Bezdjian S., Baker L., 2006, BEHAVIORAL GENETIC: THE SCIENCE OF ANTISOCIAL BEHAVIOR, National Library of Medicine/ National Center for Biotechnology Information. [Online]
Available at: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2174903/
[Accessed 17 05 2023].
Béland D., Morgan K., Obinger H., Pierson Ch., 2022, The Oxford Handbook of the Welfare State, Oxford University Press.
Европейския съд по правата на човека, 1950, Европейска Конвенция за правата на човека., (изм. и доп. 1 август 2021). [Online]
Available at: https://www.echr.coe.int/documents/convention_bul.pdf
[Accessed 17 05 2023].
Велико народно събрание, 1991, Конституция на Република България. [Online]
Available at: https://www.justice.government.bg/home/normdoc/521957377
[Accessed 17 05 2023].
Colins, 2023, Example sentences of fair society. [Online]
Available at: https://www.collinsdictionary.com/dictionary/english/fair-society
[Accessed 17 05 2023].
Дуранкев Б., Иванов К., (2023), Без макромаркетингов мениджмънт: кризи, хаус и неустойчивост., Международна конференция ”Икономика на XXI-ви век – кризи трансформации, устойчивост.”, (12-и май 2023).
Keynes, J. M., 2016, The Essential Keynes., NY: Penguin Classics.
Maskin, E., 2014, The Arrow Impossibility Theorem., NY: Columbia University Press.
UN Department of Economic and Social Affairs, 2015. #Envision2030: 17 goals to transform the world for persons with disabilities. [Online]
Available at: https://www.un.org/development/desa/disabilities/envision2030.html
[Accessed 17 05 2023].
Premier Christianity, 2022, Why is Generation Z leaving the Church? [Online]
Available at: https://www.premierchristianity.com/opinion/why-is-generation-z-leaving-the-church/13492.article
[Accessed 17 05 2023].
Friends of Europe, 2016, Young people aren”t apathetic – They”ve just been alienated. [Online]
Available at: https://www.friendsofeurope.org/insights/young-people-arent-apathetic-theyve-just-been-alienated/
[Accessed 17 05 2023].
European Parlament, 2020, Next generation or lost generation? Children, young people and the pandemic. [Online]
Available at: https://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document/EPRS_BRI(2020)659404
[Accessed 17 05 2023].
Medical News Today, 2022, Is Gen Z more depressed? [Online]
Available at: https://www.medicalnewstoday.com/articles/why-is-gen-z-depressed#stats
[Accessed 17 05 2023].
The Johns Hopkins University School of Public Health, Center for Communication Programs, Population Information Program, Population Reports, 1999, Ending Violence Against Women, [Online]
Available at: http://xyonline.net/sites/xyonline.net/files/Population%20Reports%2C%20Ending%20Violence%20Against%20Women%2099_0.pdf
[Accessed 17 05 2023].
Европейски съвет, Съвет на Европейския съюз, 2023, Мерки на ЕС за прекратяване на насилието над жени. [Online]
Available at: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/eu-measures-end-violence-against-women/
[Accessed 17 05 2023].
Народно събрание, 2009, Закон за защита от домашното насилие. [Online]
Available at: https://asp.government.bg/uploaded/files/external/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8/zakon_za_za6tita_ot_dom.nasilie.doc
[Accessed 17 05 2023].
Европейски парламент, 2023, ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно всеобщата декриминализация на хомосексуалността в светлината на последните събития в Уганда. [Online]
Available at: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/B-9-2023-0222_BG.html
[Accessed 17 05 2023].
Стамболов И., 2023, Тази натрапчива Истанбулска конвенция., News BG. [Online]
Available at: https://news.bg/comments/tazi-natrapchiva-istanbulska-konventsiya.html
[Accessed 17 05 2023].
Council of Europe, Теми по човешки права – Джендър. [Online]
Available at: https://www.coe.int/bg/web/compass/gender
[Accessed 17 05 2023].
Европейски парламент, 2016, Демографска криза. [Online]
Available at: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document//E-8-2016-001858_BG.html
[Accessed 17 05 2023].
КОНТРАПУНКТИ, 2023, Демографската криза. [Online]
Available at: http://www.kontrapunkti.bg/index.php/bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0
[Accessed 17 05 2023].