Повратната 1923. 1923-2023. ФАШИЗЪМ – НЕОФАШИЗЪМ

0
509

9 юни 1923 г. България. Военно-фашистки преврат. Убит е министър председателя Александър Стамболийски. Власт на военната хунта. Две антифашистки въстания – Юнско и Септемврийско. „Бял терор”. Свирепа цензура. ЗЗД. Атентатът`25. „Бял терор”. Главни действащи лица – Военният съюз, ІІІ секция, касапите на ВМРО. Жертви – над 30 000 загинали и безследно изчезнали.

До Септемврийското въстание БКП наброява 40 000 души; след него – 7 000; след 1925 – между 700 и 1 000.

В Италия Дуче обявява „Фашизмът вече е държава!”, вилнеят фашистките банди, убит е Джакомо Матеоти. В мюнхенската бирария „Хофбройхаус” Хитлер организира „бирения пуч”.

Черното слънце на фашизма и нацизма вече е виснало на европейския небосклон.

Минават 50 години.

11 септември 1973 г. Военно-фашистки преврат в Чили. Загива президентът Салвадор Алиенде. Власт на военната хунта. Жертви – над 40 000 загинали и безследно изчезнали. Превратът е инспириран и финансиран от САЩ и корпорацията ІТТ. На световната сцена дебютират „чикагските момчета”, появява се неолиберализмът.

Минават още 50 години. Вече сме 2023 г.  Пред нашите очи се ражда Четвъртият райх. Не в някоя душна мюнхенска бирария. Неолиберализмът и неонацизмът вече са в съюз, в симбиоза, в колаборация. Те са едно и също.

Време е да погледнем назад, за да виждаме напред.

Да си припомним:

Как Европа посреща фашизма?

Джузепе Прецолини, 1925, един от духовните бащи на фашизма:  „Когато фашистите се появиха пред демократичната фасада на италианската държава, те не намериха пред вратата нито стража, нито часовой”.

Днес фашизмът не е пред демократичната фасада на Европа. Той Е в сърцето на Европа. И няма нито стража, нито часовой. Има аплодисменти. И «Слава на Украйна!»…

Днешна Европа е същата като преди 100 години: „Европа, поклонница на „демокрацията”, в ужаса на своето отчаяние, пред прага на гибелта си снема маската на „демокрацията” и оголва истинския си лик – фашизма… Това е реакция, това е фашизъм – един исторически абсурд… една конспирация против човечеството”.  Тези думи не са написани днес, а преди 100 години. Авторът е Гео Милев.

 Как „цивилизованият Запад” посреща Мусолини?

Възторжено.

Той е „борец против руската отрова, който оказва услуга на целия свят”; „спасител на света”; „родоначалник на нова ера”; „апостол на Дева Мария”; „пратеник на Провидението”; „световен законодател”; „Герой на Културата”; той има „красиви пронизителни златисто-кафяви очи”; той е „секс-символът, идеалния Мъж на новата епоха”; „Той  е Мъж, който се отличава в един свят от полухора”…

Възторжените определения принадлежат на папата Римски, на Фройд, Хитлер, Чърчил, Чембърлейн. Американските журналисти ваят сияйния образ на Дуче с лъстиви коментари, славословят  фашизма като „идеал за управлението на държавата” и заключават: „Фашизмът е необходим на американците. Бог създаде Мусолини от реброто на Италия”.

Днес. Западните медии наричат Зеленски „новият Чърчил” и – каква гавра! – „новият Че Гевара”.

Светът е запленен от Мусолини. После ще бъде хипнотизиран от Хитлер.  

Образът Хитлер, описан в английското списание „Хоумс енд гардънс” през 1938 г. е покъртителен. Според списанието това е един мил, добродушен чичко, който избира перденца за своята резиденция, рисува с водни боички, подрязва розите, организира клавирни концерти, стреля с лък и обича своите прислужници като братя…

Днес. Според западната пропаганда „новият Хитлер” е Путин.

Какво казва Александър Цанков 1925:

„Аз възстанових демокрацията, конституцията и парламентаризма…Нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае…. Да, мене ме клеймят като тиранин за това, че кърваво потуших комунистическите бунтове. Аз изпълних дълга си… Тая отговорност поемам, това е и моя заслуга”…

Сто години след 1923-а един професор, Божем, ни осведоми, че на 9 юни били възстановени демокрацията, конституцията и парламентаризма. И една дебела книга издаде същият професор. Напоследък излизат все дебели книги с дебели оправдания за 9 юни, с дитирамби за 9 юни, за неговите герои  и главно – за неговата идеология.

Какво казва Александър Цанков 1925:

„Европа ни цени много! Защото ние успяхме да смажем на Балканите хидрата на болшевизма. В нашата почтеност има ли някой дързостта да се усъмни? Тя беше всеобщо призната”…

Какво казва днес Европа на Зеленски: „Ние Ви ценим високо. Вие сте гаранти на демокрацията Вие защитавате нашите евроатлантически ценности!”… Кои ценности, прочее? Единствената ценност се оказа неонацизмът!

Наскоро 22 учЕни от БАН прогласиха, че е в България е нямало фашизъм. Ерго – щом няма фашизъм, няма и антифашисти, а някакво банда престъпници, които са си заслужили да бъдат разстреляни, обесени, посечени, живи изгорени, удушени, захвърлени в оврази, ровове, хендеци, кладенци, речни подмоли… Тази фалшификация цъфти 33 години, учебниците са прочистени и пренаписани под натиска на чужди НПО, днешните млади хора не знаят нищо, те не трябва да знаят, обществото е безпаметно и безисторично.

Според тези 22 учЕни фашизмът никога не идва на власт в България, защото няма водеща фашистка партия, нито фашистка идеология, а фашистките организации (кубратисти, ратници, легионери) не участват в управлението на страната. Напротив. Деветоюнците са разставени по върховете на властта. ТЕ са властта. Споменатите учЕни забравят, че парламентът приема ЗЗД и ЗЗН.

Същите измамни аргументи слушаме днес за възхода на неонацизма в Украйна – няма неонацисти, няма неонацистки държавен преврат, финансиран от САЩ с 5 млрд долара; Азов, Айдар, Торнадо, Десен сектор и пр. не могат да докарат 2% на изборите, те не са в парламента.

Но! ТЕ са разставени по всички етажи на властта. ТЕ са в армията и в органите за сигурност. ТЕ са властта. ТЕ определят идеологията на режима. И тази идеология е откровено неонацистка. „В Украйна има нацисти, но управлението не е такова”, казват уж просветени хора. Именно управлението е такова! Това е идеологията, политиката и практиката на властта в Украйна. На овластените, финансираните, насърчаваните и въоръжаваните от „цивилизования” Запад неонацисти.

Кога и как започна всичко това?

След падането на Берлинската стена. Тя падна. Видяхме. Каква илюзия!  Тя не падна. Тя започна да настъпва. На Изток. Все по на Изток. Дранг нах остен.

Започна с ревизията на Втората световна война (ВСВ), с методичния реванш за ВСВ, с реабилитацията на фашизма и нацизма.

ВСВ завърши преди 78 години. 78 години „цивилизованият” Запад „работи” усърдно. Какво точно „работи”? Подменя историята. Издевателства. Гаври се. Върши го с елегантния садизъм на д-р Менгеле. Най-коварна е войната срещу историята, истината и паметта. Тази война никога не свършва. Тя трови общественото съзнание, разяжда го и го развращава. Превръща го в пихтия. Знанието е вредно, невежеството е благо, фактите нямат значение, кой ще ти чете дебелите книги. Пораженията са неизмерими, дълбинни, стратегически. За поколения напред. Поколения безпаметни, безисторични, безграмотни. Поколения-плячка.

Пример:

От 1945 г. насам Френският институт за изследване на общественото мнение (IFOP) периодично задава един и същи въпрос: „Коя нация/ държава допринесе най-много за победата над нацистка Германия?”. Тогава, след края на ВСВ, французите отговарят: СССР – 57% , САЩ – 20%, Великобритания – 12%, трите страни –2%.

През 2015 г., отговорите са: СССР – 23%, САЩ – 58%, Великобритания – 18%, трите страни – 5%.

Пак през 2015 г.  Британската социологическа агенция YouGov проведе анкета със същия въпрос. Според САЩ безспорният победител са те самите – 55%. Така мислят и половината французи, 37% от германците, над 1/3 от датчаните, шведите и финландците, 1/4 от норвежците. Изключението е Великобритания – главната заслуга (50%) е на британците, които „отпускат” на САЩ  14 % . На СССР са отредени между 11 и 17%.

Каква е картинката днес?

„САЩ победиха нацизма, СССР само помагаше” – това е американският лайтмотив днес.

Все пак, кой е агресорът?  Ето кой: „СССР първи нападна Хитлер”! „Сталин хвърли атомните бомби над Япония”! Ами да! В американската детска енциклопедия за войната пише: „8 август – Русия обявява война на Япония; 9  август – атомна бомба пада (!) над Нагасаки”. Чия е тази атомна бомба, дето е паднала тъй небрежно, по невнимание, очевидно? И като как е паднала? И кой хвърля атомните бомби? Русия, естествено. Знае го всяко американско дете. Вече го знае и всяко европейско дете – онзи ден Урсула ФДЛ повтори написаното в американската детска енциклопедия. Европа напредва…

В Ню Орлеан е Националният музей на ВСВ. Грандиозен! Какво ли няма там! Танкове, самолети, камиони, джипове, джунгли, пустини, бункери, D-Day, оръжия, знамена, ефекти всякакви…

А какво няма? Няма нито една снимка от гигантските паради на американските нацисти. Няма Холокост. Изобщо. Няма гета, концлагери, газови камери, „Циклон Б”, крематориуми, Ленинград, Сталинград, Курската дъга. И 9 май го няма .

СССР е споменат на три пана с по три изречения:

1917 г. – болшевиките взели властта, унищожили частната собственост и основали Коминтерна; 23 август 1939 г. – пактът Рибентроп-Молотов; 22 юни 1941 г., цитат – „Малцина вярваха, че Съветите могат да противостоят на 3 млн. войници и 20 мощни танкови дивизии. До септември немците убиха милиони съветски войници и наближаваха Москва”. После, обаче, Берлин паднал. Някак си.

Видях прелюбопитен разговор между един досаден журналист и уредник на музея. „Къде мога да науча за ролята на СССР във войната?, пита досадният журналист. „Чия роля?!”, пита уредникът изумен. „На СССР!”, упорства журналистът. „А, комунистите…Нашият музей е изобщо за войната, не се впускаме в такива детайли и подробности”, отвръща уредникът отегчен.

Ако пък си мислите, че войната е приключила през 1945 г., имате много здраве от The Financial Times! „Втората световна война завърши едва тогава, когато СССР престана да съществува”. Точка.

Точката се оказа запетая. Днес девизът е: „Втората световна война ще завърши едва тогава, когато Русия престане да съществува”.

Да се върнем в Европа. Колко резолюции има ЕП за последните 30 години срещу неонацизма и неофашизма? Една. Прие я през 2017 и я забрави. Скоропостижно. За да приеме две години по-късно резолюция, която е реванш и реабилитация на нацизма  и пълно отрицание на антифашистката съпротива. Според тази резолюция виновникът за ВСВ е Съветският съюз, а Хитлер подрязва розите в своята алпийска резиденция…

В резолюцията Хитлер е споменат 1 път, Освиенцим – 1 път, Холокост – 4 пъти, „нацистки” – 13 пъти, СССР (пакт „Рибентроп-Молотов”, Сталин, окупация, диктат, тоталитаризъм) – общо 73 пъти.

Не си мислете, че Европа, таз блудница Вавилонска, е изгубила разсъдък. Нищо подобно! Коварна е тя! Помни. И почита. И възхвалява. И насърчава. Какво? Ето какво:

Нацистите от латвийския батальон „Вафен-СС”, които дефилират по улиците на Рига. Сборищата в Блайбург на ултрадесни от цял свят, които славят хърватските нацисти, усташите и техния фюрер Анте Павелич, останал в историята като „Касапина на Балканите”. Тържествата край Нарва в чест на живите нацисти от 20-а Естонска СС дивизия.

И разбира се – украинските СС батальони „Роланд” и „Нахтигал” и украинската СС дивизия „Галичина”; техните наследници, бандеровците, които превърнаха прекрасната Одеса в крематориум, изгориха живи 50 души, квичаха щастливо по своите фейсбуци „Красота! Да горят руските свине!”… 

Днес има „кафяв интернационал”, Световна неонацистка мрежа, наречена Анти-антифа. Анти-антифашизъм.  Това са стотици партии и организации –  неофашисти, неонацисти, крайни националисти, скинари, расисти, антисемити. Смятат се за приемници на Хитлер, Мусолини, СС,  Хитлерюгенд.

България е част от тази световна мрежа. Тук има над 15 подобни организации – ратници, легионери, кубратисти, бранници.

Преди 30 години на въпроса „Срещу кого воюват САЩ във ВСВ?”, американските ученици отговаряха уверено – „Срещу СССР!”. Ние се смеехме.

Днес на въпроса „Срещу кого воюва СССР във ВСВ?”, българските ученици отговарят уверено – „Срещу Русия!”. Вече не се смеем. Те и утре ще отговарят така.

Това е резултатът от 30-годишния заговор срещу историята. Две безпаметни поколения. Те не знаят нищо. Фашизъм, антифашизъм, съпротива – терра инкогтита!

Но нищо не е само по себе си и не идва на празно място.

През 1992 г. СДС започна своя поход срещу Народния съд. Идеолози: Иван Татарчев – главен прокурор, Веселин Методиев – депутат от ОДС в два парламента, после вицепремиер и министър на образованието.

Васил Гоцев – депутат в три парламента от ОДС, после министър на правосъдието, после конституционен съдия.

През 1996 г. Върховният съд отмени решенията на Народния съд: „поради липса на доказателства”, „в интерес на обществото и с оглед на общоприетото разбиране за справедливост и морал”; защото тези присъди „не отчитат оневиняващи основания като „случайно деяние”, „изпълнение на закон или служебна заповед”, „неизбежна отбрана” и „крайна необходимост”; и защото „подсъдимите добросъвестно и добронамерено са изпълнявали функциите си”.

Следователно – Гео Милев е убит поради „крайна необходимост”, а над 250 български деца, жертви на фашизма са погубени при „неизбежна отбрана”.

От 1997 до 2001 управляваше ОДС. Част от ОДС беше Български демократичен форум, пряк наследник на Българските национални легиони на ген. Луков и Иван Дочев. Васил Златаров, лидер на БДФ, беше депутат от СДС в 36-то и 37-ото НС. Муравей Радев, зам.-председател на БДФ, беше министър на финансите. Дянко Марков, лидер на БДФ, беше депутат от СДС в 37-то и 38-то НС и от висотата на парламентарната трибуна прогласи: „Депортацията на враждебно население (българските евреи – б.а.) не е военно престъпление”! Българската десница посрещна Иван Дочев както подобава. Като фюрер. И на ръце го понесе…

Някакъв звук откъм цивилизования Запад? Не.Някаква реакция откъм тъй наречената „Европа”? Не.

През 2018 г. Валери Жаблянов беше отстранен от поста зам.председател на НС заради перфектната му дефиниция за Народния съд като: „необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. Валери обжалва това решение пред ЕСПЧ. Т.г. ЕСПЧ повтори всички „дефиниции” на българската десница за Народния съд и го обяви за противоконституционен! Същият ЕСПЧ не благоволи да разгледа 5 588 жалби и сигнали, изпратени от жителите на Донбас от 2014 насам. 5 588 жалби и сигнали за убийства, насилия, грабежи; за геноцид над руското и рускоезично население на Донбас.

Допреди 4-5 години, според официална информация, ЕК беше отпуснала над 200 млн евро не за какво да е, а за пренаписване на учебниците по история и за премахване на антифашистките паметници. Колко отпуска днес – не знаем.

Войната срещу Православието е специална тема. „След падането на комунизма единственият наш враг остана Православието”, каза Бжежински след 1985. „Православието е по-голяма опасност на западната цивилизация от Ислямска държава”, каза по-късно Карл Билд.

Неонацизмът отдавна не е пред демократичната фасада на Европа, отдавна разби портите на Европа и превзе Европа. Маската на демокрацията падна. Европа изгуби почтеност, морал и достойнство. Най-обикновена порядъчност загуби, за благоприличие да не говорим, за благочестие – съвсем. И забрави, че корените на обединена Европа са тъкмо в антифашистката съпротива.

Неонацизмът и неофашизмът не са само факли, барабани, вериги, ножове, качулки, маски, татуирани свастики и „Sieg Heil!” по стадионите. Това не е природно явление, цунами някакво. Не. Това е мироглед, идеология, целенасочена политика, която развращава общественото съзнание, руши устоите на Европа, нейната идентичност, нейната история, историята на всяка една европейска държава и на света.

Неонацизмът е чудовището, родено от духовната, моралната, социалната и политическата нищета на обществото; от програмираното невежество; от фалшифицираната история; от производството на фалшива памет; от съзнателното разчовечаване на човека; от методичното развращаване на неговата душа. И главно, и над всичко стоят интересите глобалния капитал за планетарно всевластие и грабеж.

Неонацизмът е политика и инструмент на политиката, средство за завладяване на властта, без значение дали неонацистите участват формално във властта или не.

Неонацизмът е заплаха за цивилизацията, за демократичните принципи и човешките права.

Пред нашите очи се ражда Четвъртият райх.

Не в някоя душна мюнхенска бирария, а в Белия дом, в Брюксел, в Европа, в превърнатата на пихтия Европа, в истерясалите парламенти, в милиардите на ВПК, в бясната центрофуга на русофобската пропаганда.

Няма колективен Запад.

Има колективен Хитлер.     

23 септември 2023 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук