ВАНЯ ГРИГОРОВА ВРЪЩА НАДЕЖДАТА НЕ САМО НА ЛЕВИЦАТА, НО И НА ВСИЧКИ ОМЕРЗЕНИ ОТ СГЛОБКИ ХОРА В БЪЛГАРИЯ

Балотажът за кметския пост в София е шансът да се даде тласък за истинската промяна, жадувана от тъй дълго пренебрегваното от върхушки и медии „мълчаливо мнозинство”. Остава то самото да спре да е тъй мълчаливо и пасивно, да се изправи и масово да гласува за Ваня на втория тур на изборите.

0
740

Комични са всички „изненадани” от убедителното представяне на кандидатката на обединената левица за кметския пост в София Ваня Григорова на местните избори на 29 октомври и класирането ѝ за балотажа на 5 ноември. Да споделяш публично такава „изненада” означава да си признаваш, че си откъснат от живата реалност, че обитаваш подвеждащ балон, че си сериозно затруднен в осмислянето на обективно и видимо за всички протичащи обществени процеси. Именно това всъщност си признават и многобройни политици, и цял вагон „анализатори”, и „големи” медии, не спрели да се „изненадват“ от оповестяването на първите резултати след вчерашния вот.

Ето защо аз поставям на първо място като пряк резултат от „изненадващото” класиране на Ваня Григорова за кметския балотаж постижението ѝ, че тя вече дълбоко пропука именно тази система за обществено облъчване, която досега в продължение на над три десетилетия внушаваше на гражданите допустимостта само на един тип социо-политико-икономически дискурс. Ваня направи смешни носещите елементи на тази система, показа колко са изхабени и безполезни, а това е и първи тласък към разпадането на самата система.

Също така забавно е да се наблюдава, как всички, които в кампанията на първия тур се опитваха да се подиграват на предложенията на Ваня или ѝ изпращаха в гръб отровни стрели с лъжи, клюки и манипулации, сега се мъчат да се свестят от бумеранговия ефект на собствената си неадекватност.

А колко малко им трябваше на тия две изгубени сред привиденията си групички, за да избегнат резила – поне да се вдигнат и да отидат на някоя от безбройните живи срещи с хората от кварталите на София, които Ваня и всеотдайният ѝ екип неуморно провеждаха през цялата кампания, по три-четири на ден, че даже и повече. Възможно е такъв пряк досег да би отказал „изненаданите” и стрелците в гръб от употребата на клишета за „популизъм”, „комунизъм”, „джендъризъм” и т. н. Макар че всъщност надали. Ако бяха способни да разберат, че програмата на Ваня „София е за всички” е изтъкана от типични за европейската социалдемокрация послания, отдавна реализирани в градове като „червената Виена”, например, и също толкова отдавна дължими на трудовите граждани на София, щяха вече сами да са сгромолясали хилавото си скеле за крепене на пещерния български капитализъм.

Всъщност, много е лесно да бъде разбран феноменът на Ваня, стига да разбираш онзи жив живот, от който тя идва. Стига да имаш сетива за болката и гнева на онези хора, редом с които тя от над десет години крачи по граждански и синдикални протести, чийто глас мобилизира за кампании и подписки. Пътят ѝ е прозрачен и е преминал пред очите на всички ни: синдикалист в КТ „Подкрепа”, отстояващ правата на трудовите хора; председател на Сдружение „Солидарна България”; национален координатор за България на Европейската гражданска инициатива срещу трансатлантическите търговски споразумения – TTIP и CETA; „мотор” на гражданската инициатива „Да спрем машината на неравенство!“, която събра над 30 000 подписа за данъчни реформи (въвеждане на необлагаем минимум върху първите спечелени от всеки работещ 560 лева и въвеждане на намалени ставки на ДДС за храни, стоки от първа необходимост, лекарства, учебници, книги); независим кандидат за евродепутат с мотото „Хората преди печалбите”.

Ваня е автентична, истинска, разпознаваема като „своя” от изключително широк кръг софиянци, при това далеч не само леви симпатизанти – което стана ясно и от социологическите проучвания, показали след вота колко пъстър букет от привърженици на различни политически сили е допълнил традиционния ляв електорат в София, подкрепил кандидатката на обединената левица.

Следва да се открои и още нещо специфично за случая с Ваня – с посланията си тя вдъхновява и много хора извън София, извън контекста на конкретната предизборна надпревара за местната власт. От цяла България към нея са отправени въодушевени погледи на хора, зажаднели за истинска и будеща доверие алтернатива – а това е показателен белег за нагласите към същностни, а не „ала-бала” промени, набъбнали и в национален мащаб.

Ваня, разбира се, има ярка, силна и харизматична индивидуалност, а е и красива жена, но по-важното е, че има дълбока вътрешна мотивировка за убежденията си и че носи мощен вътрешен пламък, който щедро раздава и на хората. Умее да „пали”, защото самата тя „гори”. Умее да вдъхновява, защото самата тя е вдъхновена. Умее да води смело и дръзко, защото самата тя е смела и дръзка.

За продължаващите да се въртят в комичния жанр с лепенето на примитивни етикети е добре да схванат, че в късата кампания за балотажа излагането им ще е още по-скоростно, ако не проумеят, че имат пред себе си явление извън познатите им рамки. Ваня не е човек от миналото, което са свикнали да сатанизират. Не, тя е родена тъкмо от капиталистическия „рай”, сътворен от славословените трийсет години бясно-десни политики и политикани, упражнявали се на живо върху всички ни. Неизбежният резултат е, че това нетърпимо дълго продължило безобразие е родило тъкмо явлението, способно да произведе противоотрова. Ваня е класическият отговор на оскърбените и унизените от уродливия български ултракапитализъм.

Оттам е и нейната уникалност. Тя е явление не само в мащабите на България, но в Европа, където също има остър дефицит на автентично ангажирани със социални каузи и с обществения интерес лидери. Онези, които тук биха се обадили с клишетата си за „популизъм” или за „Бойко в пола”, нека се приберат тихо в балона си, където сигурно ще намерят мехлем за неразбриращите си души. Написаното тук е за рискуващите да размишляват.

Ваня е политическо явление в европейска мащаб, защото постига забележителен успех в мажоритарен вот като олицетворяващ алтернативата кандидат, излъчен не от новопокълнала алтернативна партия от сорта на „Сириза“ или „Подемос“ (за каквато така и не се намери благодатна обществена среда у нас), а като непартиен деец с дълга синдикална закалка, зад когото са застанали формално традиционни партии с кротък социалдемократически профил. Тези нейни партийни „носители” също трябва да ги добавим като неделими елементи от явлението. Защото и те излизат извън стандартите.

Както е известно, Ваня беше издигната първоначално от две формации, макар после зад нея да се създаде широка лява коалиция. Но най-важни са двете инициаторки за кандидатурата ѝ – градската организация на БСП в София, за която всички знаят, че е „дисидентска” спрямо националното ръководство на БСП начело с фамозната председателка Корнелия Нинова, и новата партия „Левицата” с отцепили се от БСП други „дисиденти”, избягали от ниновисткия авторитаризъм, потапящ соцпартията от години.

Най-странното и несъмнено уникално е, че и „голямата” БСП формално стои в своята цялост в коалицията зад Ваня. Но само слепият не вижда колко повече би се зарадвала госпожа Нинова на провала на Ваня, отколкото на успеха ѝ, от който тенът на соцпредседтелката е придобил в последните часове екологично зеленикъв оттенък.

Няма друго такова чудо в Европа, повЕрвайте ми.

Лично аз, признавам си, още откакто Ваня обяви през август, че е приела предложението на лидера на БСП-София Иван Таков и на водача на „Левицата” Костадин Паскалев да се кандидатира за кмет на София, нито за минута не съм се съмнявала, че тя има всички лични качества и обществени условия да победи. Не просто да стигне до балотаж, а да победи. Днес, естествено, съм още по-убедена в това.

Защото в досегашната кампания Ваня вече показа какъв боец е и колко истинска човечност, почтеност и мотивация носи – нещо, за което обществото ни отдавна е зажадняло. Не онази тънка извадка от него, която не спира да се „изненадва” от непознатия живот. А истинското, живо общество, отдавна омерзено от лицемерие, лъжи, корупция, мафии, сглобки, което, за щастие, доказа, че не е изгубило точния си усет за фалш и истина. Големият успех на Ваня е, че стана надежда и за него, а не само за левицата.

Поздравления и още по-дейна подкрепа дължи това общество и на самата Ваня, но и на всеотдайно застаналата до нея градска организация на БСП, и на целия ѝ предизборен екип, който работи не само с висок професионализъм, но и с невиждана в никоя друга политическа кампания досега сърцатост. Успехът с излизането на балотаж е за целия отбор.

Същевременно няма как да не се отбележи и фактът, че във вота за кмет Ваня получи почти два пъти повече подкрепа, отколкото листата за общински съветници на застаналата зад нея коалиция. При всичките ѝ съперници от другите партии е обратното. Само Ваня се оказва мажоритарният кандидат, способен да тегли на буксир цяла коалиция начело с коскоджамити БСП. И то при положение, че Ваня е разпознавана като „своя” от избирателски кръг, много по-широк от бесепарския ареал.

Ваня несъмнено има и сериозен потенциал тепърва да разшири още повече подкрепата за себе си на предстоящия балотаж. Независимо дали ще има или няма да има организирани призиви от други партии да ѝ преливат или не гласове на свои симпатизанти, Ваня не се побира в стандартните политически мерки и затова е най-естественият магнит за възможно най-пъстър протестен вот. Докато при вече единствения ѝ съперник Васил Терзиев резервите за привличане на гласове изглеждат изчерпани. Истерията около отмяната на машинния вот породи максимална мобилизация сред всичките възможни избиратели на Терзиев, така че вероятно постигнатият от него на 29 октомври резултат едва ли ще може да бъде надхвърлен на 5 ноември. Във всеки случай – не с много. Което обаче не изключва и най-ненадейните сценарии за въздействие върху гласоподавателите. Кой можеше да предположи разиграването на „Кодгейт” в 12 без 5 преди 29 октомври? Кой може да изключи нещо още по-ексцентрично в навечерието на 5 ноември?

Битката за София несъмнено ще е оспорвана и ожесточена. Ето защо всички, които припознават Ваня Григорова като алтернатива на десните политики, тровещи София и софиянци вече 33 години, ѝ дължат разбуждане и мотивиране за протестен вот в нейна полза на колкото се може по-голяма част от „мълчаливото мнозинство”. Ако иска една различна и очовечена София, то трябва да спре да е тъй мълчаливо и пасивно, да се изправи и масово да гласува за Ваня на втория тур на изборите. Защото „София е за всички”.

Нека припомним какво каза Ваня Григорова по време на краткия брифинг в своя предизборен щаб вечерта след изборите на 29 октомври, когато екзитполовете вече сочеха, че тя почти сигурно отива на балотаж с Васил Терзиев:
„Благодаря на всички, че сте тук. Благодаря на гражданите, които повярваха в нашите идеи и ни подкрепиха.
Благодаря на градската организация на БСП. Благодаря на всички коалиционни партньори. Особено много благодаря на моите колеги от синдиката.
През цялото време, по време на цялата кампания усещах подкрепата на гражданите в срещите, които направихме – лице в лице и очи в очи. Усещах увеличаващата се енергия.
Направихме първата стъпка, която е най-важна. Поставихме в центъра на дебата на кампанията проблемите на работещите хора, проблемите на „малкия човек”. Те вече са незаобиколим фактор. Накарахме хората да повярват, че една друга София е различна. А в момента, в който повярваме, вече сме свършили по-голямата част от работата. Ние имаме волята да продължим докрай и ще го направим. Благодаря ви.
По отношение на това, от кого ще търсим подкрепа. Още в самото начало, при откриването на кампанията, заявихме, че търсим подкрепа от всички партии, коалиции и НПО-та, и, разбира се, отделни хора, които припознават нашите каузи. Които смятат, че „малкият човек” всъщност не е малък, а има основание той да бъде поставен в центъра на политиката на Столична община. И че бюджетът на Столична община трябва да обслужва интересите на мнозинството.
Ние продължаваме отново срещите с хората по места. Разговорът ни винаги е бил с гражданите. Между другото, ние сме формацията, ние сме коалицията, която направи най-много срещи на терен. Както срещи с асоциации и сдружения, като например тези на хората с увреждания, така и срещи с гражданите в крайните квартали. И като казвам крайните квартали, имам предвид наистина забравени от досегашните управляващи места.
Аз се изправих срещу досегашното управление, 33-годишно управление, което доведе до тежко раздържавяване на Столична община. До това, тя да се превърне в най-голямата агенция за недвижими имоти. Към момента, смятам, че ние имаме вече първа победа. Независимо какви ще бъдат официалните резултати утре. Защото хората разбраха, че, оставайки без активи, Столична община вече не е стопанин, тя е рентиер. Тя е търгаш. Това, което аз ще направя, ако победя, е, че Столична община ще върне функциите си на стопанин и няма повече да се отказва от отговорността да управлява столицата. Това е, което се правеше, повтарям, 33 години досега. Ние сме единствената алтернатива на досегашното 33-годишно управление. Ние сме единствената алтернатива на модела Софиянски, който преля в модела ГЕРБ. Изправете се, софиянци, и те ще паднат.”
 
30 октомври 2023

https://baricada.org/2023/10/30/vania-grigorova-balotaj-levitsa/
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук